Samadhi
249 резултата
Кръжим във мъглявини влажни
и влачим цвилещи кухини стари.
За кой ли път губим път и посока
насред хаоса на орис зеленоока?
В езерото мътно на взора ни жаден ...
  672 
Всеки ден гостуваме
в душите на другите.
Понякога без покана.
У дома завръщайки се,
нещо есенно премисляме, ...
  716 
Съизмерване на Его-та животът
не е. Светът и животът са багра.
Душата ми и днес бяло платно е,
умът ми твори, подбира нюанса.
Розовее, в изкривени улуци вяло тече ...
  528 
Животът е сериен филм.
С дълбока,
много дълбока тематика.
Душата ми!
Река ли е? ...
  590 
Жажда е.
Такава... една.
Почти неутолима.
Жажда за обич и ласка
и за доверие в любим ...
  603 
За дом, за рожби, за внуци свои,
за ония топли кадифени длани
до сетен дъх щом аз милея, знам,
ще оставя след себе си диря?
На гроба ми може трева да избуи, ...
  517 
В росна капчица се сгушва
устрем за ведрост утринна.
Яхя Акбулут („Безметежност”)
През процепа на мисълта
търкулна се снежинката ...
  748 
Когато някой или нещо
покоя в душата ми изпие,
тогава … не живея, а тлея.
Потъвам в бездна.
Мрак ме погълва. ...
  845 
Има души –
безкрайно синьо небе са,
към вечността в тях можеш да политнеш.
Има души –
галещ изгрев, милващ полъх са, ...
  868 
До статуята - златната на Буда
в Банкок - духът ми прелетя.
Коленичила, пред нея шепна:
Как на алчността ти устоя?
В слуха ми отеква ехо вековно: ...
  467 
И днес не искам пак ни имане тежко,
ни власт измамна, нито шумна слава.
Сияние усмихнато с тях се не купува,
в прегръдка се гушат небето и покоят.
А очакваме ли вечер някого без дъх ...
  2610  14 
Не, не съм вулкан, изригнал с грохот.
Цъфтяща радост с лава не заливам.
В пламъчето на свещта негаснеща
корените свои жилави откривам.
Не съм вулкан, само пламъче съм ...
  573 
„Нека боси крачим, нека помълчим!
Аз ще помълча с твоето мълчание.”
Яхя Акбулут
Усетиш ли, че не съм при тебе,
не ме търси - ще получиш вест. ...
  684 
Недолюбвам аз ламтежи и залози.
Животът ми не е надбягване с кон.
С едничка Истина - с любов живея,
признавам и приемам волята на Бог.
Дрехата на Съдбата своя прекроявам, ...
  1304 
Дълбок си.
Много,
много дълбок.
Колко ли?
Колкото от тревогата ...
  738 
Не! Не съм жена
за двама или трима.
Не съм нимфоманка.
Прелитам в светове
непознати в обятията ...
  830 
Слънцето преди девет дни
гушна луната в медена прегръдка.
И ето, неродена радост
пулсира в утробата вселенска.
Луната е бременна. ...
  765 
Знаех,
че ще върнеш смеха ми.
Оня – кристално чистия,
невинно безгрижния.
Не с мен, а със себе си воюва, ...
  1069 
Вихър такъв бе - щуро завихрен!
Не помнех вече даже и името си.
В поточе ромолящо в погледа ти,
съзрях лика си - почти позабравен.
Над мрачен океан беше прелитане. ...
  575 
„О, ти, Предвечни!
Аз виждам в тебе Брахма,
седящ на престола над Лотоса!"
Бхагават Гита
Лотосът – разцъфнал ...
  644 
Каква е цената на любовта ли?
И дали тя изобщо има цена?
Мисъл - времето догонваща.
Тревога за някого.
Грижа е тя. ...
  720 
Неземно земен си.
Да те докосна с поглед
понякога не смея.
Душата ти, уж жилава,
но стъклена, чуплива, ...
  969 
Все още вярвам,
че те има - безкористен,
светъл и благ.
Не те търся – в мене си,
в пчелното жужене ...
  887 
Всяко утро
сред звън камбанен
дискът огнен възвестява
поредното мое прераждане.
Онзи образ, чието подобие съм, ...
  564 
Днес - Вселената,
еволюирала вече,
сътворила Човека,
с венеца свой се кичи.
Но... и пантерата даже, ...
  545 
Кой ме обрече
на тая безлунна самота?
Кой заглуши шепота
на върбови листа?
Кой разруши гнездото лястовиче ...
  656 
Твоята суетност!?
Не, не ме рани.
Тя премина като мълния
през душата ми
и само за миг, ...
  713 
Въпросителните!?
Не са за блажените.
Краят на питането
е стигане донякъде.
Там хаосът подреден е. ...
  540 
На слънцето
копринен абажур ли
искаш да поставиш?
Защо не си признаеш?
Наяве и насън ...
  528 
Звезда горяща
със звезда угаснала
се среща уж случайно.
Кимва й за поздрав
и с докосване нежно ...
  731 
Безсилно е изкуството
пред стихията на живота.
Безсилна е магията бяла
да укроти звяра в човека.
Щом приземен в тяло ...
  552 
И аз те помня.
От живот предишен.
Такъв един... тих и благ.
Защо до срещата ни
бил си гневен и безпътен, ...
  411 
Ако някога се потопиш
дълбоко – до дъно
в злака на душата ми,
ще срещнеш ангела невинен
над лявото си рамо. ...
  478 
Жадувах те… и те дирих,
и по земята, и по небето.
Как те откри душата моя
със окото си невидимо?
Отново лудетината щура ...
  515 
Не ме е страх.
От никого.
И от нищо.
Освен от Бог.
А той е в мене. ...
  664 
Трудно ми бе,
но опазих белотата ти,
моя бедна душа.
За „Бинго“ и „Ариел“
сега не се тревожа. ...
  548 
Когато мълча
и без сълзи плача,
в зоната съм на здрача.
Тогава...
само да знаеше ...
  487 
Бушуват шеметно
тук и сега Ин и Ян
в клетките ми.
А духът мой
след метежи безброй ...
  517 
В скрина прашен
там - дълбоко в душата ми,
не са стаени спомени.
Не мъдруват в него
и блянове стъпкани. ...
  612 
Вече не съм дяволитата скитница.
Не съм аз богиня, нито пък жрица.
И утре пътища и мостове ще диря
към извора, отгдето покоят извира.
В сърцето ми светлина новородена ...
  514 
Предложения
: ??:??