stenli499
291 резултата
-
Небето е родило сто слънца —
да светне дълго писана бележка.
Но пощенският гълъб окуця,
обръгнал на разделите човешки. ...
Небето е родило сто слънца —
да светне дълго писана бележка.
Но пощенският гълъб окуця,
обръгнал на разделите човешки. ...
792
1
8
Когато го целунах за последно,
разбрах, че всъщност аз съм по-богатата.
Анелия Гешева
Дойде съвсем към края в младостта.
Самотна бях. ...
разбрах, че всъщност аз съм по-богатата.
Анелия Гешева
Дойде съвсем към края в младостта.
Самотна бях. ...
1072
3
20
-
Ноември е. И слънцето е слабо,
но споменът е с летни измерения.
Луната е извита жълта сабя
за мислите. Убийство преднамерено. ...
Ноември е. И слънцето е слабо,
но споменът е с летни измерения.
Луната е извита жълта сабя
за мислите. Убийство преднамерено. ...
753
2
-
Колко искам да зная на своята обич посоката!
По пътеките скитам, но няма кого да попитам —
всички снажни царе са далеч, бог живее високо
и с червени снежинки сезонно кървят ми петите. ...
Колко искам да зная на своята обич посоката!
По пътеките скитам, но няма кого да попитам —
всички снажни царе са далеч, бог живее високо
и с червени снежинки сезонно кървят ми петите. ...
730
6
-
Прозрачна съм — до дъжд и лято мокро.
Но нещо липсва да живея лесно!
Не ми достига само малко охра
да бъде топла късната ми есен. ...
Прозрачна съм — до дъжд и лято мокро.
Но нещо липсва да живея лесно!
Не ми достига само малко охра
да бъде топла късната ми есен. ...
667
1
4
---
"... кратък поклон и тръгни — гола, нахална и млада."
Н. Йорданов
Само тя получава — за час и за място — известие.
Идва тихо. И гола, по грях. Без вина и пантофи. ...
"... кратък поклон и тръгни — гола, нахална и млада."
Н. Йорданов
Само тя получава — за час и за място — известие.
Идва тихо. И гола, по грях. Без вина и пантофи. ...
836
3
-
Художнико, боите си приготвяй!
Смеси ги с кал от яловите двори,
та — в корен на лоза намерил котва,
отново Дионис да проговори. ...
Художнико, боите си приготвяй!
Смеси ги с кал от яловите двори,
та — в корен на лоза намерил котва,
отново Дионис да проговори. ...
733
10
-
Душата ти избяга от прегръдките
на топлата словесна споделеност.
Самотно стинат стъпките ни тръпни
в пътеките на лятото зелено. ...
Душата ти избяга от прегръдките
на топлата словесна споделеност.
Самотно стинат стъпките ни тръпни
в пътеките на лятото зелено. ...
519
2
-
Беше в края на август. Пристъпваха
ветровете на босо в листата.
Есента бе наясно, че — в тръпката
между нас — е persona non grata. ...
Беше в края на август. Пристъпваха
ветровете на босо в листата.
Есента бе наясно, че — в тръпката
между нас — е persona non grata. ...
749
6
---
Мокра вечер разля се в паважа.
С есента ветровете се гонеха.
Само времето спря — да разкаже
за отминали залези огнени. ...
Мокра вечер разля се в паважа.
С есента ветровете се гонеха.
Само времето спря — да разкаже
за отминали залези огнени. ...
548
8
800
3
-
Научих се от теб да бъда лято
и да следя миражното залязване.
Научих, че във песен неизпята
любовите най-трудно се разказват. ...
Научих се от теб да бъда лято
и да следя миражното залязване.
Научих, че във песен неизпята
любовите най-трудно се разказват. ...
750
12
-
Обеща:
Ще те искам, жадувам и пазя
като бъдеще в дом на последен адрес.
И ще бъда последният камък в овразите, ...
Обеща:
Ще те искам, жадувам и пазя
като бъдеще в дом на последен адрес.
И ще бъда последният камък в овразите, ...
656
2
920
4
959
8
---
Бе за мене привличане, блян – от мъжа,
който някога срещнах за кратко.
Беше с топли очи (още нощем тъжа).
От вълните бе есенна пратка. ...
Бе за мене привличане, блян – от мъжа,
който някога срещнах за кратко.
Беше с топли очи (още нощем тъжа).
От вълните бе есенна пратка. ...
715
12
-
Не поиска с лъчи да завие
мрака черен в очите си перлени
онзи скромен на вид гемиджия,
дето носи — сърце ли, море ли!? ...
Не поиска с лъчи да завие
мрака черен в очите си перлени
онзи скромен на вид гемиджия,
дето носи — сърце ли, море ли!? ...
705
8
-
Не се чувствай виновен за тази взривена емоция —
ще премине, тя просто мълчеше предълго таена.
Днес дължа на очите ти всички венозни подскоци,
всеки смях или дума, които извират от мене. ...
Не се чувствай виновен за тази взривена емоция —
ще премине, тя просто мълчеше предълго таена.
Днес дължа на очите ти всички венозни подскоци,
всеки смях или дума, които извират от мене. ...
814
20
-
Дочаках го! – потомък Аполонов.
Над мен започна мисли да простира
от същите дъждовни небосклони,
в които векове за него взирах се. ...
Дочаках го! – потомък Аполонов.
Над мен започна мисли да простира
от същите дъждовни небосклони,
в които векове за него взирах се. ...
534
-
”... речта е кръв, кръвта – пресветла реч.”
"Думите са вятър"
Валентин Чернев
Щом думите са вятър, както казваш, ...
”... речта е кръв, кръвта – пресветла реч.”
"Думите са вятър"
Валентин Чернев
Щом думите са вятър, както казваш, ...
525
1
2
-
В началото сърцето ме боля.
Но бе по детски плитка тази рана.
Тя беше дъжд над кротките поля —
дори нищожен белег не остана. ...
В началото сърцето ме боля.
Но бе по детски плитка тази рана.
Тя беше дъжд над кротките поля —
дори нищожен белег не остана. ...
641
2
11
-
На портата – ръждив е катинарът
под негостоприемната верига.
Изтраква. Но ги няма вече старите
да видят, че ги помня. И пристигам. ...
На портата – ръждив е катинарът
под негостоприемната верига.
Изтраква. Но ги няма вече старите
да видят, че ги помня. И пристигам. ...
600
9
"Тя е цялата само еротика...
... и захлупил очи във тревите
цял живот ще измислям стихове..."
"Пак тя" Владо Любенов
Той е целият само еротика! ...
... и захлупил очи във тревите
цял живот ще измислям стихове..."
"Пак тя" Владо Любенов
Той е целият само еротика! ...
607
1
4
-
Днес лятото се плъзна по паважа,
с липите заличи алеи паркови
и пусна лъч — за тях да ни разкаже
под ароматна чаена запарка. ...
Днес лятото се плъзна по паважа,
с липите заличи алеи паркови
и пусна лъч — за тях да ни разкаже
под ароматна чаена запарка. ...
614
2
-
Тая нощ край хамбара
ще ти дам всичко свое –
на лицето загара,
и на пазва – усоето. ...
Тая нощ край хамбара
ще ти дам всичко свое –
на лицето загара,
и на пазва – усоето. ...
676
6
-
Пак се върнах! Посипах в антрето ти
на багажа си — дяла оскъден.
Не почуках, макар че прието е.
Знам, че чакаш — без глас да ме съдиш. ...
Пак се върнах! Посипах в антрето ти
на багажа си — дяла оскъден.
Не почуках, макар че прието е.
Знам, че чакаш — без глас да ме съдиш. ...
649
4
-
Ако знаех, че стискаш билета,
щях в онези минути на танца
да заровя ръцете си — двете.
Да взривя всяка макова шанца. ...
Ако знаех, че стискаш билета,
щях в онези минути на танца
да заровя ръцете си — двете.
Да взривя всяка макова шанца. ...
720
8
-
Късно пристигнах. Китарата беше замлъкнала,
а дъждовно — небето.
Слънцето спеше. И сякаш надничаше пъкълът
под ръба на бомбето ти. ...
Късно пристигнах. Китарата беше замлъкнала,
а дъждовно — небето.
Слънцето спеше. И сякаш надничаше пъкълът
под ръба на бомбето ти. ...
566
3
-
Тиха сутрин се ражда,
но къде са петлите!?
Тежка топка от сажди
във комина ми рита. ...
Тиха сутрин се ражда,
но къде са петлите!?
Тежка топка от сажди
във комина ми рита. ...
572
4
-
Тя е намек за песен, често вдишва в стакато.
Но и днес не разбира от ноти.
Носи тежка усмивка — от торбите в ръката ù.
И обича почти доживотно. ...
Тя е намек за песен, често вдишва в стакато.
Но и днес не разбира от ноти.
Носи тежка усмивка — от торбите в ръката ù.
И обича почти доживотно. ...
561
6
---
Откогато те срещнах, витаеш в деня ми и мислите.
Имаш собствен живот и любима, таланта си, кучето.
Бог високо е, ти си далеко, а гроздето - кисело,
и в света ти (отдавна го знам) ще остана неслучена. ...
Откогато те срещнах, витаеш в деня ми и мислите.
Имаш собствен живот и любима, таланта си, кучето.
Бог високо е, ти си далеко, а гроздето - кисело,
и в света ти (отдавна го знам) ще остана неслучена. ...
605
9
-
Колко нощи остават, шамане?
Колко дни ми остават, те питам —
да го чакам с разжарени длани,
да го гледам със обич нескрита? ...
Колко нощи остават, шамане?
Колко дни ми остават, те питам —
да го чакам с разжарени длани,
да го гледам със обич нескрита? ...
722
14
„В любовната аритметика
едно плюс едно е равно на две,
а две минус едно е равно на нула.”
Платон
Днес за мен си единствен приятел, ...
едно плюс едно е равно на две,
а две минус едно е равно на нула.”
Платон
Днес за мен си единствен приятел, ...
1379
12
-
Празник е, а моят дом е сив.
Пази го светец, но неуспешно.
Даже по сърдечния курсив
има белег от печатна грешка. ...
Празник е, а моят дом е сив.
Пази го светец, но неуспешно.
Даже по сърдечния курсив
има белег от печатна грешка. ...
544
10
---
За всяка жал, сега е твърде късно.
Съдбата изигра ни най-коварно
с лъжлива карта в ловките си пръсти.
С теб ще се видим някой ден, навярно. ...
За всяка жал, сега е твърде късно.
Съдбата изигра ни най-коварно
с лъжлива карта в ловките си пръсти.
С теб ще се видим някой ден, навярно. ...
602
9
-
С нещата, за които не говорим
до пръсване сърцата ни са пълни —
бастуните на възрастните хора,
броили зими с пластовете вълна ...
С нещата, за които не говорим
до пръсване сърцата ни са пълни —
бастуните на възрастните хора,
броили зими с пластовете вълна ...
607
7
-
"На любов" е тъй сложна играта
и не всичко до болка е ясно.
Търся стриктно червило в яката му —
все нащрек да го хвана „на тясно”. ...
"На любов" е тъй сложна играта
и не всичко до болка е ясно.
Търся стриктно червило в яката му —
все нащрек да го хвана „на тясно”. ...
554
5
---
През сто небета-клади прелетях —
намерих те, желаех да съм с тебе.
Да беше взел перо от пепелта!
Да беше ме превърнал в някой лебед! ...
През сто небета-клади прелетях —
намерих те, желаех да съм с тебе.
Да беше взел перо от пепелта!
Да беше ме превърнал в някой лебед! ...
651
7
---
Когато жена те погледне със празни очи,
глава наведи към ръцете с мазолести пръсти.
Полепнало с болка бездумие в тях прочети —
от раждане, смърти и восък от честото кръстене. ...
Когато жена те погледне със празни очи,
глава наведи към ръцете с мазолести пръсти.
Полепнало с болка бездумие в тях прочети —
от раждане, смърти и восък от честото кръстене. ...
715
10
---
Ти сляпо ме избра сред гени дъщерни,
износи ме и скри от всичко хулно.
Поднесе ми небе, земя и къща,
бе първия душевен прощъпулник. ...
Ти сляпо ме избра сред гени дъщерни,
износи ме и скри от всичко хулно.
Поднесе ми небе, земя и къща,
бе първия душевен прощъпулник. ...
601
2
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
