thedac

876 резултата

Драмата е толкова далече

Научих се кога да замълча,
кога да я обичам и целувам.
Ще мога ли сега да съживя
частица от съня недосънуван?
Остави ме накрая на света – ...
610 1 7

Как творчеството помага по време на криза

В ситуационните измерения на обществена заплаха и криза, каквато представлява актуалната коронавирусна пандемия, прогресивно разширяваща обхвата си, от ключово значение за поддържането на балансираното и възможно най-ненарушено психическо функциониране на личността се оказва съвкупността от позитивн ...
767 1 3

В съня на града

Когато градът е заспал,
жената танцува на бал,
облечена в нежен воал,
в морето на спомена бял.
Земята под нея бушува. ...
600 1

Копнеж по време на пандемия

Забравѝ за смеха на морето
и вземѝ си багажа! Алоха!
Телефонът звъни, но заето!
Аз ще пия! Нали съм пройдоха!
Ще се крия в горите зелени ...
2K 7 14

Коронавирусът – дълбок белег или просто напомняне

„Трудностите, които срещаме днес, определят това
кои ще бъдем утре!“
Леонардо Да Винчи
Коронавирусът се роди и проходи в Ухан, мълниеносно се разви и покори територията на Китай, впери острия си поглед към непокътнатите предели на европейския континент и тежко стъпи върху земите му, подобно на средн ...
712

На лов за усмивки

Ще изгрее светът. Ще изгрее!
Ще те видя на нашето място.
Ще оставя деня да прелее
в гласове, насъбрани натясно.
Ще завѝдя на морските чайки, ...
1.3K 1 4

Вяра

От едната страна на везната вилнее сеещ ужас вирус с нечувани и невиждани размери, а от другата страна целият свят безутешно плаче за своите безвъзвратно загубени чеда, борили се до последно с мощния грохот на приближаващата ги опустошителна смърт. Когато притежавахме свободата да пътуваме, без да с ...
577 1 2

Вирус на папирус

Затворете очички!
Помолете се всички!
Изчистете душите
от праха на сплетнѝте!
Допуснете лъчите ...
617 1

За усмивка и утро се моля

Този свят не върви на добре,
а кърви и по малко умира...
Този свят е пребито вълчè,
на което сърцето му спира...
Този свят се удави в тъга ...
1K 3 7

Рандеву

Изкрещя, че е моя позната,
и земята се срина под мен,
завъртя се в леглото вината
на душата, която е в плен.
Небесата останаха сини ...
654 1 3

Аз

Аз съм пламък, обходил света,
и Живея с човешки неволи.
Аз съм замъка в приказка зла
и обичам крилатото „Моля!“.
Аз не плача, когато боли. ...
652 1 8

Един пришълец от света на поезията

Ще кръстосам България, мила,
и пред твоите двери ще спра.
Любовта е в душите стаила
светлина и небе от цветя...
Ще летя и ще грея из мрака, ...
674 1 5

Пред портата на моята съдба

Понякога си толкова далечна
и образът ти губи се от мен.
Понякога си буря безконечна,
когато те очаквам вдъхновен.
Понякога в душата ти сияя – ...
593 3

У дома

Няма непрочетени писма.
Има неизречени неща...
Нашата затворена врата
плаши ме. Отново си сама.
Няма незапомнени лета. ...
568 2 1

Сестра на росата

Остарях над човешки сплетни
и разбрах – буржоата не може
да предложи – когато боли,
топлина и утеха възможна.
Не успях да помилвам лъчи, ...
547 1

Етнопсихологически анализ на „Другоселец“

В сборника „Вечери в Антимовския хан“ е поместен Йордан-Йовковият разказ „Другоселец“, в който се осъществява досег до централните проблематични звена, заложени в богатото творчество на писателя. Роденият в Жеравна класик на българската литература рисува цялостен и ярък портрет на човешкото добротво ...
1.3K

Полет към тихата пролет

Ще боли да отвориш врата
пред лицата, които си чакал
в самота, изтощен под дъжда.
Скъпи сине, защо си заплакал?
Скъпи сине, боли ли те теб? ...
602

Без любима жена

Светът е измама.
Осъзна ли това?
Оплачѝ се на мама.
Оставѝ ме да спя.
Ще боли да обичаш. ...
497

Тринайсет коне и един забравен герой

Той живя. Поживя си добре.
Свят видя и дечица направи.
Завеща им тринайсет коне,
портмоне, броеница и крави.
На мегдана поведе хоро... ...
511 2 3

Покана

Ела на вратата ми ти –
когато звездите заспиват,
когато се давя в сълзи,
когато ръцете изстиват.
Ела за душата. Сама. ...
554 1 1

Виновни

Къде се намираш сега?
Дали ме обичаш вековно?
В море от безкрайни лица
нима ме погледна любовно?
Виновни сме ние... Нали? ...
616

Пазител на Троя

Говорѝ ми така, говорѝ!
Оставѝ слепотата без дреха
и за моите мъжки очи
разберѝ, че желаят утеха.
Без задръжки в дома ми ела. ...
568 2 2

Позната

Жената, която мирише на бъчва –
ме спря и подаде ръка за стотинка.
Животът, когато съдбата ти връчва,
не пита дали за Димитър, за Гинка.
Ела на ръба – да извием хорото! – ...
811 3 5

Желанията на живота

Пожела ли животът красив
да развее криле за наслада,
да запее, да пише с молѝв,
да въздиша, да става и пада?
Да остави букет на жена – ...
663 2 6

Без теб

Зад Балкана слънчо падна и елека си свали,
а мелодия естрадна вее слънчеви коси.
Пак пътувам с влак за Варна, който тъжно закъсня,
и душата елитарна се пропука – побесня...
През нощта това се случи, на студа останах сам, ...
537 2

Парче от Любов

Запомни, че те чаках довчера,
и да плачеш не виждам защо.
Аз любов не успях да намеря
от момиче, в съня ми дошло.
Аз растях през годините сини ...
724 1

Родени за Добро

Отиде си и Стефан Данаилов.
България е птица без крила –
заровила глава под карамфили.
Сърцата ни, мишени на стрелба,
лишени са от право да живеят, ...
519 1

Любимите морски вълни

Пясък пее под бели обувки –
морски плясък раздира брега.
Без душа, упоена в преструвки,
смело крача по тази земя...
На вълните очите са сини. ...
617 2

Мъжът, жената и мечтата

Мъжът за жената е болка и радост,
навярно дори е солена сълза.
Жената, пленена от сила и младост,
избира да бъде до тази скала.
Жената раздава добро на букети, ...
719 3 5

Искра в света на тъмнината

Светът е оптична измама.
Делят ни тела и ръце...
Денят е облечен в пижама,
мигът е разсечен надве.
Валят от небето сапфири, ...
659 2 1

Нали сте вдъхновени да летите?

Затворен между четири стени,
усмивките измъчени раздавам.
Отлъчвам се, защото ме боли...
Дали на младини не побелявам?
Понякога кървя като войник – ...
822 2 10

Да не би да сънувам?

Ако с него понечите да правите
любов за пръв път,
той ще се смали пред теб като устремила се
към хоризонта матрьошка. Малкото момче
ще се замечтае за розовите плодове на огнено-стихийната ...
694 1

Звук от летящи копита

Дори да боли, ме помни!
Нали ме обича до болка?
Ти моите грешки прости,
момиче. Боли, но доколко?
Усмивката своя носи! ...
610 1

Да

Да изляза в града
на спокойна разходка.
Да обичам жена.
Да пътуваме с лодка.
Да отгледам деца. ...
638 1

Послепис

Погледни ме, когато те гледам!
Светлини се разливат в очите.
До морето се води беседа –
а вълни се разбиват в скалите.
Целуни ме, когато целувам! ...
579 1

На сбогуване

Утре вече няма да се видим.
Пътищата ни ще се раздалечат.
Ти си толкова невинен.
Лъскави коли ни подминават.
Хори и съдби се разминават... ...
553 2

Изповедта на една звезда

Аз съм цар на горите, а ти?
Вдъхновѝ се от моите думи
и красивия ден оцветѝ
с топлина и цветя помежду ни.
Разкажѝ накъде полетя... ...
617 1

Бързо ще се срутят и оковите

Вие ми кажете, драги зрители,
как да се отскубна от умората.
Хората са истински грабители.
Рухва на надеждата подпората.
Вие разберете, драги зрители, ...
492

По залез слънце

Заспиват офисите на града.
Спят и се топят. Връщат се от работа
очите ни в прегръдките на тежка, бавна сянка.
Бездомните ни рошави мечти в кофата за смет ровят.
Пътят е толкова блед – като динамичен демоничен кът, ...
1.2K