thedac
860 резултата
Ще боли да отвориш врата
пред лицата, които си чакал
в самота, изтощен под дъжда.
Скъпи сине, защо си заплакал?
Скъпи сине, боли ли те теб? ...
пред лицата, които си чакал
в самота, изтощен под дъжда.
Скъпи сине, защо си заплакал?
Скъпи сине, боли ли те теб? ...
358
Светът е измама.
Осъзна ли това?
Оплачѝ се на мама.
Оставѝ ме да спя.
Ще боли да обичаш. ...
Осъзна ли това?
Оплачѝ се на мама.
Оставѝ ме да спя.
Ще боли да обичаш. ...
253
Той живя. Поживя си добре.
Свят видя и дечица направи.
Завеща им тринайсет коне,
портмоне, броеница и крави.
На мегдана поведе хоро... ...
Свят видя и дечица направи.
Завеща им тринайсет коне,
портмоне, броеница и крави.
На мегдана поведе хоро... ...
288
2
3
Ела на вратата ми ти –
когато звездите заспиват,
когато се давя в сълзи,
когато ръцете изстиват.
Ела за душата. Сама. ...
когато звездите заспиват,
когато се давя в сълзи,
когато ръцете изстиват.
Ела за душата. Сама. ...
297
1
1
Къде се намираш сега?
Дали ме обичаш вековно?
В море от безкрайни лица
нима ме погледна любовно?
Виновни сме ние... Нали? ...
Дали ме обичаш вековно?
В море от безкрайни лица
нима ме погледна любовно?
Виновни сме ние... Нали? ...
377
Говорѝ ми така, говорѝ!
Оставѝ слепотата без дреха
и за моите мъжки очи
разберѝ, че желаят утеха.
Без задръжки в дома ми ела. ...
Оставѝ слепотата без дреха
и за моите мъжки очи
разберѝ, че желаят утеха.
Без задръжки в дома ми ела. ...
319
2
2
Жената, която мирише на бъчва –
ме спря и подаде ръка за стотинка.
Животът, когато съдбата ти връчва,
не пита дали за Димитър, за Гинка.
Ела на ръба – да извием хорото! – ...
ме спря и подаде ръка за стотинка.
Животът, когато съдбата ти връчва,
не пита дали за Димитър, за Гинка.
Ела на ръба – да извием хорото! – ...
543
3
5
Пожела ли животът красив
да развее криле за наслада,
да запее, да пише с молѝв,
да въздиша, да става и пада?
Да остави букет на жена – ...
да развее криле за наслада,
да запее, да пише с молѝв,
да въздиша, да става и пада?
Да остави букет на жена – ...
410
2
6
Зад Балкана слънчо падна и елека си свали,
а мелодия естрадна вее слънчеви коси.
Пак пътувам с влак за Варна, който тъжно закъсня,
и душата елитарна се пропука – побесня...
През нощта това се случи, на студа останах сам, ...
а мелодия естрадна вее слънчеви коси.
Пак пътувам с влак за Варна, който тъжно закъсня,
и душата елитарна се пропука – побесня...
През нощта това се случи, на студа останах сам, ...
275
2
Запомни, че те чаках довчера,
и да плачеш не виждам защо.
Аз любов не успях да намеря
от момиче, в съня ми дошло.
Аз растях през годините сини ...
и да плачеш не виждам защо.
Аз любов не успях да намеря
от момиче, в съня ми дошло.
Аз растях през годините сини ...
482
1
Отиде си и Стефан Данаилов.
България е птица без крила –
заровила глава под карамфили.
Сърцата ни, мишени на стрелба,
лишени са от право да живеят, ...
България е птица без крила –
заровила глава под карамфили.
Сърцата ни, мишени на стрелба,
лишени са от право да живеят, ...
294
1
467
1
3
Пясък пее под бели обувки –
морски плясък раздира брега.
Без душа, упоена в преструвки,
смело крача по тази земя...
На вълните очите са сини. ...
морски плясък раздира брега.
Без душа, упоена в преструвки,
смело крача по тази земя...
На вълните очите са сини. ...
368
2
Мъжът за жената е болка и радост,
навярно дори е солена сълза.
Жената, пленена от сила и младост,
избира да бъде до тази скала.
Жената раздава добро на букети, ...
навярно дори е солена сълза.
Жената, пленена от сила и младост,
избира да бъде до тази скала.
Жената раздава добро на букети, ...
488
3
5
Светът е оптична измама.
Делят ни тела и ръце...
Денят е облечен в пижама,
мигът е разсечен надве.
Валят от небето сапфири, ...
Делят ни тела и ръце...
Денят е облечен в пижама,
мигът е разсечен надве.
Валят от небето сапфири, ...
394
2
1
Затворен между четири стени,
усмивките измъчени раздавам.
Отлъчвам се, защото ме боли...
Дали на младини не побелявам?
Понякога кървя като войник – ...
усмивките измъчени раздавам.
Отлъчвам се, защото ме боли...
Дали на младини не побелявам?
Понякога кървя като войник – ...
534
2
10
Ако с него понечите да правите
любов за пръв път,
той ще се смали пред теб като устремила се
към хоризонта матрьошка. Малкото момче
ще се замечтае за розовите плодове на огнено-стихийната ...
любов за пръв път,
той ще се смали пред теб като устремила се
към хоризонта матрьошка. Малкото момче
ще се замечтае за розовите плодове на огнено-стихийната ...
430
1
Дори да боли, ме помни!
Нали ме обича до болка?
Ти моите грешки прости,
момиче. Боли, но доколко?
Усмивката своя носи! ...
Нали ме обича до болка?
Ти моите грешки прости,
момиче. Боли, но доколко?
Усмивката своя носи! ...
312
1
Да изляза в града
на спокойна разходка.
Да обичам жена.
Да пътуваме с лодка.
Да отгледам деца. ...
на спокойна разходка.
Да обичам жена.
Да пътуваме с лодка.
Да отгледам деца. ...
380
1
Погледни ме, когато те гледам!
Светлини се разливат в очите.
До морето се води беседа –
а вълни се разбиват в скалите.
Целуни ме, когато целувам! ...
Светлини се разливат в очите.
До морето се води беседа –
а вълни се разбиват в скалите.
Целуни ме, когато целувам! ...
318
1
Утре вече няма да се видим.
Пътищата ни ще се раздалечат.
Ти си толкова невинен.
Лъскави коли ни подминават.
Хори и съдби се разминават... ...
Пътищата ни ще се раздалечат.
Ти си толкова невинен.
Лъскави коли ни подминават.
Хори и съдби се разминават... ...
312
2
Аз съм цар на горите, а ти?
Вдъхновѝ се от моите думи
и красивия ден оцветѝ
с топлина и цветя помежду ни.
Разкажѝ накъде полетя... ...
Вдъхновѝ се от моите думи
и красивия ден оцветѝ
с топлина и цветя помежду ни.
Разкажѝ накъде полетя... ...
336
1
Вие ми кажете, драги зрители,
как да се отскубна от умората.
Хората са истински грабители.
Рухва на надеждата подпората.
Вие разберете, драги зрители, ...
как да се отскубна от умората.
Хората са истински грабители.
Рухва на надеждата подпората.
Вие разберете, драги зрители, ...
280
Заспиват офисите на града.
Спят и се топят. Връщат се от работа
очите ни в прегръдките на тежка, бавна сянка.
Бездомните ни рошави мечти в кофата за смет ровят.
Пътят е толкова блед – като динамичен демоничен кът, ...
Спят и се топят. Връщат се от работа
очите ни в прегръдките на тежка, бавна сянка.
Бездомните ни рошави мечти в кофата за смет ровят.
Пътят е толкова блед – като динамичен демоничен кът, ...
650
Този град е печат на гърдите,
водопад от назрели мечти.
Листопад облада планините,
а сърната в горите се скри.
Небесата изпратиха птички ...
водопад от назрели мечти.
Листопад облада планините,
а сърната в горите се скри.
Небесата изпратиха птички ...
196
1
3
Мисля си за теб,
плача през нощта.
Мислите са лед...
Как да го стопя?
Ти ме възроди, ...
плача през нощта.
Мислите са лед...
Как да го стопя?
Ти ме възроди, ...
356
Колите – мокри...
Хората – и те...
Дали сред вопли
тя ще ме съзре?
Нощта се спусна ...
Хората – и те...
Дали сред вопли
тя ще ме съзре?
Нощта се спусна ...
352
2
4
Ще погаля жена –
ще изпуша цигара.
Ще оставя цветя
за душата ми стара.
Тя горчиво разбра, ...
ще изпуша цигара.
Ще оставя цветя
за душата ми стара.
Тя горчиво разбра, ...
400
1
2
Избори. Надеждата хвърли поглед през рамо към сияещия град на великите обещания, в който хората бяха престанали да се надяват, и продължи да върви към ръба на скалата. Защо да не го направи? Нима е нужна някому?
409
Ударете и двете страни
на живота, когато боли ви!
Съборете бетонни стени
на сълзи и обиди лютиви!
Споделете красивия миг ...
на живота, когато боли ви!
Съборете бетонни стени
на сълзи и обиди лютиви!
Споделете красивия миг ...
465
1
6
Този влак разцепи мрака и от него слязох аз,
още много път го чака до заветния Бургас.
„Нека всички да са здрави!“ – пожела ни есента,
като птичка у дома ви, тя крилете си развя.
Сливен пътя ни пресича, Карандѝла е чертог. ...
още много път го чака до заветния Бургас.
„Нека всички да са здрави!“ – пожела ни есента,
като птичка у дома ви, тя крилете си развя.
Сливен пътя ни пресича, Карандѝла е чертог. ...
882
2
4
Това е животът – уви! –
умираш накрая на пътя,
натрупал злата̀ и пари –
и липса на спомени скъпи.
Блуждае в небето звезда. ...
умираш накрая на пътя,
натрупал злата̀ и пари –
и липса на спомени скъпи.
Блуждае в небето звезда. ...
550
4
9
Над улѝчки и ливади
иде дядо белобради.
Него зима го наричат
и децата го обичат.
Той терлѝчки ще раздава, ...
иде дядо белобради.
Него зима го наричат
и децата го обичат.
Той терлѝчки ще раздава, ...
473
1
Окъпаните в тъга, самота и безпомощност възрастни жени, отпуснали напуснатите си от физическа и психическа сила тела, болезнено прегърбени в резултат на десетилетен труд, върху изкорубените дъсчени пейки в незабележимите като вейки села, не се нуждаят от помпозни меморандуми или декрети, за да осъзн ...
385
Той, животът, е път и посока!
Откъснѝ забранения плод!
Полетѝ над земите широки
и отдай се на този живот!
Целунѝ под луната момиче! ...
Откъснѝ забранения плод!
Полетѝ над земите широки
и отдай се на този живот!
Целунѝ под луната момиче! ...
853
5
3
Отворѝ се, сърце! Да се влюбим.
Ще боли да съборим фасадите.
Запомнѝ, че когато се губим –
се рушат безпардонно оградите.
Изкрещѝ в тишината натегната, ...
Ще боли да съборим фасадите.
Запомнѝ, че когато се губим –
се рушат безпардонно оградите.
Изкрещѝ в тишината натегната, ...
404
4
6
Влак прекосява оттатък града,
крак олюлява, лети под дъжда.
Пак наблюдавам ефира в нощта,
злак се подава, суфлира луна.
Флаг се развява, топи се сълза. ...
крак олюлява, лети под дъжда.
Пак наблюдавам ефира в нощта,
злак се подава, суфлира луна.
Флаг се развява, топи се сълза. ...
516
Кортизолът е биологичната причина тялото понякога да страда, но слънчевото и невинно детско лице, усмихнато в знойното утро на един твой лек ден, лишен от тежкия дъх на изпепеляваща и отегчаваща умора, ще бъде малката трептяща светлинка, притежаваща възможността да превърне света в топлина за всички ...
324
1
Обикновеният български гражданин е много, много изморен, защото е жестоко разпънат на кръст между данъци и такси, между остри физически болки и крещяща липса на човешко отношение, а разорената му душевна вселена плахо се лута по голите стърнища на залязващата вяра, че утре нещо ще се промени.
328
1
Есен е. Време за любов, носталгия, изненадващи подаръци, семейна топлина пред камината и искрени усмивки във всеки светещ дом. Листата падат бавно и сетивата се разтварят плавно. Навън ухае на сън, а дланите на твоята любима са фино меко кадифе. Избрала е да бъде до теб по пътеките на живота, да те ...
321
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
