thedac (Димитър Драганов) - Произведения

Ела

Не знам дали въплъщавам пълния, девствен и чувствителен смисъл на трептящата дума „човек“, която безредно използваме при изобилното си взаимодействие с цялата материална действителност. Бях по-нисък от тревата, по-трошлив от снопчето лунна светлина, упорито процеждащо се в замъците на сънищата Ви, и ...

thedac

Проза » Други

2018-10-30T08:42:30+02:00 628

Дъждът на реалността

Вече сме големи и останахме сами,
ще постигаме промени в наранените си дни.
Изморени от дилеми, разорени, без сърца:
откровения спестени – праг на болка и тъга,
ни разкриват същината на мъчителния ден – ...

thedac

Поезия » Философска, Гражданска

2018-10-29T11:04:46+02:00 1.4K 2 7

Гръм

Страшни злост и немотия бият шеметния град,
сякаш е вилняла спрѝя с мека тъкан от брокат.
Данданията е жажда и веднò торим зарàр;
тихо нравът се обажда от ръба на мемоар.
Чудесията нечута изкусително мълчи – ...

thedac

Поезия » Философска, Гражданска

2018-10-21T20:16:26+03:00 615 2

Житейският финал

Тук, от нашенските бури, екна вик на великан.
Чух, че всички са го чули, и потънах разпилян.
Аз дали да пиша прози в стовековния Багдад,
или да летя без пози от рида̀ на Арарат[1]?
Не успяха да положат след куршума си темѐл[2], ...

thedac

Поезия » Философска, Гражданска

2018-10-18T15:54:08+03:00 818 5 14

Ние

Наложи се живота да градя –
и замък да издигна от тиради.
Така не чух едно благодаря,
че хапче бях за глупавите свади.
Къде ли се е скрила младостта? ...

thedac

Поезия » Друга

2018-10-17T03:06:56+03:00 639 4

Шансон за света

Ти си тръгваш, а пътят остава
и издига ръце през нощта –
а животът в зелена октава,
е засвирил шансон за света.
Засега съм дете на морето ...

thedac

Поезия » Философска, Гражданска

2018-10-12T08:39:47+03:00 696 6 8

Щастлива ли си?

Аз, въпреки теб, не спирам да се боря. Вярата, че мога, ме храни. Когато се натъжавам, гледам в една точка. Трудно е. Бих казал и непоносимо.
Чувството е странно...
Здравей!
Отново ти пиша от онези емоционални писма, след прочита на които от очите на един по-чувствителен човек биха закапали сълзи. И ...

thedac

Проза » Други

2018-10-09T01:59:02+03:00 719 3

Хищник

О, хищнице на мъжките сърца,
пред разсъблечените ти колена как да сведа покорно глава и да се престоря, че планините никога не са пеели песни за „оня гибелен гняв на Ахила Пелеев“? Желаеш ли да бъда себе си, или е нужно да облека тайора на срамотата, да се въплътя в кожата на безскрупулния тип и да ...

thedac

Проза

2018-10-05T01:51:11+03:00 608 2 2

Архиви

Градът изсъхна, а с него – и всичките ни мечти за нещо по-градивно, стойностно и удовлетворяващо. Нали бяхме силни, калени в огнени битки личности? На кого се доверихме? Творихме красота, ръководени от желанието да отстраним тъгата по тази земя. Вдигнахме бунт срещу институционалната неправда, като ...

thedac

Проза » Други

2018-10-01T10:18:13+03:00 700 1 2

Живот

Хей, животе, животе, живот,
заигра ли на нашата сцена?
На душата ми ти си пилот –
а на смелите думи си време.
Посадих любовта си в земя. ...

thedac

Поезия » Философска, Гражданска

2018-09-27T00:01:59+03:00 437 1 1

Патиланска хроника

Домашната врата ли изгърмя?
Съседът ме покани на по бира.
„Пияни ООД“ да учредя –
начело с председателя ни Киро.
Наложи се жена му да лети… ...

thedac

Поезия » Хумористична

2018-09-25T01:34:14+03:00 678 5

Залезът на утрото

Засвѐти градът в тишината,
спокоен ветрец се разля.
Дъгата се стѐче в листата,
с крилата на стрък хладина̀.
Надигна глава тъмнината, ...

thedac

Поезия » Пейзажна, Философска

2018-09-19T13:01:31+03:00 629 1 3

Не е за мен

Този свят опредметèн,
не е за мен, не е за мен.
Душата в плен осакатен,
и огорчен, и озверен.
Този мъж обременен, ...

thedac

Поезия » Философска

2018-09-17T10:16:38+03:00 581 1 4

Обичам

Нима те оставих сама?
До болка целувах косите,
очите и всяка сълза –
която бе знак за бедите.
Разтапяше бледите дни. ...

thedac

Поезия » Любовна

2018-09-14T19:43:03+03:00 568 6 8

Вечният път

От спомен за ромон и хора велики,
неписани рими издигнаха флаг.
Дали са останали скрити зад мрак,
под удара сляп на камшика?
Присвиха очите на кожата в плач. ...

thedac

Поезия » Философска

2018-09-11T21:41:39+03:00 595 2 5

Засади, възроди и обичай!

За да дам на деня красота,
се налага да бъда „злосторник“,
и да хапя парче от нощта –
с любовта на самотен затворник.
Не видяха добрата душа – ...

thedac

Поезия » Друга

2018-09-09T09:21:46+03:00 667 3

Кена̀р на живота ми скромен

Тогава нямаше хляб и се хранех от чувства.
Насред нищото бях, от „човеци“ напуснат.
Не догоних мечти в отмаляла неделя,
но отроних сълзи за делата ми смели.
Не доказах какво ме повежда по пътя, ...

thedac

Поезия » Друга

2018-09-07T03:38:26+03:00 446 1 7

Въпросът

И знаеш ли колко поколения от българската кръв ще се изродят и ще живеят, разкъсани от собствената си безпомощност, но въпреки това мисълта за душевното спасение ще ги води напред в битката им, докато в някой ден не затворят очи и не си отидат – други ще дойдат на тяхното място, когато надеждата е д ...

thedac

Проза » Други

2018-09-05T02:38:05+03:00 566 1 1

Матова печал

Любов без очи се роди…
Унила сестра я окая…
Гласът ѝ крещеше: „Режи!“,
в косите на болнична стая.
Червено момиче скърби. ...

thedac

Поезия » Философска

2018-09-04T00:42:33+03:00 584 1 4

Красивият танц на кристалите

Защо не остана до мен?
Какво те прогони, за бога!
В студения есенен ден –
отново творя с изнемога.
Обичах да бъда до теб, ...

thedac

Поезия » Философска

2018-09-02T09:29:22+03:00 602 3 9

Дебрите на военно време

В латинска сентенция се твърди, че „историята е учителка на живота“. Тя ни дава знанието, от което се нуждаем, за да разберем кои сме били, кои сме и какво бъдеще бихме могли да очакваме. Върху нейните плещи се крепят основите на живота ни, базиран на интелект и вечен стремеж към информираност.
Субе ...

thedac

Есета » Ученически

2018-09-01T15:43:45+03:00 2.1K

Вечността и без нас се върти

Аз отлитам, приятелко скъпа!
Не очаквай сега да тъжа…
Ти остави доброто на пътя,
и забрави, че нося душа.
На света са покълвали много, ...

thedac

Поезия » Философска

2018-08-31T15:18:39+03:00 487 1 6

Химера

Българийо, ела към вишневи градини.
Страна на чудеса – издигана с години.
Отрече те другар, замина за чужбина.
Костюм и господар сияят в лимузина.
Дали е Аспарух целунал небесата? ...

thedac

Поезия » Гражданска

2018-08-26T18:35:06+03:00 582 1 1

Истини

Подир лятото се движа, нижа словото на плет.
Свободата ще харижа в светъл стих без тоалет.
Появи ли се момиче в енергичното сърце?
„Той не може да обича!“ – рече стадното лице.
Етикета залепиха в утро, рязано от глъч. ...

thedac

Поезия » Гражданска

2018-08-25T00:36:50+03:00 507 1 4

Вашият „герой“

Ще отворя самотата и ще питам вечността
аз дали съм ви позната, или приказки редя?
Нося бански от дилеми и проблеми. Забравѝ…
Боси – хората приемат от ефира ми лъжи…
На чедата си честѝти съм оставила земя. ...

thedac

Поезия » Гражданска

2018-08-24T14:20:52+03:00 650 2 3

Атака

Залоствайте прозорците!
Прибирайте децата!
Избягаха затворници!
Какви ли са делата?
Животните да лаят! ...

thedac

Поезия » Друга

2018-08-23T04:10:01+03:00 530 1

Остатък от чувство

Няма ли милост за всеки?
Този живот е серва̀л.
Гоним на сляпо успехи,
свити във тъжен чувáл.
Губим романтика скъпа! ...

thedac

Поезия » Друга

2018-08-22T07:32:31+03:00 467 3

Непорочност

Не умирай! Възкръсвам. Ела!
Забрави грубостта и обиди…
Издигни от сълза любовта –
и нощта без морал да ни види.
На върха на стрела се отдай. ...

thedac

Поезия » Любовна

2018-08-20T17:51:22+03:00 694 4 11

Отронена въздишка

Не обичам да бъда пророк,
в покосените длани на дните.
Тъй комичен е този живот,
че разлива се лава в гърдите.
Изоставям доброто към теб. ...

thedac

Поезия » Философска

2018-08-17T09:24:16+03:00 592 4 10

Подпис: България

Дори и да имам наследство богато,
децата ще идват от лято на лято.
Животът ги хвана – не ще и да пуска!
Работят в замяна на тромави чувства.
Очите ми стари съзират бедата, ...

thedac

Поезия » Гражданска

2018-08-16T00:51:23+03:00 606 2 6

Игра на тела

На август окото кърви.
Стотици съдби се прибират,
но в своите счупени дни,
дали и звезди протестират?
От вятъра птичи лових, ...

thedac

Поезия » Гражданска

2018-08-11T19:57:35+03:00 653 1 5

Винаги моя се връщай

Разгледай света ни широк.
В очите ти нека извират,
водите на извор дълбок,
които в съня ни намират.
Любов и на дявола дай. ...

thedac

Поезия » Философска, Гражданска

2018-08-10T08:59:13+03:00 879 5 7

Изстреляно

Издигнахме стени пред своите мечти.
Погубихме от страх живота хубав.
Затваряме очи. Дори и да боли –
разбивам се на прах. Дали съм глупав?
Останаха тела, изцапани със грях. ...

thedac

Поезия » Друга

2018-08-08T14:30:28+03:00 388 1 3

Маскировка

Аз се возя в големи машини.
Притежавам деня и нощта.
Изтощавам народа с години,
до последната капка сълза.
Наблюдавам отгоре делата. ...

thedac

Поезия » Философска, Гражданска

2018-08-07T01:21:07+03:00 596 2 4

Сценично

Играта на роли приключи.
Изгасна искрата към теб.
Защо не успя да нау̀чиш,
че вътрешно аз съм поет?
Целуна стотици неволи. ...

thedac

Поезия » Любовна, Философска

2018-08-05T22:48:19+03:00 572 1

Сълзите на поколенията

***
„Баба се кара. Има попара.
Шаро е гладен. Скъсана връв.“
Първите два стиха от втората строфа вече бяха родени. Джобното тефтерче се събираше в дланта на Ваньо, като на момчето не му се налагаше да си подлага с нищо. Идеите мълниеносно го връхлитаха. „Запиши ме, за да не избягам! Аз съм по-привле ...

thedac

Проза » Повести и романи

2018-08-04T10:15:34+03:00 1.2K 1

Възраждане

Обичам те, скъпа, в коприна.
Сърцето ми, кубче от лед,
рисува изящна картина,
в градина на думи от мед.
Отричам греха на гърдите. ...

thedac

Поезия » Любовна, Философска

2018-08-02T00:51:41+03:00 520 1 3

Само ако започнеш да правиш добро...

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него
И най-малкото добро, което направиш, то е за твоя сметка,
ще ти дойде на помощ и ще те избави от голямо нещастие.
Може да ти се струва нищо, но една твоя светла мисъл,
изпратена към някого, като Ангел ще дойде при теб, ...

thedac

Есета » Социални, Философски

2018-08-01T09:21:45+03:00 2.3K 7 9

Танц по циферблата

На времето сиво часовникът спира.
От семе покълва поредният крал.
Окъпан в имоти, краде и прибира
живот от живота, без никаква жал.
Отгоре се сипе, издига, напада. ...

thedac

Поезия » Друга

2018-07-31T01:05:27+03:00 397 2 7

Сълзите на поколенията

***
Слънчевите лъчи не бяха топли. Ваньо усети как по ушите му затанцуваха ледените тръпки на студа; въздухът бе тежък и сгъстен, стряхата на входната им врата трепереше – когато той я затвори след себе си, чу пискливия глас на дядо Антон:
– На даскало ли, Ваца?!
– На даскало, дядо… На даскало…
– Бр ...

thedac

Проза » Повести и романи

2018-07-29T11:00:09+03:00 700 1 3