thedac
864 резултата
> Аортата ми е изпаднала в амок, гръдно-ключично-сисовидният ми мускул се намира в непрекъсната абулия, щитовидната ми жлеза не може да понесе поредния налудничав проблем. По незавършените пътища на бетонираните ми синапси животът пружинира, за него измъченото ни днес е илюзорно понятие.
> Мога ли д ...
> Мога ли д ...
384
1
1
О, ти, човеко, неописуемо, изящно и гръмко творение на тази толкова силна, мъдра и смирена в могъществото си вселена – отново ли попадна в унизителния плен на изгарящата безизходица? Поради какво не успя да прегърнеш безславната истина, която е по-гола от новородено, положено в ръцете на своята плач ...
385
1
1
По пътя натоварих се с печал –
и в девет хоризонта те намирах.
Когато след поредния скандал,
напусна тази свъсена квартира,
сърцето мъжко се удави в плач, ...
и в девет хоризонта те намирах.
Когато след поредния скандал,
напусна тази свъсена квартира,
сърцето мъжко се удави в плач, ...
454
1
1
Ти, жена на очите ми свити,
от солена сълза се роди,
закачи и звезда на гърдите,
на големите сини вълни.
Ти развя пред лицето ми смело ...
от солена сълза се роди,
закачи и звезда на гърдите,
на големите сини вълни.
Ти развя пред лицето ми смело ...
1010
3
11
Живея си в студентската квартира,
съвсем естествен, леко уморен –
и сякаш само словото разбира,
дали от някой тип съм наранен.
Защо не хванах лъч или магия? ...
съвсем естествен, леко уморен –
и сякаш само словото разбира,
дали от някой тип съм наранен.
Защо не хванах лъч или магия? ...
325
2
3
Трен – от бързите момчета, ме прикани: „Ти! Ела!“,
в ден несвързан и облечен в лунносребърна пола̀.
Драсна линия балканска за наслада много сняг –
гаснат спомените ла̀нски като на самотен бряг.
Сам пътувам и бленувам из високи планини, ...
в ден несвързан и облечен в лунносребърна пола̀.
Драсна линия балканска за наслада много сняг –
гаснат спомените ла̀нски като на самотен бряг.
Сам пътувам и бленувам из високи планини, ...
505
2
Ти отне и душата ми, скъпи,
изгори я в бодливата нощ,
и на спомени минали стъпи,
за награда на мъжката мощ.
Ти отекна закътан в очите, ...
изгори я в бодливата нощ,
и на спомени минали стъпи,
за награда на мъжката мощ.
Ти отекна закътан в очите, ...
598
5
11
Всеки носи товар като твоя,
не бъди убедена в това –
че си първа другарка на зноя,
и към рая ми входна врата.
Всеки иска да бъде обичан, ...
не бъди убедена в това –
че си първа другарка на зноя,
и към рая ми входна врата.
Всеки иска да бъде обичан, ...
401
2
6
Аз догоних и слънчев пегас,
и реших да отида в Бургас!
От годината Нова екстаз –
се разби насред пътен боа̀з.
До купето летеше хайла̀з, ...
и реших да отида в Бургас!
От годината Нова екстаз –
се разби насред пътен боа̀з.
До купето летеше хайла̀з, ...
388
2
Тя не беше такава, каквато
я рисувах в мечтаните нощи.
Тя гореше за власт и за злато,
и живееше с мотото: „Още!“.
Тя целуваше, сякаш купува ...
я рисувах в мечтаните нощи.
Тя гореше за власт и за злато,
и живееше с мотото: „Още!“.
Тя целуваше, сякаш купува ...
327
2
5
Честита ни Нова година!
С криле да се движим напред!
Дано да се слеем в дружина,
и с ек да отекнем навред!
Децата да бъдат щастливи! ...
С криле да се движим напред!
Дано да се слеем в дружина,
и с ек да отекнем навред!
Децата да бъдат щастливи! ...
488
4
6
Обичах те, преди да ме убиеш,
и имах вяра в нашата съдба –
дори сега сълзите ми да триеш,
аз вече съм останал без душа.
Мълча и ме издигат светлините, ...
и имах вяра в нашата съдба –
дори сега сълзите ми да триеш,
аз вече съм останал без душа.
Мълча и ме издигат светлините, ...
282
4
Катраненият дим от заводите,
жестокото тракане на влака,
празната къща, пълна с хора;
неизмити чинии и счупено огледало,
слаба оценка в училище, ...
жестокото тракане на влака,
празната къща, пълна с хора;
неизмити чинии и счупено огледало,
слаба оценка в училище, ...
232
3
Като вятъра излитам и изплитам светлина,
за бедите ми не питай, аз ги крия в тъмнина.
Пак по пътя се катуркам и не беля думи две.
Мрак по тихите къщурки спуска се като перде.
Трака влакът и клокочи – малък дечко в този свят. ...
за бедите ми не питай, аз ги крия в тъмнина.
Пак по пътя се катуркам и не беля думи две.
Мрак по тихите къщурки спуска се като перде.
Трака влакът и клокочи – малък дечко в този свят. ...
509
5
Господ Бог разпра небето, стара столица запя.
Търново е кът, където се оставя с ум следа.
Аз пребродих пет планети, чак в десета се запрях.
Студ в дланта ми синя свети и защо съм смел разбрах.
По дървесните върхари се изсипа топъл сняг, ...
Търново е кът, където се оставя с ум следа.
Аз пребродих пет планети, чак в десета се запрях.
Студ в дланта ми синя свети и защо съм смел разбрах.
По дървесните върхари се изсипа топъл сняг, ...
251
1
3
Влизам в Търново притихнал и чадъра си държа.
Той, градът, така е свикнал и през зими, и лета.
Може би ще ме приеме и ще станем дружки две,
сложа ли чувал с поеми в сутрешното му кафе.
Спят опънати плакати на високи железа, ...
Той, градът, така е свикнал и през зими, и лета.
Може би ще ме приеме и ще станем дружки две,
сложа ли чувал с поеми в сутрешното му кафе.
Спят опънати плакати на високи железа, ...
337
2
Пак пътувам и сънувам, че си моя. Аз съм луд?
С коловозите флиртувам и горча като мавруд.
Всяко камъче ме пита има ли любов при нас.
Аз съм пламъче. Отлитам към познатия Бургас.
Ти потъваш надълбоко – синеока светлина. ...
С коловозите флиртувам и горча като мавруд.
Всяко камъче ме пита има ли любов при нас.
Аз съм пламъче. Отлитам към познатия Бургас.
Ти потъваш надълбоко – синеока светлина. ...
312
1
3
Не тълкувайте думите нейни…
Тя е Сила – високо над нас…
Съхранила магия, ще грейне
на върха на вековен Бургас!
Побеляла е младата пролет, ...
Тя е Сила – високо над нас…
Съхранила магия, ще грейне
на върха на вековен Бургас!
Побеляла е младата пролет, ...
464
4
9
Търново се свлече под завивка-свобода,
и нахлузи си елече от дъха на младостта.
Недалеко от простора се белее ангел благ,
в свят разкошен и отворен над мисловния овра̀г.
Няма нужда да говоря за изминалата нощ… ...
и нахлузи си елече от дъха на младостта.
Недалеко от простора се белее ангел благ,
в свят разкошен и отворен над мисловния овра̀г.
Няма нужда да говоря за изминалата нощ… ...
288
2
2
България тихо загина, момче!
Да беше отново велико се бѝла!
В епоха, в която лъвът не реве,
прелива с тъгата в очите си Рила!
Душата си скрила и стрила страха, ...
Да беше отново велико се бѝла!
В епоха, в която лъвът не реве,
прелива с тъгата в очите си Рила!
Душата си скрила и стрила страха, ...
464
6
9
Не бъди на душата ми кръст.
То, сърцето, желае пазител,
да роди на живота ни гъст,
светлина от дъха на обѝтел.
Целуни и продавай страстта, ...
То, сърцето, желае пазител,
да роди на живота ни гъст,
светлина от дъха на обѝтел.
Целуни и продавай страстта, ...
441
1
6
Аз творя от години наред,
и от хиляди дни те обичам.
Редовете ми пеят за теб –
пожелано в света ми момиче.
Аз летя от душа на душа, ...
и от хиляди дни те обичам.
Редовете ми пеят за теб –
пожелано в света ми момиче.
Аз летя от душа на душа, ...
424
2
4
Аз сломих тишината на мрака,
победих и човешкото зло –
и на моята гара ме чака –
възкрасиво, момиче едно.
Залепих на върха ни надежда, ...
победих и човешкото зло –
и на моята гара ме чака –
възкрасиво, момиче едно.
Залепих на върха ни надежда, ...
464
4
3
Няма нищо сега и светът е заспал във омая,
на перона самотен посреща ни кучешки студ.
Откъде ще пристигне животът железен? От Рая,
облицован с милувка и тиха тъга на юмрук?
А съдбата лети и на влака лицето се смее, ...
на перона самотен посреща ни кучешки студ.
Откъде ще пристигне животът железен? От Рая,
облицован с милувка и тиха тъга на юмрук?
А съдбата лети и на влака лицето се смее, ...
460
5
7
За моята тегоба няма лек...
Животът сив извива ми ръцете,
че раните си ближа ги от век –
напомнят ми дори и ветровете.
Обичам го в душата си на лъв, ...
Животът сив извива ми ръцете,
че раните си ближа ги от век –
напомнят ми дори и ветровете.
Обичам го в душата си на лъв, ...
406
1
Аз винаги гледах през тъмен екран,
разкъсан от чувства познати.
Тълпата крещеше: „Та той е пиян!“,
топовен куршум ме разклати.
За хиляди братя останах „човек“, ...
разкъсан от чувства познати.
Тълпата крещеше: „Та той е пиян!“,
топовен куршум ме разклати.
За хиляди братя останах „човек“, ...
462
2
На Балкана ръцете да хвана,
и да стана момче от трева –
да поема по друм от стомана;
и да бъда искра през нощта.
Да запея за дните в очите, ...
и да стана момче от трева –
да поема по друм от стомана;
и да бъда искра през нощта.
Да запея за дните в очите, ...
359
4
10
Чакалите слухтят из моя град,
очите им земята ще изпият –
опашки вият в ритъма нерад,
и своя глад от никого не крият.
Илюзия ли хлябът е за тях? ...
очите им земята ще изпият –
опашки вият в ритъма нерад,
и своя глад от никого не крият.
Илюзия ли хлябът е за тях? ...
341
1
1
Не знам дали въплъщавам пълния, девствен и чувствителен смисъл на трептящата дума „човек“, която безредно използваме при изобилното си взаимодействие с цялата материална действителност. Бях по-нисък от тревата, по-трошлив от снопчето лунна светлина, упорито процеждащо се в замъците на сънищата Ви, и ...
386
Вече сме големи и останахме сами,
ще постигаме промени в наранените си дни.
Изморени от дилеми, разорени, без сърца:
откровения спестени – праг на болка и тъга,
ни разкриват същината на мъчителния ден – ...
ще постигаме промени в наранените си дни.
Изморени от дилеми, разорени, без сърца:
откровения спестени – праг на болка и тъга,
ни разкриват същината на мъчителния ден – ...
746
2
7
Страшни злост и немотия бият шеметния град,
сякаш е вилняла спрѝя с мека тъкан от брокат.
Данданията е жажда и веднò торим зарàр;
тихо нравът се обажда от ръба на мемоар.
Чудесията нечута изкусително мълчи – ...
сякаш е вилняла спрѝя с мека тъкан от брокат.
Данданията е жажда и веднò торим зарàр;
тихо нравът се обажда от ръба на мемоар.
Чудесията нечута изкусително мълчи – ...
379
2
Тук, от нашенските бури, екна вик на великан.
Чух, че всички са го чули, и потънах разпилян.
Аз дали да пиша прози в стовековния Багдад,
или да летя без пози от рида̀ на Арарат[1]?
Не успяха да положат след куршума си темѐл[2], ...
Чух, че всички са го чули, и потънах разпилян.
Аз дали да пиша прози в стовековния Багдад,
или да летя без пози от рида̀ на Арарат[1]?
Не успяха да положат след куршума си темѐл[2], ...
564
5
14
Наложи се живота да градя –
и замък да издигна от тиради.
Така не чух едно благодаря,
че хапче бях за глупавите свади.
Къде ли се е скрила младостта? ...
и замък да издигна от тиради.
Така не чух едно благодаря,
че хапче бях за глупавите свади.
Къде ли се е скрила младостта? ...
432
4
Ти си тръгваш, а пътят остава
и издига ръце през нощта –
а животът в зелена октава,
е засвирил шансон за света.
Засега съм дете на морето ...
и издига ръце през нощта –
а животът в зелена октава,
е засвирил шансон за света.
Засега съм дете на морето ...
456
6
8
Аз, въпреки теб, не спирам да се боря. Вярата, че мога, ме храни. Когато се натъжавам, гледам в една точка. Трудно е. Бих казал и непоносимо.
Чувството е странно...
Здравей!
Отново ти пиша от онези емоционални писма, след прочита на които от очите на един по-чувствителен човек биха закапали сълзи. И ...
Чувството е странно...
Здравей!
Отново ти пиша от онези емоционални писма, след прочита на които от очите на един по-чувствителен човек биха закапали сълзи. И ...
428
3
О, хищнице на мъжките сърца,
пред разсъблечените ти колена как да сведа покорно глава и да се престоря, че планините никога не са пеели песни за „оня гибелен гняв на Ахила Пелеев“? Желаеш ли да бъда себе си, или е нужно да облека тайора на срамотата, да се въплътя в кожата на безскрупулния тип и да ...
пред разсъблечените ти колена как да сведа покорно глава и да се престоря, че планините никога не са пеели песни за „оня гибелен гняв на Ахила Пелеев“? Желаеш ли да бъда себе си, или е нужно да облека тайора на срамотата, да се въплътя в кожата на безскрупулния тип и да ...
404
2
2
Градът изсъхна, а с него – и всичките ни мечти за нещо по-градивно, стойностно и удовлетворяващо. Нали бяхме силни, калени в огнени битки личности? На кого се доверихме? Творихме красота, ръководени от желанието да отстраним тъгата по тази земя. Вдигнахме бунт срещу институционалната неправда, като ...
442
1
2
Хей, животе, животе, живот,
заигра ли на нашата сцена?
На душата ми ти си пилот –
а на смелите думи си време.
Посадих любовта си в земя. ...
заигра ли на нашата сцена?
На душата ми ти си пилот –
а на смелите думи си време.
Посадих любовта си в земя. ...
202
1
1
Домашната врата ли изгърмя?
Съседът ме покани на по бира.
„Пияни ООД“ да учредя –
начело с председателя ни Киро.
Наложи се жена му да лети… ...
Съседът ме покани на по бира.
„Пияни ООД“ да учредя –
начело с председателя ни Киро.
Наложи се жена му да лети… ...
402
5
Засвѐти градът в тишината,
спокоен ветрец се разля.
Дъгата се стѐче в листата,
с крилата на стрък хладина̀.
Надигна глава тъмнината, ...
спокоен ветрец се разля.
Дъгата се стѐче в листата,
с крилата на стрък хладина̀.
Надигна глава тъмнината, ...
380
1
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
