thedac (Димитър Драганов) - Произведения

Пешка в лика на химера

Изживей любовта и не питай!
Знай, връвта на живота е къса!
През деня мълчаливо опитай
всяка сляпа тегоба да скъсаш!
Направи от сумрака бездарен ...

thedac

Поезия » Любовна, Философска

2019-04-03T08:47:18+03:00 503 3 2

Движение

Като Дъбово няма такава –
тъй красива и стройна тинтява.
През април висините лилави
си припяват за минала слава.
Вечен път, на снагата ми мòрна ...

thedac

Поезия » Пейзажна, Философска, Гражданска

2019-03-31T20:57:57+03:00 667 2

Щастливата Сълза

Към окото се прибрала тихо сухата сълза,
и нелепо осъзнала, че е тъмен кът света.
Тя разплискала се в стая и изчезнала в зори,
към стените на безкрая и вселенските тъмѝ.
През тунели на раздели – с куп апѐли за любов, ...

thedac

Поезия » Друга

2019-03-30T20:25:37+02:00 541 3

Социална диференциация

Винаги съм се стремял да потискам възмущението, зараждащо се в стаите на съзнанието ми след поредния неуспех, да не унивам след обезсърчаващите отхвърляния, съпътствали ме през късата ми житейска пътека като сянка в жарък летен ден; да се изправям и да продължавам, макар че земята под краката ми се ...

thedac

Проза » Други

2019-03-29T22:26:52+02:00 604 1

Писмо след света

Аз научих какво е душата,
и получих подарък от теб.
Тази тиха игра на съдбата
я играем – войници на лед.
Аз, вало̀г за изказани думи, ...

thedac

Поезия » Философска

2019-03-14T09:05:56+02:00 590 2

Слово на един арлекѝн

Намерѝ ме в отнетото слово…
Изгонѝ ме от прекия път…
Разберѝ, че погълнал отрова,
ще горя и ще пея без плът.
Ще пътувам, ще нося мечтите. ...

thedac

Поезия » Любовна, Философска

2019-03-11T08:12:47+02:00 811 2 11

Словесно стълпотворение

И някак си така ми стана мило…
Момчето в мен като се възроди,
отново хвана синьото хвърчило,
и литна то над хорските сплетнѝ.
Дали боли? Защо си се покварил? ...

thedac

Поезия » Друга

2019-03-06T08:45:36+02:00 442 3

Пътека

Аз не спирам, избирам, римувам,
до поле от мечти се редя –
и в красивите нощи бленувам
за шейна от безкрайни слова.
Долетях от земите на Рая, ...

thedac

Поезия » Философска

2019-03-02T12:38:22+02:00 409

Клоните на любовта

От „Карта̀ла“ излетяла – трън в небесната пета̀,
ти си вишна неузряла и жадувана Луна.
Аз те пиша в кръгозора на съня и на деня,
страстно дишат тези хора, като пролетни цветя…
Днес в града се случи чудо! Изгоря самият град, ...

thedac

Поезия » Философска, Гражданска

2019-02-28T08:36:27+02:00 634 2

Ожидание

Ожидание младежко,
мост между съдби…
Проба или грешка?
Къде остана ти?
Копнеех да те има, ...

thedac

Поезия » Философска

2019-02-16T16:42:20+02:00 596 1

Спомен за свят

> „Те пият... В пиянство щат лесно забрави
> предишни неволи и днешни беди,
> в кипящото вино щат спомен удави,
> заспа ще дух болен в разбити гърди…“
> ...

thedac

Поезия » Философска

2019-02-15T23:07:19+02:00 657 2 7

Злато над шепичка прах

С този ден се познаваме вече,
този ден много скъп е и мил,
като трен, отлетял надалече,
към красивата делта на Нил.
Отминаваме хиляди къщи ...

thedac

Поезия » Друга

2019-02-11T09:24:59+02:00 545 6

Усмивка в клетка

> Аортата ми е изпаднала в амок, гръдно-ключично-сисовидният ми мускул се намира в непрекъсната абулия, щитовидната ми жлеза не може да понесе поредния налудничав проблем. По незавършените пътища на бетонираните ми синапси животът пружинира, за него измъченото ни днес е илюзорно понятие.
> Мога ли д ...

thedac

Поезия » Философска, Гражданска

2019-02-05T09:44:34+02:00 640 1 1

Проверка

О, ти, човеко, неописуемо, изящно и гръмко творение на тази толкова силна, мъдра и смирена в могъществото си вселена – отново ли попадна в унизителния плен на изгарящата безизходица? Поради какво не успя да прегърнеш безславната истина, която е по-гола от новородено, положено в ръцете на своята плач ...

thedac

Проза » Други

2019-01-27T16:06:39+02:00 623 1 1

Удавник

По пътя натоварих се с печал –
и в девет хоризонта те намирах.
Когато след поредния скандал,
напусна тази свъсена квартира,
сърцето мъжко се удави в плач, ...

thedac

Поезия » Любовна, Философска, Гражданска

2019-01-21T10:50:43+02:00 710 1 1

Ти

Ти, жена на очите ми свити,
от солена сълза се роди,
закачи и звезда на гърдите,
на големите сини вълни.
Ти развя пред лицето ми смело ...

thedac

Поезия » Любовна

2019-01-16T13:21:36+02:00 1.2K 3 11

При мен

Живея си в студентската квартира,
съвсем естествен, леко уморен –
и сякаш само словото разбира,
дали от някой тип съм наранен.
Защо не хванах лъч или магия? ...

thedac

Поезия » Друга

2019-01-15T12:13:26+02:00 560 2 3

Ден в трен

Трен – от бързите момчета, ме прикани: „Ти! Ела!“,
в ден несвързан и облечен в лунносребърна пола̀.
Драсна линия балканска за наслада много сняг –
гаснат спомените ла̀нски като на самотен бряг.
Сам пътувам и бленувам из високи планини, ...

thedac

Поезия » Философска, Гражданска

2019-01-10T23:29:08+02:00 780 2

Една изгоряла душа

Ти отне и душата ми, скъпи,
изгори я в бодливата нощ,
и на спомени минали стъпи,
за награда на мъжката мощ.
Ти отекна закътан в очите, ...

thedac

Поезия » Философска, Гражданска

2019-01-05T18:24:42+02:00 900 5 11

Топо̀р от слова

Всеки носи товар като твоя,
не бъди убедена в това –
че си първа другарка на зноя,
и към рая ми входна врата.
Всеки иска да бъде обичан, ...

thedac

Поезия » Философска

2019-01-04T13:09:11+02:00 655 2 6

Лазурен Бургас

Аз догоних и слънчев пегас,
и реших да отида в Бургас!
От годината Нова екстаз –
се разби насред пътен боа̀з.
До купето летеше хайла̀з, ...

thedac

Поезия » Философска, Гражданска

2019-01-03T00:48:50+02:00 650 2

Тя

Тя не беше такава, каквато
я рисувах в мечтаните нощи.
Тя гореше за власт и за злато,
и живееше с мотото: „Още!“.
Тя целуваше, сякаш купува ...

thedac

Поезия » Любовна, Философска

2019-01-02T09:50:18+02:00 568 2 5

Нова година

Честита ни Нова година!
С криле да се движим напред!
Дано да се слеем в дружина,
и с ек да отекнем навред!
Децата да бъдат щастливи! ...

thedac

Поезия » Гражданска

2019-01-01T09:37:27+02:00 747 4 6

Сетно слово

Обичах те, преди да ме убиеш,
и имах вяра в нашата съдба –
дори сега сълзите ми да триеш,
аз вече съм останал без душа.
Мълча и ме издигат светлините, ...

thedac

Поезия » Любовна, Философска

2018-12-27T19:59:22+02:00 520 4

Срещу теб

Катраненият дим от заводите,
жестокото тракане на влака,
празната къща, пълна с хора;
неизмити чинии и счупено огледало,
слаба оценка в училище, ...

thedac

Поезия » Друга

2018-12-19T10:15:13+02:00 423 3

Дума, път, човек и влак

Като вятъра излитам и изплитам светлина,
за бедите ми не питай, аз ги крия в тъмнина.
Пак по пътя се катуркам и не беля думи две.
Мрак по тихите къщурки спуска се като перде.
Трака влакът и клокочи – малък дечко в този свят. ...

thedac

Поезия » Философска, Гражданска

2018-12-15T01:43:47+02:00 768 5

Скъпа „моя“

Господ Бог разпра небето, стара столица запя.
Търново е кът, където се оставя с ум следа.
Аз пребродих пет планети, чак в десета се запрях.
Студ в дланта ми синя свети и защо съм смел разбрах.
По дървесните върхари се изсипа топъл сняг, ...

thedac

Поезия » Друга

2018-12-13T12:36:27+02:00 477 1 3

Антракт

Влизам в Търново притихнал и чадъра си държа.
Той, градът, така е свикнал и през зими, и лета.
Може би ще ме приеме и ще станем дружки две,
сложа ли чувал с поеми в сутрешното му кафе.
Спят опънати плакати на високи железа, ...

thedac

Поезия » Философска

2018-12-11T07:52:28+02:00 543 2

Камъче-пламъче

Пак пътувам и сънувам, че си моя. Аз съм луд?
С коловозите флиртувам и горча като мавруд.
Всяко камъче ме пита има ли любов при нас.
Аз съм пламъче. Отлитам към познатия Бургас.
Ти потъваш надълбоко – синеока светлина. ...

thedac

Поезия » Философска

2018-12-09T21:30:49+02:00 532 1 3

Сън

Не тълкувайте думите нейни…
Тя е Сила – високо над нас…
Съхранила магия, ще грейне
на върха на вековен Бургас!
Побеляла е младата пролет, ...

thedac

Поезия » Гражданска

2018-12-07T15:36:59+02:00 691 4 8

Песента на мисълта

Търново се свлече под завивка-свобода,
и нахлузи си елече от дъха на младостта.
Недалеко от простора се белее ангел благ,
в свят разкошен и отворен над мисловния овра̀г.
Няма нужда да говоря за изминалата нощ… ...

thedac

Поезия » Философска, Гражданска

2018-11-29T00:02:43+02:00 538 2 2

Кладенец на реалността

България тихо загина, момче!
Да беше отново велико се бѝла!
В епоха, в която лъвът не реве,
прелива с тъгата в очите си Рила!
Душата си скрила и стрила страха, ...

thedac

Поезия » Гражданска

2018-11-26T08:52:30+02:00 718 6 8

Красива присъда

Не бъди на душата ми кръст.
То, сърцето, желае пазител,
да роди на живота ни гъст,
светлина от дъха на обѝтел.
Целуни и продавай страстта, ...

thedac

Поезия » Любовна

2018-11-24T15:25:12+02:00 674 1 6

Допир

Аз творя от години наред,
и от хиляди дни те обичам.
Редовете ми пеят за теб –
пожелано в света ми момиче.
Аз летя от душа на душа, ...

thedac

Поезия » Любовна, Философска

2018-11-23T07:03:23+02:00 644 2 4

Безкрай

Аз сломих тишината на мрака,
победих и човешкото зло –
и на моята гара ме чака –
възкрасиво, момиче едно.
Залепих на върха ни надежда, ...

thedac

Поезия » Любовна, Философска

2018-11-15T14:54:46+02:00 675 4 3

Писмо до планината

Няма нищо сега и светът е заспал във омая,
на перона самотен посреща ни кучешки студ.
Откъде ще пристигне животът железен? От Рая,
облицован с милувка и тиха тъга на юмрук?
А съдбата лети и на влака лицето се смее, ...

thedac

Поезия » Пейзажна, Философска, Гражданска

2018-11-13T22:54:12+02:00 818 5 7

Спомен

За моята тегоба няма лек...
Животът сив извива ми ръцете,
че раните си ближа ги от век –
напомнят ми дори и ветровете.
Обичам го в душата си на лъв, ...

thedac

Поезия » Философска, Гражданска

2018-11-08T22:09:53+02:00 664 1

Мираж

Аз винаги гледах през тъмен екран,
разкъсан от чувства познати.
Тълпата крещеше: „Та той е пиян!“,
топовен куршум ме разклати.
За хиляди братя останах „човек“, ...

thedac

Поезия » Философска, Гражданска, Авторска песен

2018-11-04T18:06:42+02:00 753 2

Нирвана

На Балкана ръцете да хвана,
и да стана момче от трева –
да поема по друм от стомана;
и да бъда искра през нощта.
Да запея за дните в очите, ...

thedac

Поезия » Философска, Гражданска

2018-11-03T12:09:05+02:00 606 4 9

Край

Чакалите слухтят из моя град,
очите им земята ще изпият –
опашки вият в ритъма нерад,
и своя глад от никого не крият.
Илюзия ли хлябът е за тях? ...

thedac

Поезия » Философска, Гражданска

2018-11-02T02:49:48+02:00 572 1 1