vladun
84 резултата
Известно е, че първата любов
ръжда не хваща.
Отдадено на извечния зов,
сърцето плаща -
сто златни удара за тръпен миг ...
ръжда не хваща.
Отдадено на извечния зов,
сърцето плаща -
сто златни удара за тръпен миг ...
702
1
9
На Кръстьо Раленков - Мускетар
Дишаш, сякаш светът е пред прага на тягостен свършек –
с бял чаршаф е покрита тая тъжна болнùца, земята.
Натежали от мъка и сняг, черни, клоните скършват се,
но надежда блести в изтънелия скалпел на вятъра. ...
Дишаш, сякаш светът е пред прага на тягостен свършек –
с бял чаршаф е покрита тая тъжна болнùца, земята.
Натежали от мъка и сняг, черни, клоните скършват се,
но надежда блести в изтънелия скалпел на вятъра. ...
717
10
Голяма обла къща –
с ръце не я обгръщам.
Щом изпече я татко,
ще си похапнем сладко.
В градинка тя пониква - ...
с ръце не я обгръщам.
Щом изпече я татко,
ще си похапнем сладко.
В градинка тя пониква - ...
982
1
13
Небето е сподавило дъжда си;
палачът - своя плач.
Раята - паплач.
Бесилото е люлка
на свободата. ...
палачът - своя плач.
Раята - паплач.
Бесилото е люлка
на свободата. ...
658
11
I.
Оранжево вретено
с опашчица зелена –
ще сготвя с него супа,
а Зайко ще го хрупа. ...
Оранжево вретено
с опашчица зелена –
ще сготвя с него супа,
а Зайко ще го хрупа. ...
759
20
Сухоземен съм, знам. Но морето във мене
е копнеж тюркоазен,
и реките ми – тънки и гъвкави вени,
към брега му полазват.
Някой ден с тихи стъпки ще стигна до кея. ...
е копнеж тюркоазен,
и реките ми – тънки и гъвкави вени,
към брега му полазват.
Някой ден с тихи стъпки ще стигна до кея. ...
555
11
Не падай духом,
даже ако си продал
душата си на дявола,
незримата ù сянка
е все още ...
даже ако си продал
душата си на дявола,
незримата ù сянка
е все още ...
535
1
8
Ех, колко много
ни е дадено на този свят,
а колко малко позволено е
да вземем.
Милиардерът даже ...
ни е дадено на този свят,
а колко малко позволено е
да вземем.
Милиардерът даже ...
933
19
Снежинките прехвърчат безразлични.
Как мълчалив е всеки следващ сняг.
Ведно със подранилото кокиче
прераждаш се и ти, смирен и благ.
На петдесет си остани бездомен. ...
Как мълчалив е всеки следващ сняг.
Ведно със подранилото кокиче
прераждаш се и ти, смирен и благ.
На петдесет си остани бездомен. ...
814
21
Тук дошъл си на театър –
сресван от сценичен вятър,
от прожектор – заслепен.
Паднал ничком, Бога молиш
за една достойна роля ...
сресван от сценичен вятър,
от прожектор – заслепен.
Паднал ничком, Бога молиш
за една достойна роля ...
504
7
Нима животът свършва изведнъж,
като хипноза
под ласката на декемврийски дъжд,
с две тъжни рози.
Смъртта е безпощаден сценарист. ...
като хипноза
под ласката на декемврийски дъжд,
с две тъжни рози.
Смъртта е безпощаден сценарист. ...
1001
25
След детството
все по-оскъдни
цветове наоколо
и със седемдесет и осем
оборота ...
все по-оскъдни
цветове наоколо
и със седемдесет и осем
оборота ...
488
9
Не винаги дарената ми нежност
е доказателство, че съм обичан.
О, по-добре да съм неприласкан,
отколкото да ме помилва урагана,
и да забравя, бродещ сам, ...
е доказателство, че съм обичан.
О, по-добре да съм неприласкан,
отколкото да ме помилва урагана,
и да забравя, бродещ сам, ...
618
15
Гости са дошли във къщи.
Чудят се защо се мръщя.
Носят лего, шоколади,
а душичката ми страда.
- Ах, какво момченце сладко – ...
Чудят се защо се мръщя.
Носят лего, шоколади,
а душичката ми страда.
- Ах, какво момченце сладко – ...
716
1
16
Успехът най е сладък,
ако не си успявал:
измъчва ли те жажда -
нектара оценяваш.
Войникът, който днес ...
ако не си успявал:
измъчва ли те жажда -
нектара оценяваш.
Войникът, който днес ...
1975
10
Могила до могила, кръст до кръст.
Брадясали и безпосочни друми.
Тук ехото кръжи околовръст,
готово да плячкоса всяка дума.
Но думи няма – само имена, ...
Брадясали и безпосочни друми.
Тук ехото кръжи околовръст,
готово да плячкоса всяка дума.
Но думи няма – само имена, ...
2407
4
21
"... навярно вече си разбрал Итаките що значат."
Константинос Кавафис
Поете, плаваш мълчешком
към своя пристан,
където глътка златен ром ...
Константинос Кавафис
Поете, плаваш мълчешком
към своя пристан,
където глътка златен ром ...
720
15
Прекрасен е светът. За жалост, обществото
лихвар е - свойта лепта прибира ден след ден.
И ланецът ми фин на шията хомот е,
и като орис тежък е кръстът позлатен.
Животе! Твоят глад не знае ли насита? ...
лихвар е - свойта лепта прибира ден след ден.
И ланецът ми фин на шията хомот е,
и като орис тежък е кръстът позлатен.
Животе! Твоят глад не знае ли насита? ...
563
5
Горчи отсъствието ти - сълза,
с която от години се сбогувам.
Боли несбъднатата мисъл за
това, че времето скръбта лекува.
И тази болка, свита на кравай, ...
с която от години се сбогувам.
Боли несбъднатата мисъл за
това, че времето скръбта лекува.
И тази болка, свита на кравай, ...
741
13
Отвъд мита за земен рай,
зад паравана на живота,
прозира нов живот - без край,
без теглила и без хомоти.
Без спомени, но без мечти, ...
зад паравана на живота,
прозира нов живот - без край,
без теглила и без хомоти.
Без спомени, но без мечти, ...
918
21
Безмерната ти хубост озарява
скептичното лице на полумрака.
Обичам те, макар и да повява
нестоплен от дъха ти северняка.
Красиви са очите ти на хъски, ...
скептичното лице на полумрака.
Обичам те, макар и да повява
нестоплен от дъха ти северняка.
Красиви са очите ти на хъски, ...
765
19
Много думи изписах вече
и писалката съхне, май.
Ще подкупя рижата вечер
с аромата на липов чай –
моля, прося със сетни сили, ...
и писалката съхне, май.
Ще подкупя рижата вечер
с аромата на липов чай –
моля, прося със сетни сили, ...
982
21
Уж е ден на детето,
а пък сам съм у нас.
Само Батман, мечето,
динозавърът Спас
се завиват с килима. ...
а пък сам съм у нас.
Само Батман, мечето,
динозавърът Спас
се завиват с килима. ...
1779
10
Загърбил святост, прошка, идеал,
се връщаш в допотопната си същност –
дивакът в теб реве така могъщо,
че срутва всеки стар пиедестал.
А всеки нов стремеж към висота ...
се връщаш в допотопната си същност –
дивакът в теб реве така могъщо,
че срутва всеки стар пиедестал.
А всеки нов стремеж към висота ...
872
17
Бедността превръща
ропота във шепот,
волята - във вопъл,
волността - в каторга.
Сиромашка пролет ...
ропота във шепот,
волята - във вопъл,
волността - в каторга.
Сиромашка пролет ...
657
17
Тази обич е таен скрижал,
писан с топлия почерк на слънцето –
никне право от камъка зрънцето,
без да знаем кой тук го е сял.
Тази обич не ражда деца ...
писан с топлия почерк на слънцето –
никне право от камъка зрънцето,
без да знаем кой тук го е сял.
Тази обич не ражда деца ...
901
1
24
***
Къртица е обидата. Околовръст
тя рови сляпо...
Не вдигай ти десницата за мъст -
подай ù лапа. ...
Къртица е обидата. Околовръст
тя рови сляпо...
Не вдигай ти десницата за мъст -
подай ù лапа. ...
1454
20
Милост за крадеца на мисли
*Писано е преди време, но събитията напоследък го направиха отново актуално
Хареса мисълта ми и я пожела, видял, че тя е млада, силна и красива –
кобилка пърхаща, с разчорлена от пръстите на развигора златна грива.
Посегна с ласо да я уловиш, в тъмницата на своя мрачен лоб ...
*Писано е преди време, но събитията напоследък го направиха отново актуално
Хареса мисълта ми и я пожела, видял, че тя е млада, силна и красива –
кобилка пърхаща, с разчорлена от пръстите на развигора златна грива.
Посегна с ласо да я уловиш, в тъмницата на своя мрачен лоб ...
965
1
29
Предпролетен етюд
Днес леденият вятър
се топи от мъка
по разголеното рамо
на една все още недостъпна пролет. ...
Днес леденият вятър
се топи от мъка
по разголеното рамо
на една все още недостъпна пролет. ...
911
22
За истината, за лъжата
Двуостър нож в десницата -
това е истината свята,
ако замахна - ще раня душата ти,
ако го стисна - срязвам си ръката. ...
Двуостър нож в десницата -
това е истината свята,
ако замахна - ще раня душата ти,
ако го стисна - срязвам си ръката. ...
4303
3
34
Размисли на дъното
на сатурновата дупка
С вродено любопитство, като птиче,
което от гнездото се подава,
учуден към света навън надничах, ...
на сатурновата дупка
С вродено любопитство, като птиче,
което от гнездото се подава,
учуден към света навън надничах, ...
1254
28
На сбогуване
Знам, пътят към отвъдното
е рождество.
И не е грях,
че е усмихната процесията, ...
Знам, пътят към отвъдното
е рождество.
И не е грях,
че е усмихната процесията, ...
1932
27
Откраднат час
Пред буря е. Усещам отдалече
болезнената близост на греха.
Желанието властва над страха
и сенките ни ще се слеят вече. ...
Пред буря е. Усещам отдалече
болезнената близост на греха.
Желанието властва над страха
и сенките ни ще се слеят вече. ...
2046
37
Ръкавици
Баба куките върти,
тихичко нарежда:
- Ръкавици ще плета
с тази мека прежда, ...
Баба куките върти,
тихичко нарежда:
- Ръкавици ще плета
с тази мека прежда, ...
1945
1
27
Бостанско плашило
Сред полето - побито стърчи,
парцалива снага извисило,
уродливо бостанско плашило -
плът без кръв, без лице, без очи. ...
Сред полето - побито стърчи,
парцалива снага извисило,
уродливо бостанско плашило -
плът без кръв, без лице, без очи. ...
1722
22
Сонет на спомена
Дом, чиито прозорци не спят
и чиито кирпичи не стинат.
През сумтящата паст на комина
пак пробива си жегата път. ...
Дом, чиито прозорци не спят
и чиито кирпичи не стинат.
През сумтящата паст на комина
пак пробива си жегата път. ...
968
38
Сумрачен час
Тъмата припълзя и само зорките очи на буден бухал
все още наблюдават сенките и различават цветовете.
Без дим горят лилавите огньове на кърпикожуха
и сгряват голите и беззащитни клони на дърветата. ...
Тъмата припълзя и само зорките очи на буден бухал
все още наблюдават сенките и различават цветовете.
Без дим горят лилавите огньове на кърпикожуха
и сгряват голите и беззащитни клони на дърветата. ...
604
27
Пенкьовци
Тук в тридесет и седем махали
живеят сто човека.
И всяка сутрин кметът
преброява комините, ...
Тук в тридесет и седем махали
живеят сто човека.
И всяка сутрин кметът
преброява комините, ...
997
1
26
Надживяване
Линее нашто поколенье
Иван Вазов
Богатството не е спасение
и славата не е безсмъртие. ...
Линее нашто поколенье
Иван Вазов
Богатството не е спасение
и славата не е безсмъртие. ...
866
1
34
Чувство за вина
От люлката - до рохката земя,
от първи плач - до сетната въздишка
все за врата ме водят на каишка,
направена от кожа на змия. ...
От люлката - до рохката земя,
от първи плач - до сетната въздишка
все за врата ме водят на каишка,
направена от кожа на змия. ...
1369
23
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
