yotovava
2 696 резултата
  1411  15 
  859 
  830 
  700 
ОРЕХОВА ПРИКАЗКА
Никой не е закъснял.
Само аз пропуснах всичко –
и светулковия бал,
и небесната обител. ...
  550 
ПРЕМЪЛЧАВАНЕ НА АРИТМИЯТА
Познавам всяка тишина.
До дъно пила съм от здрача
След ноемврийската слана
утайката му най-нагарча. ...
  367 
  933 
  928 
  811 
НЕРАВНОДЕЛНИЯТ ТАКТ НА РАЗДЯЛАТА
Сега е късно да съм друга –
животът просто отшумя!
И може би ще е услуга,
ако забравя за съня – ...
  441  10  16 
  500 
ЗАПЕТАЯ В СТРОФАТА НА БОГА
Когато се напуши сутрин небето и ще рукне дъжд,
и жлътне с рошави масури в полята цъфналата ръж,
мравунякът тревожен кипва, притихва във гнездото кос,
дъхти на сладка детелина все още мокрият откос. ...
  403  13 
ДЕЛВА
Понякога ме е срам,
че проявявям слабост.
Това, което не знам –
Бог ли ми го спестява? ...
  476  19 
Дали сте чели скоро книга,
и тя така да ви владее,
че времето ви да не стигне
и да си легнете със нея?
Да я прелиствате – до края, ...
  321  19 
  635  10 
ПЕПЕЛ В ШЕПАТА НА БОГА
Преди да се е зазорило,
покапват зрелите звезди –
в обрасли нивици – с коило,
сред недовършени бразди. ...
  500  15 
ПРИКАЗКА ОТ 1001 НОЩ
Такъв ще те обичам – до неделя
щом дойде вече времето разделно.
И топла още меката постеля
след стъпките ти глухо ще простене. ...
  422  13 
ДЪЖДОВЕН ШАЛ ЗА СБОГОМ
Обичам те, докато август спи –
във сенките на мрачното усое.
A ти не вярваш в ангели, нали?
Поискаш ли – крилете ми са твои! ...
  412  10 
СБЪРКАНО ПЕТОЛИНИЕ
Напуква се стъклото изведнъж.
На струйки – като отглас след молебен,
отнейде плисва клисавият дъжд.
И кой да подозре, че е вълшебен? ...
  385  13 
СЪНИЩА С ПРАЗНИ ПЕРОНИ
Няма следващ живот, не разбра ли?
Този свършва – тук и сега.
Ти си тръгваш. Навярно едва ли
към мен ще извърнеш глава. ...
  346 
ЛУННО ЗАТИШИЕ
Защото тази обич е последна –
недей ми позволява да я губя.
Ще постоя на прага да погледам –
как сянката ти бавно става чужда. ...
  3099 
  538 
  474 
  1021 
  1530 
  657 
  695 
БЕНТ СРЕЩУ ТЪГА
Не полетяха птиците, които
рисувам често по стените нощем.
Душата ми е скитник сред звездите,
но празна е вечерната ми поща. ...
  556  16 
ШЕПОТИ НА ДЕТЕЛИНИ
Защото те обичам, ли си тръгваш?
Не е логично, нито е почтено.
По-страшно е, че вече си излъгал.
Душата си отключих – за да влезеш. ...
  3161 
АНАЛИЗ НА ВЕЧНОСТТА
Толкова много тъга –
точно на прага на зимата!
Ти ли си тръгваш сега?
И вероятно завинаги? ...
  388 
КАРТОГРАФИРАНЕ НА СЪНИЩА
След свъсен залез ли отивам
далече нейде – в пустошта,
в обраслата със троскот нива
и подивелите жита, ...
  349  11 
ШЕПОТИ НА ДЕТЕЛИНИ
Защото те обичам, ли си тръгваш?
Не е логично, нито е почтено.
По-страшно е, че вече си излъгал.
Душата си отключих – за да влезеш. ...
  410  15 
СЕЗОНЪТ НА СМИРЕНИТЕ ВЪЗДИШКИ
Изпратих и последните писма,
с които да ти кажа сбогом –
изплакан стих в ръждивата асма.
И да си тръгна ми е трудно, много. ...
  3029 
ЛУННО ЗАТИШИЕ
Защото тази обич е последна –
недей ми позволява да я губя.
Ще постоя на прага да погледам –
как сянката ти бавно става чужда. ...
  318 
  466 
КРАДЕЦ НА ДРИПАВ ЛИСТОПАД
Нима се чувстваш победител?
Как дълго – като щорм! – вилня.
До корен изора лехите
и в тъмен облак скри деня. ...
  467  17 
  495 
  411 
СЕЗОНЪТ НА СМИРЕНИТЕ ВЪЗДИШКИ
Изпратих и последните писма,
с които да ти кажа сбогом –
изплакан стих в ръждивата асма.
И да си тръгна ми е трудно, много. ...
  349  10 
Вечерна роза е скръбта ми, а залезът е купа с мед.
Дъждът оглозга много рано ръждивия му слънчоглед.
Нахрани косовете гладни, сред врява, шум и суета.
След тяхната оргия бавно валяха нежност и пера.
Прегракнали от сладост сива, щурците пиха до среднощ ...
  3558 
Предложения
: ??:??