Разкази - Проза

Концерт за цял живот

Михаил седеше с лице към прозореца. Облегнат на пианото, той слушаше как дъщеря му Гергана свиреше. Тя беше на петнадесет години и като възпитаник на музикална школа имаше годишни концерти, на които всички участници показваха своите умения. След трудова злополука, младият мъж беше загубил зрението с ...

perfanov

Проза » Разкази

2018-09-23T16:32:54+03:00 707 1 1

Внезапна среща - 6

Гласът ѝ звучеше сънито.
– Даа. Какво има, Владо?
– Нищо – съобщих. – Във Варна съм. Искам да те видя.
– По това време?
Не съобразих за времето. Бях изгубил представа – пътувахме със самолет, с автобус, травестити, таксита, и все по тъмно. Погледнах часовника. ...

exuded

Проза » Разкази

2018-09-23T16:28:18+03:00 967 1 7

Внезапна среща - 5

Тя се надигна от стола и ми помаха енергично.
– Здравей – подадох ръка. – Изненада ме. Не очаквах да те видя тук.
– Да. Обичам изненадите. Заповядай, седни до мен.
Погледнах втората чаша кафе – беше недокосната.
– Не очакваш ли някого? ...

exuded

Проза » Разкази

2018-09-23T09:55:33+03:00 659 1 3

Далечният първи братовчед

Един и половина по обяд. Градът е опразнен. По улиците няма жива душа. Освен такива като мен – принудени да бродят в жегата…
А, и трима там, дето задушевно беседват. Заобикалям ги и…
„Ей, господине…“
И как можах в празен град да се натъкна баш на него…
Далечният ми първи братовчед. Първи – защото ма ...

генек

Проза » Разкази

2018-09-23T07:32:31+03:00 588 1 7

Животът между вчера и вдругиден

„Мила моя мамо, сладка и добричка…”
Странно, тази детска песничка нахлу от радиото на спрелия наблизо автомобил, върна ме години назад, разбърка мислите ми и ми припомни горчивия вкус на присъствието, което всъщност беше само фрагмент от мозайката на липсата…
Някога имах и нямах майка… Мразех Осми м ...

Довереница

Проза » Разкази

2018-09-22T22:39:19+03:00 3.6K 14 26

Болни и разболявани

Седнахме с един набор на кафе. Ама той малко напрегнат… „Що така?“…
Отивал при майка си. Тя живее в къщата им, той си купи апартамент. Панелен. Но е там с жена си. И всеки ден ходи при майка си. Най-напред да закусят. Тъй като тя от известно време… Абе, между нас казано – откача. Деградира. Изкрейзв ...

генек

Проза » Разкази

2018-09-22T07:09:12+03:00 557 1 12

Симо

„Ей, с жълтата фланелка…“
Аз съм във фланелка на „Левски“. И се обръщам. „Жълта фланелка, за да не показвам наиед жълтата си книжка“. Оня се хили…
Симеон. Едър, пълен – не шишкав, а сочен. Винаги си беше такъв. Обичаше шума на вестника, в който е увита баница или нещо друго за хапване, пред шумканет ...

генек

Проза » Разкази

2018-09-21T07:57:53+03:00 616 1 3

Внезапна среща - 4

В София беше доста по-хладно. В автобуса към летището видях човека с „Тройной“, с шапка и лъснати обувки – открояваше се сред всички, но за радост този път Невена не го загледа. Минахме бързо през рутинната проверка и след миг се озовахме на пиацата за таксита. Духаше хладен северен вятър и някъде о ...

exuded

Проза » Разкази

2018-09-20T21:23:31+03:00 815 1 3

Празнота зад фацата

Зърнах го отдалеч, не щях да го видя по-близо. Така човек избягва да се приближава до купчина боклук – дори от любопитство…
А едно време беше известен. Не уважаван, не признаван, но известен. Най-вече заради баща си. Който беше директор на гимназията. И почина точно, когато завърши випускът ни. Но с ...

генек

Проза » Разкази

2018-09-20T07:19:44+03:00 526 4

Ах, тези деца!

х х х
Пролет е. От няколко дни слънцето е съживило природата. Показвам на Веско колко е красиво наоколо:
– Виж, Весе, колко е хубава тревичката – като зелен килим е. И клоните на дърветата са се раззеленили, а онзи храст там е такъв хубав и зеленичък, зеленичък...
Той слуша и попива.
След няколко дн ...

Ida-L

Проза » Разкази

2018-09-19T23:19:15+03:00 1.6K 2 4

Веганщайн

Д-р Йосиф Веганщайн внимателно махаше горещото одеяло, като сапьор над бомба, но уви се чу един женски, но много плътен глас:
-Къде?!
В този момент нахална муха зазвънтя в лявото му ухо, а той без да съобрази се изпусна.
- Ах, ти дебела гадино...
Изведнъж онзи женски глас стана застрашително плътен ...

Writer96

Проза » Разкази

2018-09-19T12:52:12+03:00 597

Последната крепост

В сърцето на Странджа планина, сред гъстите дъбови и букови гори е разположено село Българи - последната крепост на нестинарството. Древният обичай, най-вероятно с тракийски корени, не случайно е възникнал тук. Това тайнствено и мистично място пази спомена за отминали времена, когато нестинарите не ...

СветланТонев

Проза » Разкази

2018-09-18T19:02:44+03:00 664 1 2

Внезапна среща - 3

Реших, че трябва да сменя тактиката. Не бива да приличам на себе си. Това е обезсърчително. Вече знам доста за нея и това ще ми помогне да се сближа. Научих името ѝ, клинът е същият, за това под нея – още не съм сигурен, но мога да предположа; има ботуши, които не съответстват на сезона, разсеяна е ...

exuded

Проза » Разкази

2018-09-18T16:49:25+03:00 669 3 8

Бягството

Пролетта дойде. Долината оживя под звуците на птичи песни, съпроводени от весел смях и почти денонощни празненства. Околните хълмове се превърнаха от гигантски купчини сметанов сладолед в развълнувано море във всички цветове на дъгата.
Целият месец март бе безкраен, нестихващ купон. Непрестанно полу ...

Eowyn_Kenobi

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2018-09-17T14:12:24+03:00 1.5K 1

Пасторални селски истории - Докторката

Когато завърших медицинският институт ме разпределиха в този малък общински център. Няколкото селца, които пренадлежаха към територията му бяха почти обезлюдени. Шепа хора бяха останали в тях. Най си харесах село Здравченце. Не го търсете на картата. Може и да го намерите след време стига да направя ...

slaveja123

Проза » Разкази

2018-09-17T12:24:13+03:00 812 1 3

Първи учебен ден

Светла се събуди рано. Навън още беше тъмно. Отвори прозореца на спалнята и усети хладния септемврийски въздух. Отиде в детската стая. Седна на леглото на седемгодишния си син Николай. Погали спящото дете по главата и каза:
- Ники, хайде мамо, време е за ставане!
Детето отвори очи, обърна се на друг ...

perfanov

Проза » Разкази

2018-09-17T12:06:45+03:00 2.2K 1

Внезапна среща - 2

Съдбата реши да я срещна отново.
Пътувах от Варна за София. Пристигнах, по-точно докараха ме по-рано на аерогарата, пих кафе, после нещо безалкохолно. Времето не минаваше. Чекирах се, влязох във вътрешния магазин, където уж е по-евтино. Накупувах шоколади, марципани, бисквити и една бутилка токайско ...

exuded

Проза » Разкази

2018-09-17T10:41:14+03:00 866 2 9

След свещичката мрак

Свърши пАнаирът…
Нищо особено не беше – доколкото се поразмаах /нашенско/ из него. Щандове, барачки, каравани, пуканки, локуми, кебапчета, сладолед, пластмасови украшения, всякакви играчки… Ха кажете – кой в малкия беден град може да си позволи голям плюшен пес? Ама го продават. И все някой си купув ...

генек

Проза » Разкази

2018-09-17T07:40:49+03:00 587 8

Цикъл "Пилешки неистории." - 3

3.
За това как малкото камъче обръща нещата
или какъв е светът на младата кокошчица, когато петелът се мисли за куче
„Ревността винаги гледа с далекоглед, който прави малките предмети големи, джуджетата – гиганти, подозренията – истини.”
Мигел де Сервантес ...

LiaNik

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Други

2018-09-17T02:10:09+03:00 954 3 9

Самосвал колхозник 🇷🇺

Самосвалу этому, с самого начала строительного извоза не везло, а людям что на нём отрабатывали, тем более, - у сельхозхимии купили. Кузов на шасси стоит большой – «колхозник», на три стороны сваливает. И не то чтобы водители плохие попадались, - технические данные автомобиля отупели, отошли от всяк ...

Бетон

Проза » Разкази

2018-09-17T00:57:41+03:00 1.4K

За едно пътуване

Обичам да пътувам! Така посещавам нови места, запознавам се с различни хора и разширявам мирогледа си. Някои биха казали, че пътувам, за да избягам от нещо. Аз бих казала, че пътувам, за да забравя. За лошите моменти. За негативните емоции. За хората, които правят ежедневието ми сиво. Ако не се зани ...

messedupmind

Проза » Разкази

2018-09-16T21:03:26+03:00 954

По света у нас - събота сутрин

Сутрин. Събота. Хората си отспиват. Защото снощи е имало знаменателно събитие. Аз помня посещенията на другаря бай Тошо, ама де може това ежедневие да се сравни с великото събитие – концерт на самия Тоооннни Сторароооо…
Цялата маалЪ явно се изсипала на площада… Кеф, брато…
Че и по местната кабелна П ...

генек

Проза » Разкази

2018-09-15T07:59:15+03:00 692 3 8

Ах, тези деца!

х х х
– Чета литературен вестник, а Кирил играе някакви свои игри. Става му скучно и ето го пред мен:
– Лельо, чети ми и на мене!
– Добре, нека свърша този текст и ще ти прочета нещо и на тебе.
– Не, чети ми от твоя вестник! ...

Ida-L

Проза » Разкази

2018-09-15T00:35:39+03:00 1.9K 1 6

Горе

Във фоайето беше прохладно. Невидими климатици обръщаха въздуха, а нащърбените клони на палмите в огромните саксии целомъдрено се поклащаха: тихо, спокойно, библейски, като за поздрав. Чакаха гости.
Пиеше чай, болеше го корема от глад, чакаше и той и се поклащаше като палмите; но не точно гости се н ...

exuded

Проза » Разкази

2018-09-14T23:19:56+03:00 811 4 5

Ах, тези деца! - 1

х х х
По улицата върви чадър -– голяааам чадър. С две малки крачета, обути в розови сандалки. Хм, откога чадърите имат крачета?!
х х х
– Тати, кой кучи адиото?
– Чичко шофьор е включил радиото. ...

Ida-L

Проза » Разкази

2018-09-13T13:40:57+03:00 1.4K 1 6

Внезапна среща

Блъскаме се един в друг. Автобусът е препълнен. Задушно е вътре. Беше топло, после изведнъж застудя, стана съвсем хладно, враждебно. И този вятър – той носи нещо в себе си и със себе си, нахлува в теб и раздухва старите въглени на зимата, които не топлят, напротив, разпадат се. И става мъгливо, сиво ...

exuded

Проза » Разкази

2018-09-13T13:40:19+03:00 830 4 4

Златната есен

В малкото селце живота беше тих и спокоен. Намираше се близо до града и в почивните дни се оживяваше. Идваха си хора, които имаха имоти, работеха по тях и помагаха на възрастните си родители. Чистият въздух и красивите поляни около селото не бяха достатъчни да задържат младите. Те имаха нужда от пре ...

perfanov

Проза » Разкази

2018-09-13T13:33:52+03:00 2K 1 2

Тоягата винаги има два края.

Животът е като сладкиш – сладък до блудкавост и пълнен с калории – знаеш, че трябва само да вкусиш няколко хапки и да спреш, но не можеш. И преяждаш, преяждаш… до припадък. Не искаш никога да свършва, а само да лапаш, докато ти нагорчи.
За пореден път се прибирах тотално разбита. Имах ли сили за още ...

LiaNik

Проза » Разкази

2018-09-12T23:46:42+03:00 1K 7 12

Чудо

Още по пладне кръчмата гъмжеше от хора. Закърнели пияници, морни фермери и хитри търговци - всички седяха рамо до рамо и мълчаха. Кръчмата бе дом на празника, пивото и танците, но сега всички бяха навъсени и замислени. Само възрастният Дядо Иван се бе изправил над съселяните си. Косата и брадата му ...

MisterVanko

Проза » Разкази

2018-09-12T23:33:22+03:00 914 1

Спор

В спора няма никакъв смисъл. Той не е предназначен за убеждаване, още по-малко за сближаване на позициите. Щом си стигнал до там да спориш с някого, положението ти е отчайващо. Вече си влязъл в капана на ожесточението, няма излизане от там. Това е война, госпожи и господа: така мислеше чистачът. Без ...

exuded

Проза » Разкази

2018-09-12T21:28:47+03:00 787 1 4

Душата на компанията

Душата на компанията
Янко Трендафилов
Не знам дали имаше човек, който не му се смее зад гърба. По принцип и той самият не беше виновен; имаше някакво психично заболяване, което не му позволяваше да се адаптира към околните така, както би желал, а именно – да бъде готин, забавен, обичан, душата на ко ...

yanko88

Проза » Разкази

2018-09-12T16:14:15+03:00 2.4K 1 2

Така стават хубавите работи

Николинка, на която всички кой знае защо викаха Кики, беше палаво момиче вече на седемнадесет, се беше зазяпала в лаптопа си и преглеждаше сайтовете за литература. Обичаше да чете разни истории и стихове от многото автори, които се бяха навъдили през последните години, като скакалците от проклятието ...

sav11

Проза » Разкази

2018-09-12T15:04:51+03:00 1.2K 1 1

Луната

В една непрогледна нощ луната бе разтворила своите криле, надвесила се над света, тя гледаща антракта на живота. В същата нощ по лондонските улици се разхождаше момче – сираче. На вид цялото носеше накъсани дрехи, беше без обувки а, навън бе настъпила кръвожадна зима. Кожата му беше бледа като смърт ...

ThatLonelyGirl

Проза » Разкази

2018-09-11T23:53:13+03:00 1.3K 1 3

Свободно падане

- Скъпи? Спиш ли? - питаше тя, докато прелистваше страница след страница от книгата си. -Опитвах се. -Ленчето ми писа. Заедно с Гошо ще ни чакат на летището. Чуваше се бебешки плач няколко седалки назад. Приятната ми дрямка отиде на боклука. Така или иначе проклетият самолет се разклащаше от време н ...

MisterVanko

Проза » Разкази, Хумористична

2018-09-11T23:33:01+03:00 924

Камъкът и белия чаршаф

Господа, питам: може ли да се завижда на камък? Отговарям- да, разбира се. Камъкът има особени свойства и качества! Не им ли завиждаме понякога, а? Ще ми се една сутрин, забележете поне една сутрин, да се събудя и да установя, че съм камък. Може това желание да ви се струва чуждо за човек. Казвате „ ...

Writer96

Проза » Разкази

2018-09-11T22:24:48+03:00 661 1

Цената на Живота

Жената бавно и плавно пристъпи напред. Все още не беше сигурна дали беше готова да направи останалите няколко крачки. Гледаше на горе към небето. Знаеше,че не трябва да поглежда на долу. Нито напред,. Това щеше да я разколебае. А тя не искаше това. Не сега!
Взираше се в облаците. Те плуваха много ба ...

marta-martini

Проза » Разкази

2018-09-11T22:12:13+03:00 777 1 3

Непростимо добра

Великолепната обстановка в Роял Албърт Хол в Лондон със своите пет хиляди и петстотин места разположени на четири нива, беше на висотата на младата българска пианистка. Нейното виртуозно изпълнение на „Голдберг вариации“ от Йохан Себастиан Бах на елипсовидната сцена, заимствана от древните римски ам ...

СветланТонев

Проза » Разкази

2018-09-09T21:52:50+03:00 992 4 8

Последна спирка- лудостта

Като че ли мина цяла вечност, откакто се отказах от работата си като кондуктор в автобус. Сега съм редактор и прекарвам работните дни в топъл, уютен кабинет. Но всяка зима, още щом падне първият сняг, се връщам към онова толкова... неестествено преживяване. Спомените ми от тогава се усещат така, сяк ...

ХристоЛ

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2018-09-09T21:47:42+03:00 1K 6

Най-сладката работа

Навън сме. Горещо е. Термометърът гони 40 градуса. Въздухът едва мърда нажежен в дробовете ни. Всички сме изплезили езици, едва помръдваме, оливаме вода и на човек му се струва, че чак му се изпарява сивото вещество от прегрялата глава.
Седим си – групата е ясна – все „махленски бекове”. Знаем се от ...

LiaNik

Проза » Разкази, Хумористична

2018-09-09T21:09:18+03:00 956 5 16

Договорихме се

Желанието да свърши някаква полезна работа накара Карина подхвърли:
– Аз ще покажа апартамента на клиентите. Никакъв проблем.
– Не, мила, не, не искам да те ангажирам – отвърна съпругът й Никола. – Сега трябва само да си почиваш. Ще им обясня, че съм зает и ще се уговорим за друг ден. Какво толкова… ...

Heel

Проза » Разкази

2018-09-08T16:29:12+03:00 1.6K 1 3