Разкази - Проза

Безконфликтен човек

Иван с никого не се кара, с никого спор няма. Даже с Пешо Джибрата. Който цял живот се носи от два слона и един носорог – алкохолът, мързелът и скандалът. Но и той не спори с Иван. Даже понякога – ако не успее да кривне в сокака овреме, повдига шапката на цял сантиметър. Предпазлив е. Както и другит ...

генек

Проза » Разкази

2021-09-25T09:57:04+03:00 956 4 18

Поличба

Падна с трясък от високото, ей тъй от нищото. Строши се вехт, зелен, пластмасов фенер - тип прожектор от евтините.От удара се разлетяха фасонгата, батериите по 1.5 волта - от големите, стъклото, крушката. И дръжката се пропука надлъж - всичко се превърна в купчина боклук. Те чуха звука от счупеното, ...

JordanKalaykov

Проза » Разкази

2021-09-24T21:53:00+03:00 1.4K 1

Нов адрес

Не обичаше да се мести от квартира на квартира. Беше го правила толкова много пъти, че вече не ги броеше. Стоя през нощта да опакова всяка вещ, приведена над поредния кашон. Плашеха я тези шумолящи опаковки, зад чиято бъбривост се сгушваха чувствата ѝ. Във всяка стая, превърнала се временно в неин д ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

2021-09-24T21:48:53+03:00 1.1K 1 18

Такъв е животът!

Сватбената дандания беше в разгара си! Музиката доказваше възможностите на децибелите си, имаше изобилие по софрите колкото за още две сватби, вдигаха се тостове за какво ли не, правеха се снимки, а младоженците гледаха вече така уморено, че сякаш чакаха само да каже някой “бегом”… Това беше сватба ...

Иржи

Проза » Разкази

2021-09-24T14:09:58+03:00 2.7K 9 51

Новите приятели 2

Иззвъня мобилен, едното Али вдигна, мълча малко и затвори.
Натоварихме количките една връз друга, посочи напред и тръгнахме...
Прехвърлихме и тази стока от камион в камион,.. Алито плати по 80 евро ...
- Ако иска още работи тук ела вечер пак... - ми каза Голямото Али
Съгласих се,... ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-09-24T10:28:16+03:00 1.8K 3

Дотогава си жив

Обикновено седеше на последната маса в кафенето, близо до барчето. Стратегически добро място – хем виждаше всички вътре, хем пръв забелязваше кой влиза или излиза, хем сам беше почти невидим.
Сядаше сутринта, излизаше по обяд – без да плати трите чая дотогава. Но сервитьорката и барманът не се трево ...

генек

Проза » Разкази

2021-09-24T10:06:14+03:00 498 4 12

Новите приятели 1

Не всичко върви по мед и масло на гурбетчията...
Вместо да гледам какво пише на тавана на приземната ми стаичка и да мечтая,
обикалям из квартала, ей така да не съм в тясната си стаичка, а навън на простор и свежест...
Гледам в огромно заградено място, със складови помещения, влизат и излизат нощем
...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-09-23T09:59:01+03:00 1.2K 4

Мечтата на краля

В едно далечно кралство живял красив, но недъгав принц. Като дете бил пострадал по време на езда. Кралят и кралицата събрали лечители и магове от целият свят, но никой не успял да помогне на болния младеж.
Една нощ в покоите му се появила стара и грозна вещица. Очите й били жълти като на змия, а рок ...

troia

Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца

2021-09-22T22:13:24+03:00 1.1K 6 24

Махаленски приказки

Скупчени около самоделно скованата маса в кварталната градинка,
всеки развързал торбата с приказки и ха-ха да бръкне в нея...
Насреща ни бай Мишо Демократа тътри крака подпирайки се на бастуна..
- К'во става бе демократ,...пак спечелихме а,.. ама на ноемери месец...- заядохме го отдалеч
- Ааа, не зн ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Хумористична

2021-09-22T17:19:33+03:00 1.4K 9

Среща

Юли. Сутрин е, а пек, да му прималее на човек. Запрашиха се улицитe, стана задушно. В градския транспорт не се понася. Събота е, ала има ли значение – тълпи народ се стичат на върволици и се натъпкват в автобусите като чувал с брашно – винаги една ока отгоре може да туриш. Вратите понечат да се затв ...

sakio

Проза » Разкази

2021-09-22T08:50:51+03:00 749 1

Милост за ближния

Вятърът безмилостно блъскаше в стъклата на града. Ураган, ураган, ураган! Хвърчаха и падаха керемиди от покривите на уплашените до смърт къщи. Летяха ламарини като свободни и гневни гилотини, заплашвайки да отрежат нечия нищо неподозираща глава в един изненадан до смърт миг. Нямаше нито електричеств ...

vega666

Проза » Разкази

2021-09-22T00:05:39+03:00 624 9 5

Кумчо Вълчо

- Въъъъъй! - Отиде ми кракът! – провикнал се с все сила веднъж по средата на гората Кумчо Вълчо. Бил тръгнал малко на разходка да се поразтъпче, а то какво станало? Срещнала го всеизвестната горска клюкарка баба Мецана и направо му премазала левия крак с нейния страшен товар. То крак ли да беше това ...

Kamito_567

Проза » Разкази, Хумористична

2021-09-21T17:13:38+03:00 955 4

Ще дойде съблазън - 4

Това бе най-красивото място в местността. Шумът от водата, която се спускаше по склона и пълнеше язовира се чуваше винаги. Понякога в тихи, слънчеви дни бе плитък поток, който лениво се провираше между камъни и паднали дървета. Тогава водата в него бе прозрачна, примамлива и се виждаха пъстрите, неп ...

svdonchev

Проза » Разкази

2021-09-21T14:32:57+03:00 1.6K

КО видни 19-21

Есента дойде, внуците са вече на училище...
Един по един се присламчваме към кварталната беседка...
- Е, доживяхме бе, като пилците да се преброим на есен,.. цяло лято по селата, а уж сме
граждани , я...- вметнах към насъбралите се...
Хвърлих едно око,.. аха Гочо тука,.. Горския тука,..бай Митьо пре ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Хумористична

2021-09-21T10:18:16+03:00 527 9

Професия доносник - ласкател

- Име и фамилия?
- Генчо Рашков.
- Години?
- Четирдесет и пет.
- Професия? ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-09-21T07:19:22+03:00 2.5K 7 25

Колелото се върти, времето си стои

Пешо си сипа още кафе и взе вестника. Жена му беше отворила магазина тая заран, той трябваше да я смени към обяд. Дотогава нямаше да скучае – пуска капковото, прекопава мястото, освободено вчера от краставиците, нахранва кокошките и останалата паплач, състояща се от прасе, куче, две кози, дъщеричкат ...

генек

Проза » Разкази

2021-09-20T11:30:35+03:00 664 3 17

Преглед

Хипохондрикът Вандерсон Главев се запъти към отделението. Днес той бе в особено тревожно настроение, очакваше кръвния си тест, а му се обадиха от лабораторията да си запази час при лекаря. Така били наредили.
Тъй се правеше в тоя край – лабораторията не отпускаше резултатите на пациента преди да ги ...

sakio

Проза » Разкази

2021-09-20T08:47:54+03:00 861 3

Русокоска

Имаше синьо-зелени очи и усмивката ѝ беше лъчезарна. Зъбите ѝ бяха бели перли и щом се засмееше се усещаше че има превес над нещата, сякаш знаеше нещо, което никой не знаеше. Косата ѝ – руса подстригана на черта малко под раменете, придаваше чар на слабата ѝ, но набита стойка. Трябваше да и се призн ...

ppostadg

Проза » Разкази

2021-09-20T08:41:55+03:00 1.9K 2 4

Яйцето

Рекичката криволичеше край пътя и отвеждаше мислите на момичето право в селото. Шофьорът познавеше добре този път, но автобусът пъхтеше в завоите. Може би, защото беше вече старичък или
защото се чудеше накъде е тръгнало това младо момиче с голямата си пътна чанта.
Девойчето, седнало самичко на задн ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

2021-09-19T18:16:10+03:00 694 1 16

Майсторицата

Пролетните слънчеви лъчи се промушваха между листата на дърветата. Небето беше син лазур с малка бели облачета като кълбета памук. Април беше раззеленил гората, поляните и нивите. Жужаха пчели. Чуваше се кукувица.
Старицата и девойката вървяха покрай реката и високо си говореха.
- Ей, Мирке, пак ням ...

di_t

Проза » Разкази

2021-09-19T11:00:54+03:00 2.3K 6 36

Мечтата 3

Емилия се поразмърда на стола, погледна към морето и лунната пътека...
- Петро, искаш ли да поплуваме сега в морето,.. не се бой, няма нищо в нощното море, има луна...
Ооо, ти нямаш бански ли,.. ами и аз нямам...
Дрехите ни се скупчиха заедно на пясъка и голи се затичахме към водата...
Странно усеща ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-09-19T06:20:45+03:00 1.1K 5

Неудачник

Не знам колко точно книги и научни статии съм написал (никога не съм се занимавал да съставям автобиблиография – за това си има и биографи, и критици). Зная само, че всичките тия трудове ми донесоха слава – може би заслужена – не ми е работа да съдя и преценявам, и благодарение на тях днес името ми ...

TytoALBA

Проза » Разкази

2021-09-19T06:13:33+03:00 1.2K 1

Алчният цар

На когото е дадено много, той ще си вземе още повече сам.
П. Гор
Имало едно време един много богат цар. Подземията му били пълни с жълтици, великолепни накити и скъпоценни камъни. Въпреки цялото си богатство владетелят искал още и още. Винаги мислел, че не е толкова заможен и сигурно има много по-бо ...

troia

Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца

2021-09-18T22:27:25+03:00 1.2K 3 16

Шалът

Знаех, че любовта си е отишла. Тихо, безмълвно както отиващото си лято.
С времето невидимите ѝ стъпки бяха оставили едва-едва забележима следа. Изглеждаше сякаш все още е тук, но всъщност отдавна я нямаше.
Чувствата както и времето, неусетно бяха охладнели и някак напомняха за лято или по-скоро прил ...

LISA

Проза » Разкази

2021-09-18T21:30:49+03:00 861 1 3

Мечтата 2

Едва след Коринтския канал тя се разприказва
- Исках да покоря Атина... Мечтаех си... Но, не успях.. Дали попаднах на неправилните хора или имах високИ претенции,... Имах данните, дипломи. Започнах в ЗЕРХОВА - пое си дълбоко въздух и гърдите й сякаш ще изкочат навън - Срещнах Димитри... влюбих ли се ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-09-18T08:57:10+03:00 944 4

Мечтата 1

Съеедът ми, две къщи по-нагоре, беше млад мъж, раздаваше го нещо като бохем,..
искренно му завиждах,.. не на него, той беше дребен, малко кривокрак, но родителите му
от средната средна гръцка класа, а това компенсираше всичко..а за мацките му..
Та кириос Димитрис се правеше на голямата работа,заради ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-09-17T08:48:36+03:00 605 5

/Не/възможност.

Млада хубава гърла се завъртя покрай мен
- Дядо найде само един път...
- Хубаво ма моме,..ама нямам възможност...
- Хайде де, колкото можеш,.. а и аз ще ти помагам...
Започнахме,.. веднъж,.. дваж,.. потретих ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-09-16T17:20:37+03:00 645 4

Решението

Решението
Тя погледна още веднъж в огледалото. Лицето ѝ беше прекрасно, само в края на очите ѝ личаха малки бръчици, но това не я разтревожи особено. „Многото хубаво не е хубаво“ – помисли си Ана и се отправи към вратата. Имаше среща с асистент от университета. Самата тя водеше курсове по английски ...

MariaMustakerska

Проза » Разкази

2021-09-16T17:10:08+03:00 407 2

Златният наниз на обичта

На майка ми, баща ми
и моите обични сестри
Намирам се в гората на годините. Може би е сън, а може би сънувам лицето на истината, защото знам, че търся Пътеката. Тази на съдбата, свързала моите родители. През клоните на житейските им дървета е преминала буря. Не, две бури са се вихрили тук с онази по ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

2021-09-16T15:50:53+03:00 785 2 25

Паякът

Пръкнах се в едно запустяло помещение, имах , вероятно по наследство, шест (или осем, не съм учил още цифрите) крака и докато се чудех и се маех, хаотично шавайки около мястото на раждането си , се оказа, че зад мен вече имаше оплетена паяжина. Крива беше, ама истинска. Хм, наоколо беше пълно с таки ...

jonnnn

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Други

2021-09-15T20:10:01+03:00 984 1 11

Дъщеричката...

'' Няма ненаказано добро...'' незнаен воин от битката при Термопили 480г.пр.н.е.
Падах си по услугите,..трудно е да си сам в чужбина,все пак имаш нужда понякога
някой да ти помогне или ти да помогнеш, било с дребна сума пари, макар да знаеш, че едва ли ще ти ги върнат,..или в стремежа си да си добър ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-09-15T14:54:01+03:00 527 1 11

Пъзелът на живота

На Х.,благодаря ти,че сподели тази история с мен…
Съдийката чукна три пъти с чукчето и закри заседанието. С един замах сложи край на брака ми. Погледнах към бившия ми съпруг, който сияеше до бременната си любовница.
Нещо ми се преобърна в стомаха ми, а в устата ми загорча. Изхвръкнах от залата и бър ...

di_t

Проза » Разкази

2021-09-15T08:21:11+03:00 2.7K 4 45

Картината

Забелязала съм, че когато очаквам гости катастрофата дебне край мен - понякога ще ми изгори печката за готвене, друг път ще спре водата или тока. Сега тя се бе материализирала под формата на пакет грис. Трябваше ми половин чаша брашно, за да завърша кекса си, моят кулинарен шедьовър. И тъкмо когато ...

NadejdaTodorova

Проза » Разкази

2021-09-13T23:21:25+03:00 1.7K 2 8

Шегите на Съдбата

1
- С какво мога да Ви помогна ? (May I help U) – приветливо запита тя. От части защото това беше стандартната форма да кажеш ‘Приятно е да имам такъв клиент и редовен посетител’, а в същност сърцето й заби учестено, топлина заля цялото й тяло и краката й се подкосиха - пред щанда беше застанал крас ...

jonnnn

Проза » Разкази

2021-09-13T17:58:28+03:00 2K 4 20

“Coup de foudre”

Бурята размяташе света на хиляди страни. Оловното небе бе похлупило селото, а близката гора стенеше и мяташе душа в гъстата мъгла. Животните се бяха изпокрили, птиците – замлъкнали, а влечугите – спотаили. На фона на мрачната тънкостеблена трева като очи на дявол изпъкваха червените шапки на гъбите. ...

RozalinaRujina

Проза » Разкази

2021-09-12T20:39:23+03:00 1.8K 3 10

Среща със съдбата

Тръгна ядосана, защото майка ѝ се опитваше да я спре. Като момиче в десети клас, навършило вече седемнадесет години, не искаше да позволи на никой да я смята за малка. Макар, че в очите на родния ѝ баща нейният силен стремеж да я приемат вече като голяма изглеждаше различно и тя добре знаеше това.
В ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

2021-09-12T20:30:29+03:00 2K 6 39

Черен като...3 финалът

Минаха няколко седмици, направо бях забравил за Мера и случката....
Получавам СМС '' Петро, ако е удобно мога да дойда у вас Краси ''
Чаках я на метростанцията с Аудито,.. спрях пред къщи..
С интерес разгледа хола,.. книги,.. пиано,.. картини по стените...и чисто и подредено.
- Ето тук живея, заповя ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-09-12T17:58:47+03:00 557 9

Еликсир

Това село, беше известно със своите порядки и нрави и се различаваше от околните, та дори и в цялата област, та дори и в цялата държава. И това защото, хората там бяха по- различни. Това беше така, тъй като тия хора бяха потомци на заселили се отколе прокудени казаци. Омешани във времето с местните, ...

ppostadg

Проза » Разкази, Хумористична

2021-09-12T01:03:04+03:00 805 2 2

Черен като...2

Една привечер нарочно минах пешком покрай кооперацията дето живееше...
повъртях се напред, назад,.. имитирах разговор по телефона...
Дали да я изненадам,.. да почакам и да позвъня,. или някой друг път...
- О, Петро къде тъдява из нашия квартал,.. да не си се объркал - сепна ме гласът на Красимира -
...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-09-11T21:48:32+03:00 1K 12

Така било писано

На петнадесет години съм. Денят е ведър и слънчев. В селото има сватба и с момичетата тичаме към църквата, да видим младоженците. Жени се Богомил, местният свещеник и събитието е събрало тълпа от хора. Младоженците излизат от храма и над главите им се посипват монети и жито. Спускаме се и събираме о ...

Лони

Проза » Разкази

2021-09-11T21:20:36+03:00 2.2K 4 13