Друга

42,6 резултата

проблясъци

Целият свят да застане срещу нас - ще го преборим,
но врагът е вътре в нас - страх ни е да говорим -
крием се, преструваме се,
нервничим, ревнуваме, после
всеки сам остава, сам прегръща себе си и утеха дири, ...
1.1K 6

В просъница бяла

Толкова много миражи
не оставих в торбата - за хвърляне...
Все намирах едва доловими
заспали - просвяткващи тайнства,
когато ...
1.4K 15

Моята учителка

Ти беше моя майка и приятел,
дари ме със мечти и топлина,
на детските души беше ваятел,
докосваше ги с приказни слова.
Ти вдъхна ми увереност в живота, ...
2.1K 15

Как се губи приятел (не искам да си спомен)

Зная само, че не искам да си спомен.
„Да имам те за миг, а за вечност да те губя."
Не искам да мисля, че от мен си прогонен.
От това, че нямах силите да бъда друга.
Зная само, че от теб получих много. ...
840 4

Социопатично

"... когато нещото стане трудно..."
... обичаш -
без ритуал,
без камина -
празно и стерилно... ...
685 6

Ще си стегна сака

Дотегна ли ти вече да ме искаш?
Омръзна ли ти мойто име?
Нямаш сили зъби да стискаш?...
Омръзнах ли ти? Погледни ме!
Очите ми – елмазите зелени, ...
676 4

Не мога да живея... без теб...

Не съм цяла,
разяждаща душата липса...
Не пиша...
С усилие дишам...
Давя се в сълзи и спомени. ...
3.6K 11

Летя...

Днес ще яхна метлата
и ще подкупя вятъра.
Ще изритам
всички дози ДОВЕРИЕ
и ще се смея до припадък. ...
1.4K 5

Стая с таван от звезди

Земята е стая, вградена в простори.
Със изглед към Рая. Отвъд небосвода.
В етаж от галактика. Без асансьори.
И с нощната стража - Луна. Срещу входа.
Земята е малка, препълнена с хора. ...
1.5K 27

Не виждам в човека

Не виждам в човека
„...Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и,
като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита:
вижда ли нещо...
Той като погледна нагоре, каза: ...
1.3K 13

Миг или вечност

По гърба си усещам
онзи прилив на лято.
И ми става горещо...
И ми става приятно...
Очите ми тънат ...
887 11

Задна улица

Сам или с още двама-трима поети,
в ситната плява на мрака,
редим пируети.
С думи, като с павета,
без думи, с езици като гюлета. ...
836 2

За едното име

Стоя на тази сцена, с вдигнато чело -
едното честно име ми остава.
На поражения привикнах. И какво, като
премерени очи, възпитано ме зашлевяват?
След всеки опит, съм едно мълчание - ...
959 13

Удоволствие от...

Свърших, беше ми приятно,
топъл допир по сетивата...
издигащ ме до невероятно
харизматично място в душата.
* ...
875 6

Как можа...

Откакто си замина се подстригах.
А плитката положих я до теб.
Ако случайно някога се върнеш,
да ме познаеш по сивият ми цвят.
................ ...
1.3K 30

Времена

Безмълвна аз стоя сега,
очите ми леят сълза след сълза...
Мисля си за разни времена..
За приятелството, любовта...
Колко грешки човек допуска заслепен ...
1K 2

Предчувствие за есенна немилост...

Умира лятото. В очите на цветята -
задъхана молитва за дъждовност.
А слънцето е все така с превратно
разбиране за топла безгреховност.
Умира лятото. Във стъпките по плажа. ...
987 25

За думите ти...

Пореден земетръс ме завъртя,
основите поддадоха под мене
от думи -
тържество на яростта
и тон, ...
1.3K 20

Басейн

Удави се басейнът във свойте сълзи,
защото празен пак остана
и нямаше следи -
влизайки във него забравяш всичко ти,
прозират във небето изпарените мечти.
1.3K

Ничия

Само ничия мога да бъда -
да съм вярна, да нямам вина,
да откривам в сърцето си чувства
и да бъда щастлива така.
Само в ничий живот мога тихо ...
698 1 1

Няма да се върнеш

Небето, сякаш топче от стъкло,
търкулна се, пропука се и плисна.
На огледалото в студеното око,
аз виждам уморените си мисли.
Как искам да си тук и то сега! ...
1.1K 19

* * *

Глас, силен, дълбок.
Очи, уверени, пронизващи.
Стихия, бърза.
Устни, верни.
Ръка, протегната, приканваща. ...
1.2K 2

Животът

Животът е една голяма сивота,
една изтъркана и измислена лъжа.
Всичко е обвито в мрак и тъмнина,
а в сърцето зее огромна празнота.
Той те поема, той ти отнема, ...
1.2K 1

Монолог с Вапцаров

На Вапцаров
Това ли се нарича
„остаряване”?
Угасване на сетните мечти?
А помниш ли ...
1.9K 32

Казах ти...

Казах ти... да спрем за малко.
Ден-два да не мислим,
ти за мен и аз за теб.
Казах ти... от любопитство?
Повече да си залипсваме, ...
1.1K 2

Ритъмът на прашните стрелки

Във черно прозорците се бяха спотаили.
Във черен цвят вратата бе и тя.
И всичко в тишина и страх увеличили,
болката в събралата се у дома тълпа.
Във стаята все глъхне тишината, ...
864 11

Откровение

Дали съм звяр в човешки образ,
или във мен е още малкото дете... кажи?
Дали избра ме ти, или създадоха ме те?
Погубиха детето, дори не осъзнаха как
спаси душата ми от мен, не ме пази от тях. ...
1.5K 9

Инвалиди

Едва помръдва.
Но се радва
на всяка победена крачка.
И гълъбите
път му правят. ...
1.2K 12

El pueblo...

El pueblo...
Джунглата е тяхна годеница.
Автомат ,,Калашников'' и сателитна връзка.
... unido...
Подкрепяни от цял Чиапас. ...
1.1K 2

***

Черна птица...
Криле разпери...
Аз с мъка превита...
Мила, мила мамо...
без тебе, без тебе... ...
641 25

Докога

Самотата от мрака извира.
Уморено притварям клепачи.
Днес покоят дори галопира,
а луната разсърдено плаче.
И не мога дори във съня си ...
1K 21

Не искам

НЕ ИСКАМ
Не искам
златните звезди
да се топят
от светлите лъчи ...
1.2K 5

И "мойто всичко" е по листите!

Тетрадката ми винаги е храм,
пред който моля се за свобода.
За него всичко се стремя да дам
и да получа капчица вода,
през сушата на страшното бездушие ...
1.5K 9

Сбогуване

Сбогуване
(посветено)
Едно копринено докосване
на нежност непокълнала
от тебе просех. ...
1K 17

Бият глухо восъчните му камбани

Театрално "катедрално" ми звучи гласът ти,
извисен под купола със името "Живот".
Бият глухо восъчните му камбани
и редят за теб урок подир урок.
За нажалЕните ти си като "светиня", ...
881 28

Сузана

Слънцето изгрява,
Утрото се събужда.
Заедно деня си прекарваме,
А следобеда се разделяме.
Нямаме време за себе си, ...
960 3

Тя...

ТОВА Е ТЯ...
Боята прикрива побелелите коси,
които са спуснати нежно.
Гримът прикрива бръчките,
появили се по изстрадалото ѝ лице. ...
1.5K 1

Без огън

Не разбрах любовта.
Ето, връщам я!
Неживяна, в ръцете
ми стене...
А ти казах, ...
980 28

Плодът на спомена

Тръгвам през черната угар на спомена.
Пред мене е голо, студено поле.
Небето оглежда отблясъци доменни
и тъмните сенки на черни криле.
Браздите разкрачени, чакат сеячите, ...
745 8

Защо ли?

Събуждам се... евтино кафе и скапана цигара.
"Жилет"-ът дращи по лицето ми... Защо ли?
Том Тейлър се оказа пълен боклук...
Отивам там, където не искам... Защо ли?
Обграден... от бездарници на безсрочен договор. ...
1.1K 3