Гражданска

9,8 резултата

Коледно очакване

Ухание на мед
и свещи във нощта.
Витае днес навред
уют и топлина.
Прозорчето блести ...
902 1

Шепа прах

Шепа прах
Не говори, “приятелю”, замълчи.
Твоите думи отдавна нямат стойност за мене.
Но дори и на мълчанието ти не вярвам вече.
То е така продажно... ...
1.1K 1 1

Мълчи, народе...

Мълчи, народе...
Мълчи, народе "Възродени".
Мълчи, ти казват ТЕ отвред.
Но мъката мълчаща тя във теб е,
но мълчиш ли си, ТЕ ще те е.......т и отвред. ...
1.2K 1

Обувки-цървули

Отишли цървулите черни в градчето,
покрити били със петна от л...на,
във локва измили се, тръгнали смело -
обувчици лачени с мръсни крака.
Прескачали стълби, подритвали хора, ...
2K 20

Идеали

Там започва моят светъл пейзаж.
Залез от злато, море от мечти,
разговори под зоркия поглед
на нощния страж.
Пълна луна, нашите ръце - ...
803 2

Пътуване

В следите от разкош
на бледите звезди
в догарящата нощ
се лутаме сами.
А времето е спряло ...
776 1

Тежка жътва

Забуча разлюляно небето,
тежки облаци сбраха накуп
своя гняв и присвиха сърцето
на селяка прегърбен от труд,
че насъщният, пак недопечен, ...
989 1 13

Защо са нужни те?...

По Коледа е светло във душите,
а някъде сълзи изгарят
очи на близките,
загинали в войните...
Нелепости тъй много има по света... ...
1.1K 1 13

Наследник

Аз се лутам из светлите двери
на поети, били преди мен
и духът ми до днес не намери
своя почерк, пред тях преклонен.
Бях със Смирненски в рудник копторен. ...
820 18

Изкуството да оцеляваш

Погребах поредния приятел в съзнанието си,
отпратих го.
Видях облекчението от приключилия безсмислен разговор.
Изстисках най-добрите ни спомени,
звучаха като стих за некролог. ...
1.4K 1

Мамо, докога?

Посветено на всички български майки-имигрантки
Земя далечна, чужди небосводи
кога на теб любими са били,
та ето вече всичките години
от младостта си ти им посвети? ...
852 7

На безименната височина

Гореше борът с кървав пламък,
оттатък залезът гори
и оцеляхме трима само
от осемнадесет бойци.
Прегърнахте я вие, братя, ...
2.2K 7

Земя на кръстопът

Земя на кръстопът. България!
С табуните и бягът им развян,
на есенните полешария,
омълнения в бурите Балкан.
Бъди! Дори и в мрак забулена ...
1.8K 11

Вдъхновение

ВДЪХНОВЕНИЕ
Поглеждам вечер звездите кристални
на тъмния, мастилен фон.
И мислите ми политат безкрайни,
към тайния, необятен простор. ...
834

Констатация

Във времена без окупация,
летим към деградация
и ни очаква стагнация!
Освен да се краде,
се пие, бие и яде, ...
1.4K 9

Мъгла

Презрян, самотен миг,
защо ме сполетя?
Ни плач, молба и вик
те могат въздържа.
Ти, ледена виелицо, ...
941

На един днешен човек

Главата ми бръмчи,
отказва упорито.
А дневните сплетни
я борбено връхлитат.
В потока на деня, ...
656 2

На Вапцаров

С разстрел и вечност днес те свързват.
Четaт се твойте стихове,
че ти родил си се забързан
в размирни, други светове.
Свят, в който пееха куршуми ...
810 10

Мрачно в бъдеще

Погледът обгръща простора
на онзи миг от вечността,
който царицата природа
отрежда на човешката душа.
Там са мечтите, близки и далечни, ...
663

Пазителят на времето

Пазителят на времето отсече поредната минута.
И тя отлитна бледа, вяла...
и се носеше напред-назад...
като есенно листо, подмятано от вятъра.
И ето пак и пак, сече, сече. ...
852

Ще опаковам Земното кълбо

Мен тази нощ ме осени идея
и искам да ви приобща към нея!
Да опаковам Земното кълбо!
Във бяло, във зелено и червено!
Достойно е за българския гений! ...
641 7

Днес погребвам смело мръсните пари!

Тъгата е обзела днес сърцата ни греховни,
живеем опаковани в чували суета
и погледи отвръщаме един от друг виновни,
дори, че сме родени и ни има на света...
Безмозъчно крадеме от на ближния душата ...
787 1 7

Българската Коледа

Българската Коледа
Не пием текила
на разсъмване,
а пием „греяна”
на мръкване. ...
850 6

Дете на пътя

Дете на пътя бяга
и броди из града,
ръчицата протяга
и мъчи го глада.
Очите, пълни с мъка, ...
864 2

Тя, смъртта

Зная, че един ден ще дойде Тя,
зная, че ще сграбчи в ръцете си душата ми,
зная, че ще затвори една врата -
вход към живота, мечтите и делата ми.
Не зная само, когато тръгна с Нея, ...
2K 6 5

Към любовта

Това ли те отблъсна,
прекрасно мое слънце?
С очите на дете
усмивката на лято,
наивно и щастливо, ...
599 2

Етапи

Тъгата е насреща.
Днес всичко е тъга.
Старикът от отсреща
пак тича под дъжда.
Днес вече не е лято, ...
763 3

От времето

Чудесен е денят
в прегръдката на лято.
Докато всички спят,
прелита пъстро ято
и утрото стоварва - ...
585 1

Дявол с ангелско лице

Защо ли борят се в мен чувства и спомени,
защо ли в гърлото са заседнали слова неотронени?
Нима не успях с тях да се преборя
и на щастието път да сторя?!
Нима не ги почувствах и разбрах, ...
895 1

Неестествен ход

Тъжен е светът,
плувнал в самота.
Слънцето, дъждът,
бледата дъга.
Сгушено мълчат, ...
522

Реализъм!

Един свят, една държава,
един народ, който никой не познава.
Сиво ежедневие, огромно отчаяние,
реки от сълзи и робско съзнание.
Ужасяващ страх и самосъжаление, ...
1.2K 1 1

Изповед

Аз съм идеалистка.
До болка, горчиво.
Не-реалистка или песимистка,
ами глупачка- наивно, страхливо.
Хем все се блъскам, ...
527

Енергията "ЧИ"

Енергията "ЧИ"
Партийни книжки с пъстри цветове,
размахват изкуфели политици.
Изкукали крадливи умове
зашлевят си един на друг плесници. ...
1K 2

Предположение

В деня е самотата
на слепия творец.
Все странстващ, без утеха,
нестигайки далеч,
се блъска и реди ...
613

Студено е

Цигулката остана пак без струни.
Студено във краката ти лежи.
И сякаш пропаст зее помежду ви.
Студено е и в твоите мечти.
В кутийката подрънкват две монети. ...
1.2K 11

Цветът на кактуса

Ще бъдем шеметни, когато
последен залп ще прогърми
и пътя страшен на войната
в обратен марш ще извървим.
Дори на кактуса бодлите ...
833 2

Иде ми да викна...

Нова ледена епоха
замрази мечтите.
Динозаври надойдоха -
стъпкаха душите.
Кой със чалга, ...
1K 10

По отношение

Пътят, уважаема,
няма ясен край.
Няма и начало,
щом за нас е ''май''.
Нищо абсолютно ...
713 2

Скитникът от пазара

Без палто и чадър,
но усмихнат, торбата си носи -
попрегърбен, добър,
безучастен, дори без въпроси.
Дружелюбният лай ...
674 1 5

* * *

Чезне бавно всеки спомен
от миналта рицарска епоха.
Горчиви сълзи тихо роним
сред всепоглъщащата суматоха.
Очите ни станаха метал, ...
780 1 1