Ето че дойде и моят ред да напиша своето писмо, до човека, който никога няма да го получи.
В живота на всеки един от нас има такъв човек, който преобръща света ни наобратно в добрия смисъл на думата. Нали знаете, говоря за пеперудките в стомаха, за нощните позвънявание и всичко останало, което си въ ...
Защо живеем в такова време, Господи!? Някой ще каже: че какво му е на времето? Какво ли? - викам аз.
Време на омраза, време на безверие, време на лъжи, на подлост, на мерзост. Е, хайде, сега пък черногледство - ще ми отвърне пак някой. - Винаги е имало такива времена, какво се оплакваш. Не, аз не се ...
Нашето странно човешко мислене си служи с логиката на т.нар. изключено трето. Това ще рече, че ако Т е някакво твърдение, а nonT e неговото логическо отрицание, то ние предполагаме, че в двойката
(T, nonT) е вярно само едно твърденията, а другото е невярно. Тази логика има своите корени още в дълбок ...
"Човекът-мислеща тръстика"
Кой е най-големият въпрос, вълнуващ човечеството още откакто свят светува? Това е и въпросът, който досега не е намерил отговор и вероятно дори да измине същото това време, все още ще чака нещо или някой да намери разковничето и да му отговори. От друга страна, може би тов ...
Някъде бях чела, че да простиш означавало никога повече да не отвориш дума за това, което те е наранило /думи, случка, ситуация, действие или др./. Може би има нещо вярно в това, но някак според моите виждания и разбирания към днешна дата не мога да се съглася. Човек би могъл никога да не говори за ...
Това е илюзията на неживяното - да срещнеш някого, който малко прилича на теб, но когото чувстваш близък и с непринудения глас на възкръснало желание да се докоснеш отново до себе си. Когато пътят се скъсява от внезапно изникналите завои, да ти се струва, че си готов за полет и после да изпитваш нег ...
Ние хората сме уловени от рамките на общото и свободата, на която се осланяме, е всъщност невидимото му движение в света на нашето присъствие. Така и мощният, самотен вятър, преминава през короната над ствола, оставяйки я да прояви естетиката присъща единствено нему, но обречена на изразяване чрез ч ...
Значението на мартеницата като талисман
Мартеницата за българите е нещо характерно, някой носят други - не, но и двете категории хора ТВЪРДЕ СМЪТНО /струва ми се/ си представят защо се носи мартеницата – тези бели и червени знаци или изображения. Защо мартеницата е полезно, и даже необходимо да се н ...
Психологическият терорист - реален и разпознаваем!
Тероризмът е явление, което днес застрашава устоите на цялата цивилизация. След 11 септември 2001г. той демонстрира едно ново - чудовищно лице - на глобална заплаха за цели държави и дори за цялата планета. Днес /особено след събитията в Украйна/ никой не би се учудил и от най-мащабна негова изява - ...
Понякога сънищата ми рисуват картини на бъдещото щастие. Не бих могла да забравя тази прекрасна вечер, когато те сънувах. Спомням си, че празнувахме осми март. Само двамата. Около нас всичко бе обляно в червена светлина. От двете страни се издигаше синкаво-син пламък, контрастиращ на светлината. Мас ...
Памет - това е универсално свойство на материята /без значение жива или мъртва/ да проявява стабилност към дадено състояние,
което е веднъж придобито. В този смисъл едва ли може да се прави принципна разлика между понятията Памет и Инерция, ако
разбира се Инерцията бъде разпростряна извън физичния с ...
Нощ е… Една от онези нощи, в които не можеш да заспиш…
Луната току-що беше изгряла и озари всичко със светлината си. Пръсна сенки по дърветата, а вятърът тихо шумолеше покрай тях. Тя - Луната гледаше всичко от небето и придаваше перфектен стряскащ завършек на нощта…
Внезапно усетих студен полъх и об ...
Придобиване на здраве чрез природата – практически подход
За здравето може да бъдат полагани елементарни ефективни техники и подходи. Тук ще се спра на въздуха, водата, земята, плюс слънцето, реката и дърветата – подход било натурален или - въображаем – ще дам модел, който може да бъде прилаган вина ...
Понеделнишки нацупена съм пак. Всичко ми е наопаки от сутринта. От автобуса с разнебитената седалка и метрото, което замина под подсмърчащия ми нос, до кафето в офиса с аромат от шеста цедка и утайка с художествена стойност. Даже като се замисля още на зазоряване се събудих крива и като видях обичай ...
Емоциите са в основата на всичко, което правим ние хората. Самата ни цивилизация е плод на една емоция – страха от смъртта. Заради страха от гладуването започваме да обработваме земята и да развъждаме животни. Днес страдаме от затлъстяване и говорим за лечебно гладуване.
Страха от диви животни и лош ...
Ако се случи така, че случайно срещнете ваш познат, който не сте виждали от дълго време, а много скоро след това го срещнете повторно, значи сте попаднали на проявление на Закона за повторното действие. Ако никога не сте ходили в Съдебната палата, но ви извикат там за отваряне на завещание по процед ...
Празнотата е висше състояние. Тя е дуално и противоположно състояние на направеното - пълното. Няма степен на плътност. Когато се отпуснем, не мислейки за себе си и дишайки чрез люлковата техника "тала-юкта", ни изпълва. Като че ли мигом нахлува през фронта на цялото тяло, подобно на тих и невидим в ...
А вие как я мислихте? Ще тръгнете по света а бай ви Ганьо ще го оставите в къщи ли? Не става така приятели. Където сме ние там е и той – винаги в центъра на събитията, а съгласете се, че вече към три милиона от нас емигрираха, а това измества центъра на събитията към извън границите на България.
С б ...
Имаше нещо лудо в това надбяване с времето.
Желанието на една жена и мълчанието при мъжа.
Разминаваха се в посоките, тя бе страстна и темпераментна, той – неуверен и ленив за секса, затова и тишината бе толкова различна като звукове- звън от камбани и песен на щурче. Тя се нуждаеше от силни и плътни ...
Поех към пустинята. Тук бе твърде студено за мен.
Поех към отвъдното, там бил Раят.
Боси са нозете ми, погледът е празен. Вървя без да се замисля за миналото.
Тънките ми пръсти разравят кървящи минали събития. И не усещам болка.
Поех към пустинята. А устните ми се напукаха от жажда. Пиех от сълзите ...
Бих дала всичко що имам в момента, за да съм отново на шест – една така крехка и невинна възраст, на границата между фантазията и действителността, между чупещата се сфера на утопиите. Бихме си задали въпроса какво поражда въображението, какво лежи в корените му, кой е основоположникът му? По-правил ...
Всеки човек, преминал осъзнато през живота ни, оставя своя характерна, уникална следа, спомен, който докато сме живи свързваме само с него и с никой друг. Може да е всичко - аромат на парфюм, цветя или някаква храна, жест, поглед, песен, място, конкретен момент и какво ли още не. Ето, да кажем аз. Ч ...
Вода тече по вените. Пчелата майка потъва в нея. Крещи за помощ, умолява, плаче, обещава. Аз я гледам със съсухрен поглед” Нека да се дави! Да види какво е Болка!”
Вятърът жъне в косите. Пее песни, но светът е онемяла грива. Смее се с широко отворена уста. Завижда. И се черпи с чаши с уиски. Овдовял ...
Срещал ли си птица с прекършени криле? Чудел ли си се какво се случва с нея, след като вече не може да лети? А какво ли й се е случило? Дали ще оцелее? Какво ще прави сега? Дали ще изчезне като много други ранени птици или ще се бори, въобразявайки си, че някой ден отново ще може да полети? Е, отгов ...
Някога живеех на партера, в кооперация на улица със зелени дървета. Входната врата- желязна, двукрила-едното крило винаги скърцаше, затова и вратата си беше винаги отворена. Децата умираха да дразнят бабите и често се люлеехме на едното крило. То съскаше, хрущеше, а ние се заливахме от смях, когато ...
Имам десетина лева и ментови бонбони в джоба. Няколко смачкани билета, които ми опъват нервите, понеже все ги бъркам с добре забравени банкноти, ключове от вкъщи и служебната карта, чиято връзка крайно небрежно е провиснала през джоба на палтото ми. Не се качвам на първия пристигнал влак на метрото, ...
Капитан Дон ме налови на малкото пристанище зад магазина за сувенири в Таверниер. Той е закръглен мъж в средата на педесетте с рижава коса и весели очи.
Бях седнал на пристанището, загледан във водата, когато чух зад себе си: „Е, как е? Харесва ли ви нашето малко пристанище?“. И ето ти пред мен капи ...
Уважаеми господа политици,
Аз не съм историк, още по- малко разбирам от литература и народно творчество. Ама някак ми е мило на душата като чуя „Даваш ли даваш, балканджи Йово“, „Хубава си моя горо“ или „О неразумни юроде…“. Кое налага те да бъдат извадени от учебната програма? Не са ли това творени ...
Изморих се. От търсене, бягане, лутане. От порочният кръг на съдбата. Уж правим стъпка напред, а все сме тук..доволни-недоволни. Все нещо липсва, все нещо ни убягва. Някога ще разберем ли, че трябва да живеем днес…вчера е изгубено, а утре е проекция. Толкова сме мънички, една песъчинка в заобикаляща ...
Missed
Нямам право да плача. За какво? За нещо, което не го е имало? За мисъл, с която живях само една седмица? За мечта, която не се осъществи точно сега? „Не се притеснявай, в най-скоро време ще стане“ – така казват всички. Няма нито една логична причина да страдам и да скърбя. Не съм загубила нищ ...
Със своето неподражаемо величие, красота, необятност и тайнственост, природата в продължение на хилядолетия задава един основен въпрос: Как се е появил животът? Изгревът сутрин, залезът вечер, морето, планината, буболечката, цветето, бебето в майчината утроба ‒ всички те ни предизвикват да питаме: К ...
Обичам мравките, обичам и розите. Дните са едни и същи в цветарския магазин. Хората идват, купуват си цвете и плъзват по задачи. Като мравки. А в същото време, мравките и те щъкат, и те наминават покрай моето магазинче. Все край розите обикалят.
Вкъщи си имах градинка. С розови храсти. Много ги къта ...
Всичко вече сякаш се беше случвало помежду ни, сякаш нямаше с какво да ме изненада… Поне аз така си мислех, но не изненада ме със загриженост. Нещо, което се бях научила да не очаквам от хората около себе си, бях свикнала да се възприемам като човек труден за обичане, за разбиране – абе костелив оре ...
Разхождайки се, човек вижда природата – дърветата, цветята, храстите. Той вижда всяка красива сграда, всеки мост, всички произведения на изкуството, които ни заобикалят. Но той не вижда какво наистина се крие зад тях. Не вижда хората около себе си и техните емоции. В днешно време сме забравили да ви ...
От сто години моят генетичен набор бива подмятан насам и натам по планетата, като лист подгонен от вятъра. А може би този танц е почнал много по-отдавна и аз просто не знам нищо за семейството си от преди сто години? Може би...
Със сигурност обаче знам, че прадядо е бил подгонен от Полша по време на ...
Човекът-консуматор и как илюзията за изобилие унищожава личността
Човекът-консуматор можем да го срещнем навсякъде. В супермаркета, в малка кола насред задръстване в столицата, в опушено заведение/дискотека/жилище с компания, на романтична вечеря в ресторант или насред интригуващ разговор в интернет ...
Здравей, мамо, как си?
Аз съм добре. Работа имам и квартирата не е лоша, даже заплата взех. Пращам ти малко пари. А не не, вземи ги. Те не са за теб, те са за мен. Вземи ги, сън си купувам. Вземи ги мамо, аз съм добре.
И добре се храня, храна всякаква. Но имам една буца, ей тук в гърдите ли, в гърло ...
Виждали ли сте хора, които просто светят. Не физически както звезди, но такива, които когато влязат в стая или минат покрай вас по улицата, все едно в тях има откъснато парче от слънцето.
Характеризират се с изключителна красота – не защото така са родени, а защото толкова много си вярват, че чак оч ...
Всеки човек има нужда от рамо, на което да се опре в труден момент, от добра и насърчителна дума, от разбиране, нежност и любов. И истинските приятели са хората, които удовлетворяват тези наши нужди. Приятелят е като дъгата. Озарява живота ти, докато минаваш през бурята. Приятелят те кара да се чувс ...
„Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави” - това е голяма истина, казана от Господ Исус Христос. Защото когато поставим Бог на първо място в живота си и сме благодарни и за малкото блага, дадени ни от Него, тогава ще дойдат и многото. Когато Бог е центърът ...