Тя работи, работи до късно,
няма време, не свежда глава,
не поглежда встрани, не прекъсва,
тя заключва и всички слова
и не гледа в небе от коприна, ...

Когато дойде време, ще се мръкне
и слънцето ще слезе там, зад хребета-
без разлика от твоя пол и възраст,
напук на твойте планове за светло.
Ще бъде нощ. Е, може да е лунна, ...

Навеждам се над тихата вода,
усещам колко всъщност е дълбока,
опитвам се да бъда смела, да,
за да намеря вярната посока,
към утрото на всеки следващ ден, ...

Хората минаваха покрай отворената врата на гаража, поглеждаха крадешком и бързо продължаваха по пътя си. Вътре един млад мъж подреждаше инструменти или майстореше нещо, но почти винаги бе с гръб към минувачите . В същност гаражът отдавна се беше превърнал в работилница – малко царство на едно момче ...

Смешно е, дори нелепо
сам, че си на тоя свят.
Дъжд вали и ти в небето
взираш се напълно сляп.
Път на всеки във сърцето ...

Всред глутница от гласове безумни,
злоупотребили с поверената им власт
поробили мнозина с деяния абсурдни,
покой ми носи само Твоя нежен глас.
С Любов и Истина естествено разлива ...

Целувка за лека нощ...
Не ме лишавай от целувката, която
за „ Лека нощ” ми беше обещала-
ще стане страшно, даже и Земята
ще спре...Ще спре да се върти тогава... ...

Още със ставането си от леглото знаеше, че нещо не е наред. Че е предаден. Някой беше влизал в стаята му докато спи и беше преровил чекмеджетата и документите по масата. Натрапникът се беше постарал да прикрие следите си, но той виждаше малките издайнически знаци, че някой е идвал.
У дома вече не бе ...

Ако можех, нямаше да позволя,
парещи сълзи да имаш в очите,
щях да браня с тяло и душа,
невинността и туптежа в гърдите ти.
Ако бе възможно времето да обуздавам, ...

Беше невероятно,... двама братя се женят за две сестри...
Не защото сватбата беше на моите деца, но беше великолепна ...фрау Гертруда и хер Вилхелм, моите родители, родителите на Хелена,..всички радостни от събитието. Беше ми чудно, бащата на момичетата не се радваше, може би ревнува,..даже по едно ...

Самотни улици.
Премигващ светофар.
Часовник стар.
Ръждясали стрелки.
Безкрайна нощ. ...

Обичта не обича скоростите.
Не признава пътищата.
Нито лудостта,
но що е то...?
Любов без лудост? ...

Нощта пристига с фосфорни светлини-
и лава с неонови съзвездия.
Звезда преде минал живот, с бенгалски
огън и искри.
И свършени са вече тропиците, ...

Днес е твоят празник, имен ден,
с името Йордан си ти благословен.
С него твоята мила майка те е дарила,
една майка любяща сълзите си не скрила.
На този светъл празник е кръстен Иисус Христос ...

Аз съм само шарено кутре,
тихичко душата ми скимуца.
Знаех си, че мама ще умре –
беше стара, мършава и куца.
Сам съм, нямам братя и сестри, ...

Небето – птица с перушина синя
разпява слънчевите зимни ноти,
студът си спи, снегът ми се размина
с обувки розови, не черни боти.
Усещам вкус на зимна мимолетност, ...

Пенсионираната учителка Танчева вдигна ръка към гърдите. Сърцето отново я стегна. Така, както не беше я прегръщал никога покойният й мъж. Здраво, с удушаваща хватка, пресичаща дъха…
Почака, почака… И я отпусна. Знаеше си. Няма смисъл да вика спешната, няма смисъл да разкарва хората. Ще й мине. Не е ...

Гърция и турция под Българско робство
Беше слънчев летен ден
И във рая Българинът си работеше благословен
От цялата вселена наедно ...
Правеше си разсад,засаждаше дървета и цветя... ...

Той вървеше и днес както обикновено – просто така, без да отива никъде. Вървеше по течението на реката, макар друг път да избираше да се разходи и срещу него. Водите ѝ бяха като живота - понякога е забързана, а друг път едва-едва течаща в следобедната си дрямка.
- Движение – каза си Пламък, проследи ...

Небето слезе долу. И мълчи.
А чудни твои думи в локви плисват.
И почна да ти пари в две очи,
когато чу, че с остър спазъм дишам.
Когато чу, че в дъжд един съзрях, ...

Аз ще порасна утре. Обещавам!
И няма пак да пея под дъжда.
Ще гледам как животът продължава.
Не всяка цветна крива е дъга.
Ще спра да си измислям разни феи. ...

И ето, времето с което си обгърнат
пътува своя сън и ти със него.
Със тиха музика пътуват дните,
които никога не биха спрели.
От своето събуждане побягнал, ...

Някога
Разпиляна същност
вред из Необята –
тръгване, завръщане,
волността на вятър... ...

Новата година настъпи в тишина. Щеше ми се да беше онази хубавата, изпълнена със свежест тишина, в която проблясват далечни светове, но не беше. Беше мъчна, тежка, студена тишина. Все пак по- хубава от хаоса и глъчката на суетата.
Разхождам се по смълчаните улици. Минавам покрай тъмните витрини на м ...

Играта я започна малко, след като се роди. Сложиха пред него един светещ екран и с пръстче следваше пеперудки и зайчета. Носеше се весела музичка сякаш от камбанки. Всеки път щом докоснеше някоя от животинките се чуваше възторженото "браво" и политаха звездички, които падаха в една касичка. Заливаше ...

И в края на света ги брани Господ,
а кретат в малък дом и с две деца.
Цветя и сок се раждат в онзи троскот
и светят над градина сто слънца.
Когато вятър реже с остра болка, ...

Не ме забравя, Боже, този мъж.
Дори не знам дали ще се опита.
Прилича на изгубен, мрачен хъш,
привикнал с ризата си от коприва.
На ранина не я изплетох аз – ...

Хóрата сме уникално прости същества,
облечени в уникални слънчеви тела
,дарени сме с уникална сила,
непресъща за тъпанара и дебила.
Имаме си и свободна воля ...

Погали ме. Един път поне.
Само миг да усетя, че дишам.
И със сухият хляб, две ръце
да ме вдигнат поне до звездите.
Прегърни ме. Един път поне, ...