Най-сложният въпрос за разрешаване - това е хляба.
Най-хубавите дни - това си ти.
Извън всякакво сложно изразяване - от истинското винаги боли.
Жена и хляб.
Това му трябва на мъжа. И затова живее той. ...

*
- Скъпи, аз тайно се имунизирах,.. ето заветният сертификат - радостно изкрещя жена ми и делово размахва някакъв лист - И то при доктор Иванов,.. не болеше , както обикновенно,.. вкара ми го леко и нежно,. а днес ме удари и бустерно... Така да съм щастлива
Почесах се важно зад ухото...,
- Скъпа, и ...

Когато си отива любовта
Не казвайте че времето лекува
Не ми пробутвайте утеха
Мъдростта ви скапана не струва
Когато си отива любовта ...

Търпението вече се прокъса,
а казват само то ще ни спаси.
Завиждам ви на егото и хъса,
поет да си. Човек и да не си.
И следва реч, след реч. Високопарна. ...

превод: Красимир Тенев
Аз живея, да срещам деня –
невъзможно красив всеки път е,
в твоя взор всеки лъч да следя
как любимата дума е скътал. ...

Звъни телефонът. Заповеднически женски глас:
- Антоне!
Не обичам подобни звучения. И в тоя тон отвръщам:
- Не съм Антон, но мога да се прекръстя. Църквата е наблизо…
- Кой е? ...

Ще избере бележита дата и ще остави незабравима гледка. Ще превърне богохулството в изкуство – оскверняването на шестата божия заповед в абсолютния художествен жест. Или нещо такова...
Не бих могъл да сгреша повече. Тръгна си в ден, делничен като чиновник между девет и пет. Безшумно като котешка стъ ...

нека
на световното
правителство
адът
негово е ...

В миг свещен
се отваря небето
и звездичка-душа
на Земята слиза
за да може да люби и учи, ...

Попита ме една приятелка
„Какво да ти донеса от България?”
„Нищо” й казах,
а тя настоя.
Ами тогава ...моля, ...

Ти донесе любовта
Като сън от далечна страна,
като малка красива звезда,
като утро сияйно за мен,
ти си слънцето в новия ден. ...

трудът
и
светът
и
мирът ...

Денят е като кон, но без талига,
свободен влиза в есенната зима
и бавно към небето се издига,
пискюли от дъждовни капки има.
Врабчетата събудени се молят ...

Бях със шапка
Шапка невидимка
Тъй преминах през света -
тихо, кротко...
Невидима! ...

И скала съм била и излъскано камъче малко,
дето вечно го влачи житейската бърза река.
И родена на връх и засукала твърда закалка,
днес живея в полето, но трудно се диша така.
Тук лисици мишкуват, плашливи са зайците – скачат, ...

Лина, Елка и Диана вървяха по тесните улички на града. Едвам успяваха да се разминават с огромната тълпа туристи и местни хора, по тези улици-пазари, където човек можеше да намери и купи, даже онова което не му беше минало през ума, че може да съществува. Магазин до магазин, сергия до сергия, нареде ...

Усещам как всичко около мен се руши.
Мечтите потънаха дълбоко в океана,
заради сълзите в тази безумна клетва.
Любовта бе погубена,
но чувствата изплуват..и страста си отива. ...

не ме оставяй
сам да плача
светец ли съм за теб
или съм в здрача
аз нося ти лъч ...

Откровения...
На облака в златистите дантели
Луната замечтано се люлее...
Къде сега е вятърът?... Къде ли?...
Да духне, да погали, да повее... ...

"Моята помощ ти предлагам,
образована съм и ще ти помагам
да намериш Пекин във Виетнам,
защо го няма на картата - не знам!"

На всички екстра и не екстрасенси
Щом Алена се покаже
знам какво ще ни разкаже!
И измислици, лъжи,
за властта да са добри! ...

Късно е, късно е само денят
да върне горещото време…
И седнала тъжна тук у дома
си спомням мечти полетели,
дето достигнаха звездно небе ...

Защо да пиша за море?
И за соленото в очите ?
Прегърна ме морето, а после ми отне
разума… И ме остави сама на пристана.
Защо да пиша за река? ...

В усмивката ти топла вярвам аз,
защото истински е нежна тя.
Стопяват се тъга и мрак, и мраз
щом устните излъчват доброта.
Очите ти надежди подаряват, ...

Лукавият зададе гордо тон,
градът прие го в своята стряха.
Зее „прозорецът на Овертон“ –
нечисти звуци вкупом се разляха.
Примесиха се с падащия здрач, ...

Държейки ръката ти
щастието намерих,
силите си
със себе си премерих,
бях се отказала ...