ГОДЕЖ
Автор: Желко Перович, Босна и Херцеговина
Понякога брегът винаги от отломките
прави съединението – повратна точка, мат
за този, който отдавна някъде вече е загубил ...

Прашасала в сандъка ми разсъхнат
стои бутилка ром. Ще я делим.
Щом устните от жаждата пресъхнат
и влезе ни в очите струйка дим.
Прости, че се натрапвам, без покана, ...

Поскърцват дъските на старата шхуна,
пречупени мачти, полюшват вълните.
Не помни… Колко ли време измина?
Спомени плачат. Платна са очите.
Беше млада. Беше дива, безумна, ...

Роди се. Учи. Започна работа. Ожени се. Родиха се децата…
И внезапно животът загуби смисъл. Децата заминаха, жената се разведе, демокрацията изяде работата, приятелите се пръснаха – кой по чужбина, кой в крайградския парк…
Изобщо – къкрене в проблемите…
Нямаше смисъл да живее. Реши да се обеси.
Върз ...

Тихо пя, тихо пя, тихо пя,
цяла нощ този дъжд, под носа си
и последните тъжни цветя
със светулково сбогом поръси.
Да заспят, да заспят, да заспят, ...

четирилистни
детелини — нека за
лета̀ светлинни

Любов и Обич —
Бо̀жи две стихии и
душеспасии

Толкова думи изписах в годините.
Толкова мисли на белия лист.
Само за теб не достигнаха римите.
Само за теб не написах и стих.
Толкова много обич намирам ...

Добре дошъл, Декември. Поседни.
Усещам, вече бързаш да си тръгнеш.
Комфорт ти липсва в нашите среди.
Разбирам… И дори не ти се сърдя.
Навярно си обиден, че за край ...

Бягаща да те догоня,
стъпих в леда и се счупи
моята тъничка броня,
болка смеха ми прихлупи.
Все се захласвам след хали, ...

Аз съм антихрист в женски образ.На около 46години,с тъмна коса,с очи гледащи там,където тъмното е по -черно от самото себе си. Усмивката ми е тъжен ,хладен повей на отпуснати дълги ръце...Дъхът ми се шегува с идващия вятър и отпуска гърдите за кратко Срещнах него,той ме гледаше с интерес.Бях хубава. ...

Оставям ви сърцето си на тръгване
към бури от нечакани обиди.
Сред парещите въглени пробили
крилата ми, мечтаещи за сбъдване.
Кажете всичко, що сте наумили – ...

Пак е трета дата,
в годината дванайсти ден,
декември е, за който смята,
за празник на инвалидите определен.
Наказани от тебе, Господи, ...

Здравей, мое бъдещо аз!
Пиша ти, за да ти напомня за светлината, която струи всяка година на Коледа и за чудеста, които се сбъдват в това въшебно време. Спомни си за всички свои изминали Рождества и за мечтите, скътани в сърцето ти. В много от тях не вярваше, защото ти се струваха твърде големи, твъ ...

- Бягай небе над главата -
с хилави пръсти огромни
пак отброявай живота,
който под тебе е сгушил
своя невиждащ се покрив. ...

По струните на вятъра понесен,
загуби се последния ми зов.
Едва ли си го чула, там където си,
прегърнала поредната любов.
Във есенните утрини мъгливи ...

Пролет, Лято, Есен и ... Зима -
неотменен във Време закон.
Есента е сега с предимство
на действащ сезон.
Пролетта - старт накъсан; ...

Пламъкът догаря и трепти,
свещта стопява се полека.
Навън е тъмно, нека помълчим
и да минем по лунната пътека,
звездите да докоснем после пак, ...

Претака си зелето и отпи от чашата. Неуспешно. Капките се разляха.
Горчиво беше кафето. Винаги беше такова, когато го пиеше до бидона.
Запали цигара. Мокра беше, без дим. Особени аромати цигарите до бидона със зеле придобиват. Кофти мирис. Но пък се напояват с нещо естествено.
Как да запалиш цигара, ...

Редовете, отрупани все още с листа и със събиращи сладост гроздови зърна, хвърляха причудливи сенки по земята, осветени от появилата се луна. Отнякъде излезе лек ветрец, а това накара всичко да се раздвижи, споходено от променящ се шум. Стори ѝ се, че в далечината прибяга човек, затова свали пушката ...

Текст: Валентин Чернев

Гая - Моментни снимки
(превод от английски език и португалски език)
---------------------------------------------------------------------------------------------
Authors: Fausto Cogliati
--------------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Сърцето ми гори
От обич то пламти
И само то ще изгори
И ще тлее в спомените вечни
Пее ли пее в пламъци горещи ...

Не искам нищо под елхата,
тя и без това не свети от години.
И без друго вече свикнах с тъмнината.
Нека само болката от ляво да си иде.
Не искам нищичко от магазина. ...

Той стоеше на бара, (да кажем) самотен.
Предплати колебливо две чаши коняк.
Вечерта му вещаеше с явна охота
и дръвника окастрен, и меча двояк.
Той мълчеше, (да кажем) защото прозря, че ...

1. Който търси, намира./ Въпросът е - какво?/
2. Което не се купува с пари, се купува с много пари!/ Но нищо, което може да се купи с пари не е толкова ценно, колкото нещата, които не струват пари!/
3. Истината боли!/ Защото за всеки тя е различна и изключително субективна./
4. Господ забавя, но не ...

Една жена, която може да обича,
в сърцето носи пламък от жарта.
Една жена, която с облаците тича,
не се страхува да се мокри под дъжда.
Чадър не носи, жаравата я топли, ...

Липсваха ми - древните гърци от петите класове, с които през последните няколко седмици общувахме само през "Тиймс", пътешествайки из раздел "Древна Елада". Разхождахме се из агората на полисите. Качвахме се на Акропола. Криехме се в Троянския кон. Посетихме оракула в Делфи. Участвахме в олимпиадата ...

Щом гората с багри се прошари
и птиците отправят се на юг,
слънчев лъч полегне по ливади
с топъл глас повикай ме,
ще дойда тук... ...

СБОГУВАНЕ СЪС ЗИМНАТА ТЪГА
Остават шепотите в мрака – да ми напомнят за дъжда,
след който дълго те очаквах и нишки от тъга предях.
Копнеех да съм лист от явор, покрит с червено кадифе
и да се стелне листопадът – с уханието на кафе, ...

Без капчица суетност пак наднича,
в замръзналата локва облак бял,
не би ли там звездиците видял
и образа далечен, на момиче.
Което се съмнява в туй, дори че ...