Намери си мечето,
пълно медено гърне,
беше лакомо мече,
остана цял ден да яде.
Стана късно вечерта, ...

Лятото на двора,
вече е дошло,
слънце се люлее,
в люлка от сено.
Вятърът почива, ...

Безкрайна свобода!
Доколкото свободни могат да са пеперудите,
неосъзнали, че светът
да свършат свойте полети ще ги принуди.
Безкрайна самота! ...

Раят няма врата.
Адът няма стопани.
И не са измерими нашите грехове.
Газим в кални блата,
а душите си браним. ...

асоциации

Не бях гласувал близо четвърт век.
И днес, реших да пусна бюлетина.
Облякох жълта риза с бял елек,
и с шорти - от естествена коприна
се втурнах към училището пръв. ...

Това е Иван. Човек на дълга. Казаха му – негов дълг е да гласува. И той гласува. Стана рано – обяд още нямаше, тръкна брадичката да провери дали към сряда трябва да я окоси малко, гребна две шепи вода, та със стигналите до лицето капки се освежи, нахлу празничните стари дънки…
И отиде да гласува…
Ив ...

Жаден, гладен и небръснат,
с мръсна риза, леко трезв,
във градинката присъствах
на необясним концерт.
Триста жаби, все зелени ...

Спря ме веднъж любовта и ми каза:
"Обичай, раздавай, пилей!
Отвори си сърцето, там за да вляза...
в огън, в жарава живей!"
Спря ме веднъж радостта и ми каза: ...

Високи планини
шушукат помежду си-
песнопойци летят все
далеч от тях.
Екове неземни ...

Мечтая днес за свободата,
не с тежки окови, а за душата,
онази с дълбоките въздишки,
поемаш въздух и всичко ти гори.
И си всеки и си никой и мъничко боли, ...

Непоисканата тишина, която ми даваш,
раздира, разкъсва до безкрай
остатъците от душата ми..
Кой по дяволите си ти да разрушаваш
светът ми?! Ти, този който не може да ...

Срещаш ги - чудиш се, нарочно ли са груби, или просто така. На всеки се случва да не разбере защо някой се е държал лошо, пренебрежително и т.н. с него. Защо изобщо някой би се замислил за теб, ако няма намерение да остане? Възможно ли е хора да се занимават с теб само заради спорта? Кога най-накрая ...

Материалът е продължение на https://otkrovenia.com/bg/proza/zagadychnoto
Вече ви запознах с мистичното четирицифрено число 6174, известно още като константа на Капрекар. В математиката е пълно с подобни числови обекти. Обекти, които не се влияят от "репресиите" срещу тях и остават неподвижни като ис ...

Обичах те безумно. Полудявах.
Намирах все по-трудно сутринта.
Обичах те горещо като залез,
не исках да си спомням за света.
В ръцете му сме пламнали снежинки. ...

Сянката на дрона,
пълзяща по плажа,
прегърна нудистката!

Те седяха на ръба на скалата. Нито той нито тя имаха смелост да погледнат на долу. Бяха се хванали за ръцете сякаш клони на дървета са се вплели в земята..
-Страх ли те е-промълви шепнешком той.
Тя кимна с глава, одобрително.
-Не се срахувай, след малко никой няма да ни раздели-успокояваше я той. Дв ...

Имало едно време един шут, който обичал да разсмива хората с гримаси, скечове и простички песни. Понякога публиката го харесвала, а друг път му се присмивала на тъпите шеги. Въпреки това той обичал работата си. Осъзнавал, че не е много умен и затова извън цирковата арена само мълчал. Когато го питал ...

Лято с морски длани ме зове
в розов изгрев, с формата на пръстен,
по безкрайни медни брегове
и вълните щастие са гъсто.
Бризът като тих локомотив ...

Изсъхва старата смокиня на двора,
дали от жажда или от мъката по теб!
Минават покрай нея забързани хора,
спомнят си за теб човече в утро и следобед!
Засадена някога до оградата на старата къщата, ...

В метростанцията свърнах,
на перона се поспрях,
но когато се обърнах,
аз видение съзрях.
Тя – прекрасна горска фея ...

не спира да се
доверява — знаейки —
че нагорчава

Ще се сгуша плахо във душата ти,
притихнала до твоята нежност.
Ще се разтапям в топлината ти –
дълго, бавно и безбрежно.
И косите ти ще галя – ...

Вън пак заваля. Този път обаче дъждът някак странно барабанеше по металният покрив на колата. Капките шибаха безмилостно купето и се усещаха като чуковни удари. Не беше като предишният дъжд. Този беше друг. Някак по-страшен, по-злокобен. Сякаш вещаеше някаква лоша вест. Поредната.
Джони преглътна и ...

"О, хора, о, небеса,
вижте едно от седемте чудеса,
вижте как дъх не си поемам
и вече ни предавам, ни приемам,
вижте ме какъв съм интелектуалец - ...

Зная, че подобно заглавие ще ви се стори еретично, но както е казано:
Учениците на добрия учител се познават по това, че са еретици.
За мен времето на маститите автори на проза и за техните мастити произведения отдавна премина. Имах един дълъг период на заблуждение, започнал още в детството ми, кога ...

А аз те чаках, мое Лято,
сред толкова дългите зими.
Сезоните трудно се сменят в душата,
ела. мое Лято, ела, съживи ме,
прати пролетта да разпъпи цветята ...

Като подплашено ято от птици
разлетяха се годините наши
в светлината на изнурените ни зеници
плахи спомени скътахме, прашни
Едно невинно, разцъфнало детство ...

Спомням си, сякаш бе вчера... теб
Чакаща на черния диван, прегърнала в скута дамската си чанта - потънала в мисли... теб
Толкова спокойна и позната и едновременно чужда!
Всеки ден ти бе утеха за разкъсаната ми душа. Бе спасителят за потъващото ми сърце.
Очите ми те виждаха сляпо, но душата ми те усе ...

Усещане за бряг е всяка мисъл,
която ме предпазва да не сбъркам,
че някой странен и пиян орисник
постлал ми е вълшебната си кърпа.
Заблудите опитвам да подмина, ...

/to my sorrow/
'' - Come here, sit upon the ground
And hear this'', she says to me;
'' - There's nobody else around -
Just us, and that's the only way to be.'' ...

Беше в онези времена, когато децата се раждаха по къщите с помощта на местната акушерка. От един прозорец, под стряхата на планинскa kъща се чуваха сподавените викове на родилка. Виковете постепенно утихнаха и стаята огласи силен детски плач. Няколко минути по-късно вратата на имението се отвори и п ...

Душата не познава недоимък,
тя не е неграмотно същество.
Душата не живее в схлупени колиби,
а копнее за крайморско блаженство.
Слънцето разравя в сини дълбини ...

Не питайте какво ми е в душата,
безшумно стене тя,
от страх не може да отрони и сълза.
Отвън съм камък леден,
в затишие стои скръбта , ...

Обичам те, макар думите да не изричам
и действията ми да не показват още,
и въпреки, че дълго го отричах,
и раздавах обичта си с шепи другаде,
ти за мен си най-ценното съкровище. ...

Създадох я от своята сълза -
солено-сладка, гòрко-необятна.
В началото се виеше - лоза,
разлистила ластари наобратно.
И после сам за себе си разбрах, ...

Може би съм глупава или просто увлечена
без да осъзнавам или поне трудно го правя.
Но ме привличаш странно и отблъскваш понякога
за редките пъти,
в които сме се срещали. ...

Залезът
Красив е залезът сияен,
красиво пада вечерта,
а хоризонтът е безкраен,
заключил в себе си света. ...