Безименна гара е моят живот,
като отдавна изгубен,скъпоценен кивот.
А там,на далечният краен перон
стои и ме чака последен вагон.
Години поправях,градих и редих, ...

Някога един поет написа
стихове със своята душа.
Казваше: „Пиши каквото искаш,
но кажи го просто на света!“
И започнах често да ги срещам ...

Спрете планетата! Слизам, че близо,
толкова близо е нашия край,
в ад сме превърнали земния рай,
гълъб света е – в сърцето пронизан.
Спрете планетата! Нощем далече, ...

Секунда, чувство за безкрайност.
Частица време в краткия живот.
Разпаднал се митът за трайност.
Повтаряне, безсмислен оборот.
Секунда, удар на сърцето. ...

Акро-НЛО или опит за римувана история в шест думи:
Нека
Любовта и
Обичта - на висота

Усещам други смутни времена,
които циклично се повтарят-
вятърът развява знамена,
преминали през битки стари...
Преминали в лишения и кръв ...

Да станеш за втори път майка -
божествена обич струи,
отвсякъде чуваш камбани и знаеш,
че вечността ти принадлежи!
Обичаш детето във тебе, ...

Прошка
В малкото планинско селце цареше мир и сговор между старците. Помагаха си всякак и бяха като семейство. През училищните ваканции, семейството ставаше по-голямо, защото пристигаха децата – внуците им. От пет-шест годишни дребосъци до десет-дванайсет годишни батковци и каки. Събуждаше се селото ...

Планината пред моите очи ме учуди, Рила планина богата на много езера е най-прочута, аз замръзнах от тази красота, това ли не е чудо? Замръзналите върхове стигащи до облаците бели а край тях ангелите пели, сякаш пиян аз се поклатих от големите размери.

Моя свят
Този свят, който съм избрала
с определения за хаотичност -
в него съм, обичам и желая
от цялата му пълнота за" лудост"! ...

Планът на Хосе Мигел - макар и смел - беше логичен. Дак Хо нямаше да има достатъчно хора да осигури периметър и на двете места - беше просто и ясно. Но Ши, който владееше Китайското Дао, допускаше, че хитрият кореец криеше още карти в ръкава си - той знаеше, че нещата изобщо не бяха толкова прости и ...

Препускат коне
Препускат коне във нощта…
Къде са така полетели?
Препуска и мойта Съдба
по пътища черни и бели. ...

На големия ми син
У мен бе останала само трошичка
сърце - залък нафора, късче тамян...
Раздавах го ден подир ден. Дадох всичко.
За теб все не стигаше - дъх да ти дам. ...

Скъпи братя и скъпи сестри, днес светът се е скапал тотално!
Ако съвест у нас не крещи, значи чезнем в безкрая брутално!
Аз не зная какво е това. Вън народът е смазан от болка...
Как ще минем през тази тъга? Ще успея да дишам, но колко?
Няма вече надежда добра... Добрината е сляпа и куца... ...

Ще си тръгна и аз...
Един ден
Както всички други
преди мен
Съвсем неочаквано ...

Потърсиш ли ме в твоето сърце
и там отдавна мен ме няма,
снегът навярно е навалял нощес –
поспри сред тишината бяла!
Притихнал сам слушай тишината ...

Още Сократ счита съмнението за начало на мъдростта. Философията се основава на човешкия разум, поради тази причина е хубаво да се съмняваме в нашия разум, тъй като интелектуалната основа, на която той се основава, не е свободна от грешки. В религиозен план обаче съмнението не е начало на мъдростта, ...

„…и ето, Аз съм с вас през всички дни
до свършека на света. Амин.”/Мат. 28:20/
Самотата е страшна измама, приятелю!
Никой никога не е наистина сам.
Сред обиди, тревоги и болки изстрадани ...

Преди години заминах, за да следвам Слънцето. Обичах да гледам дърветата, чиито зелени пръсти се опитваха да го докоснат. Цветята се изчервяваха. Тревата – изпълнена с обич към него, понякога плачеше. Защото не можеше да го докосне. Но аз можех. Заминах, за да следвам Слънцето. Заминах и оставих вси ...

Стига вече с този сняг!
Искам тук да дойде пролет!
Птици да се реят пак
в синьото небе на воля!
Искам в нас да няма страх, ...

Не - липсваше ти късмет
и боли ме толкова много,
че ти в онзи супермаркет
падна и предаде дух Богу.
Жесток е светът за слабите, ...

Оратница* е древен обичай,
пречистването с огън не убива,
а после ветре ми сплети и дай,
камъшената кошничка красива.
От утрото ще взема светлосин ...

Пак притихнал, градът се усмихна,
но загадъчно, хладно прикрит
и треперещи птици политат,
а в крилете им пак се оплитат
златно-сребърни късни лъчи. ...

Навярно разбрал си – надеждите щастие носят,
но лесно се чупят, щом в кошница всички ги сложиш.
Глупакът единствено шанс от съдбата ще проси
дано ги опази. А ти помисли – неотложно е.
От всяко яйце не очаквай излюпено пиле, ...

"До мъжа, преди мен"
от Елена Михайлова
Когато беше влюбена в теб, аз я подкрепих... бях до нея... когато беше с теб, аз пак бях до нея... когато реши, че вече не ти е нужна и я захвърли, аз бях там и играех ролята на "добрия приятел", въпреки чувствата ми....гледах как страда за теб.... когато беше ...

Не сме тук, за да бъдем сами.
Не сме тук, за да мълчим.
Оплетени в лъжи и измами
една и съща съдба делим.
Ако сега си подадем ръка, ...

Ех, дайте ми впряг звездочели коне,
от обич юзди ще съшия.
Та в гривите буйни да вплитам поне,
душата си. В луда кушия.
Ех, само за миг да забравя дори, ...

Тихо, спокойно искрата приседна.
Напълни разбитото празно сърце.
Навътре към мрака нежно протегна
двете си топли обичливи ръце.
Погали грижовно лицето унило, ...