Несретник...
(експромпт)
По́рив на вятър...
Чайка изписква...
Удря вълната ...

/епизод 20/
Малко площадче. Избирателна секция в единия му край. Единият вече гласувал, другият се запътил натам.
- Здравей, наборе! Какво става, джанъм? Гласува ли?
- Гласувах!
- И за кого? ...

-Престани да гледаш надолу, когато вървиш- измрънка сестра ми и ме удари леко по гърба, за да изправя почти изкривения си гръбначен стълб.
Главата ми беше замаяна и не можех да ѝ кажа нищо, а и нямах желанието да отговоря на командата ѝ.
Погледнах за момент напред и след като усетих как още повече м ...

Под арката на триумфална пролет,
обкичена с ухаещи цветя,
очаквам да пристигнеш ти сред полет
на хилядите пеещи ята.
Крилете ти, ефирните, от юг ...

Аман днес от навлеци, дет си се титлуват мъжкари ! Тъкмо се бях зачел как Алфата вдигал тежести с муха и половина отгоре, набавял мускули и калории само с чашката на Маги, пълна с малки тайни ... а после свалял жените в градския транспорт, когато ми светна нещо кат ‘ново произведение’ на Вал, чукнах ...

Ще се радвам, ако я харесате и вие!

Някъде към втория куплет на прирпева има забавяне заради това, че не чувах добре интрото, иначе тук качеството мисля, че ми е малко по добре от останалите ми записи. Текстът и музиката са от мен, не знам... Дано Ви хареса, записа е правен на истинско пиано.

В програма въвеждах ноти за гласове и пиано и резултатът е това.

Някога много отдавна имало едно езеро. То се казвало Парлабáмба. Неговите обитатели били мирни и сговорчиви. Но ето, че един ден неприятностите започнали. Водачът на раците Боколáмба, който се бил възвеличал, се скарал с предводителя на рибите Славобáмб. Не можели да си разделят властта и туй - то.
...

Априлски ден бе. Господ рече : Стига!
Удари вече твоя сетен час!
Небесен ангел взе назаем глас,
от още неразсънена авлига.
Проскърца тихо дървена талига ...

Превръщам се от опит в неуспех.
Не се обичам. И не си прощавам.
Макар да нося титлата "човек",
човешката природа ме предава.
Във вълчи дни и адска самота ...

Астрална благодат, отвъд съня
отново те прегръщам в чуден свят.
Ти Муза си! Любимата жена -
астрална благодат, отвъд съня...
Повела ме с любовна светлина ...

"Като няма хляб, да ядат пасти!"
В този показен шум на гърмящи фанфари
на лустросани рицари с дървени пики
и със броня, и с каска, отгоре и маска,
но без флаг се явяват на всички турнири. ...

Няма болка и няма измама
в любовта ни, която блести.
Като в някаква приказна драма
сме избрали да бъдем звезди.
Не разбра ли, че вече ме няма? ...

В малката долчинка,
сред храсти и цветя,
живееше дружинка
от мили същества.
Дребна кат’ прашинка ...

Бедничкият аз считах себе си за най-чудесната буква от гръцката азбука – Алфа. Първи, правех все на зодията си кеф и с гордост се размотавах с високо вдигната брадясала брадичка. Най-любимото ми занимание беше да забравям за ниския си ръст и невнушителната си осанка, и като чихуахуа сред люляци ходе ...

Не те изиграх.
Предадох себе си!
И не.
Не съм играла стилно,
силно, ...

Да съм сляпа понякога искам,
не издържам да гледам как хората плачат.
Безпокойството в мене очите ми стиска,
но виждам тъгата дори през клепача.
Не искам отново въздишки да чувам ...

Няма пък да ти се дам, Животе,
колкото и да ме поваляш ти,
колкото и ножове да ми забиеш,
пак ще се изправя с моите мечти.
Няма да ме бутнат нито хората измамни, ...

"Оставка!", "Мутрите вън!" -
не престава на площадите
гръмогласният вик да ечи
от сутрин до вечер.
Ала как мутрите да различиш ...

Пълни със светлина
са дланите ми
пролетни лалета.

Шипков храст съм. Приютила
от бури и градушки птиче клето.
От сто години съхранила
с любов, дълбоко в мен…детето.
В повечето време съм немирна. ...

Ето я обляна в Слънце,
с градинка и оградка бяла,
два ката с керемиден покрив
и веранда с пейка и одеяла.
И в двора от една страна - ...

Сиво котенце красиво,
палаво си и игриво.
Лапичката си подаваш,
с мене май се заиграваш?
И на баба със кълбото ...

Семейство Закови живееше в боксониера, намираща се на единайсетия етаж. Тя им бе сватбен подарък. Харесваха си я, въпреки че вътре бе адски тясно. Теснотията се дължеше най-вече на семейното легло, което бе широко два метра и на практика заемаше половината стая. За тях бе важно да имат хубаво, удобн ...

В този сайт е толкова прекрасно,
мили хора с талант творят,
коментират захласнати,
с усмивка, със целувки и сърчица,
даден текст, ...

Музиката е лъчи от светлица проектирана в прозореца.
Пианото е сребърно и матирано блести в нощта.
Аз пиша песен стигаща в небето.
Спасението ми е вдъхновено от жена.
Рисувам с молив графитна красота. ...

Овчи главички - мале ле,
софра гулема - опала.
Кючек реформа - леле де,
добре, че бъдем - Евала!
Припев ...

Днес следобед в магазина,
ще отидем аз и баба.
Там на лъскава витрина
има малка сладка жаба.
Знам отдавна тя ме чака, ...

Обичам животните. Обичам да общувам с други енергийно - информационни същности. Не приемам тезата, че виждаш ли - животните са по нисши от нас. Знаех го от дете .Може би поради тази причина си останах вегетарианец. Харесва ми как те (тези, които ако можеха да говорят) гледат винаги право в очите, а ...

Ниже се времето.
Тъй сме обречени -
тъй, да въртим колелото.
Кътам си грешките -
старите, пресните, ...

Смаляване
Една скала от пътя ме отвежда
и времето във миг ще притаи.
Остави ли по пътя ни надежда?
И чува ли се тихото с очи? ...

Хумор от Странджа
Катето, доста растръсна странджанска булка, седеше в лятната кухничка на двора и чакаше с нетърпение да се върне от работа Матьо - нейния съпруг. Нетърпението й беше много голямо, тъй като в ранния следобед кума й донесе поръчаното малко прасенце. То бе настанено в добре почистенат ...

Тъкмо трепна сърцето, почти се излъга,
смачка старата язва и милост зася,
позабърса праха, изкълва всички кълнове
на уплаха и бдителност, че си нова лъжа.
Поразтури зида, дето никой не пусна, ...

Толкоз много маргаритки
са разцъфнали навред.
Толкоз жълти любопитки
се поклащат ред по ред.
А момичета със плитки ...