Има една пиперлива, абе, солена, особеност на муковисцидозата (драгий читателю, туй е една болест на мене се паднала) — соленичко е, така, като ме целуне Габриела. Излишъкът на сол обаче нея хич я не смущава. Тя все пак много обича солено. Тъй де, да се не забравяме, че веч хептен забравих как да ра ...

Какво е животът без теб,
написан набързо роман,
където в глухата степ
вървя без посока и план.
Какво е животът без теб, ...

Дали погледнах на света
през взора на забравените чувства -
пред мен се мярна любовта,
по-хубава от всичките изкуства!
По-жива от картина на Моне, ...

"Не ме обарвай" - послание властно
прекърши душата и всичко е ясно...
Че има любов безнадеждно повярвал,
докоснах те с обич, не съм те обарвал!

Да можех да отплувам тихо,
към хоризонта и отвъд.
Ще взема само два-три стиха
и чаша вино – за из път.
Последно корабче, съдбовно, ...

Мишчице страхлива
със опашка сива,
що не идеш във гората,
да не те болят краката?
Тука,във полето, ...

Казват, че шахът е игра на симетрия.
Ами любовта, нима в нея няма симетрия?
Започва бавно. С плахи движения на малките фигури.
Всеки поглед е преместена пешка напред - стъпка към началото.
Те се движат заедно, водени от желанието си и копнежа за победа. ...

Земята на щастливите хора,
къде е, не мога да спя,
на мама и татко във двора,
я имах и после изтля.
На изток и запад пребродих, ...

Срещнах те в обозримо време,
а сякаш съм те знаела животи -
през вселенски невидими закони
от всевъзможностти на колелото.
Може ли времето да спира ...

Синьо небе и букетче полски цветя
откъснах от пейзажа на природна картина
Сложих дълбоко в джобче на мойта душа
заедно с лятото от една прекрасна година
И ето настъпи дълго желаният час ...

Ах, как ми е лятно, светулчено
от безвремие дъхът ми замира
лавандулено, ароматно и щурчаво
нощите в спомени слива
А над мен звезди замечтани ...

Един син, който бил на гурбет по чужбина, се завърнал при своите родители на село. Заради дългото му отсъствие и възрастта на родителите, къщата и оградата на двора били в окаяно състояние. Синът решил, че част от спечелените пари трябва да вложи в освежаването на бащиния дом. Било вече мода при гра ...

Мери и дядо са пак на морето,
винаги с куфар готов, общо взето,
те са. А аз съм в купето на влака.
Баба ми Койна отдавна ме чака,
станала в тъмно, момчето да срещне. ...

И Бог създаде човека,
мъж и жена създаде
всеки със свойта си идентичност,
външна разлика и характер!
След много, много години, ...

ВЪПРОСИ
„Кой
съм аз?
Тук защо
дойдох – и как? ...

И как да заобичаш ближния си,
щом в овчи кожи се облича?
Как тъй да станете съмишленици,
когато той не е готов на всичко?
Простиш ли грехове на миналото, ...

Среднощ ти пиша, раждат се от здрач
най-силните от всичките ми думи.
Навярно си обръгнал вече - с плач
да търся път към тебе е безумно.
Среднощ ти пиша, явно ме четеш, ...

Война всегда начинается где-то,
Но ищет только тебя
Запахом гари, и звуком, и цветом,
Прикосновеньем огня...
Ты… в одиночестве, или с теми, ...

В тайнствения полумрак
на малка тясна уличка,
върху ламаринен похлупак
на кофата прастара за боклук,
на пост застанал бе рижият котарак. ...

След всемирния зной,
след праха в здрачината,
след лъжовния вой,
който кърти душата,
след безумния порив на сърцето да спре ...

Несъзнателно помилвах и сега косата й унесен в ония прашасали спомени...
Преди много години, когато дадох кръв за братчето й, тогава ме беше попитала .. Боли ли те...'' и едва погали ръката ми около марлята, Беше ме прегърнала с онова детско чувство за благодарност, което не можеше да се опише,... П ...

В лятната жега, в летния пек
гугутчица сива измътва яйца.
Над хорската глъч и над въздуха лек
гнездото притопля, очаква деца.
От рехави съчки е нейният дом ...

Във миналото спомените спят,
понякога пристигат, с тях будувам.
Гостуват ми и през деня -
припомнят мигове преди сбогуване.
Там няма възраст и лица, ...

Лято мое, дъхаво и свежо,
с морски бриз, до мене долетя,
слънчев лъч по бялата ми кожа,
нарисува странни, огнени цветя
Сутрин от росата отпиваш нежно, ...

Към нищото
Изморени жили, почиващи в тревата,
от някогашен бяг, стимулиран от страх...
Без напрежение, като избухнала граната,
в мир разлагат се паника, муцуна, крак... ...

- Какво искаш да кажеш? - Тя го гледаше учудено с влажните си очи. Облачета пара излизаха от ноздрите ѝ и се разсейваха в студения зимен ден.
Бяха се запознали в началото на лятото, на същата тази пейка в парка, докато разхождаха домашните си любимци. Тогава паркът беше пълен с деца и подвикващи под ...

Строших метлата, на коляно
крилете – вятърът отне.
И колкото от мен остана,
е малко да и много не.
И не, че вярата предала, ...

Лятото ме чака
в нашия потаен парк,
под салкъма бухнал
с аромати на пчелина,
камъните, пейката, К+И... ...

Там, където се спира за отдих ветрецът
и заспива тревата във топло легло,
свива хиляди бели листенца равнецът
под вечерното, смугло и звездно зебло.
Там, където сеното почива след откос ...

Чувам как на съседчето обещават айпод, ако няма двойки…
И се сещам – на мен ми обещаваха, че ще ми скъсат гъза от бой, ако имам петици…
Времена, нрави, деца…
хххх
На съседната маса долита момиченце и вика: ...

Засричах си живота отначало,
огледах всяка буквица и ред.
С наивитет, отдадена изцяло,
преполових финалния куплет.
Уж бодри малки букви се строиха, ...

Градът мълчи. Отчаяно мълчи
и вечер се оплаква на луната,
че няма по площада му очи,
които да осмислят светлината.
Народът се заключил у дома ...

за радост или
жалост всички глезли са
от мъжка обич
всеотдайна и любов
безкрайна произлезли ...

Segment from the stream of despair
I see in the dungeons of mind;
For horrors outside I dont care,
No matter the answer I find.
A kiss from a spectre at midnight, ...

Уморени са очите ми да гледат,
В дробовете въздухът ми пари...
Спомени препускат все по-бледи
Под акордите на няколко китари...
Две целувки, допир и усмивка, ...

Един държи се за главата,
друг превива си краката.
Куцат, плачат, охкат,
ей сега ще грохнат.
До последно не е ясно ...