с
времето и
сълзите се набръчкват

Как бързо закапа. Внезапно. Организирано. Сиво беше небето, намръщено, ала тихо. Изведнъж цяла сюрия капки върху зеленото платнище на тревата заиграха. Заподскачаха, защураха се из тревите и настана танц... Забелиха се топчета, град или сугращица заваля, стана нещо страшно. Необичайно. Лудо.
И токът ...

Без срам, без страх,
както някога на двора
ще се водя
по музиката на живота.
И нищо, ...

Рекичката криволичеше край пътя и отвеждаше мислите на момичето право в селото. Шофьорът познавеше добре този път, но автобусът пъхтеше в завоите. Може би, защото беше вече старичък или
защото се чудеше накъде е тръгнало това младо момиче с голямата си пътна чанта.
Девойчето, седнало самичко на задн ...

Не мисля за утре – заспивам на твойте гърди
и тайно си плача от щастие – не знаеш, нали?
Когато си с мен съм красива и топла жена,
когато те няма съм залез и кротка тъга...
Не мисля за утре, защото обичам сега ...

Есен е
Есен е, а аз съм жътвена
и жъна от дървото на
живота си,
мълчание и тишина - са ми присъщи, ...

Дъждовно настроение ме чака
и капките танцуват по перваза,
смехът дъждовен носи се сред мрака
и няколко надежди ми показа.
Вали предесенно, вали и топли, ...

Влязох в сайт за запознанства
късно снощи вечерта.
В интернетните пространства
да се срещна със жена.
Там, подминах наште Ганки ...

Изкласяват спомени наесен.
Те ли ме прегръщат,
аз ли ги усмихвам?!...
Време е за жътва.
Раните пулсират... ...

Под купола небесен,
духът ми
с красотата се венча.
Свидетели им бяха
пълната луна ...

Моряците са яхнали вълните
и гонят хоризонта син.
По тях сълзи русалки ронят
очаквайки ги ден след ден.
Моряците русалките обичат ...

Любов...
Ех, къде е таз любов?
Описана в романите – кажете?
Отдалече искам да я зърна.
Да се доближа, ...

Реката буйна рано придойдѐ,
напук на есен, листопад и суша
и спря септември, от нема̀й-къдѐ,
гласът ѝ светлоструен да послуша.
Разказва тя, че ручей е била, ...

Пролетните слънчеви лъчи се промушваха между листата на дърветата. Небето беше син лазур с малка бели облачета като кълбета памук. Април беше раззеленил гората, поляните и нивите. Жужаха пчели. Чуваше се кукувица.
Старицата и девойката вървяха покрай реката и високо си говореха.
- Ей, Мирке, пак ням ...

Мислите ми непотребни,
ме хвърлят в луди видения,
спомените разтребват
и ме терзаят съмнения.
Дали не пропуснах живота, ...

Днес имам рожден ден.
Обичам си го, затова
че мама прави баклава –
сладкиш за мен необикновен.
Сутрин, обед, на закуска, ...

Не съм далеч от слънчевия свят.
На село всичко почва сутринта.
Изкукурига ли онази "гад",
е невъзможно вече да заспя.
Цветята са окъпани в роса. ...

(За съжаление, нещата с редакцията се объркаха и не успях да ги поправя. Не ми харесва как е подредено, но това е скапаното положение..... Иначе очевидно това стихотворение е поредното представяне на ментални проблеми чрез метафори. Този път чрез ентомологията...)

Емилия се поразмърда на стола, погледна към морето и лунната пътека...
- Петро, искаш ли да поплуваме сега в морето,.. не се бой, няма нищо в нощното море, има луна...
Ооо, ти нямаш бански ли,.. ами и аз нямам...
Дрехите ни се скупчиха заедно на пясъка и голи се затичахме към водата...
Странно усеща ...

Не знам колко точно книги и научни статии съм написал (никога не съм се занимавал да съставям автобиблиография – за това си има и биографи, и критици). Зная само, че всичките тия трудове ми донесоха слава – може би заслужена – не ми е работа да съдя и преценявам, и благодарение на тях днес името ми ...

Rammstein - Deutschland
Du (du hast, du hast, du hast, du hast)
Hast viel geweint (geweint, geweint, geweint, geweint)
Im Geist getrennt (getrennt, getrennt, getrennt, getrennt)
Im Herz vereint (vereint, vereint, vereint, vereint) ...

Угарка от цигара
в пепелника хвърлена.
Седнала на дивана
гледам снимката сложена в рамка.
А на нея за другите - обикновен човек, ...

Случва ми се, заболи ме от тежка дума,
стискам силно устни, мълча притомена.
Иде ми с нещо лютичко и аз да отвърна,
но знам, ще пропадна в бездна бездънна.
По пътечка към сърцето на друг поемам, ...

Дясното ми рамо
е безпогрешен синоптик,
отдалече познава
кога облак се задава
и ще вали- ...

Всъщност зная защо съм роден
и светът е към мен безразличен,
в колесницата лунният ден
не показа за мен артистичност,
аз го търсих през девет земи, ...

Ей, събуди се! Аз съм животът ти!
Какво правиш със мен?
Не спи! Хайде ставай - идиот!
Аз си отвивам със всеки твой ден!!!
Стани! Направи си кафето! ...

Лятото неусетно си отива,
студ вън всичко ще скове,
а ти все тъй си красива,
но сме от различни светове!
В сън се аз унасям, ...

Колко думи всъщност има?
Трийсет букви само знам.
Азбуката е броима.
Колко думички са там?
Как да изброя, кажете, ...

Дъгата оцвети небето щедро, незлобливо
и обеща на всеки цвят храна и слънце
да има безброй приятели с топлещи сърца.
Излязоха пчелиците от восъчните клетки,
измиха с росен здравец сънливи личица, ...

Във онзи град старинен,
където спомените спят,
порталът е отворен
и бели облаци летят.
Реката зашумява – ...

Там,близо до водата, поседнах на малката дървена пейка,гледах невиждащо реката,,уж любимата беше тя,а очите-
раздрани от кървавите обърнати лъчи мълчаха ридаещо...
На онова слънце,което кара да бъдат рана, невзрачни,празни,дълбоки като бездната на Ада....Бях там,и сякаш прекрачвах нечий праг,сега из ...

На когото е дадено много, той ще си вземе още повече сам.
П. Гор
Имало едно време един много богат цар. Подземията му били пълни с жълтици, великолепни накити и скъпоценни камъни. Въпреки цялото си богатство владетелят искал още и още. Винаги мислел, че не е толкова заможен и сигурно има много по-бо ...

на тема:"Какви е деца раждала...българска майка юнашка!"
I. Някогашната: сама раждаше безчетна
челяд, до синора, дискретно
в полето.
II. Сегашната: 1. (на хиляда-една!): едва ...