ТИ МОЖЕ БИ СПИШ
Автор: Гордана Радованович, Босна и Херцеговина
Ти може би спиш в прегръдките на мъглата
или върху възглавница от лилави сенки.
А тук градушката е тъмна, с миризмата на земята, ...

Небето ще се пръсне от звезди!
А той защо твърди, че му е тъмно?
Навярно слепотата го следи
и стига до сърцето му – на дъното.
Наметнал е най-черния си шал, ...

- Да, полицейският началник е… Здравейте, господин кмете!... Всичко е наред, градът е спокоен, полицаите са на обход… Да, има задържани. Както винаги… Ааа, този ли… Смятаме да изчака тук, докато дойде някой специалист и определи заболяването… Няма начин да е нормален, яката го тресе манията… Не, не ...

По светлата пътечка на Съня
целувам непокорните ти стъпки.
И пак те търся.Падам ...и летя
над думите неказани и скъпи.
А ти си някъде по пътя към Деня, ...

Измих си косата старателно
(за да изтръгна твоите пръсти.)
После тялото търках - до рани
(можах ли да изстържа целувките ти?)
И дълго стоях под ледените струи ...

Глава 36. Покрова писателей.
*- Невероятный восторг, какая-то взбудораженная спесь. Учитель, кажется, мы здесь были, а толпа, что прежде тут блуждала, как-то тоже обновилась. Неимоверное количество новых представителей отрасли и, похоже, все бездельники. Трудящееся население, напрягаясь умом мозгов ...

Зона земетръсна
на Е...
Чакам... Но какво –
сам сега не зная!...
Боже мой, защо ...

Даровете на морето
На пясъка следите ти остават,
морето цветовете си мени
и думите в любов не остаряват,
и ето че отнаво идваш ти. ...

Той ме откри седнала на пода на гардероба в спалнята, полюшвайки се напред-назад, докато сълзите ми се стичаха по бузите и падаха в скута ми. Черният молив по клепачите се бе размил, а устните ми се бяха подули от плач. Сърцето ми се разпадаше. Мъжът, когото обичах и който трябваше също да ме обича, ...

Европейско 2020
След поредния мач заспива
и утихва за кратко градът.
Още ден така си отива,
но не спира за миг Светът. ...

- Обичаш ли ме ? - попитала гугутката своя другар в живота.
- Не знам! - отговорил той. - Не познавам чувство различно от това да мисля само за теб и сърцето ми да бие само за теб. Може би е това, как мислиш?
- Не знам. - отвърнала тя. - И аз не познавам чувство различно от това да те гледам и да по ...

Мамо, мамо, изгревът ти подарявам,
със мен да бъдеш всеки ден.
С букет от първите лъчи те поздравявам,
че на този свят от тебе съм роден.
Мамо, мамо, чакай... и вятъра за теб е, ...

Иванчо: Тате, защо Слави избра Николай Василев за премиер?
Бащата: Защото е по-нисък от него.
Иванчо: Ама той не е ли по-нисък от всички?
Бащата: Точно в това е работата. Така той ще е несменяем...

Летен дъжд заромоля
по листата във гората,
после тихичко запя
песен нежна, непозната.
Капчици, като сълзи, ...

Слънчеви лъчи ме огряха и поразбудиха...
Отворих очи, погледнах я,.. беше се подпряла на лакет и ме наблюдаваше нежно, както майка гледа детето си
- Наспа ли се момиченцето ми, така бързо се съмна...- прошепнах тихо и погалих белият кичур коса.
- Да, и аз спах непробудно,.. дали от чистия въздух тук ...

Инертно сме подкарали този живот
в чужди обувки, потънали в грижи
гоним цели и планове, лесен комфорт
с явно прецакване от политици и ближни
Сладоледа си ближем с материален захлас ...

Остави ме на мира,
за кратко, мой Стих-
внезапен, по никое време.
Доколко си верен
или си фалшив, ...

Превърни се в гълъб бял, Сърце!
Полетù към своята любима!
Ти бъди самото писъмце -
чувството със обич всепламтима.
И кацнù в най- нежните ръце, ...

Случи се така, че започнаха ненадейно да измират хора. Роднини, съдружници, съседи по двор и други, по- далечни познати. Съдбата ги бе подхванала всички с голямата метла, сякаш само заради някогашна връзка с него, Карло. Вести за смърт пристигаха отвсякъде. Заредиха се лоши дни, погребения, ковчези, ...

Сред тишината, в центъра на храма,
едничка свещ запалена стои.
Чертаят здрачно сенките измамни
пророчества, по каменни стени.
И тихо шепнат притчи вековете, ...

зазоряване —
в теб озаряване за
съзидаване
и осезаване за
любвепосвещаване

Сънувах,
че са смутни времена,
когато всеки клоун
мисли се за крал.
Крадци, ...

Завесата на тишината
се спуска бавно между нас,
а любовта ни е остатък
от болка - в профил и анфас.
Обичал ли си ме изобщо? ...

Рисувай ме, рисувай в светлина!
От тая, със която ти умееш
така да претвориш за миг деня,
че себе си да преоткрия в нея.
Рисувай ме, рисувай с цветове! ...

Вехне вънка теменуга,
самотата душа разкъсва,
само теб желая, не друга,
от мене нещо се откъсва.
Че сърцето си с тебе слях - ...

I am a sorcerer from time long gone -
And I can speak with shadows from beyond;
Away in neverending night I go alone,
Above the Void and her black throne.
The carnal chains are now no more - ...

Когато небето солено горчи
и цялото влиза в очите.
Когато звездите са само звезди -
студени и мънички, свити.
Когато Луната е твърде далеч, ...

Сатурн... Касини... луните... пръстените... - в клипът:
https://www.youtube.com/watch?v=J8olc9spVzU

"Тя не е като вас, разноцветни гердани си сплита
и ги спуска в небето - въздушна и ярка дъга."
Меги Миткова
Тя върви сред града и след нея усмивка остава.
Парцалива наметка край слабото тяло виси. ...

Вали, вали – дали порой не бе?
В очите облак търси си пролука,
а слънцето там, в лятното небе,
дърво и камък знойно ще пропука.
А днес дори самата съм сезон, ...