Измълчах си всички болки
и обесих сто лъжи,
сто бесила? Още колко?
На последното вържи,
вярата ми и да плача, ...

Може би си там, сред звездите,
запретнал ръкави за сенокос.
С развята от вятъра риза,
тревата пада при всеки откос.
После чистиш морното чело ...

На приливи и отливи се движиш,
докосваш ме, с невидима ръка.
С дозирана до капчица безгрижност,
танцуваш по ръба на същността.
Дели те само крачка неизвестност, ...

Пак рисувам с думи живота,
всъщност опит за някакъв стих
и смирено надявам хомота,
а денят ме посреща учтив.
Пощальонът ми маха с усмивка, ...

Птиците летят
Птиците летят в небето синьо,
иска ми се с тях да полетя,
в полета им всичко е красиво,
в себе си те носят волността. ...

Вълната се разби на брега. Пръските го събудиха и бавно се изправи. Навсякъде вода, чак до хоризонта.
Сушата, само камъни и няколко сухи храста, заобиколени от нисички цветенца. Цялата можеше да се обходи с един поглед.
Малък остров, но как се отзова на него.
Нищо не помнеше.
Изпадна в паника. Сам б ...

Неспящата от сънища се плаши,
от краля скиптъра приел,
побрала е в кристалната си чаша
сълзите на поробения елф.
А гномите с отблъскващата външност ...

АйдИ, стига рИва,
колко дни до тебе усъмвах?!
Все ти бях проста и в нищо добра,
все змий и гущери бълвах...
Всяка друга бе по-умна от мен, ...

Когато майка полудя,
времето загуби смисъл.
И тихо някак всичко спря.
Кой така я бе орисал?
Бе решила да се жени, ...

Обсъждам с големия син по телефона дистанционното обучение. Което за мен е пълен ерзац и некачествен метод за симулация на човешко общуване. Не комуникация, а общуване…
И се сещам за страхотен аргумент. Който мигновено преглъщам.
Защото…
Абе, синът е на 44 години, ама аз съм му баща от стария модел. ...

Дълго преди цветовете да се разлеят
Виждам как картината оживява
Умело като прикрит ангел, който се появява и изчезва
Ако свещта освети тази крива пътека
Като фар, надничащ през мъглата ...

"Потребителската ти сесия приключи. Време е обаче да вземеш решение дали ще останеш до края, че и след това" помисли си Ху.
Имаше чувството, че пътуваше по широка магистрала, от двете страни на която имаше сняг, а отгоре върху напълно черното небе стоеше луна със отчетливо жълтеникавосивкав цвят. Ня ...

Не прощавай, че тръгнах си аз.
Забрави, че дори те обичах.
Аз забравих мечтата за нас.
Ти си толкова грешно момиче.
Не прощавай, че всичко взривих ...

Българийо, за тебе поглед рея
загледана в море и небосвод!
Българийо, за тебе аз милея,
за тебе и любимия народ!
Горите с полята - богатство голямо ...

Заспивам пак. Недей да ме събуждаш.
Обичам теб единствено в съня.
Щом когато се събудя си ми чужда
и до мен стои измислена жена.
Прекрасно е, когато теб прегръщам ...

СТАНЦИЯ
Автор: Ибро Сухополяц, Босна и Херцеговина
Светове са помежду нас.
Твоят е голям,
а моят е още по-голям; ...

Когато се изгубиш в лабиринт
страхът напира в теб и те поглъща.
Светът завърта се в невидим спин,
безсилно ти се струва най-могъщото.
И бучка захар в леден океан, ...

Пустинният вятър заглажда
следите към дивата, жадна,
бодлива, безплодна акация.
Накацали гарвани смълчани
посрещат безкрайни кервани ...

Вечер в Есента
Във предвидимото въртене на Земята
съгласно галактичните закони,
живеем си комфортно в Необята
редувайки годишните сезони... ...

В кошера, малката пчеличка
плахо отвори очички,
събуди се от сън.
После отиде самичка,
отвори малката вратичка, ...

В тъмен и самотен ъгъл
на занемарена от времето кръчма на брега на пристанището
седи местният воин на барстол
говорещ на своя джин
Проследявайки минали решения ...

Познат рекламен лаф – невидимата ръка на пазара. Банално и, разбира се – измамно. Невидимата ръка, която премества топчето от единия джоб в другия, докато видимата забавлява публиката и отвлича вниманието.
Интересно – защо тези, с извинение – икономисти, говорят за невидима ръка, а не за глава?
Може ...

В дома й всичко беше подредено. Шкафове, фотьойли, дивани, гардероб, маси, столове… Чисто, лъскаво, естетично. По нейната естетика. Наследена от майка и баба. Най-важното – нищо излишно отгоре! Нищо!
След храна – измитите съдове в шкафа. Няма нужда да изсъхват, ами ако някой ги види на сушилника? Ни ...

Пролет. Снежно бели клони.
Аромат на пъстри цветове.
Вятър птиците подгони.
Ято в слънчево небе.
Сребърна роса искряща. ...

Колко сила е да си творец,
да си се усмихнал и великолепно рисуващ.
Публиката да се радва.
Завесата пада.
Пада сърдит таланта. ...

Кой не се е потапял до забрава в чудната атмосфера на заведенията в царственото Велико Търново?! И кой повече от студентите - въпреки вечното им пословично безпаричие ?! ... Нерядко излизах с приятели състуденти-задочници, макар че бях малко по-възрастна от тях. A те ме отвличаха с веселото си безгр ...

Избягали мисли, отронени звуци,
рефрен от китара, стон към безкрая.
Гърлото свило се, заседнали буци,
очите пресъхнали, залез прегаря.
Струни докосващи, думи пронизващи, ...

Тогава аз, Иоан, видях светия град Иерусалим, нов, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж.
Откровение 21:2
И показа ми чиста река с вода на живота, бистра като кристал, изтичаща от престола на Бога и на Агнеца.
Посред главната му улица и от двете страни на реката стои ...

Вечер... 3
Гневен вятър от засада
спрял замислено на хълма,
свил крила, а мрака пада
и навечерието пълни... ...

Събирам в шепа твоите сълзи.
Очите ти целувам навлажнени.
Нежно галя твоите коси!
Докосвам те! Щастлив съм, че си с мене!
В един живот една е любовта! ...

Съботно обичам да се излежавам -
да пия кафето си с часове,
НИКОЙ ДА НЕ МЕ ЗАКАЧА
и "НЕЕЕ", сутрин не ми се яде!!!!!
Косата ми не е вечно на букли, ...

Една цигулка стържеше в нощта:
Съседът ми се мъчеше да свири.
А в мен се насъбираше нега,
и исках да му правя… харакири!
Натиснах му звънеца посред нощ. ...

"Обижда ме представата за "бяла и добра".
Обижда ли ме казах? Не, убива!"
Таня Донова
Чупя ги отдавна на коляно,
сакчетата ти за пеперудите. ...

Събирам
своите си липси -
щастливи или не.
Оставям ги
да ми говорят, ...

Сред снежинки в студения мрак.
Ти танцуваш ефирно красива.
Под фенера светлинният знак
чувствам твоята обич щастлива.
Леден вятър разнася листа. ...

Обичам кафето си с мляко. Не добавям захар от години. Отдавна подсладителят ми е морето. Там, където можеш да се сблъскаш с първичността ми и всичко онова, което усещаш, но не виждаш. Почти замених писането с цигари. Пуша рядко, когато говоря, но оставих белия лист.
Не знаех какво точно искам да каж ...

Тя е вълшебница стара,
винаги с мен си говори.
Кукли приспива и кара
влакче, колѝ без да спори.
Знае какво да ме пита, ...