По поляните на дъхави желания
свирят нежно спомени- щурци
в гъстите треви на неизказани признания,
до разцъфналите шарени мечти...
Ветровете мисли пак се търсят ...

Моята любов е като бяла роза,
така невинна, и разцъфнала през юни.
Моята любов е като сладка песен,
за която не намирам думи.
Моята любов във шепи я откривам, ...

Току що си спомних този момент.
Случи се преди около месец. Беше топло. Изпила съм си кафето, седя и си чакам метрото. Приповдигнато ми е.
Тогава я видях- трохица живот, не по- голяма от върхът на нокътя ми. Опитваше се да излети, но не можеше. "Свършено е."- казах си.-" Идват и още хора. Така или и ...

Не умея да съм нечия.
Трудно покоряват се стръмни планини.
След мен остават многоточия
и сложно се чете в двете ми очи.
Отдавна се превърнах в ничия. ...

Над полянки и горички
чудно пеят малки птички,
радват старците,децата,
всички хора по земята.
Ах,да мога със ръчички ...

Господи, колко си хубава, когато се обичаме!
Бистри, планински езера съзирам в очите ти.
Голи, стръмни, върхове - гърдите шептят за изкачване.
Гъсти, екваториални гори, косите - лиани са въжета за сплитане.
Аз, номад в пустиня, жадувам да стигна до карибските плажове на бедрата ти. ...

Понякога съм толкова сама,
че даже самотата ме оставя.
Споделяме си тягостна тъма
и нотите след малките октави.
Понеже вече месеци мълча, ...

Имам проблеми с времето.
То минава, а аз не минавам.
То сънува моите сънища,
в които не вярвам.
Имам болки навсякъде - ...

Нощ в страната на спомените
на К...
Ей, толкова време изтече
от нея отдавнашна нощ,
но в спомен пред мен се изпречи ...

Аз не искам да порасна,
да си остана весело дете,
самолетче книжно ще направя
с мъничките си ръце.
Ще литна с него към небето, ...

/ В памет на родителите ми /
Пристигнахме в Одрин...
- Е, добре дошли в Ориента,.. старото име на Одрин е било Адрианополис , от гръцки полис - град, и Адриан - някакъв гръцки владетел от древноста,... т.е. градът на Адриан..
Гърците и сега си го наричат Адрианополис...
Настанихме се в хотела, голям ...

РАЗСЪМВАНЕ
Автор: Амир Сулич, Босна и Херцеговина
От жабурняка се носи
тежка миризма на тиня.
Ехото ...

Копнежни нощи, неброени дни,
самотен бряг, разплакани очи,
и стъпки в пясъка, от пяната отмити,
а вятърът в косите тайната заплита.
Все по-високо - слънцето прежуря вече, ...

В очите ми пак слънцето танцува,
красива магия с жарки устни рисува,
косите ми вълшебна детелина краси,
с четири звънливи листа блести.
Преминало през ада на ветрове зли, ...

Ако днес ми потрябват крила,
ще си взема от тебе назаем.
Ще ми кажеш с усмивка: Ела!
Ще летим после, както си знаем.
Над морета, разперили длан, ...

Спрат ли очите да виждат това -
утрото как се усмихва,
как се обагря от краски света,
спрат ли очите да питат...
Спрат ли ушите да чуват това - ...

The chilling void of distant constellation
I hear calling me tonight;
The empty breath of cursed desperation
Is my beloved, my friend and bride.
Where is my smiled mask - ...

Вече десет години от бала,
колко време мина завчас?
Ето ме, мъдрост събрала,
да бъбря със старото "аз".
Тъй много искам да кажа, ...

Ivan Нарочно не й се обадих през целия ден. Не исках да и наруша удоволствието да се чувства като птиче в клетка и да се рее на вълните на фантазията си. Наблюдавах я една .. през всичките нощи докато спеше – обичаше да си гушка плюшения Мечо и да се върне при дванадесет годишните. Струва ми се че т ...

Мани го и дъжд, какво ти, брате, стана па на тебе? Юний ли си ти, мойто момче палаво, или Септемврий? Ама разбира се, че негово величество драгоценното Време (да се не бърка с Времето де искаме все да изхвърлим през прозореца щото видиш ли за нищо не стигало) решило се беше в оня ден да размъти и от ...

- Другарю, какво си позволявате?!
Павел се обърна и се изправи лице в лице с намусена физиономия. Едрата червендалеста жена приличаше на ударничка в някой завод и с цялата си стойка показваше, че няма да се остави да я прередят току-така.
- Прощавайте, аз само да попитам! - каза Павел сконфузено и с ...

Мълча. Пред мен седят прострени -
вестник стар и ноти разпилени...
Кафето горчиво сковава главата
и всякаш търси от мен отплата.
Думите глъхнат в мрака себичен, ...

ТОЙ: Да, тук отдавна аз, нали, не бях!
Но нещо с мен се случи със замах!
СВЕЩЕНИКЪТ: Не Ви очаквах, честно да Ви кажа,
че срещаме се все у вас на чаша!
ТОЙ: Познавате ме, отче, не от вчера! ...

Едно дърво в гората
самотно стои.
Наполовина то е изгнило,
мъртво почти.
Майски дъжд го валяло, ...

Сънувам дълго, вече цяла вечност...
На фона на еон какво е век.
Ще трябва да се будя май по спешност -
убива ми!... Принцеса съм, демек.
Не ме убоде пустото вретено, ...

Едно балонче цветно
в небето отлетя,
ръчичка детска без да иска
го изтърва!
Очички две гледаха след него, ...

Казват, че душата не боли,
напротив, може и да плаче,
не с кристали, с кървави сълзи,
във ден от мъката затлачен.
Защото има право на това, ...

Мечта, събрана в кутия,
не мога вечно да я крия!
Не мога, няма и не искам!
Не мога повече да я потискам!
Мечта, приличаща на нея, ...

Глава 33. Пророки.
*- Входить в зал Пророков это безумие, - испуганно говорил Первоход, - тут столько выдающихся зачинателей мирового порядка, и каждый недосягаем в божественном прозрении. Как только вдохнём ниспосланиями этого зала, тут же почувствуем изменения, сторонние ясновидящие могут разгадат ...

Всеки уж за щастие мечтае.
Търси го където се досети.
То наоколо край нас витае.
Вчера бе в листата на дърветата.
В люляка живееше за кратко, ...