През юни мойто детство си личи –
изщракало тирантите накриво,
обуло левия сандал търчи
на вятъра да върже кукуригу!
Прозорецът е с форма на сърце, ...

Оцет изпиваш сутрин – пълна чаша.
И лъскавите вещи са кумирът.
Което не разбираш, то те плаши.
Глупаци – за идеи да умират.
Рабираш бързо клюката, скандала ...

Днес е първи юни,
празник на детето.
Свети слънце златно
горе на небето.
Пеят птички пойни, ...

И този дъжд, ще си отиде,
не се сърдете на гласа му.
Ще вземе пак да се обиди
и дълго, дълго, ще вали.
Не се сърдете, че е мокър, ...

now
like before
NATO means
war
................................................................... ...

Лятото е тук и зрее
всеки стрък, и плод след Май.
Пак гората зеленее,
Юни ще е слънчев рай.
Юни ще е слънчев рай ...

Иванчо: Тате вярно ли е, че Бойко Борисов подслушвал политици?
Бащата: Да, вярно е!
Иванчо: А тогава защо не изнесоха нищо уличаващо?
Бащата: Защото Борисов започнал подслушването със самия себе си...
И се шашнал!

Иванчо: Тате, как се наричат активните служители на радиото?
Бащата: Радиоактивни!

Не ме разпитвайте! И аз не знам,
защо градът заспива непогален.
Защо замръква като куче сам,
а залезът му хвърля поглед ален.
Защо щурчето тихичко подзе, ...

Попитали Господ, какво са децата,
ще влязат ли нявга в Рая мечтан.
А Господ се спрял и поклатил глава,
повикал децата, помилвал ги с длан.
Те вкупом, ще влязат в Рая! Помнете! ...

По истински случай
През ентата по ред ковид вълна,
когато хората от страх примират,
спешно, бързо в наш'та община
преброители тръгна да събира. ...

4
Момичетата се спогледаха. Пътеката криволичеше и допреди само няколко метра се виеше през джунглата. Гласът идваше от там. Кристина отстъпи крачка назад, но Жулиета реши да не бъде бъзла и попита високо на английски:
- Кой е там?
- Няма да ви изям! – отговори гласът със силен испански акцент, този ...

Разказвам ти от векове
аз приказки за любовта.
За теб изкачвам върхове
все следвайки те със мечта.
И идеал е пролетта - ...

Онзи там, дето го изкарват, е новият. Доведе го дъщерята - една такава намахана, с акцент, като човек, живеещ отдавна в чужбина. С малко рязък глас и много бързаше. Остана само около 10 минути. После се качи на инжекциона и докато онзи да въздъхне, нея вече я нямаше.
Мълчи. Откакто е тук, мълчи. А д ...

/ В памет на моите родители /
Разделихме се с гостенките и с татко мълчешком се запътихме към къщи...
- Един ден, може и неделя да е било, - наруши мълчанието той - докараха на Хаинбоаз в нашия отряд десетина зозички, така им викахме тогава на градските момичета, едни такива бледи, слаби, сленце не ...

Радост ти ми бе далечна.
В дните бавно избледня.
Обич обещаваш вечна,
но отдавна отлетя.
В каменни стени се блъскам. ...

— Учителю, що
е „даскалолѝвница“?
— Знаниепо̀й е!...
..............................................
друга редакция: ...

Самота! Болка! Срам! Грях! Страх! Всички те ме преследват. Доближават се с тихи стъпки, едвам чути. Но аз ги виждам и се опитвам да избягам от тях. Единствената ми надежда се намира в шкафа до леглото. Поглеждам часовника, два през нощта е. Минали са само пет часа, откакто прибягнах до тях - хапчета ...

Бушуват страни ветрове!
По спиралата на времето
се спускат и разтварят новите
страници на близкото бъдеще!
Какво ли ще бъде занапред? ...

Сто и дванайс'то място -
слово със гриф „свобода“
В наш`те глави ли е тясно
или сме с робска душа!?
Хитрата сврака накрая ...

След Новата година зетят на Старият полковник ни му се обаждаше, ни се появяваше. Трябваше да дойде поне про форма на рождения ден на Старият полковник, но…
Невъзпитан! Обидил се бил, моля ви се… От какво бе? Че Старият полковник показа кой командва парада и се появи на празненството за Нова година ...

Той е там!
Сам, сред морето на твоите чувства.
Котва е хвърлил на призрачен бряг,
пие и пее, както прави всеки моряк,
чийто улов изпълва душата с охолство. ...

Отблизо се вглеждам в очите ти.
Да, колко вярно отразяват.
Тъй огледални и повърхностни,
дълбокото не разпознават.
И ми е тъжно, че светът ни ...

Прегърни ме преди да заспя!
Медно слънце се дави в морето.
В този миг нека свърши света
И се гмурнем в небитието.
Заключи този миг! Съхрани го ...

Душица мъничка той още носи,
и бързо лази със крачета боси.
А зъбчета прорязали венците,
ще усложни на мама, тати дните.
Той скоро лесно думичкте ще реди ...

Човека: - Бабо мравке, где така* ?
Мравката: - Тръгнала съм за храна.
Ох,тази наша държава
на никого нищо не дава.
Трябва да храним с лъжици ...

Дишай, човеко, че още е рано
къс да си вземе небето от теб.
Казвам ти – има защо да останеш.
Капят сълзите отвън на дете.
Вятърът брули свирепо дома ти. ...

Здравейте, казвам се Станислава, на 21 години съм, откакто се помня съм най-отгоре в списъка на грешниците и най-отдолу в този на изкупленията. Не чувствам вина за нито един “грях”. Ще започна с първия си грях от многото извършени.
Бях на 13, лудите години ме застигаха, а бурният ми нрав, се криеше ...

Вече изкачих върха на чувствата
/и няма, мисля, връщане назад/,
ритнах си дори и стълбата
/какъв ти връх по пътя хлъзгав/ -
сега над мен е звезден необят, ...

„Като те видях,
прехласнах се по теб и
онемях...“ — пред Бог —
на първата жена тъй
първият се мъж призна!...

Окаляна и паднала в пропаст бях
и нямаше кой да ме привдигне.
За утеха и разбиране копнях,
но до мен никой не се опита да стигне.
И тогава твоята Святост ме озари, ...

Беше топъл есенен ден, когато автобусът спря в центъра на селцето. Дърветата бяха в златни одежди. Слънцето хвърляше топли лъчи от небесния лазур. Хората се изнизаха от автобуса и Елена се придвижи към вратата. Смъкна двата си куфара сама. Никой не й помогна, но тя не очакваше, че помаците ще се вту ...

Рамка сме, на картината –
от пейзажа сме мазка.
Всяка болка подмината,
съвестта ни ще драска,
че художник е времето – ...

Ти виждаш ли всички онези нюанси на зеленото? Отблясъците на Слънцето, които се отразяват в бистрото езеро. Високите върхове, които сякаш те предизвикват да ги покориш. Онези песнопения на пъстрокрилите. Листопадът от тишина...
Или и ти, точно като другите, живееш в онзи водовъртеж? Втренчен в карта ...

Затворих очи и усетих ръката ти,
с допир нежен да се рее в косите ми.
Затворих ги и изпих тишината,
премаляла, да чуя плача на звездите.
А онази бяла луна се промъкна ...

Първо нарисувах недоимъка на думите. И времето.
Бяха кехлибарени стрехите и натегнали от мед.
Слънцето товареше впрегатните планети на вселените,
дребни като семки на изчоплен от децата слънчоглед.
После пуснах лятото. И къщите. Откъснатите страници. ...