Момче красиво,
подаде ми днес своята ръка
Усмихна се и каза...
Кажи ми,
какво ме чака... ...

Началото създава красота
и пее тя за светлото начало.
Намирам се до крепостна стена
над Шумен – на живота огледало.
Над Шумен съм и мисля си сега: ...

Не е нощ, а е черна дантела,
на звезди, не - златисти цветя
или черно лале, нежно вплело
аромат сред тревите в мечта.
Не е нощ, а изящно пиано ...

За миг в песен светът се побра,
тихо стъпвах по мека жарава.
С глас топъл, шепти любовта
в една песен толкова закъсняла.
Затрептя с най- нежните трели, ...

Жалко, че не се познаваш
и живееш като роб,
с всичко се съобразяваш,
в своя плитък, тъжен гроб.
Времето ти е броено, ...

трудът на Кирил
и Методий звездно към
възходи води

Тихичко щурчета свирят – върбата се реши.
Косовете не пробират – пак ядат череши.
Хапват зрели и зелени, щедро, до насита,
в яд плашилото се пени. Кой ли него пита?
Дрипавата стара риза никак не е страшна, ...

Не всичко е изгубено,
когато две ръце ме чакат да ме стоплят.
И в пролет изумрудена
под цъфналите клонки обич носят.
Към мене се протягат ...

Честит празник!!!
Това е нова, но страшна градска легенда. Можеща да накара всеки млад човек да се разтрепери. И скрие зад бара...
Имало един младеж. Нормален такъв – спял до обяд, пийвал кафенце цял следобяд, дрънвал едни карти привечер, оцветявал с присъствието си всяка чалгатека до след полунощ, ...

Страдаме,
падаме,
пропадаме...
Бягаме -
От дивотията. ...

VII, Душата
Знаех, че тази любов е нетрайна...
Чувства, емоции – пазеше в тайна.
Жертва на щедрите му обещания –
извор на всички сърдечни терзания. ...

Кирил и Методий
Ако сте над нас вий братя Кирил и Методий,
в нашите дни тежки, изпълнени с мъка и тъга.
Да, вашето слово и преди и днес нас води,
но има жалост и мъка понякога в нашите слова. ...

Изгрява слънце и денят отново
пръска с радост празнични лъчи.
Благоомайно българското слово
в поезия и с музика звучи.
Камбаните от всеки храм звънят ...

Ръкопляскане,аплодисменти...
овации,хъс...смях истеричен
пронизващо сух,вятър хроничен
кашлица ,смут и бездимен барут.
Пресъда болен,луд за боклук. ...

/О, ти не идвай, вече.
И без това не си пристигал,
а тъй ми се прииска да те има.
Застанал тъжен, в тъмното, навън -
треперещ лист във януарска зима. ...

Ќе ти дојдам ненајавена
како судбина
што неизбежно те чека.
Ќе ти се вратам
како стара навика ...

J'ai peur...*
Ароматът на желанието й го обгърна, запълвайки сетивата му, замъглявайки разума му, карайки го да я направи своя тук и сега. И точно това му върна песъчинка здрав разум, колкото да отпусне леко хватката си, но без да спира да я целува. Това не можеше да направи дори точно в този момент ...

Празни улици, празни къщи,
пусти прозорци - без цвете.
Пейки отпреде самотни се мръщят,
чакат някой на тях да поседне.
Никой по пътя сега не минава, ...

Нощ по сенокосно време
Еле́но мо́ме,Еле́но
не га́зи се́но зеле́но...
Народна песен
Косачите се връщат уморени – ...

сърце боли те
чрез сълзѝте — стекли се
и неизтрити

Моя е пижамата –
негова е ризата.
Бързичко и двамата,
от люляка да слизате!
И да се прикривате, ...

Земята вдигнала е котва
и още не помръдва.
Но жилнал Слънцето с хобот,
Денят отново тръгва.
Какъв невероятен скок! - ...

3
Бокете се оказа малко градче сгушено в джунглата и насред нищото на няколко часа път от столицата. Инспектор Ромеро беше имала достатъчно време да размисли, докато шофираше по безкрайните завои, но не можеше да си обясни какво би накарало две момичета просто да изчезнат в популярен туристически ра ...

Просторът ти до шепичка е свит,
до шиник жито, но с пелин е смляно.
И все не сте си с ориста ти квит,
защото си деветото коляно,
което тежка клетва поразѝ. ...

Ще долетяват птиците напролет,
гнезда да свият, челяд да завъдят,
денят в зората ще възкръсва след нощта,
а залезите ще горят с предчувствие за страст.
Ще доузряват лете ниви житозлатни, ...

ПРИКАЗКИ ПРАЗНИ
Не ще слушат там* нито празнословие,
нито подбуда към грях,
а само словото: „Мир! Мир!“.
Коран (56: 25–26) ...

Азбуката кой ни сътвори -
братята Методи и Кирил!
И през робствата дори
този чуден дар ни е крепил!
Родната виталност и духовност ...

Бушува в мисълта море
и милост в бурята не знае –
ни котва в дъното ще спре,
ни бряг ще приюти в безкрая,
а корабът – въртящ се в кръг, ...

Небеса просветнаха,
въздишка плахо се отрони
в пулсиращите сенки на нощта,
последен лъч с усмивка мислите прогони
в проправена от нежност тишина. ...

Полъх на вятър примесен с роса,
успокоени вълните галят брега.
Слънчев лъч се плъзга по морската шир,
а аз сам съм на плажа, изпаднал в
мой, вътрешен мир. ...

Той така я рисува, че тя се роди отначало –
беше бяло момиче с коси като зрял ечемик.
И звънеше в полето, от късния дъжд натежало,
на една чучулига далечният есенен вик.
Времената не бяха щастливи. Светът се трошеше ...

Погали ме със светлата си длан
роса като ветрило по глухарчето.
И тази красота без целофан,
светлинното вълшебство като зарчета
към мен подхвърли, да събуди пак ...

Господи, колко си хубава, когато вечер небрежно загърнала голото си тяло с халата, предизвикателно ме поглеждаш, изпъваш ръчичка и със сладкият си показалец правиш онази винаги успяваща да ме хване кукичка. Мърдайки ритмично показалеца и хипнотизирайки ме с прекрасните си очи, като печен риболовец м ...