Животът ни обръща се за миг
и преобръща цялата Вселена.
Един обикновен любовен стих,
една поляна пъстра и зелена.
Една жена с усмихнати очи, ...

Я сегодня ловлю голубое
На белилах Мане,
В сажах Гойи
И на суриках в свитках Востока
Глубина голубая высОко ...

Витоша облече
облачно елече,
че е хладно вече.
Есен е, човече.

Търсих те. Намирах те.
Намирах те. Губих те.
Къде си?
Търся те. Няма те.
Няма те. Губя се. ...

Една обикновена малка стая.
Един
голям прозорец от звезди.
Приеха ни - самотни и премръзнали,
объркани от чувства ...

ВИНАГИ ЧУЖДА
Обичам единствено тебе,
владееш ти ум и мечти,
тъй както е въздух потребен,
така си ми нужна и ти! ...

Кой казва, че ще свършат чудесата?
Това не може лесно да се случи.
Не е ли чудо всъщност, на земята
най-верният приятел, че е куче?
Не е ли чудо всяка птича песен, ...

Чезне моят кратък земен път,
от мрак загадъчен ще се ужасим.
Жесток ли е наистина светът,
ще загинем ли, или ще се спасим!?
Губят се последните лъчи, ...

Поиска ли да ни накаже
за някакъв неволен грях,
мечтите изпълнява, даже
най-нереалните от тях.
Студени сме и меркантилни, ...

Напълниха се кръчмите, омекотено наричани заведения. Юрнаха се проверяващи – най-после сляха забава и работа в едно. Замърмориха хората от увеличаващите се притеснения – от маските до паспортите.
А в това време цените зарипаха – като бълхи по куче без зъби…
Обаче – никой не се сеща за историята. Коя ...

Една песен на моя приятел Зоро

Какво, че утрото на есента
посреща този ден така мъгливо...
Щом ти погледнеш ме сега с мечта
в душата е надеждно и красиво.
Намръщено небето е и сиво, ...

В сърцето си знам, че ти ще ме помниш с добро,
знам го че това е краят ужасен дошъл за нас,
но не мога да те пусна туко така,
настъпи страшна буря в душата ми нежна,
опитвам се със зъби и нокти да изляза от болката страшна, ...

Изгубих се из хилядите маски.
Непознати в огледалото ме гледат.
А, само исках да намеря щастие.
Като пъзел. Без липсващи парчета.
Загубих ориентация на дъното, ...

Моя вечна любов, разбери
че светът е една въртележка,
и ще дойде момент да горим
и изстинем … съвсем по човешки.
И ще дойде момент на обрат ...

ЖАДНИ РЪЦЕ
Автор: Дияна Йованович, Босна и Херцеговина
между нас
утрото
постила счупената ...

Превръщам ли се в купчинка пирони –
кой крив, а кой ръждясал или прав?
Приятели и врагове прогоних
с неотстъпчивия си сприхав нрав.
Забивах знамена за дълги писти ...

Аз дълго сънувах дъжда,
след който светът е пречистен,
сънувах, че няма вражда
и че не тълкувахме истината.
Сънувах зелени гори ...

Учен човек щом е, значи всичко знай. И в онази сутрин се един учен човек движеше из студените коридори на ЦЕРН, централе европее ри-нещо-си нуклеарно (за който не знае). Та, въпросният учен човек, с една папчица с важни-важни листи, ходеше и над очилата си надничаше. Физик човек, не ме питай, драгий ...

БЕЗЛУННА НОЩ
Тъмен като нощ безлунна,
тих като безлунна нощ…
Не дочувам вече струна
да трепти с копнеж и с мощ. ...

I вариант
Забравена съм уж от Бог и всички
като крайпътната трева,
но римата изпуска миро – срички,
и светостта кълни в слова. ...

Малко преди звънецът да сложи край на голямото междучасие в учителската стая се втурна запъхтян Петров. Огледа се набързо. Рожденичката беше излязла за малко, а колегите дояждаха платото сладкиши, допиваха газираните напитки и довършваха ежедневните разговори на какви ли не теми.
- Взе ли? – ненужно ...

това беше
неговият дворец
и балът, на който
покани и враговете си
с венециански маски ...

Танцувай! Остави болката да си иде сама.
Нека дъждът бавно да отмие от тебе страха.
Шепа жълтици дават за твойта душа.
Ще я купят, но кой ще и сложи цена!?
Танцувай! Остави вятърът да разнесе скръбта. ...

В съня ми ти се връщаш... Полъх жив
отново ме прегръща с топлина.
Светът ми се обагря с дух красив
и чувствам възродена светлина.
Ефирната ти същност - о, Жена - ...

Молитва, храм...
Храм в тяло.
Капчици, които парят.
Устните, които шепнат.
Глас, който ме пробужда, ...

(асоциация по спомен от последното)
Не им спряха пробивния бяг
нито стените, нито квотите,
нито граничните вишки.
И добрали се до катедралите чак, ...

***За пътищата, които намерих след като те изгубих и тези, които отново ме доведоха до тебе***
Созопол е магическо място, вълните там сякаш са по-мъдри. Времето там е забавено, изпаднало в безтегловност. Всичко, което изпиташ на това място е подсилено. Там, е едно от тези места, където хората се уча ...

Той отпи от кафето си и стрелна поглед към следобедното слънце. Уморен беше, а трябваше да се връща на работа. Входът на старата сграда с ронеща се бяла фасада го зовеше. Последната глътка кафе му загорча. Докато се мръщеше, посегна към навитата на руло хартийка. Нямаше навика да чете подобни неща.
...

Бяха приготвили трапезата,.. на чиста зелена покривка бяха сложили пилешко
варено месо с ориз,.парчета печено пиле, катофи,.. и чай, чай Камел и чай Каркаде...
Сега забелязах и още един човек в жилището им,младо момче с току що набола брада...
- Бетро, пакистан човек моли Аллах,.. ти стой, може глед ...

Есенна импресия
... монотонно... Монотонно
ситен дъжд вали, вали...
Вие вятър – псе бездомно,
влачи дрипави мъгли... ...

Наскитах се като несретник из правите безкрайни градски улици, вникнах във всичките жълти нюанси, в които бяха боядисани старите тухли и оставих достатъчно кални следи по тях. Главата ми попи като гъба всяка една малка пукнатина по стените в стаята ми. Докоснах всяка една стичаща се капка по прозоре ...

Разходи се по мен
със нахални целувки,
пробуди нежността ми
с полудели милувки,
разроши ми косата, ...

Позволи ми след теб да заспя
и в безпаметен сън да изтлея.
Нечовешко е все да горя,
помогни ми след теб да живея.
Остави ме да бъда жена, ...