Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
369 330 резултата
  646 
Отново се скарах с нашите, не е минал и ден без кавги, за пореден път си взех книгата, айпода заедно със слушалките и тръгнах да излизам от къщата, за да отида на моето място.
-Не смей да излизаш Алекса! - предупреди ме баща ми.
Не казах и дума просто затръшнах вратата. Сложих си слушалките в ушите ...
  819 
Есен край морето...
(елегия)
Чадърите висят надолу
и плажът е като пустиня...
Две чайки спорят... Нищо ново... ...
  526 
Не се притеснявай за мен!
Все по-бързо си тръгвам!
И не трябва сбогуване!
И не трябва надлъгване!
Просто - край; ...
  364 
Съдба ли е, по теб да страдам?
Голям процеп ни разделя.
За теб, в него постоянно падам.
Но няма, и думичка да обеля.
Знам, че с теб сме разделени. ...
  690 
  1557 
Сакрил не смееше да помръдне. Разсъмваше се и гората се готвеше
за новия ден. Птичките пееха доволни, заели мястото на щурците. Наблизо се чуваше ръмжащото похъркване на двамата мъже. Огънят бе угаснал, но някое въгленче все още пускаше тънка струйка дим. Един от конете изпръхтя и си отскубна малко ...
  1378 
  1665 
Любовта нали уж си тръгна тя,
но с неспокоен сън
завърна се в нощта
и почувствах пак онова...
Уж все си казвам, че те ...
  857 
Недей да ме намираш в този стих!
(Не ме търси изобщо. Мен ме няма. )
Ще бъда, по-изчезнал и от миг,
във който се отмива морска пяна.
Понеже ти си адски надалече, ...
  552 
Когато в летаргия народът заспива
и ценностите си затрива,
когато баби ровят в кофите за боклука,
а на властта за народа не и пука
и бедните едва свързват двата края, ...
  446 
Значението на дума една,
поведение или направа.
Етиката никога не е вреда,
доставя винаги наслада.
Подавам по етикет ръка, ...
  674 
Някога живеело едно бедно момче, сираче, гледала го една стара баба. Като се споминала му рекла, предсмъртно:
- Отивай синко по света, човек да станеш!
Тръгнало момчето да си търси късмета по света. Ама нали било бедно, ходело с кърпени дрехи, а на вид било кльощаво - ребрата му се броели. Ама трябв ...
  879 
И в тъмното се промъкнах
измежду спомени и думи пълзящи,
врели, накипели.
Да те заключа и запазя
от изминали длани и ...
  600 
Ти сложи ръката си на моето рамо.
Просто приятелски ме поздрави.
Нещо трепна, не в сърцето ми само,
премина и в студените мои пръсти.
Спомних си - някога бях те желала ...
  435 
Ето тази жена исках да видя.
Тази жена. Бяла. Тя беше красива, но не защото имаше рокля, впита в нейното тяло. И не защото устните ѝ кървяха от червилото на студа или защото косата ѝ се спускаше като водопад – това е твърде тъпо и безизразно. Студено беше и нямаше как да не си представя как някаква ...
  634  10 
Искам да се изгубя.
Искам да се загубя в музиката.
Да крещя толкова силно и
да остана без глас.
Искам да се изгубя в теб. ...
  445 
Къде отлетяхте бели дни,
когато слънцето блестеше?
Защо небето се смрачи
и ме мъка дави всяка вечер?
Живот като пролет изживях, ...
  738 
Остаряваме бавно.
Ден след ден. Много дни.
Някак си неусетно. Сякаш не ни личи.
Млади са, луди си са наште души.
Очите ни светят, телата трептят! ...
  743 
И пак е вечер. Мими е в нетърпеливо очакване. Дали ще дойде или не феята на сънищата? Това очакване е толкова мъчително за Мими. Иска й се това де е по-скоро, за да се потопи отново в онзи приказен, вълшебен свят, в който я води феята.
Бледолилаво сияние. Феята е тук. Усмихна се на Мими с нейната си ...
  661 
Поезия! Какво е тя? Нима сълза,
с която да изплачеш любовта си?!
Спасение ли е или една съдба,
безсмъртие донесла паметта ѝ.
Река ли е? Или бушуващо море, ...
  691 
Защо винаги се впускам в нещо,
за което не съм готов?
Защо правя същите грешки,
които съм правил хиляди пъти преди?
Трябваше да се науча до сега ...
  353 
Приятелю, година вече мина
със мисли и тъга по тебе,
но споменът не си отива,
приятел най-добър ми беше.
Аз знам, че виждаш от небето, ...
  749 
Стъпваш по паважите на зимата,
изплашен от безименните улици -
трепериш
като счупено крило на пеперуда,
докато те изоставя ...
  383 
Аз за тебе съм роден,
без тебе ще загина,
че ти си пролетен ден,
а аз - люляк в градина.
Като слънце лъчи ми даде, ...
  818 
В живота идват хора и си заминават
и спомени безброй след тях оставят,
усмивки, щастие, но също - белези и рани,
и всички във сърцето са събрани.
И мисля си … ако ми зададат въпроса ...
  245 
Винаги съм намирала някакво вълшебство в създаването на едно семейство. Срещаш хиляди хора и никой от тях не те докосва истински, и след това срещаш един човек и твоя живот се променя завинаги. Сякаш някой е махнал с вълшебната пръчица и е отредил точно аз и точно той да сме заедно. Сякаш някой е пр ...
  312 
Всички сме клоуни в своя спектакъл,
но когато той свърши няма да ни навести ни враг, ни приятел.
Когато завесите паднат, аплодисментите стихнат,
в смях гръмогласен боговете ще прихнат.
Ах, колко сме жалки, колко сами, ...
  409 
ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТОЛИСТНАТА ВИШНА: ГЛАВА ПЕТА, ИСТОРИЯТА НА СВЕТИ ВАЦЛАВ И ДРАКОНОВОТО КРАЛСТВО
Отначало не мислеха да останат в Прага за дълго, но Ванина ги убеди, че ще е огромен пропуск , ако не разгледат тоя прекрасен град. Така или иначе, щяха да отидат в шоколадената фабрика и да се срещнат ...
  617 
Затворил си ме в стих, така си свикнал -
да съм наблизо сутрин за кафето,
да съм красива без да съм гримирана,
да съм една, с лица на десет.
Превърна ме в перфектната актриса: ...
  823 
Сковах си кръст и тръгнах да го нося.
Зададоха ми хиляди въпроси:
"Тежи ли ти?"
"Дали не ти убива?"
"Така усещаш ли се по-щастлива?" ...
  484 
Светла диря обточи надлъж
прояснилата се синева,
приземих в сетивата на мъж
безпризорната си тегота.
Комплименти шептя не веднъж, ...
  338 
Джентълмените умряха с Чарли Чаплин.
Романтиците — и те след тях.
Странно е гробовете да ровя.
Кражба неприемлива и грях.
Бях ефирна. Не съвсем за сцена. ...
  285 
  892 
  1637 
  1043 
Мистър Бух бе справедлив.
Но в класа им, тъй щастлив,
имаше един злосторник.
Без домашна бе от вторник,
та до петъчния ден. ...
  467 
  739 
  909 
  941 
Предложения
: ??:??