Ще бъда в бяло, застанала до теб
и ще те гледам с грейнали очи.
Ще се усмихвам, че ставам твоя в този час
и завинаги сливаме в едно нашите две сърца.
Бог събра две половини и ги сля в едно ...

Аз отказвам да пиша за тебе, Любов.
И хербарии с думи, да пазя в стените.
Да окачам главата ти, сякаш от лов,
се завръщам – парадна, окичена, сита.
Да ме гледаш от стаите с празни очи, ...

Направо ми закуската приседна
и в поза Брус Лий, стиснах ножа —
животни, кожи... Не така не може!
Убийци! Ще ги браня, до последно!
Маскира ми се котката — на роза, ...

Бродирам щастие във тъканта
на вакуума,
и зъби впивам във врата
на Дракула.
Членувам в клуб елитен ...

Днес, както си стоях във поза Лотос
под тентата на южния балкон,
видях в мъглата, Дени, как се носи,
наметната със тъмно-син балтон.
Приличаше на скромна ученичка, ...

Той беше красив,
млад, художник...
Ала пропи се...
Жена го остави...
И всичко във него ...

Тъмно и тихо.
Светлинки лазят отразени по тавана ми.
Все още не го проумявам - навярно даже е смешно
Странно, в каква тишина се чупят най-големите мечти.
Без тъжна музика, без плач и сополи. ...

“И няма как да знаеш умираш ли или се раждаш…
Отиваш ли си или се завръщаш”
И всъщност къде е Дома?
Там, откъдето си дошъл?
Или там, откъдето си отиваш? ...

Кучетата ми ме лаят
те нали усещат нежелани гости.
Опитвам се да ги нахраня,
но от тях останали са само кости.
От прозореца ме гледат хора ...

Помня нощта, в която съня ми
от твойта усмивка прокуден бе.
Космосът побра се в дома ми,
а покрива се превърна в небе...
Устните докосваха тъмата. ...

Въздишката изчезна мигновено.
Дойде от времето открадната любов.
Събудена от муза вдъхновено
енергията ме изгаря с пламък нов.
Със нежност те докосвам по ръката. ...

Сънувам...
Сънувам много напоследък!
За всякакви неща сънувам!
Сънувам хора и места,
цветя и птици... ...

Времето
като сирена
ни примамва към брега и
вярата, докато
не се разбием в камъните, донесени ...

Ще те чакам да ме потърсиш.
Ще те чакам да ме заобичаш.
Ще те чакам да дойдеш.
Ще те чакам да сбъднеш мечтите ми.
Ще чакам и чакам... ...

Завръщаш ли се с вятъра студен?
Не беше взел ни куфар, ни водица.
Ни сладко от смокини. Нито мен.
Прескочи тишината, като птица.
Едното ти крило остана тук. ...

По стихове на Agferdousi65 ( Асенчо Грудев) и Contessa ( Светла Асенова )
ПРОЛОГ: Разстваря сцената завеса,
в спектакъл сбъдва се мечта.
Аг Фердоуси и Контеса
актьори са на любовта. ...

Мярката, отвън, дали затяга се,
или пробно ще си я олабваме,
ха, добре сте ми дошли,
през почивни дни,
баничарницата вкъщи ...

Жена.
Като скулптура от лед, която диша.
Тя не е цел, изплъзва се от тази роля
и устремът да я превземеш става киша.
По-скоро път е в плът, ...

Зима е, но топло словоделие
чака те нагънато във скрина.
Меко е на допир и е фино,
има дъх на празнично веселие.
Зима е, сезон на изобилие, ...

В завалял от любов летен ден
се разплакаха капчици нежност.
Посадил беше слънце, пленен
от пулсация в тиха безбрежност.
Но от розови свежи листа ...

Забравен сред тревите на октомври
щурецът пее августовска песен.
Изгубен във сезона, не съзира
как в него бавно песента замира.
Той дълго вика своята любима ...

Ще облечеш ли с тялото душата
или ще зъзнеш в януарска нощ?
Не я наказвай, тя сама – горката
ще бъде като истински Гаврош.
Но никога не идвай – само тяло, ...

Светли звезди сияят
в тъмното нощно небе.
В сърцето ми те остават
и аз чувствам се добре.
Душа мечтае за тях - ...

Черен флаг... Пиесата е драма.
Прологът тече, а теб те няма.
Пред театъра те чакам пак.
Ти не идваш... Ах, не виждам знак
и тъгата ми е по- голяма. ...

Разкроявам небето на мечти и тъга.
Колко много е взето!Има капка вина.
И снишавам гласа си, всяка дума е вик.
Няма как да сънувам онзи прелестен миг.
Разтопи се сърцето върху моята длан. ...

Казвам се Живко, но вече ми викат Цуни Кака. Ударението на "у". Между петдесе и шейсе години съм. Скромен човек съм, нищо ми няма. Работя, никъде не излизам, лягам си рано. Редя пасианси. Не съм конфликтна личност. Ерген съм. Тих и почтен. Учтив и възпитан. Но нещо не е наред с общуването ми. Предим ...

Някъде далеч на Юг, там където нормалната земя се засичала с Розовата пясъчна пустиня от едната страна, а от другата граничела с Кораловия океан, живеело семейство Ригадуга.
Чудна фамилия било това, тъй като се състояла от Мамаригадуга, Татиригадуга и трите им деца - малките ригадугчета, двете двуяй ...

Баба Зима пак дойде
със наметка снежно одеало.
За децата да натрупа сняг
постара се тя,
но как? ...

НАП-аст неочаквано ме нападна!
Защо съм продавал плетени маски:
вирусите или ваксините са гадни!?
Нямам за продан съмнителни ласки!

Две души самотни,
Бягат от реалния свят,
Намират се по октомврийските пътеки,
И кикотът им се ръси като сняг.
Две души бродили, ...

ДЕТЕКТИВЪТ
След като излезе от срещата си с доктора, първата работа на детектив Бос беше да набере екип за специална операция от най-висок ранг. Кредитите бяха преведени, така че той можеше да харчи на воля, но той не беше глупак. Първо трябваше да се ориентира малко в обстановката и да види кои от ...

Сърцето ми разбиваш вече, мила.
Напуква се, започва да боли.
Какво да правя с него, няма сила.
Страданието ще го повали.
Така ли го желаеш, днес да страда? ...

Не си пиян, зелената лоза
все още е потънала в ресите си,
танцува вятърът възбудено кан-кан
наместо без посоки да се скита.
Тръпчивото усещане в гръдта ...

Кафе с аромат на тъжна песен
със зимен спомен
и със много сняг..
Кафе от минало без захар
със кратка пролет ...

Спах, но сънят ми не беше спокоен.
Виждах все Ивето в образа двоен,
като от филма на ужаса слязал.
Чудех се как ли в дома ми е влязал
и се събудих с тревога голяма. ...