„ Нъ како можетъ сиа писати добре гръчъскыими писмены богъ или
животъ или sело или цръкы или чайаные или широта или иадъ или ондоу или йонзыкъ и ина подобънаиа симъ.”
Черноризец Храбър
Всеки ден, във който победен
от граници и километри, ...

Ти си онази частичка от утрото,
която отваря очи преди мен.
И е сънено, толкова сънено…
в аромата на чаша кафе.
Мрака прогонваш мило и тихичко, ...

Кажи ми, страннико, какво е любовта,
диша ли във тебе незагасващ пламък,
срещна ли я някъде скитащ по света,
река ли е дълбока или статуя от камък?
Кажи ми, ти видя ли пъстрите градини, ...

Сламки за живот
“Злото никога не идва само“, така казваше баба ми, като днеска я чувам.
Точно сега ли?! Осемнайсет години и така без предупреждение, отиваш си, а ми знаят положението.
Ще лежа, че стана ли – посегнал съм, още две имам, сърце не ми дава да ги изхвърля. Мириша ги вечер, пипам ги, приби ...

Всичко ли е безсмислено и суета?
Всуе ли за безсмъртие мечтаем?
Жесток е към нас света,
защо е тъй - не знаем.
Гледам часовник сега, ...

Авторът, пишещ история, съкратено АПИ (да не се бърка с името на една агенция по пътищата!) е изключително странен животински вид, така че ако си имате вземане-даване с такова същество (дори и в писмена форма!) е хубаво да имате едно и две на ум.
Като начало АПИ са способни да пишат по всяко време, ...

Легенда разказва, че в едно далечно кралство живял жесток и безмилостен крал, лошата му слава се носела надлъж и нашир. За жестокоста му дочула една фея и решила да се увери в хорските думи.
През една бурна, дъждовна нощ в кралството пристигнала дрипава старица, която помолила за подслон, но краля б ...

Има ден по-богат от година
и година не струваща ден.
В плен светът е на мода богиня,
тя ни прави по-тъпи от пън.
Във живота се носим нехайно, ...

Понеже ми е депресивно сивото,
а телевизорът до лудост дразни,
че деветини, бабини преливате –
от празно в пусто и от пусто, в празно,
понеже хич не съм по сериалите, ...

26.01.2021
Сезоните в живота.
Подобно на четирите сезони във природата-
свежа пролет, жарко лято, пъстра есен, зиме-
има, но различно назовани са и при хората ...

Тишина, единствено лъчите лунни
се плъзгат между къщите почиващи,
надничат през прозорците им тъмни
от гледката през тях отпиващи.
Те виждат влюбените как събират сили ...

Страхът ни управлява - това е видно
страхът от глад, мизерия и смърт.
Затворихме се в къщи - клетки,
треперейки за всеки ден проклет!
Не е нахално, нито нагло ...

Босоноги мислите се пробуждат
и прокрадват в утринната мъгла
като напъдени бездомни котета
осиротели, чорлави, ненужни;
блуждаеща душата маневрира ...

Изпитвам неописуем страх от улиците, които винаги са пълни. Не с хора , а с локви отрова, чиито изпарения се разбиват право в устните ми.
Притискам ги, стискам ги, но винаги усещам киселия вкус.
Изгаряше гърлото ми и го караше да пресъхва. Образуваше рани по лигавицата.
Понякога дори и кондензираше. ...

Залезът отпива от сълзата.
Лутат се въпроси безпризорно.
Всички тайни натежават...
Пореден ескиз илюзорен...
Морят ме несъгласни мисли... ...

Хоро
(на татко)
Гледам снимката ни избеляла
и отново се завръщам там
вкъщи под асмата натежала с грозде ...

Любовта описва ли се с думи?
Възможно ли чувството това със думи да се назове?
Не знам за теб, но мисля,
че ще може любовта към теб
моето сърце да ти докаже. ...

В прегръдката на нощната тъма,
проблясна фотонче, нежна синя светлина.
Последвах тихо синия фотон
и ме отведе той до ключ-бутон.
Бутона внимателно надясно завъртях ...

Дребни прашинки се носят грациозно във въздуха, блещукащи на светлината от запалената ароматна свещ. В тъмната стая ухае на завехнали рози от онзи голям букет върху масичката за кафе. Изсъхнало розово листенце се откъсва плахо и полита надолу към прашния под, донасяйки далечни спомени и меланхолия. ...

- Защо? - попита ме ти.
- Не зная! - без глас проговорих.
- Не знаеш, че ще ме боли?!
Да, знаех, но ти го сторих...
- Откога? - попита отново. ...

На всеки от себе си давам парчета.
Деля ги по равно да няма сърдити.
Само душата ми още не взета,
тлее във мен и проклина ми дните.
Малко останах, едва се долавям. ...

Няма път.
Има само посока.
Има цел.
Има боси крака,
надълбоко ...

От ръцете могат да ти вземат всичко, но от сърцето само това, което ти би дал.

в
съвършената
държава
бедността
ще е ...

Към мен вървейки, колко пъти,
във гората се изгуби?
Чувстваше ме ти в гърдите,
а в миражите се влюби.
Припозна ме в сенки бледи, ...

... А слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.“
Матей 15:14
Страх. Влиза тихо, незабележимо, дори не отваря вратата. Настанява се вътре, сякаш винаги е бил там и това е неговият дом. Вирусът се разпространява светлинни години по-бавно в сравнение с него. Дори мигът е една вечност в срав ...

Родим ли се, се ражда и смъртта
и много бавно всеки ден умираме.
По-важната по пътя е честта,
остават стъпки – ние ги избираме.
След нас мъглата – прах и птичи пух, ...

Нощ .... не знам коя... И тази оседлава черните си коне, готова е да ме вземе със себе си на пътешествие. Аз се изкъпах най после. Наредих прането по простора на терасата и ми се припуши. Нямам трева, обикновена липова шума свивам, защото ми пада в терасата, но сега е зима и шумата е влажна. Преди и ...

тъга минава —
щом почерпка просто ей
така се дава

Асмата в двора е привила гръб,
а кучето от старост се спомина.
Поемеш дъх,
а сякаш дишаш скръб
над кладенеца, сух от сто години. ...

Цяла вечер свири, трака
по покриви, прозорци, Северняка,
накрая скри се, спря,
секна му свирнята, онемя.
В стаята ни, аз и батко, ...

" И все дочувам нежни трели,
но чер е всеки идващ ден... " *
За теб са струни затрептели!
" И все дочувам нежни трели... " *
Нима до днес не са успели ...

че хищник жертви
усвоява — се зове
любвеизява

Ръката, загребала шепа пръст от сухата почва я пробуди. Вдигна лице нагоре и погледна съществото, което се извисяваше над нея.
Човек...
Бе срещала и други човеци в миналото, но този беше... различен. Две лишени от ирис очи я наблюдаваха безизразно.
- Кой си ти? - попита го с беззвучен шепот тя.
В съ ...

Аз знам, че в трепетната нощ
не ме отричаш като грях,
дори без всякакъв въпрос
допускаш ме без капка страх.
Във топлия си полуздрач ...

Не може да се съживи, туй що е мъртво
и изборът изцяло си е негов.
Животът не обича простосмъртни,
а жребият на тленността е тегав!
И ето подредена е дъската, ...