Аз бях в съзнание
твое, ничие друго!
След плахо признание
чувах те глухо.
Но ти ме изхвърли ...

Вредни мисли гонят
и сутрин, и вечер ума,
в слабостите ни ровят,
откъснати от дома...
Това ли прави те грешен? ...

Изпратиха ни в командировка за седмица в град Белица. Трябваше да направим основен ремонт на сградите на един шивашки цех. През деня работехме, а вечер спяхме в малки, набързо пригодени за живеене пристройки които се намираха в близост до цеха. Всяко помещение беше оборудвано с по няколко легла, рус ...

Върви животът в кръговрат,
и плавно сменят се сезони.
Не се обръщаме дори назад,
тих вятър времената гони.
И като шепот в кратък миг, ...

Тъмен кръгъл коридор. Ключът за лампата е повреден отдавна. Пристъпвам бавно, с тихи стъпки. Без фенер. Без минало. Без бъдеще. Настоящето - подаръкът, обвит в черна хартия.
Отварям първата врата отдясно. Озовавам се в блатиста местност. Мъгли. Крякащи жаби. Голи, изсъхнали и прихлупени дървета. Пож ...

Стрелките заковани са! Изгубено е
детството! Пропилени са мечтите…
Отдавна са пресъхнали… Чешмите
буренясват. Времето ненужно е…
По стените... паяжини… Украсяват ...

"Но ах, какви ли приказни поляни
в очите ти тъй пъстри пак цъфтят... " *
и чувствата ми за любов призвани
с мелодии на арфите трептят.
От творческите, нежни, топли длани, ...

На Теодор Добройков
Отиваме си неочаквано. . .
непатетично. . .
Отиваме си естествено. . .
твърде етично. . . ...

I walked without a path or reason
for far too many pointless days.
With the slow passing of each season,
I remained locked in my empty ways.
With no dreams to strive for, I lingered, ...

(авторски текст: Източни форми)
---------------------------------------------------------------------------------------------
四足
彼らは静かに地面に触れます
淡い月の下で ...

В часовника ми закачен,
с дъсчица и пирони,
живее славей и за мен,
светът е без сезони.
Запее ли, записвам аз, ...

Кой казва, че нищо не обединява българите? Че са апатични! Нямали обществена енергия! Ми... не е вярно!Вече няколко дни говорим за плаващото сметище край Своге. Българинът цъка, обвинява, изисква действия и ... си изхвърля стария диван, тоалетна, или фотьойл в дерето. Тъй де! Плаща данъци ( колкото ...

-Виж к'ва си се ошишкавила! Мъжът издразнено погледна жена си и изсумтя с поглед някъде встрани. На масата, на която прилежно бяха сложени палачинки, сладко от боровинки и каничка с мляко, ароматното кафе още се събуждаше в чашата му. Очите и се напълниха със сълзи, но продължи да мие чиниите. Нищо ...

Аз не обичам насилието,
жестокостта дълбоко мразя.
Ненавиждам безсилието.
Чисто сърцето си пазя.
Аз не обичам алчността ...

Знаеш ли, колко много струваш
в очите на влюбена жена?
Светът е преоткрила в теб -
в себе си, сбъдната мечта!
Знаеш ли, колко дълго чака ...

Нощното небе изсипа
черния си мрак одеве,
звездите си изтърси и замря,
някой някога попита
дали съществувало е време ...

Сега вися на косъм от капана
да падна в слепотата ти красива –
очите ти - безкрайни океани.
Да... зная, че безкрайността убива.
Но смятам да рискувам. Ще се гмурна ...

От люлка още камъни събирам
и църква вдигам, за души различни.
Такава съм – в калъп не се побирам
и даже остарявам неприлично.
Рисуват на челото ми мишени, ...

Има бедност по света, дечица дребни,
с хлътнали очи и майки гневни.
Чума ли, кажи ми, Боже е потребна,
да прогледнат, нищите душевно?
Де го, Твоят дух у рожбите Ти, де го? ...

Отдавна любовта е острието,
пронизващо нацяло и сърцето.
И пали силен огън във душата
и слага всички вещи по местата.
Че този свят и любовта го движи, ...

ПО ВАПЦАРОВ
Той
е тук –
по-хубав
от песен, но ...

НЕПОСИЛНА ЛЕКОТА
Как
тежи,
притиска,
задушава ...

Имам стадо. Вярно, за нищо не става,
не е чиста порода, в него няма нищо елитно,
но такава стока, такъв пастир заслужава!
За животните стана ли ти любопитно?
Те са прости говеда с нещо овче във тях, ...

Сега и завинаги аз ще бъда до теб,
дори километри да ни разделят,
дори усмивката ти да не виждам,
дори устните ти да не целувам.
Завинаги обречени сме на любовта ...

Мислех си, че всичко съм видяла,
преживяла съм много неща.
Но, въпреки това не съм прозряла,
в какво се е превърнала човешката душа.
Какво се случи с добротата, ...

КИЧЪТ - изкуството на извънредното положение
- ЧЕТВЪРТА ЧАСТ , второ стихотворение
ОСМИЯТ ГРЯХ
Премиерът не престава с глупостта си,
макар и стар, и млад да го ругае с двеста и ...

Оловна ризница небето днес облече,
мечове блестяха от светкавици.
Дъждът доспехи до земята свлече...
Граала търсеше... да пие за наздравици.
От мощен тътен земята се разтърси. ...

Не мога да си тръгна преди да съм видяла
очите на конете, които спят без сън,
вкуса на своя страх и кърпата му бяла
и сребърните мрежи на паяка отвън.
Не мога да си тръгна преди да съм разбрала, ...

Имало едно време... Така започват всички приказки, така започва и тази. В усмивката на едно момиче едно момче открило любовта. Получило взаимност и двамата закрачили уверено по пътя на живота. Били млади, били щастливи и искрено вярвали, че тяхната любов е по-силна от всички житейски трудности. Сяка ...

Щом зърна аз в далечината
на взора твой светлика бял,
изчезва в ада си тъмата,
светът е възроден и цял.
От тишината, от тъгата, ...

Не отваряй вратата на фурната!
Тука хляб се пече!
И набухва тестото от стихове все по-горещо!
Не отваряй ти казах!
Не завирай по детски лице! ...

Погледни към мен,
само веднъж погледни…
и ще бъда пленен
от твойте небесни очи!
Дори за част от мига ...

Не чакай да ти кажа влез,
а влизай с трясък като зимна хала…
Разбий стените на измисления свят,
в който толкоз дълго съм живяла...
Не чакай да ти дам ръка! ...

"Любов" VS "Нещо друго"
Не обичаш онзи с който ходиш по ресторантите и кафетата,
нито онзи, който диамантен пръстен ще ти подари...
Обичаш онзи за когото си мислиш като си при зъболекаря
или когато кръв ти взимат, за да не боли... ...

Глава 13
МИКРОДОЗИНГ
Майкъл чу как зазвъня звънчето. Отвори вратата. Беше го посетила Джесика. Тя поздрави.
- Заповядайте, - покани я Майкъл.
- Благодаря! ...

Du mein Körper,
Kerker meiner Seele,
Laß sie fliegen,
Doch solang ich noch lebendig bin!...
Seele Du, ...

Нова булка - нов късмет!
Почвам да събирам смет.
Ако днес - жена с перде,
малка зестра ми даде -
пет кила - платина, злато, ...

Не съм машина. Нужна е почивка.
Не се ли уморява любовта?
Не чуваш ти... Зареждаш ме с усмивка
и затуптява лудо пак гръдта.
Ти искаш още нежност ненаситно ...