Мечтите ми са бели като сняг,
с едно зрънцé под него да порасне
и бликнало сред пролетен листак,
когато под снега му стане тясно.
Мечтите ми са малки като длан, ...

Горите са солта на земята
А дърветата са клонати лъчи
Които стоплят небето в хладното зазоряване на септември
Разпръсквайки омаята
На есенните листа ...

И рече лешоядът:
„Тя като смирна плаче!?”
Едно сепаре на недоверие,
моля!
Земя, ...

Aз съм една!
И ти един си!
И няма други като нас!
Единствени сме!
Вселената е вплела ...

Светът така се промени
и ние луднахме дори.
А спомням си в Шумен
лятос при маминка и дядо
по цял ден на улицата и в двора ...

ПИСМО ДО СТРАХА
Здравей , Страх!
Страх ме е , когато дълго време не ме спохождаш и даже понякога ми липсваш. Може би ще ти прозвучи странно, но понякога ме е страх,че не ме е страх. Какво ,че те наричат „негативна „ емоция? Просто някога някой така те е кръстил. Това е! Но не всеки отговаря на името ...

Ще бъда по-добра, когато се събудиш.
Бездънната любов ме прави кротка.
Събраните листа във скута ми ме топлят
и носят дъх на есен и разходка.
Суровият ти поглед ме влудява, ...

Нежност
Не искам във съня ми да се връщаш
и утрото да ми шепти с тъга,
всяка нощ във времето да връщаш -
да ми припомня време, без следа. ...

Днес слънчице топло влезе при мен,
а пък навън денят е студен.
И грейна надежда в моите очи,
макар че вкъщи само седим,
че на Земята пак слънце ще грей, ...

Безсмислен въпрос,
заглъхнал
из невидимия път,
по който телефонът ни предава
чужди думи от далече. ...

Бях и не бях,
твоя сянка, за тебе живях.
Да обичам каквото обичаш.
да харесвам каквото харесваш,
твоя вкус да обличам, ...

Принцеса заключена в кула,
и принц без меч.
Ще я спасиш ли или ще гледаш отстрани,
как дните ѝ се топят като свещ?
Тя вече отдавна е загубила надежда. ...

С нашата дружина малка
си направихме пързалка.
Там, на Мимето сред двора,
между два големи бора,
сняг се беше понатрупал. ...

СКРИВАЛИЩЕТО
Марк донякъде лежеше на стари лаври. И нямаше кой знае какво да постигне. Твърде много се надържаха на определени разбирания, че текущият ред трябва да бъде съхранен. А така пак изпадаха в предишната клопка. Колко жалко!
Някой бяха избрали ново божество Ердук, който да го олицетворява. ...

Късна нощ е, а сънят не идва.
Мисъл потайна ме тормози от час.
Побутва ме, не ми дава да мигна.
Лукаво ми шепне в ухото с тих глас.
Хайде, стани, де! Не си срамежлива. ...

Ние имаме нещо за казване.
Нещо смълчано тежи във гърдите.
Нещо, което или ще ни смаже,
или блажено ще възроди душите.
И Ти искаш да мълчим още ли? ...

Моя вярна приятелко Орис,
обузда ли насън греховете?
Всеки страх в мен родéн е от горест,
погалѝ го ти с óбично цвете.
Да не зъзне сърцето изстинало ...

ЗАЩОТО…
=========
Моля те,
Очи
Затвори ...

Дантелите сребристите мъглата тихо спусна,
косите й разреса северняк, с немирни длани.
Студът захапал четчица, гримира я, изкусно,
а зимна нощ — посестрима, на бала я покани.
Зад облак сгушен Месецът, сърдито се навъси — ...

Забележка: Този текст е нецензурен за деца под 12 години, както и за мъже или жени, сухари, любители на потници и за невкусилите от сладостите на живота
Там, на масата в пъба Ани разгорещено ни разправяше за баща си, че никога не го била виждала в такава светлина. По-рано промърморвал по няколко дум ...

И без да пиеш, казваш твърде много.
Усмивка. Трепват бръчици свенливи.
Нашепват устните ти – стилно лого,
загатнатите помисли красиви.
И без да питам, всичко научавам. ...

Кич-ът
Изкуството на извънредното положение
ВТОРА ЧАСТ - дванадесето стихотворение+плюс
(край на ВТОРА ЧАСТ)
ОДА ЗА ГЕНЕРАЛ МУТАФЧИЙСКИ ...

Не ми достига малко, може би,
в сърцето ти зовящо да се сгуша.
Невидима стена ли две съдби,
разделя ги като море от суша?
Ах, любовта ми е море, но то ...

Самолети има... и отрови
и микс от думи и лъжи
в какво да вярваш ти народе
когато богът в тебе спи ?
Човече дребно, със душичка жалка, ...

За този дъжд,
небето отесня
и тежкото мълчание
прониза.
Черниците прививаха ...

Пабло Алборан - За мен си спомнѝ
---------------------------------------------------------------------------------------------
Autores: Pablo Moreno De Alborán Ferrándiz
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Пабло Морено Де Албора ...

Сюжет нормален -
Някакъв поет
(отчасти ненормален)
извади пистолет.
Надписът финален ...

Едно момченце, както си вървяло,
в зелено храстче топчица видяло,
една такава, мъничка, красива,
сивичка, но някак си трънлива.
Плахо доближило я детето, ...

Не се плаши. Виж аз съм тук.
Ръцете ми за теб са всяка вечер.
Усмихнат си и сякаш друг,
докосваш с нежността на цвете.
Не се плаши. А погледни. ...

МИМОЛЕТНА ВЕЧНОСТ
Нощ.
Селце.
Над него
лунна вечност, ...

ОПИТ
Щом
реша,
че всичко
знам, се сменят ...

Докато сколасам, влакът отминал,
излишно съм трупала в сака багаж.
Топурка каруца, счупва се стомна,
бюфетите модни са вече талаш.
Най-краткия миг е най-сладкият спомен ...

Ако си отидеш,
остави ми тишината…
крещящата в самотност тишина,
за да не крещя в самотност аз!
Ако си отидеш, ...

Потърси ме там където светлина
се прокрадва сред тъмата непрогледна.
Потърси ме там където топлина,
размразява зимната постилка ледна.
Потърси ме там където има звук ...

На света безброй чудеса
остават напълно самотни,
дори с облаци в небеса
от лед в мечти поройни.
За човека няма чудо, ...

Прости ми! Че не мога още
стих съвършен да ти напиша.
Старая се и дни и нощи,
мечтание за тебе диша.
Ти заслужаваш красотата ...

Последният ден от празничната седмица на родния ми град. По традиция се закрива с тъй наречения градски маратон. Всъщност, маратон е силно казано защото разстоянието е около два километра и се простира от паметника на Васил Левски край стадиона, до паметника на Христо Ботев в центъра на града. Или к ...

Ветровете на нашето време
ще съборят, което градихме.
Страховете нелеки са семе
и са бреме, което прикрихме.
Там, където вирее тъгата ...