Отдавна няма ви приятели,
но тази нощ дойдохте ми в съня,
все тъй добри и обаятелни.
Събудих се. Май пак съм си сама…
И търся ви – къде сте? Няма ви, ...

Живял някога един много весел усмихнат и слънчев човек. Той не спирал да се радва на всяко хубаво нещо, което му се случвало. Всеки ден се събуждал с усмивка на лице, а слънцето го докосвало с нежните си лъчи. Когато пък утринта била дъждовна, мъжът отново се усмихвал, защото вярвал, че и след този ...

Денят си тръгва като облак сив –
намръщен и до болка прозаичен.
Нощта е блудница с маслинени коси
и ти танцуваш с нея в транс епичен.
А аз протягам пак към теб ръце, ...

На следващия ден се появих в отдела изтипосана в униформа и с новоподареното оръжие на колана. Камата ми харесваше, така че не виждах никакъв проблем да си я нося. В крайна сметка, с нея си служех по-добре, отколкото с пистолета. Само се наложи да я омагьосам малко, за да не излиза при металните дет ...

Събудих се на някакъв диван. Примигнах и се заборих с одеялата да седна. Не си бях вкъщи. Кошмарът продължаваше. Огледах се уплашено и познах шкафовете. Същият кабинет беше. Май. Опитах се да потисна писъка на паника, който си пробиваше път в гърлото ми, но все пак от устата ми излезе хленчене. Побъ ...

Глава 4, част 2
Емпатията не винаги е нещо хубаво
Ейдриан погледна часовника на нощното шкафче – пладне. Беше спал около пет часа, но това беше повече, отколкото му се случваше обикновено. Плътните завеси с наситен, тъмно-червен цвят, служеха, за да го предпазват от слънчевите лъчи, но също така съз ...

Ако беше друга, щях ли да те обичам?
Колкото любов, към теб изпитвам я сега.
Ако беше друга, щях ли да се вричам?
Във живота мой кълня се, че за тебе ще умра.
Но ти си тази дето моето сърце открадна без пощада. ...

Недейте стрес да трупате у вас,
че тоя стрес е подла орисия.
Изпълва ви – той капе час след час,
накрая става страшна бъркотия.
Ще ви удари в жлъчка и стомах, ...

Рано работливата Пчеличка
излетя с гърненце в ръчичка
в полето ред по ред
от цветятя да събира мед.
Облак лош и черен ...

Соцлидерката Корнелия Нинова,
по власт и чин,
надмина дори Коронавируса.
С един само замах,
в партийната йерархия извиси се ...

Здравейте, приятели, днес искам да Ви разкажа една кратка случка от моя живот и така, колко хубав и прекрасен е днешния ден. Слънцето огрява небесата с нежни и топли лъчи, цветята разцъфват придавайки на гледката нюанси от прелестни красоти и всичко това се случва мигновено за част от секундата. Про ...

Различен Си от земните кумири,
от тяхната суетна красота –
засвирили на сладкогласни лири,
примамват масите с нечестие, с лъжа.
Различен Си, не влизаш във стандарти, ...

Отначало той започнал да се убеждава, че няма нищо страшно и жената сама ще се разтвори и ще попие в кревата. Жената обаче не помръдвала. Нещо повече, жената започнала да набъбва и да се разпространява. Бързо се разпространила из цялата стая, запълвайки със себе си кухнята и банята. Даже и втората с ...

Април се е спречкал със май,
навън се завихря градушка.
Аз сричам поредното “Край”
а ти безразлично ме слушаш.
Небето е черен сатен, ...

„Копнеем за любов толкова дълбоко, че океана би ревнувал“. - Пабло Неруда
Мое малко сърце, мое първо начало,
лековерно ти бе и така остаря.
Колко болка натрупа с щедростта си отляво,
колко време събира упорита ръжда. ...

На всеки празник бил неканен гост.
Пиел от виното на хората, ядял от хляба им
и сам пред огледалото вдигал тост,
въпроси зли не спирали да го нападат.
Заспивал прав на края на града, където ...

прозорецът ми към света е отворен
чувам коли, мислите си, емоциите в мен
лягам под него и гледам към звездите със затворени очи
виждам теб, твоите бели ръце
кожата ти е приятна на допир, а зеленият поглед пресушава влагата в мен ...

От омраза, посята дълбоко в земята,
никнат храсталаци трънливи.
И техните клони зловещо се мятат
насам и натам върху хорските ниви.
По пътя им всичко красиво завяхва, ...

Слънцето вече се беше вдигало по-нависоко, топлеше повече и си личеше, че нехайната пролет най-накрая се е завърнала. Тя изгони студа надалече, изчисти скрежа от дърветата и нашари градините с цвят.
Едни тънки мустачки се промушиха през процепа в оградата на двора. Малка любопитна муцунка подуши въз ...

Щом така ме караш нощем
да се будя в късен час,
да те искам пак и още
с твоя нежно-влюбен глас...
Да забравям в миг, коя съм, ...

Всички ние носим белезите си. Понякога се стараем да ги прикрием, да ги заровим сякаш никога не е било.
Друг път избираме да ги дамгосаме, открито признавайки:- "Да случи се, да оцелях. Това е моята болка, но и моята сила!"
Аз съм от вторите, избрали дамгосване за цял живот. И това е така, защото ня ...

НАРОД
Зъби стискаме до болка,
но с надеждата вървим.
На света ли сме отломка,
та юнашки да мълчим?! ...

> А тайната навярно е в това,
>
> че не годините менят жената,
>
> а онзи мъж, чиято топлина, ...

или "Поредният обикновен ден на обикновения човек в условията на най-обикновена пандстресия"
Так-так-тик, напред-назад; сутрин всичко е аларма, за 15 минути макар! Докато с бързината на хамстер във въртележка маневрираш от стая в кухня, от кухня в баня, препъваш се в чехли в антрето, най-после жадно ...

Ти пръстен на ръката ми не сложи,
лудуваха делфините – пияни.
Парченцето от мида, мокра кожа
и изгрев дремещ, в мокрите таляни.
И фаровете днес са електронни, ...

Жадна за любов.
Сред преспите,
където замръзнах.
Със счупен гръбнак.
Издуха Дяволът и свещите. ...

Ах, Пепеляшка с приказна каляска,
и кочияш с костюм, нахлузил каска,
към десет на забавата пристигна,
видя я Принцът, но дори не мигна…
Момичето сковано за пристъпва, ...

На моята музата
Всичко си за мен на този свят,
въздухът, водата, светлината!
Аз със теб съм силен и богат!
Ти си лек! Балсам си за душата! ...

От очите ти капят горещи куршуми
и ти ги събираш прилежно с ръцете.
Играеш рулетки със цел да изгубиш,
от раз да приключи гневът на сърцето.
Отвращаваш се от свойто отражение, ...

Не е за всеки този свят...
жесток, коварен и лъжлив
щом може близък, да ти стане враг
и някак длъжен си да продължиш
Не е за всеки сухият комат, ...

Животе, ти броднико безпощаден, стиснал си двете ми ръце и не пускаш...
Затягаш и притискаш, спираш притока на кръв, спираш нуждата за въздух.
Държиш ме здраво, обвил ръце, около снагата ми тънка, държиш двете ми ръце с надежда мъртва.
Мислиш си, може би, че ще спреш мене, волната самодива, скитница ...

Когато пролетта проплаче
в проскубания листопад,
реката губера му влачи
и няма връщане назад,
и времето се ниже бързо, ...

Светла бяла стая. Самота.
Страх по ъ̀глите се утаява.
Бавно стъпва чакана нощта.
Сънища от болката спасяват.
И кошмарна неизвестност бди. ...

Нощ. Море Звезди.Копнежи.
Призрачно. Лъчисто. Свежо.
Самотен бряг. Ята. Китара.
Прегръдка. И сърцето проговаря.
Видения. Галактики. Безкрайност. ...