Ти си със силна воля и дух несломим
като природна стихия неудържим
в бурята се чувстваш спокоен
вода пиеш от дъжда пороен.
Ти си от този тип хора ...

Изниза се поредната година
от времето ни на Земята.
Натрупахме тъга и радост,
но имаме душевна младост.
В четир'сетте, когато бяхме, ...

Животът ни сякаш в нереалност потече.
Май, Всичко е вече ... онлайн.

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА: УРОКЪТ НА АГАРЕС
- Видя истината, нали? – Агарес се пляскаше по колената като малко дете. – Не е приятна като в приказките! А и да я знаеш, често няма никаква полза! Но ти си различен!
- Значи, Казук Мон ме избра защото оцелях сред всички онези деца на онова страшно място? – запит ...

Почувстваш ли се в две ръце,
притиснали те жадно цяла,
грешно ще е, без сърце -
да разрушиш прекрасна Вяра!
Когато срещнеш две очи, ...

Сякаш е същата, същата стая,
вуйна поднася чудни блюда.
Вятърът свири горе в безкрая,
а вуйна години е вече сама.
Само очите ѝ още са млади, ...

Изплети ми две люлки, от Млечния път.
Знам, разбирам – небесно светило си само,
този прилив солен е, вълните горчат,
а добрите делфини, плени ги таляна.
От лъчите ти стихове светли преда, ...

Нова глава
1
***
Хората над четиридесет години знаеха добре историята на Яким Георгиев (известен и като Яким Дърводелеца) и на жена му Роза, но не желаеха да я разказват на никого. Дори не коментираха помежду си случилото се, сякаш се надяваха то да бъде забравено завинаги. Още по царско време, през ...

Позна ли ме?
Не трябват думи -
загубих вяра и в тях.
Те крият често скудоумие,
нюанси в адвокатски глас. ...

Рев
–По-бързо, мързеливци! Това не ви е да седите в кръчмата и да пиянствате по цели нощи и да гоните фустите! Още десет обиколки за любителя на подигравките в края на колоната. Ти, очилатият! Ако пак изостанеш, ще миеш чинии цял месец и ще лъскаш ботушите на целия полк за още толкова!
Добре, за оне ...

Игрички.
Дребни сметки.
Добре заучени
Нарицателни
Роли ...

Пролетта иска да пукне, да гръмне, да се взриви,
като забравена мина, като стара бомба
с потъпкан фитил.
Пролетта иска да пекне, да грейне, да цъфне,
като усмихнато слънце, като слънчоглед, ...

Този свят се отдръпва - планинска мъгла
А зад нея ме стрелкат очите на Бога.
Планината е дом и добре съм дошла.
И добре съм си тръгнала. Знам, че го мога.
Знам, че още ме чакаш. Зад девет злини. ...

от дупката си
адът се подава при
БОГОзабрава
а в дупката си
адът се заравя при ...

Здравей, моя виртуална приятелко!
Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос. Аз съм бивш учител - от онези, за които пишат вицове. Казват, че често се вдетенявали. Какво лошо има в това, да си останеш в душата дете!? Не разбирам!? Обичали да назидават. Нима ние вкъщи с едно ...

Този въпрос е смислен, защото сме непрестанни свидетели как религиозни фанатици узурпират понятието вяра. Не по-малко смислен е и въпросът дали вярата се редуцира единствено до религиозни доктрини. Изобщо - съвместими ли са вярата и доктринерството? За един мислещ човек е пределно ясно, че всяка рел ...

"Обещавам ви 2000 лева заплата -
откъде тия пари ще намеря?
Гласувайте за мен, че се клатя,
че за властта си треперя!
Изкушавам ви като сатаната Ева, ...

В началото на пътя съм отново!
На същия фатален кръстопът!
Надясно ако тръгна – нищо ново,
наляво ако тръгна – ще ме спрат!
Направо ако тръгна е опасно, ...

Ах, измамница Лисана,
я намерих изтокана,
насред пътя се простряла,
сякаш взела, че умряла.
Дядо вкара я във двора, ...

Блясък
Блясък на мълния раздра небето,
сякаш огнена стрела заби се в земята.
Запали старо дърво далеч в полето,
излетяха птиците, запали техните гнезда. ...

Натрапена и непоискана чужда суета
смущава моят живот в самота
в лицето постоянно ми се завира
и не ме оставя на мира
кара ме във себе си да се съмнявам ...

Отказвам да съм твоята богиня,
езическия ти олтар!
Нима дъждът си има име?
Нима е нечий господар?
Но виж как може да обича, ...

Обичам те несръчно, когато се събуждам -
под топлата ръка на мартенското слънце
и още кратък миг очите си затулям
преди денят отново нощта ни да избърше.
Жадувам те по светло макар и пасторално ...

Говорете важното,
може да е много,
може да е малко,
или колкото трябва.
Говорете за облака, ...

Морето се разпада на вълни
по пясъчните гънки на брега си.
Самотна чайка сгушена мълчи.
Ех, мое свидно лято, ти къде си?
Отплава с лодка някъде на юг, ...

Свечерява се. Колко неказани истини
тънат в дълбокото, притъмняло, небе;
от изток луната провлачва, умислена
в нейни си работи, нежно златно краче.
За сън свойте струни цигулка притваря. ...

Исках да си събера багажа в стар евтин куфар, да изляза гневен навън, да вляза в случайно жълто такси и да поема към летището, без да се изтезавам, пътувайки натам, с мисли за това какво е било и какво можеше да бъде. Да избягам, бе най-лесното и глупаво решение, което имах избор да взема, огорчен, ...

Пролетно слънце, пролетна мода,
Изпънати дънки вирнат балкон.
Късо кафенце и чашка със сода.
В парка на въздух, убийствен фасон.
През тъмните цайси окото сканира. ...

Ееех, разпуснаха най-после строгите противоепидемиологични мерки,.. вече дишаме спокойно въздух без финни прахови частици / то ковида ги измести от новинарските емисии / , та решихме с познат да пийнем по кафенце в близкото бистро...
- Едно кафе, .мдаа дълго кафе и с три капки хиалуронова киселина.. ...

Разбираш ли, мамо...
ужасно ми липсваш!
И ти, и дома ти. И ласките също.
Животът е тежък и взе да ми писва
да бъда голяма, ...

И когато полека пристъпи,
тя – красива, с коса до нозете,
всичко евтино вече е скъпо
и безценно е всичко невзето.
По косите й, свети безкрайност, ...

(Оптимистична пародия по "Аз съм българче")
Аз съм вече европейче
и все тъй българче, Ура!
Да ме укориш, не смей, че
от смехория ще умра. ...