Някак всичко изгуби смисъл.
Снегът в настъпила
пролет душите
цъфнали отново убива.
Миналото мой гост ...

Гони слънцето луната,
на високо в небесата,
все не може да я хване,
цял ден с нея да остане.
Тя на Слънчо е сестрица, ...

Добре дошъл, ела ти в моя храм,
кумири нямам. Злато не сияе,
от думи сто магии ще създам,
Луната, аз и любовта. Това е.
Боиш ли се? А няма от какво. ...

Навсякъде си само ти
Дали си този звезден мрак
тъй галещ ме с прохлада нежна?
Или листеца палав пак,
привел се над стената древна? ...

Градината виси си там във нищото,
под нея стичат се реки шумящи,
леха зюмбюли и леха тревожност -
дали и дните ми не са висящи.
Там в нищото ухае сладострастно ...

Моя нежност тя е,
стихове желае.
Обичта ми знае,
че лети към нея.
Любовта мечтае, ...

Хей снежинки снежнобели,
откъде сте долетели,
и предете бял кожух,
вънка сякаш е от пух.
Вий, къде сте се родили, ...

Благодаря на всички, коментирали мои текстове - оставяте ми усещане, че съм четена, а не гледана под лупата на циника...
Всички се страхуваме от критиката, без значение признаваме или не, но докато понякога се страхуваме от чиста самовлюбеност, друг път се страхуваме от критиката, защото няма да ни ...

Някога точно така получава се.
Искаш да викнеш, с емоции крайни си,
но не зависят от тебе нещата.
Думата има госпожа Съдбата.
Пред кабинета на доктора чакаме. ...

Палавата малка жабка
днес си купи от пазара шапка!
Сложи я веднага на главата –
припна да я видят из гората!
Първо Зайко шапката видя ...

Има болка, която те разяжда отвътре.
Тя те унищожава,
бавно и болезнено.
Искаш да извикаш,
но нямаш глас. ...

ПРИЗНАНИЕ!
Лудо съм влюбен и така силно я обичам,
бях груб и не го казвах често, не отричам!
Нейния аромат е така омайващ и някак вълшебен,
прегръщайки и сплитайки се, светът ни е извънземен! ...

Писна ми отново сам да се прибирам
При четири оголени стени.
Писна ми пак и пак да се напивам
А да не престава да ме боли.
Дори и в опити да се разсейвам ...

Моментите с теб - красива приказка,
една незавършена любовна история.
Чудеса се случват с мен- не мога да позная себе си.
Любовта се случи без предупреждение,
а си мислех, че съм имунизирана от вирусът “Любов”. ...

Триптих: Спомен от Любов...
1.
От небесните звезди
слезе на Земята,
малко с мен да поседи́ – ...

Да бдя над теб, това е моят дял.
И влюбено крилете ми те галят.
Мечтания изгряващи не свалят
от аурата ти усета си бял.
Ще бъде, знай, за теб духът ми цял ...

Не пребори с Ваксина
Вирус-пандемията
дори Академията,
Причината? - почина
от анемията си.

Ще пусна в дълбоката тава солчица,
все пак е лично и въпрос на вкус.
И мащерка за сетивата гладни,
два-три дафинови листа – за битки
и покруса. ...

Клати се насреща престаряла кранта,
животът й минава вече на аванта.
Кой водица сипне, кой зоб или тревица,
горката и до днес остана си девица …
А беше, беше млада – охранена кобила, ...

Създадох обич в себе си голяма,
искрена и страстна всеотдайна,
любовта ми стигаше за двама
с пламък от една вселенска тайна!
Като среща на слънце и луна ...

Днес празник е на нашата страна,
празнува нашата славна войска!
На бойното поле тя не се предаде,
знамето си бойно тя никога не сдаде!
Днес е Георги твоят светъл имен ден, ...

Пред сами планетата ковидните вируси се разделиха и всяко ято пое по посочения маршрут.
А натам съдбите им бяха различни…
Насочилите се към Русия там си и останаха. Решение, взето след първата водка… А водката никога не е само първа. После трета, осма и – запой. Кога с мезе, кога с подушен ръкав – о ...

Казвал ли съм ти, как дълги дни и нощи
Стоял съм загледан в нощното небе
И търсил съм те сред милионите звезди
Мечтаейки за вечност, прекарана със тебе
Казвал ли съм ти, как в полъхващия вятър ...

Бел–Роуз остана, по средата на супера като ударена с мокър парцал. Нито можеше да мръдне, нито да мигне.Усети как сърцето ѝ се свива. Видя Григор, едно от момчетата на Алексей, беше в супера с някакво момиче и той се взираше в нея, вече в продължение на минута. Как да мръдне, ако побегне ще я подгон ...

По прашния път на моето детство вървя
и с детето скрито в мен се боричкам.
Усмихнато, като малка звездичка изгря.
Сега съм голяма, а към него все тичам.
То е слънцето мое, с избеляла забрадка. ...

Моите феи от сънищата
не са онези феи от приказките.
Моите феи от сънищата
са момичетата,
които не успяха да ме довършат наяве.

Джим Елиът (1927 – 1956 г.)
Денят е неделя, 8 януари 1956 г. Джим Елиът изглежда видимо развълнуван, защото по всичко личи, че съвсем скоро ще се осъществи дългоочакваната среща. Откакто стъпва на еквадорска земя като мисионер през 1952 г., не минава и ден без Джим да мечтае за този миг – мигът в ко ...

Звяр увенчан си с корона,
неотстъпчив си за трона
черен, заеман с години –
бурен сред райски градини.
Пръскат те – никнеш без мяра, ...

Чувството се скъса. Спомените се разшиха, единият даже е паднал, докато се разхождах, и повече не го намерих. Някой си го е харесал и си го е прибрал. На всичкото отгоре се подаде едно обещание и като го дръпнах, се измъкна от всички нишки, сякаш само то разплете половината чувство.
Реших да подам о ...

Неочаквана пролет
Толкоз много бели, бели
са салкъми нацъфтели...
Още макове червени –
там из нивите зелени... ...

Капричио...
(ретро)
С дъх на есен в коси спомен мил донеси
и словата на скъп благослов,
разлюляни гърди от предишни съдби ...

На масата без покривка,
върху празните стени,
на леглото без завивка,
по пода без килим,
зад прозорците със завеси ...

Случвам ли ти се все още?
Сякаш се превръщам в сън,
в който всичките въпроси
са приспивна песен, звън,
произлизащ неизвестно ...

И понеже все съм бърза,
кой да чака чак до май?
Вместо мартеничка върза,
Марта пъпа ми и край.
Ангелче съм, а не бебе, ...

Слънцето залязва
някъде пред нас.
Без да го погледнем
имаме ли шанс
нощното си име ...

Възлюбени песни, които възпяват живота ми,
моята любов, моята надежда, моят скрит плаж,
моите сребърни луни, девствената вода
раждащи се между езера, които бавно текат
носещи рибата, патиците, гъските, ...