Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
369 295 резултата
  1278 
Нея отдавна вече я няма. Тя беше красив миг от тежкия ми сирашки живот. Тя- достолепната възрастна жена, с отрудените жилести ръце, която не знаеше миг покой. Тя- човекът, който търсеше начин да ме направи щастлив, тя- майката, съветницата, приятелката. Тя- моята баба Ганка.
Всичко почна от момента, ...
  838 
Не ме разбра
Твоята любов бе чаша с вино
и, като пиянство много ми горчи.
Не беше празник...беше сиво.
Лицемерието ти, много ми тежи. ...
  311 
Нейната шапка не е от небе,
тя е женица невзрачна.
Има си погледа син и боде
алчната сянка на здрача.
Носи в косите си пепел от страх, ...
  583  28 
На един дъх разстояние,
а далече, необозримо далече,
колкото до екватора
или пустинята Мохабе.
Географията е наречие, ...
  524 
Невероятно!
Влюбих се в стих!
Равномерен, класически, хубав.
Без екстрасистолен вик.
Без исхемично учудване. ...
  354 
Сара стоеше вцепенена и не възприемаше нищо освен разкритата се пред нея гледка. Усети как някой я хвана за подмишниците и я вдигна. Не се съпротиви. Очите ѝ натежаха, а след няколко секунди и главата ѝ клюмна. Ричард преметна тялото на дъщеря си през рамо и се запъти към стаята ѝ.
*****
Сара се съб ...
  705 
  674 
Днес сърцето в мен се смее,
всичко виждам в шарен цвят,
и така ми се щурее,
че ми се върти чак свят...
Габърче сложих на татковия стол, ...
  496  12 
С късо елече елхичка
плаче и тихо нарежда:
- Много се чувствам самичка,
искам огнище с надежда!
Вятърко припка край нея, ...
  2882  22  41 
Понякога, така ме възприемат –
съвсем обикновена, без мечти,
но всъщност, те не знаят, че във мене,
живеят още няколко жени...
и всяка се раздава. Не отнема. ...
  668  16 
Лек световъртеж ме захапва
като примка.
Жадно разплитам следствия
и мотиви, като унесен
в дрямка. ...
  438 
Спестила съм усмивки – милион.
А те не струват даже и петаче,
Да можеше да грейнат нейде, щом
отчаян някой иска да заплаче.
Да стоплят друг – макар и непознат, ...
  677  13 
Настъпи днес, най-чаканият ден
в онази ранна пролет.
И сякаш нещичко обърна се във мен,
дори не можеше да го опише и поет.
Денят бе светъл и красив, ...
  414 
- Хей! Я, по-тихо! Какво си се разбесняла толкова!
- Искам навън! Пусни ме!
- Защо искаш навън? Имаш си всичко. Де да бях и аз като теб - да живея в голяма златна клетка, да си чуруликам по цял ден, да радвам някого и да кълва трошици от ръката му.
- Не! Не съм щастлива тук! Искам да видя света! Поз ...
  535 
Все някога ще ме забрави този свят.
Когато ще съм немощен и болен.
Ужасно уморен от тишината.
Обиден на инат и недоволен.
Разбира се, че ще умирам сам. ...
  390 
Смъртта –
красива, но зловеща птица,
кръжаща всеки миг над нас.
Научи ли се да цениш живота
до пристигането ѝ ...
  622  13 
- Какво стана в оная стая? Защо се забави толкова? – попита Глухарьов над ръба на бутилката.
Отново седяхме в кухничката му и пиехме евтина бира от близкия супермаркет. Отново с милиционерските (или както той не спираше да ме поправя, макар че не виждах особена разлика - следователски) униформи. Тов ...
  645 
  1272 
  1152 
  1324 
Пред мен лежи открехната стихосбирката с грижливо подбраното заглавие "Зрели небеса". Самото то събуди любопитството ми. А защо небесата следва да бъдат неречени "зрели"? Може би ви се струва прекомерно да разсъждавам над подобно заглавие, но именно тези опити за разсъждение ме отведоха до друго еве ...
  1329  12 
Надявам се ти първи да си тръгнеш някога
(прости ми тази перифраза).
До ъгъла на мислите ще те изпратя
и много мъничко ще те намразя.
И много мъничко ще се намокрят ...
  764 
Пак грешната по съмнало заспа,
сънят й в хоризонтната си крива,
по майчински сред градската тълпа,
измръзнали гаврошчета завива.
С юрганчето на зимните коси, ...
  369 
Трима. За триъгълник. А по средата огън.
И не молби за живот и съществуване. А изцеление.
В дълги тъмни тоги. С качулки. Един с книга, а други двама целуват кръст. Тихо шепнат в словото на Онова, което бе създало отворения сюжет. Лицемерие. Ненавист. Отровни думи. Злоба...
Определенията, които подти ...
  846 
Добър ден, Здраве!
Не стой на къщния праг!
Влез! Гост си най-драг.
Дрян напъпил закичи,
благословия за нас изречи! ...
  1055 
Луната реже късчета небе,
звездите ги посипват с мека скрежност.
И колко млечен път да изгребе,
за да засипе самотата с нежност?
От хладината на избягал сън, ...
  684  12  16 
Всяка битка с душата
е неравен двубой.
Всеки мъж без заплата
е завинаги твой.
Всеки път в планината ...
  504 
И пак е декември, две години от онзи паметен ден, един ден след рожденият му ден, в който той й писа. Даже и не беше си мечтала за това да общува с него. Две години преди онзи паметен декември го беше видяла за първи път. Любов от пръв поглед - нима съществуваше? Беше чела много за такава любов, беш ...
  811 
Цял един живот живя,
става бори се и пада,
и за времето успя,
от него никой да не страда.
Много ли е или малко, ...
  289 
Аз, да си призная, съм леко обсебен от едно желание. И не като нормалните мъже – да оправя тая комшийка или оная от екрана. Нито дори като нашенските мъжаги от махалата – да се напия така, че после да не изтрезнея три дни. И, ако случайно се събудя, да съм се натряскал насън вече така… С две думи – ...
  392 
Гневът не спи до късно, мили мои,
през пет по пет вилнее и сега.
Той никой не дели на мои-свои,
и дебне подло за отворена врата.
Отгдето мине огън сее ...
  495 
  1030 
Скри се Слънцето в шубрака
в пазвата на дрипавата есен.
Зимата отново ни очаква,
всичко ще е скрежна песен!
Земята снежно ще се прероди ...
  524 
Посвещавам този свой материал на Дон Бъч - колега по перо и интелект, от когото искрено се възхищавам!
Шахматните етюди са квинтесенцията на поетичното начало в шаха. Още по-точно е да кажа, че в тези произведения се съчетава в изумителен синтез висшата поезия с върховната живопис. Неслучайно някои ...
  864 
  907  10 
  1238 
  1013 
Миг един -
и... нов месец в календара.
Старите мечти...
с нов пламък го прогарят.
И други ще роди... ...
  271 
Глава XXX
Дани се качи в колата и зачака Орлин там. Той се изстреля като торпила от пейката, подхвърляйки ключовете в ръката ѝ и се изпари право нагоре по стълбите към кабинета си. Почти блъсна вратата, за да влезе, събори една от папките по рафтовете, разрови и разпиля всичко в нея, но измъкна сним ...
  866 
Предложения
: ??:??