Безкрайна приказка си ти за мен.
От всяко твое слово съм роден.
Звезда си ти в мечтите ми- сияйна...
В съня ми нежна фея си, омайна.
Живота ми окриляш ден след ден. ...

Монотонен пейзаж,
тягостно прозаичен.
Попрезрял екипаж,
болестно династичен.
Еднозвучен пасаж, ...

Иванчо: Тате, какво означава компартия?
Бащата: Партия основана на връх Ком, а лъжат хората, че е на Бузлуджа!

Contessa ( Светла Асенова ) и Agferdousi65 ( Асенчо Грудев )
С: Тъй както ручеят пенлив в гората
от тежък път възпира всеки в жад,
така и аз - тъй прелестен и млад
те спрях на устните си с аромата! ...

Аз ще дойда любов
да си взема
от последното лято усмивка,
от последния вятър поема,
с мойта пролет, розовосивата. ...

Пред теб се разкриват два пътя, за да стигнеш до пейзажът на живота си. Онзи претъпканият път, по който хората се надпреварват един с друг. Надпреварват се и с времето. Опитват се да го надхитрят. Там всеки гледа другия. Със завистлив поглед следи движенията му. Иска той да е напред, другият да е на ...

Има пътечка нейде в гората,
светла и чудна, пълна с цветя.
Нея сънуват вечер децата
свити в юрганче, под пълна луна.
Там под лъчите на слънце омайно ...

Венец от ириси ще ти сплета
Да беше порив най-невинен
пред погледа ти топло-свилен
изгрял сред нежен, летен мрак...
А то е буря, завилняла ...

Момиче търся адекватно,
да вникне в странното ми аз.
Да напипва деликатно,
болежките ми без компас.
Преди всички да познае, ...

Докато вървеше натам се питаше дали тези души можеха да се върнат обратно в телата, да се съживят или да се вкарат в някое друго. Предполагаше, че е възможно и логично. Щеше да попита малчугана като го видеше, сега вървеше към работата на своя приятел, после щеше да отиде да види баба му.
Казваше се ...

Убиха ни, стопиха ни и още продължават,
и още живи борим се, но мъртви ще се предадем
иззеха всичко, което хората сплотява
накараха ни в чужди ценности ние да се вречем
Как съсипаха народа ти моя бедна родино, ...

Светът е много болен. И не става въпрос само за онзи вирус, който преди година завладя умове, сърца, новинарски ефир, правителствени решения, политически програми и др., а за тежкото състояние на безпрецедентна духовна дезориентираност на хората, обитаващи планетата Земя. Сякаш всичко е с главата на ...

Напомпвани с антибиотици
са пилетата, които ядеме,
и избиват ни отоци,
и растем на кореми.
С ужас вглеждат се близките ...

Вино мое, черно, недопито,
същото като целувка в мрак.
Как нахлуваш в мене, с ярост скрита
и разплиташ бавно ти косите...
Факли светят ми в очите пак. ...

В тъмна бездна
е душата ми
ранена.
Сълзи се стичат
по красивото лице. ...

Лято слънчево, зелено,
с пълни златни класове,
със простор безкраен, ясен,
и с безоблачно небе.
В летният тъй тих следобед, ...

Имала Лили своя мечта,
да си улови, светеща звезда,
Стълбица опряла, на пълната луна,
въдица простряла, хванала една.
Сложила я в клетка, от сребърни перца, ...

Слънчев, слънчев слънчоглед,
с братя и сестри безчет,
на слънцето ли сте деца,
поникнали от таз земя,
че денем търсите сами, ...

Рие тръпне кобилата
и тресе се яхъра.
Няма зимата силата,
да й скърши хатъра.
Сини синци заплетени, ...

Колко крехък изглежда светът ми,
глухарче сред поле от ветрове,
всеки миг може просто да свърши.
Без следа. Даже без да умре.
Но това е, защото е вечност, ...

"Защо плачеш?" попитах те,
а ти ми каза "Защото светът е сълза" -
Беше малко момиче, още дете,
как толкова рано всичко разбра?
"За къде си, тук не съм те виждал?" ...

Сама не се разбирам, в сълзи потопена,
понякога към себе си път не намирам
в хаоса на разпилени мисли, изгубени чувства,
убити мечти и клетка за наранени души -
като слепец посред бял ден се блъскам... ...

Аз бях от твоите приятели,
които те посочиха със пръст
и от онези тънките ласкатели,
кото с думи ваеха ти дървен кръст.
Аз бях от сребрелюбците най - пръв ...

Душата ми е кладенец тъмен -
непресъхващ, с дълбоки недра.
Пътят до там е труден и стръмен,
че крие в себе си жива вода.
Дланта ми - влажен чернозем е. ...

Предчувствам минзухарени полета –
земята с тях приветства свойта пролет.
Те в блясък свръхсияещ са обзети
и в приказно ухание, и в полет
на птици, зажаднели пак за Слънце, ...

Представѝ си зелена трева
и красива земя представѝ си.
Добавѝ и щастливи деца.
До мечта за добро докоснѝ се.
През нощта заобичай жена ...

Къде си ти? Къде съм аз?
Във този късен, късен час
заспива ли без нас Бургас?
Дали морето пак е буйно,
или напява шумно: „Чуй ме!“? ...