Когато ми стане ужасно студено
(от зима, от чувства, от мисли, от хора)
измислям си август. И слънце червено.
И птици. Да има с кого да говоря.
Събличам деня и оставам по лято, ...

До мен си от безкрайно много време.
Помисли ли си някой за безкрайност
съм сигурна, че някъде звезда
изгрява като птиче изгладняло,
излюпено от крехкия копнеж. ...

Ти дойде.
Приспа нежно тъгата
в люлката на радостта.
Тихо влезе
като топъл вятър ...

Следващите дни бяха кошмарни , не ... не толкова за мене персонално, ами бях дълбоко потресен от невероятните клиенти на клиниката. Минах набързо курса по бионика, където ми обясняваха например как се монтира опашка за кандидатките за морски русалки. Всъщност било много лесно – добавяха няколко преш ...

Разстроени са струните... Не мога
до тебе да достигна с нежен звън.
В душата ми разстила се тревога,
не виждам образа ти в моя сън.
Сред хиляди лица те търся... Искам ...

Квартирата, в която
луната влизаше
през малкия прозорец
и лодката ѝ точно ни побираше
с телата ни, с онази жълта роза, ...

Той с талант си е роден
и такъв ще си остане.
С късче глина всеки ден
съдове различни прави.
Колелото се върти, ...

...
Трябва здраво да похваля
наша баба Кулинара,
всичко в кухнята й се отдава
и на вкус се получава. ...

Аз идвам - пратеник на другата вселена,
и нося ти космически цветя,
любов и земно слънце споделено,
извезано върху чеиза на смъртта.
Докосвам те невидимо, беззвучно, ...

Някой скъса небето
и от него
посипа се студ.
Заваля.
И полите прибра си ...

Dig a hole inside me!
Dig it, dig it,
deeper, darker,
keep it, keep it,
don't forget, ...

Събуди се с приятното чувство на блаженство и смътно трепетно очакване на днешния ден. Грабна звънчето, разклати го и бодрият му звън се ранесе из къщата. На вратата се показа Луси, както винаги спретната и усмихната
- Добро утро, госпожице Ани, надявам се, че сте сънували прекрасни сънища. Днес ви ...

Не знам колко дни ми остават...
Звездите отдавна със мен не говорят,
а и Господ потули се в тихата църква.
Не поглеждам назад – тривиална история,
уморена от есени клапа в сърцето въздъхва. ...

Тя притежаваше хирургическа точност!
Режеше толкова близо до живеца,
че да не ти се живее,
и достатъчно далеч от него,
за да не умреш.

Животът е гара. На нея едни се качват на влака, други слизат от него.

Дори когато не сънувам,
за тебе аз бленувам –
бленувам те наяве и насън.
И към ръцете твои се протягам,
ръцете твои в миг досягам – ...

Палава си - няма спор -
направо си си секс машина.
Завиждат бабите, а викат "Позор" -
Може ли... и аз да намина?...
Верно, малко съм си прост, ...

Не искам да мълча,
дъжда във мен напира
и става ураган.
Него нищо не го спира,
оставя дома разпилян. ...

Плачем. Няма нищо странно или страшно в това. Ние сме просто едни обикновени човешки същества. Сълзите напомнят, че все още е останало нещо съкровено у нас, което е крехко и ранимо. Не са ли те красив ситен дъждец от емоции? Не носим чадъри, защото няма смисъл и нужда да се крием от самите себе си. ...

Ти не идваш от този свят, знам,
от това мръсно и подло, покварено място.
Няма как да наричаш ти дом
място гнило, тънещо в мрак, тъй ужасно.
Ти беше изпратена на тази земя греховна, ...

Под притворената врата на шивашкото ателие до банкомата имаше няколко сухи листа, покрити със засъхнала кал, останала от снощния дъжд. На тревясалите плочки отпред се въргаляха касови бележки – кошчето беше сложено прекалено високо, уж за удобство. Беше увито в найлон, а отгоре – оранжева торбичка з ...

(за деца)
Бяло, зелено, червено
са цветовете на нашето знаме.
Винаги с мен, където премина
то ми напомня за моята Родина. ...

Аз обичам дъжда,
който тихо мокри листата.
Който тихо разказва в нощта
за нашето минало лято.
Аз обичам дъжда, ...

Дори най - гладкия от тях да стиснеш –
да се изгуби, в твоята пестница.
Е камък. Като участ зла, ще висне...
Над бяла врана, а и тя е птица.
Перата бели пръсна - не брои ги, ...

Погледнах
Погледнах нагоре
Към студеното сиво небе
През осиротели дървета
През всичко тъй мрачно ...

Повечето домашни любимци излизат сред хората без намордници. Пинчери, пудели, пекинези /все с П, защо ли?/ са дребни, приятни, послушни, любвеобилни и прекланящи се пред господарите си. Така че – защо са обезопасяващи средства за обезопасените от цивилизацията декоративни породи?
Виж, обучените песо ...

Да танцуваме, а?
Ела, подай ръка!
Не стой далече…
Нямат нужда нашите тела
от нищо вече… ...

Господинът със меката шапка,
кашмирен балтон
и излъскани боти
с ехидна усмивка
и очевадна погнуса ...

Нека в този ден малко радост аз ти подаря.
Да си весела, щастлива,
тази мисъл ме зарежда с нова сила.
Мечтая си за теб неспирно и затуй
моето сърце не иска да седи във мене мирно. ...

Бих казал, дори твърдял пред целия свят, че само лудите хора, вместо мозък, в черепите си имат закачалки за илюзии, но не смея... Би било ЛЪЖА!

Благодаря ти за ц**увките.
И хилядите топли п**гръдки.
И за у**ивките, когато ме видеше.
И за "***** утро" сутрин.
За д**ерието и п**крепата, ...

Чистите мисли пробуждат надеждата,
лесно по тайни пътеки повеждат те,
в мигове тежки на скрита заплаха,
меч ли надвисне над родната стряха!
Светлите мисли с крилати послания, ...

Мълчи ми се, мълчи ми се с водата.
Тя ме разбира даже и без думи.
Молитвите в дълбокото ще пратя.
А капките ще греят помежду ни.
Наричам си най-огнените тайни. ...

С китка трендафил и плакат на Левски продавам пред мола БГ литература, хората спират и купуват:
– Браво, един е апостолът - и целуват плаката.
Потокът намалява, продажбите спадат, провиквам се:
- Извади по-големия Левски от склада.

Този вятър е друг.
Търкаля в равното
изсъхналите клони
на вековни сънища.
На пъновете сяда ...

ЕДНА ВЕЧЕР В ОПЕРАТА – ОТЕЛО ТРЯБВА ДА УМРЕ
Жената седна на третото място на петия ред на партера, готова да се наслади на премиерата на „Отело“, класика и драма от времето на Шекспир, а и като тема и развитие и от по-рано. Тя не предполагаше взрива от емоции и спомени, който щеше да й причини музик ...

Под топлата завивка на листата,
закътани сред парка тих,
немеят вече детските площадки...
Градът е зимен, многолик.
А от високите прозорци плахо ...