Ако се мислиш вездесъщ, единствен
и с жезъл в раницата си към обетования кът,
не спирай своя бяг, дори да се препъваш,
за срещи неотменни в неизвестен път.
Не са четливи знаците, измамно ни упътват, ...

Не знам кой е направил хардуера, но имам много забележки към него! Страшно много! Поврежда се средно за около 40 години. Оттам насетне може да изтрае докъм 70, а после - бум! И отива в небитието! Какво говоря? Понякога изпушва и в по-кратки срокове! А ми разказват врели-некипели за "живот след смърт ...

напевността е
на речта душата и
сърцевината
напевността е
на речта — от небесата ...

Не си тук вече, знам.
Не плача…само си тъгувам…
Назад във времето пътувам,
за да те срещна там…
Да ме чакаш да се върна от далече… ...

Домът е хляб и огън, а и дим,
коричката на мъка споделена,
която трябва с теб да измълчим
или сами сме в цялата вселена,
или в пиян от чувствата ни час – ...

Цвете на прозореца
Какво е един дом без цветя? Не е ли огледало на забързаните хора, които нямат време да видят красивото? Тичайки от работа вкъщи и обратно, те си поемат въздух само, за да спят. Пропускат обикновените неща, които се оказват много скъпи. А какво по-хубаво от това да видиш живот в жи ...

Честито вълшебство семейно!
Честито на многая лета!
Хвала̀ ви, безкористно дейни
творци на живот и просвета!

Ако всички мълчаха, когато
на езика им има брътвежи,
не студът, а красивото лято
ще ни върне отново копнежа.
Ако всеки мечтае сърцато, ...

На старите пътища сложиш ли край,
когато усетиш, че водят към нищото
тогава ще тръгнеш към щастие знай -
то близо е, твое е. Пали огнище...
Отваря вратата и чака те с шал ...

От хладното ониксово небе се сипеше танца на снежинките с дъждовните капки, които измиваха заледените и замрели нощни улички на града. Сякаш в далечината се чуваше песента на притихнал саксофон. Големият неонов надпис на театъра светеше ярко в лицето ми и се отразяваше в купчините фалшиви перли, кои ...

Обичам твоите стъпки
обичам твоя глас.
Полазват ме страстни тръпки
и изпадам в захлас.
Защото чувам шепота на твоя нежен глас. ...

Навън е бяло и тихо.
Като в зимна приказка! Въшебен сън.
Снежинки танцуват във леден спектакъл.
Покриват земята със пухкав килим.
Бяла тишина. И леден вихър. ...

Ти беше тук.
Аз – там.
Протегната душа.
Прошепване.
Усещане. ...

Да бъда твоя изгрев искам аз,
от тихия ти сън да те събудя.
Жадувам нежния ти стихоглас...
Да бъда твоя изгрев искам аз.
Кога ще дойде слънчевият час, ...

Имах островче едно -
малко, романтично.
Само мое беше то,
със цветя различни.
Знам, измислих си го аз ...

Неочаквани думи- стрели,
в гръб, пронизаха мойта мечта,
но макар ,че все още боли -
тя е жива и пее сега...
За онези вълшебни очи, ...

Зима е и в тоя студ
аз за топлина мечтая.
По тебе аз съм луд
и тая самота едва я трая.
Копнея аз за пролетта - ...

Всичко вървеше по мед и масло. Пациентката ми (ни) бележеше сериозен напредък. Вярно – все още не беше готова да я заведем всред хората, не беше свикнала с новото си тяло, а и постоянно казваше, че мъжете сме странни същества. Препичаше се на слънце, излягаше се на огромния шезлонг до басейна, играе ...

Казват изгуби се нейде, приятелю. Дълго те нямаше, жив ли си, здрав? Чуваш ли, виждаш ли, обаятелю? Наборът жив ли е, мекокорав?
Где е живеца, надъхано смешен,
где са ти силните, смели мечти, устремът твой безпардонно човечен, бляскаво чувствен със нежни черти?
Тук съм и пълен съм с нови идеи,
с бод ...

БЯЛО
Беше бяло, беше много, много бяло,
оттатък,
до баира,
през сърцето... ...

Тук светът е по-тих и добър.
Тук поеми дърветата пишат.
Тук вали... Но не искам чадър.
Сякаш бог между клоните диша.
Тук клавишите на дъжда ...

Аз имам малко.
Много, много малко.
Една таванска стая. И камина.
Две черно-бели снимки.
Химикалка. ...

От моя дом, от моето разбиране,
от моето жизнено пространство,
от моята родина на сърцето
казвам, че синовната обич
има най-здравите вериги, с които опасва. ...

Вятърната мелница
Едно момче те гледаше преди, отдавна,
захласнало се в твоята стара красота.
Сега си някак тъжна, а беше забавно,
годините оставиха отпечатъка си сега! ...

Има дни, които искаш
последният дъх,
да не вдишаш.
Да отвориш очи,
да отидеш в мрака. ...

Тя пак ще се върне, недей да тъжиш,
няма как под снега все да зъзнем.
Ще е топло, отново ще хвъркат пчели.
Вярвай само - животът не свършва.
Ще дочакаш април - като цветно платно ...

В миналото,
робската верига е била желязна –
тежка и грозно очевидна!
Днес, през XXI век,
тя е дигитална – ...

Двама влюбени
И сърцата да угаснат,
и сълзите да прераснат,
в мъка неутолима,
ранима, несравнима. ...

Изнемогвам в красива надежда.
Тъжен дъжд и обичан все пак
Ти ревнуваш, но някак изглежда,
по-добре зимата да е в сняг.
Уморих се от кал до небето. ...

Мое родно, мило сèло,
ти в сърцето ми стоиш.
Като птиче дъх поело,
ти не спираш да трептиш!
Мое мило, китно сéло, ...

На следващия ден в уреченото време се запътих към спалнята. На вратата видях надпис:
‘Днес очаквам Аладин’
Малко се замотах в търсене на подходящ костюм, ама не след дълго бях пак пред вратата – ‘Чук , Чук’ – ‘Влез’ . Стаята изглеждаше доста .. различно. Тя се беше омотала в дълъг воал, седеше на кр ...

„Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея."
Евангелието от Йоана, глава 8, стих 7
Бе грешница, прелюбодейка – тя,
тъй стръвно я преследваше смъртта.
Бе близо, все по-близо – гибелта, ...

Моят град е мъничка вселена, градът на мечтите, град на туптящо сърце допринесло чудеса - улиците, площадите, залезите, морския бриз в който ние сутрин се заглеждаме, морето, което ни дава спокойствие и отдих на слънчеви багри, пясъчни фигури, които ни дават възможност да съчетаваме нещо ново и реал ...