Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
369 344 резултата
Понякога мечтата ти полита
с такава скорост, знам, неудържима
и в бъдещето недошло се скита
и там те чака жива и любима.
Върви към нея. Тя, незабравима ...
  380 
Глава XXV
Всички я гледаха с полуотворена уста. Отново появила се беше като гръм от ясно небе, отново посадила объркани чувства във всяко едно сърце, което в момента стоеше пред нея. Погледите им бяха забити в нея, а тя се срещаше с всеки по отделно. Някои познаваше, с други сега се запознаваше... К ...
  932 
  1239 
  616  14 
  1466  11 
Скитник...
( Carpe diem*)
Аз Вятърът сънувам нощем,
а после през деня го гоня
и цял живот така, но още ...
  229 
Аз съм войник. На война съм.
Оръжие нямам. Нито пък щит.
Сама съм. Гола. С врага си.
Той обаче има оръжие.
Има и дебела стена, която го пази. ...
  508 
По всички пристани световни...
За да се знае, да се помни,
че бил съм някога моряк –
по всички пристани световни
развявах дръзкия си флаг... ...
  293 
Самота и не разбиране,
злоба и отчаяние, отегчение . Неподкрепена.
Това бяха единствените ми спътници в живота.
Където и да отидех, отхвърлена бях.
Каквото и да правех, отхвърлена бях. ...
  397 
Целувано и нежно цвете,
не жилав и трънлив бодил.
В душата на поет да свети,
а не в очите на дебил.
Да е на утрото усмивка, ...
  507 
ословесени
чувства — споделени със
сърцевселени
  166 
Сбогувах се със летните лъчи,
с които изгревите галеха морето.
Когато се разделяме- мълчим.
И няма песен носи се в небето.
Не мога лято да ти нарисувам. ...
  353 
с обич майчина
обича челядта си
истински баща
  239 
Вечер в Страната на спомените...11
(из едноименния цикъл)
В отдавнашна мелодия отнесен
във малкия крайбрежен ресторант –
оркестърът от спомени понесен, ...
  324 
Седим двамата под лозата: аз - малък, с ожулени колене и уморен от игрите и дядо срещу мен - с побелели коси, загрубели от работа ръце, но все още живи и неуморни очи. "Дядо, разкажи ми някоя история". И той разказва - за войната, за геройствата, за другарите му, за горещите и сухи лета едно време, ...
  498 
Непокорство е основата на свободата
Изграждаме си личен малък свят
от чувства, страхове и тайни.
В него сме спокойни и богати
от мечти за обичта безкрайна. ...
  404 
Потоп се спусна изведнъж,
а нямаше и капка дъжд.
Прахта по пътя стана кал,
цяла педя, направо печал.
В това безцветно наказание ...
  491 
Магаре съм с участ нелека.
О, бедното, бедното аз...
Разсипа ме мене човека -
Магарето... с име Пегас...
Така ме кръстиха, когато бях във цирка. ...
  416  10 
Както и да го погледнеш си беше чиста случайност да стоя в този бар, в този град, да си пия питието и да ми се струпат хиляди неща.
Надигам ледено студената бира и изпитвам удоволствие да бълбука в гърлото ми. Бутилката е изпотена и аз я държа нежно с пръстите си. Мятам един поглед на телевизора, къ ...
  699 
Тишината узрява, когато неказани думи
се отронват в очите с безшумния звук на тъга
и разбрал си, че, търсиш ли щастие ти, е безумие
да го срещнеш далече. Посей си го сам и сега
под краката на делника - този неверник себичен, ...
  447  22 
Стана тя... каквато стана
в разцъфтялата гора -
Кумчо Вълчо и Лисана,
там заформиха кавга.
Всичко почна много тъпо - ...
  483  14 
  1435 
Хвърлете ми залък, дори и остатък угнил!
Не гледайте моето вехто, одърпано руно…
Съвсем по човешки, животът на мен ми е мил,
макар да се вее на пътя – прокъсана струна.
И черна съм, да, но след мен е пътеката бяла ...
  539 
Пази се от отровните оси,
които идват да те жилят сутрин,
когато в тебе още сладко спи
като дете ухаеща милувка!
Те идват кротичко да ти жужат, ...
  337 
… Грамадният човекозвяр се разтресе. Мечът беше пронизал косматото му тяло и поразил жизненоважни органи. После героят го измъкна и заби пак – този път в гърлото на страшилището. Което само изхърка и с последни усилия заскуба мощните дъбове около поляната. Край!
Героят седна уморено на близката скал ...
  409 
Закачаш се със мен: "Прочетен вестник!"
Че нямало в мен пресни новини?
Добре, бе, но нали ти е известно -
прелюбознателни са някои жени?...
Те, същите, се блъскат и въздишат, ...
  1413  11 
Прогнозата за времето върви
по стария ми цветен телевизор.
Типично за ноември, ще вали,
а някъде на юг, ще грее слънце.
Красива синоптичка се върти ...
  282 
Едва-едва и
да мъждука, любовта
шепти: „Сполука!“
  274 
- Къде отиваш, дъх на океана!
Родена в ласка, с мене остани!
- Шегуваш се, нещастна да остана,
... да те поделям с хиляди вълни́?!...
- Принцесо бисерна! Игривост моя! ...
  2462  20  42 
  637 
По ярките стъпки на лято горещо
последните щрихи на август извайвам.
Есен помаха ми (кротко подсеща)
с хлад на премереност свят да омайвам.
В приказни сънища лятно отишла ...
  420 
Щом величието пълзи в калта
и крилата му, проядени от невестулки,
се провлачват тъжно - ти склони глава
и рисувай спомени, щастливо дълги.
Щом унинието вземе връх ...
  302 
Има моменти, в които съдбата те поставя на място, в действие или те среща с някого и нещо, за което най-малко си очаквал да попаднеш, или си представял, че съществува.
Карам стария си автомобил след катафалка. Черна, лъскава и възвишена с предназначението си лимузина. Съвсем случайно е попаднала пре ...
  964 
Недей да плачеш – няма смисъл,
за мъртвите недей тъжи,
те нивга няма да се върнат,
не ще ги съживиш със своите сълзи.
Но живите са тука, ...
  521 
Много бе ми хубаво когато целувах те,
след дискотеката любихме се цяла нощ,
колко беше хубаво, колко беше хубаво,
толкова бе страстно че аз исках още.
Беше ми приятно страстни очи че гледат ме, ...
  378 
Докосвам те
с нежност
в мечтите си...
И трепти небето -
звездното... ...
  551 
Ако в живота ,всичко бе толкова лесно...
Тогава дали щяхме пак да сме същите?
Схванати,задръстени и саможиви..
И не изпускаме ли,нещо?Да бъдем щастливи.
Ако всичко беше лесно...тогава дали щеше ...
  315 
Огненият кръг на слънцето изскочи зад далечното било на планината и започна бавно, но без колебание да набира височина. И днеска ще има жега. Земята едва си бе отдъхнала след вчерашния пек, а бледите капчици роса, образували се от нощния хлад, скоро съвсем изчезнаха. Ниските, сякаш полегнали баири н ...
  1203  18 
ВСЯКА ГОРЯЛА
Всяка горяла в душата ти болка,
оставя късче празнина и мрак.
Искаш да я запълниш... о, колко...
Стаена остава там, в онзи злак. ...
  121 
Светъл блян, за теб жадувам,
че ти стопли моята душа,
затуй за тебе аз тъгувам,
болката не мога да задуша.
И нека аз - хладният зефир, ...
  605 
Предложения
: ??:??