Не излизай! Навън е студено
и е зима на няколко минуса.
Остани си на топло при мене,
до тихия пламък в камината.
Не излизай! Топлината е тук. ...

Дяконе, виждаш ли ни?
Гледаш ли за какъв народ погина ти?
Днес отново сме под робство,
но страшното е,
че няма кой да ни освободи! ...

Мила бабо, прочети ми
книжката за царя Лъв.
Казват, сред животните
в джунглата е пръв.
Ето, лягам си в леглото, ...

Н ищо не беше предвидил.
А з забраних да се влюбваш
З наеше: със самодива
Д ълго сърцето воюва.
Р адост ли блесна в очите, ...

Зима е, но няма как.
Тя от мене чака знак
и в доспехи трака- трак
тръгвам тежичко към коня,
но проклетникът ми бяга ...

Сутрин се будя. Наливам си чая.
И гледам нагоре в небесния храм.
Моят прозорец е с изглед към Рая.
Аз махам на татко. И другите там.
Изпращам целувки. Изглежда съм луда, ...

Цвят отронва полски трън
С лъч погали ми косата
залезът, дошъл в позлата...
Цвят отронва полски трън...
Идва вечерта несетно, ...

Как да сгъна сега от небесния свод оригами?
Сиво-сребърен жерав, за малко късмет.
Щом сърцето измръзна, а огънче няма и няма,
а стихът ми избяга, защото го хвана съклет*.
Как да чуя сред зима камбанки в крилата на чапли? ...

Колелирам си аз из нейдешно шосе, провирам се измежду крапътни събития и факти и изненадейно ме задминава камион тип тир, натоварен с едикаквоси. Профучава толкова бързо и близо, че благодаря на водача за вниманието. Възхитен съм от уменията му зад волана, признателен съм за адреналиновия шуртеж във ...

Аз откъде съм дошъл... това не съм забравил,
старах се и мисля че, нещо ново съм добавил!
А някои знаят, че са Жената - Царица и властват,
злоупотребявайки, знаят само да злорадстват?!
Хармонията и в живота е математика... често доминантна, ...

"Няма ненаказано добро"!
След нас историята продължава.
Предците ни играеха хоро...
България навеки е държава!
"Няма ненаказано добро". ...

Стои на прага пред схлупената къща
и дните си брои - тъй както свойте пилци!
Все чака - живота там да се повръща,
да се изпълни със смеха на нейните душици.
Ръцете сбръчкани и уморени стиска - ...

Далече, далече отлетяха мечтите...
Сега разорен съм, отчаян и гол.
Следата им сля се с таз на сълзите
във вкуса на живота - горивата сол.
Далеч отлетяха и моите мисли, ...

Какво по-красиво от тях? Знам, че има много неща във вселената, които да обичаш, но… книгата? Не съдържа ли тя всичко в себе си? Тяло, така ранимо, и все пак съдържащо всичко.
Защо, като имаме интернет?
По-малко умиращи дървета. Повече мисъл. Иска ми се да има повече книги и по-малко смърт. Но дърво ...

Чаша вино не е само пиянство,
а разтуха самотна, вместо някакъв валс.
Кой обичал, обичал... Който плакал, забравил...
Някой тръгнал без „сбогом“, друг затънал във фалш.
По-добре да не помня, по-добре да съм глуха... ...

ЕЛА НА СЕБЕ СИ
(превод от сръбски)
Изсекла си ме от вятъра и от брезови стъпки, в жълтата река си ме захвърлила
и само съхна, като обесен на въже. Ръцете ми са топли и е възпален гръбнакът ми,
в огледалото цвета на твоите очи го няма – те са само в паметта ми. ...

БГ РАП 1994

Почувствах ритъма на утринта,
прегърната от цветове чудесни.
Звука им на усмивки се разля,
отворих длани полетяха песни.
В стаята ми задъхтя кокиче ...

В себе си.
Все пó в себе си.
Все по-навътре -
до плътност на експлозив -
докато пръснеш се ...

Целуни зората, още сънено красива,
избягай в изгрева със първия му лъч.
Погледни луната бледа как заспива,
послушай как морето свири гръндж.
На вятъра се остави да те погали, ...

Родино, уж си наша, а си ничия,
съдбата ти в съня ми загорчава –
отблясъци, от минало величие
и в прашни книги, пожълтели – слава.
Лицето ти, обветрено, отрудено, ...

Да бъде утрото прекрасно -
тъмата ще прогоня в миг...
И светва Слънцето по- ясно,
с лъчи погалва твоя лик.
Сълзù покриват ти страните. ...

Наистина не искам невъзможното,
а само ти да ме Обичаш с тази страст,
която прави просто даже сложното -
Да ме Обичаш... както те Обичам аз!...
Тъй скромен съм във своите желания - ...

Мечтата ми се сбъдна, ето -
отвори живите очи...
Сияе пак сега лицето,
гласът ти вече не мълчи.
Позна ли ме? Това съм аз - ...

Може би животът не прощава,
сложим ли в душите си лъжа...
Мога ли за миг да не внимавам
и да се порадвам на света?
Нощите са моята утеха. ...

Това си ти, Любов! -
Хиляди чувства събрала:
От допир до страст.
От сълза до усмивка.
От стон до екстаз. ...

Колоната бавно се точеше по калния път. Катафалката подскачаше по камъните. Зад нея приведена вървеше съпругата, подкрепяна от двете си деца. Синът нежно прегръщаше майка си, сякаш да я предпази отстраданието. Пред очите му се нижеха картини от съвместния им живот. Хубаво семейство бяха - ето баща м ...

Не питам какво,
не питам защо,
без мисъл... просто ти пиша..
По бялата пустош,
пращам писмо ...

Когато гръм удари,
вижте боговете.
В разкъртените ,мокри
тротоари!
Когато гръм удари, ...

Не си виновна, че си толкова добра, момиче! Не си.. Виновна си само за това, че имаш очаквания към хората и докато имаш такива, те няма да спрат да те разочароват. А, хората просто са такива. Разбери! Гримират се красиво, носят красиви дрехи, а отвътре са гнили. Не са лоши, просто са наранени и смач ...

(авторски текст: Източни форми)
--------------------------------------------------------------------------------------------------
強い炎
かのように心を温める
寒い中 . ...

Не може, ти, вечно, да газиш
по чуждите стъпки в снега.
От мокрото все да се пазиш
и все да си с мокри крака.
На другия ден, като тръгнеш, ...

Защо е мързелът за щастие?
Защо го търсим, като чудо?
Нима подобна безучастност
очакваме да не е лудост?...
И как ли да не сме цинични, ...

И всяка нощ е тъмнолика
Когато грейнат по страните
сълзите ми от бял кристал
и вече не разбирам дните,
защо потъват тъй в печал, ...

ГЛАВА ДЕСЕТА: ЕМБОРИАН ЗОНТУЛ
Да си послушник е твърде различно от това да бъдеш пълноправен Маг Ту. Всичко пред погледа ти се променя – дори възприятията ти. Ти си вече своего рода по-висше същество. Или поне така би трябвало да изглеждаш в очите на околните.
Ембориан се прибра в своята спалня. Поч ...

Всеки българин те знае,
о, Дяконе, българска светиня!
Ти си ни икона, знаме,
ти обичаше нашата родина.
Не изпитваше страх, колебание, ...

В нощвите на Очакването
замесвам Желания.
Добавям Истини
към бялото брашно на Илюзиите.
Разточвам спомените ...

Навън от мисълта няма да обточвам смисъл,
нито ти ще ме отъждествяваш с такъв похват.
Навън от мисълта върлува буря от всевечните стихии,
потапящи света в достъпни наситени багри.
Навън от мисълта обхваща музика от две изстрадали цигулки, ...