Зная, мракът е черен,
мъглата е сива,
приятелят – верен,
любовта е щастлива...
Но има малък проблем – ...

целуват се стрелките в циферблата
среднощната мъгла души
изгрева в утробата
преди да се роди
вятърът в захлас ...

Заболя ли те? Беше неволно.
Вътре в себе си скъпо платих
да се любя почти доброволно
до разсъмване с блудния стих.
Изревнува? Не беше нарочно. ...

Насън погалих коледна свиня.
Наточиха ножове да я колят.
Едно джудже се появи с кама,
а тя с човешки глас му се примоли:
Не ме коли, велик си ти - велик! ...

Океани, лунни но́щи –
преживяни там и о́ще...
О, безкрайни и безсънни
лунни но́щи от избраните,
във които и не стъ́мва ...

Бяло раче, бяло раче
по небето плува.
Не е раче, не е раче,
Снежко танц танцува.
Бяло раче, бяло раче ...

Израстна самó, на високото,
отникъде вятър с крила
довя го и, сбъркал посоката,
го пусна, на гола скала.
Орлите, в летежа залисани, ...

То, всъщност, кафето с него си го пия вече няколко дни, да не кажа, че и обяда и вечерята делим... Но така е с нахалните гости..
Е, всичко започна преди няколко дни с леко поболване в гърлото, което повече дразнеше, отколкото наистина да боли. Да, но на другия ден пак така се започна, но около 15 ча ...

Инструкции за употреба: Това е бял сън.
Ти си онзи следобеден сън,
който сънувах между два крема брюле, предвидливо обезпаразитени от джобната ми горелка.
Плейтна се върху клепачите ми
и ме изконсумира двупосочно, ...

Изправя чéло гордостта без звук и
на злобата не плаща скверна дан.
Обръгнала на абордажни куки,
душата – гълъб в Божията длан,
полита след бленувани химери, ...

Ти си моята камбанка,
а аз съм езичето в нея, каращо я да звъни...
Като меченце на полянка
обичам палави игри.
Знаеш за какво говоря ...

Изпращане
Гара. Влакът е атакуван от купища пътници – с чанти, куфари, торби, раници...
Групата се приближава.
Начело е бабата. Не й се тръгва, иска да остане още някой ден при любимата дъщеря и още по-любимото внуче, но... Оня проклет дъртак я чака трети ден на сандвичи...
До нея е дъщеря й. Направ ...

Не съм самотна, просто съм сама.
Беседвам си със собствените мисли.
Не зная кой и как ме е орисал
от люлката до твърдия комат,
но нямам ни потребността от хора ...

Не е ли странно, че в нито една развита държава няма служба, която да сигнализира за изоставен умствен багаж...
09.11.2020
Знам, че не съм цвете за мирисане, ама поне мухите не ме кацат.
04.11.2020
Ако не различаваш патица от лебед, определено не си лебед... ...

Така-а-а! Пред себе се имам нелека задача,
портрет да направя на красива жена.
Какво пък, може и да успея.
Дали ще сполуча? Ще видим накрая.
Ще почна отгоре, както всеки художник, ...

Мила бабо,
Всички ще ти дойде ме на гости,
ала бабо, ние не сме на пости!
Твойте хубави сърми,
никой не може да ги нареди! ...

Мълчиме епично...
Човекът се врича
в Бога на своя нагон.
Изчистен от всичко!
Длъжник по привичка - ...

По баира поскърцва двуколката...
Теглят я старите спомени...
с очи - приковани в Отвъдното,
с копита - до болка изронени.
Странно пее под спиците камъкът! ...

Клето от съдбата детско лице
самотно и свито е сирашкото сърце
потрепва в студа малката уста
думи не са нужни говори с душа.
Мечтаещ за топла майчина милувка ...

Не е богата поетичната ми маса
на изискани менюта, тип гурме.
Във пепелника й почиват два-три фаса,
бутилка бира има и мезе.
Уиски, пури, няма да откриете, ...

Взривих се от баналното пространство
на хорица нищожни и себични.
От курвите напридошли от странство
с логаритмични стихове, е(пични).
Поетките наддали в килограми, ...

Случва се да са те обичали и
да не те обичат вече.
Случва се да са те търсили с треперещи ръце във мрака
и да не те търсят вече.
Случва се да са те искали и да не те искат вече. ...

Някаква вечер, неделя.
Ноемврийско.
Заключени пръсти.
Демоните ни, разминали се по тъмно.
И огледалата ни, конфузно пречупили тъги, виещи в мръсно кресчендо. ...

Хей човече жално,
хей човече във дъжда
гледаш минувачите печално
вяло клюмайки с глава.
Спомняш си за миналото време ...

Целувки залезът разпраща,
едва ожарил планината,
лила́ прелива се с позлата,
упойно спуска се нощта,
в листата птиците се сгушват, ...

Внезапен спомен
на Е...
Внезапно чувство ли сподáвено
за миг в душата оживя?...
Илѝ пък нещо не забрáвено ...

В годините изгубена Любов...
Възкръсват бавно в морна памет
случайно срещнати жени...
Николай Лилиев
Когато дъжд от спомени заръ́си, ...

Притча...
Във една страна далечна,
може би накрай света –
някога си, в друга вечност,
расла царска дъщеря... ...

Ако не се омайвам от очите ти;
Ако не се захласвам по гърдите ти;
Ако не те докосвам аз по устните,
за да вкуся целувките ти - вкусните;
Ако и тялото ти - незагърнато, ...

Обичам те и слава
на теб и твоята красота!
Нека българското побеждава
сега и във вечността!
Обичам твоите добродетели, ...

не извоюваш
ли си свободата сам —
не си свободен
не си свободен —
свободата сам не си ...

Защо не ща деца - питат ме всички,
време ми било, не знам си какво.
Казвам: не, не искам, гледат ме кат' луд!
Не може така, трябва да продължи родът.
Хайде де, за к'во? Бебета да ми реват ...

От моя прозорец погледнат
светът е като в нямо кино.
По тротоара бавно върви силует
наметнат с дреха в тъмносиньо.
С тъжни маски са героите. ...

завиха с нежност
цветя счупена ваза
последен саван

Чета поезия.
Намирам протегната ръка
в един свят на обърнати гърбове.
Разбирам, че е моята.
Обръщам следващата страница.

Резиденцията на Чакърови бе извън града, разположена насред гъста борова гора. Отпред имаше прелестен парк с множество цъфтящи през всички сезони храсти. А задният двор водеше към езеро със смарагдовозелени, прозрачни и спокойни води.
Къщата бе с размерите на имение на благородници. Към нея водеше ш ...