Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
369 831 резултата
Всички бяха влюбени във нея,
но накрая никой я не взе.
Остана празна и самичка,
искаше да е снахичка.
Снахичка лесно са не става, ...
  381 
Познато ли ти е онова чувство, което пристяга гърдите ти, оставя буца в гърлото ти, овлажнява ръцете ти, разтреперва краката ти, спира сърцето ти и забавя дишането ти. Това чувство е като наркотик. От него ти е зле, но си го причиняваш отново и отново и отново. То е като абстиненция. Болезнено и до ...
  539 
хартиен град, хартиени чувства
измислени хора с перфорирани сърца
мислят си, че са изкуство
а са отражение на нашата душа
механиката им безобразно трака ...
  221 
Бавно издишам предвечния злак ...
пропил от недрата мисловното семе
и чист кислород, без тежкият прах,
който не дава живот, а търси да вземе!
Как да рисувам чрез мисъл денят - ...
  326 
Отивай си! Не си ми муза вече!
Отивай си - тъй както и дойде!
Хайде тръгвай - животът е пред тебе!
Не те желая... даже нито ден!
Отивай си! Не си ми обич вече! ...
  457 
Пуста и глуха улица в затънтено градче.
Днес сватба трябва да се вдига,
а вместо нея скръбна камбана звучи - тъжно в глухата улица ехти.
Удар след удар, сякаш туптящо сърце,
изпраща за последен път в скърби едно не започнато начало на две души. ...
  408 
В косите ми ветрец трепти
В косите ми ветрец трепти,
идва пак нощта лъчиста...
Сърцето ми е в плам почти,
а душата - пуста, пуста... ...
  394  11 
Дали аз бързах
или времето пак изоставаше?
Нима не научих урокът суров?!
Не успях да се радвам
на моментите счупени. ...
  520 
1.
Госпожа Петринска си сложи сламената шапка и излезе от хотела. Плажът се намираше на около триста метра. След няколко минути се озова там и зае един шезлонг близо до спасителя. Винаги обичаше да е в близост до спасителната кула, така се чувстваше по-спокойна. Тя, така или иначе, влизаше най-много ...
  2631  29 
Лятото узря и вече презря.
Слънцето и вятърът го прегориха.
Денят тъй бързо намаля.
Стъпките по пясъка го измориха.
Отдавна мина Преображден. ...
  175 
* * *
Някой ден
ще ме попиташ
теб ли обичам повече
или живота си ...
  813 
Аз съм черната котка, която
насред път ще те върне обратно.
Аз съм гвоздеят в твойта обувка,
разранил най-желаното лято.
И съм лунният сърп на небето. ...
  999 
Още е Август, още.
Още свирят щурците нощем,
Още късно се стъмва и рано зората изгрява.
Още слънцето пари със жар.
Още е лято, макар и към края си. ...
  428 
Наднича зад завесите ергенски
Луната – едра, жълта и печална –
въобразява си, че някой я е канил
да преподава важни лекции житейски!
Че в аулата – само нея чакат, ...
  502 
На Албена
... И още ми тежи онази грешка,
която ще ме следва и насън.
Че вместо да тъгувам по човешки,
ликът ми се превърна в таласъм. ...
  395 
В мен клокочи смях,
от който се задавям...
Но какво е толкоз смешно?
Дали това, че оживях
и днеска ...
  404 
нека всеки миг —
Богообщение и
Възкресение
  112 
Последен августовски ден —
и то — предесенно скъсен...
Събира лятото платна...
Настъпват хладни времена...
Към гърлото тъга пълзи,.. ...
  256 
Имало едно време... приказка, но без принцове и принцеси. Само един художник.
Та преди много години едно самотно момиче среща този художник. Поради незнайно какви
причини този образ се запечатва в съзнанието на момичето. Минават години, всеки поема по своя път.
Създават семейства, деца. Срещат се от ...
  545 
Пийте - от зарана до забрава!
Пийте - пък каквото ще да става!
Гласовете пуснете! - Във ярост и в смях!
Пък после легнете. - Кой сам, кой във грях.
Утре още ще пиете - пак до забрава. ...
  694 
Колко ли ще понесе сърцето,
колко радост, колко трепет, колко…
Мразя го, наричам го проклето,
цялото пропито е със болка.
Сякаш съществувам нелогично, ...
  409 
  1162 
  834  10 
  966 
  1408 
Дядо Димитър бил дребен на ръст. Но като ерген, очите му все в по-едричките моми. Ей, така! Тях си хресвал и това е...
Много му била на сърце една такава мома от съседното село. То е наблизо и било обичайно ергените да прескачат често дотам. Тогава имало седенки, а по празници и в неделя се събирали ...
  1246 
Звездите са звезди.
Допълнени с морето -
все едно си ти...
  577 
Защото винаги ще има залез
и тихичко цветя ще никнат...
Вярата, не винаги напразна,
с празните ни орбити ще свикне.
Времето ще проси за отсрочка. ...
  508  12 
/диаграмно стихотворение/
Преди .................
с лед, ................
дъждът сега е цял ...................
сияние и нега на дансинг идиличен. Жега ............................ ...
  822 
Който трябва ще го разбере
Аз не искам да съм влак последен,
нито пък да съм последна гара.
Аз не искам да съм скитник беден
който дните си в нерадост кара! ...
  987 
Любовните ти зони
ме привличат
с торнада от хормони
и звезди се стичат
по прозореца отвън... ...
  1022 
Луната луна е, звездите звезди,
и слънцето слънце, горещо е още.
Но нищо не е така, както преди,
загубиш ли близък, най-боли нощем.
От залез до изгрев, спомен лети, ...
  326 
По стъпките на лятото вървя,
отново изживявам всеки миг.
Събирам всеки спомен - топлина
и всеки полетял от радост вик.
По стъпките на лятото вървя, ...
  224 
Още един ден от живота ни се изниза,
като пясъка във пясъчен часовник,
Още един ден без теб залеза изпращах
и ти ми липсваше до болка...
Още един ден без теб влюбените наблюдавах ...
  470 
Дали от липсата и глупостта се разболяхме
или умората закри ни с абсурден параван,
че всяка грешка и забежка си простихме?
Дали в движението крачките с надежда
флиртуват с утрешния ясен хоризонт ...
  794 
Бебе. Кош.
Еволюция.
Старец. Нощ.
Инволуция.
  286 
Уонго-Бонго стоеше целият плувнал в пот. Гледаше тъпо, изсеченото в скалата празно хранилище и не искаше да повярва. Някой беше откраднал талисмана на селото. Злото настъпваше вероломно и със страшна сила. Преди седем луни, след безпаметен запой и преяждане на свински крачета с чесън, с доволна усми ...
  2575  76 
Случвало ли ви се е докато карате автомобил или се возите да ви засекат на светофар или да ви отнемат предимството на някой селски кръстопът? Много хора карат като пълни джигити и пилотите на космически изтребители не са много по-различни. Много от тях са мъже и, като че ли, изпитват остра нужда да ...
  1006 
Целуна ме морето
с очи зелено-сини.
Любовта е където
няма нужда от рими...
  916 
От звездното небе пълната луна хвърляше мека светлина върху безлюдния булевард, над който крайпътните дървета бяха протегнали дългите си клони. Между тях, тук там светеха уличните лампи с дрезгава светлина. Раздрънкана ,,Жигула" с мъждукащи фарове се движеше бавно по него. В нея четиримата мъже пъту ...
  911 
Предложения
: ??:??