Най-щастливите хора нямат най-доброто.
Те създават най-доброто от това, което имат...
Джериес Авад
Преборих себе си, за да съм различна,
душата ми е храм, а в него се мълчи. ...

Един и същи сън
Надеждата в нощта върти –
да грее слънце вън
на(д) уличката с име „Аз и Ти“.
Един към друг, забързани, ...

Децата
са моите корени -
две зелени издънки с листца,
с венчелистчета ококорени
и стремеж да надраснат пръстта. ...

Старецът с тъжните очи, свит в ъгъла до малкото прозорче,
с набръчкани длани гали, студеното стъкло.
Отваря бавно устни, нежни думи той изрича,
все натам към стъклото вперил поглед,
и отново гали го с ръце, сякаш милва своето дете. ...

Ти ме мъчиш като вятър
и отвяваш мислите ми.
Дъждът се просмука в кожата ми
и наводни мечтите ми.
Тягостно прекършваш волята ми ...

Един спомен, като стара реликва,
смущава съкровеното в душата ми...
Колкото и щастие от него да блика,
тъгата ме обгръща с пламъци...
До бяло изгарям... С времето споря... ...

Този разказ е вдъхновен от песента "Зелената стара чешма".
Тя е още там. Далеч от хората, но толкова близо до тях, зелената стара чешма утолява жаждата за онази чиста любов, която остава непокътната в годините. От времето, когато свенливостта на момата е била онази струя, която е пълнила сърцето на ...

Баща ми на тоя свят
дошъл е с брат.
Но после го изгубил.
В него ден баща ми
не изгубил само ...

Народът е като глупава овца -
предупреждават го хора интелигентни,
но той като немислещите деца
вместо да се пази от политици вредни -
за тях пак ще си даде вота. ...

От къде са парите
В нашата мила Родина
има богати мнозина.
На тези господа парите
не са от труда на бедните и сълзите, ...

Няма как да бъда силна,
липсваш ли дълги години,
чувството изгаря светлината.
Сянка стройна и стабилна
пише за сън и малини, ...

Боля ме дълго, сто години ме боля.
Дали изкупих тежка клетва, на предците?
Да имах ангел – имах, но се запиля,
пияниците да спасява и крадците.
Пресъхнал извор под сърцето дълго крих, ...

Посвещавам на всички
майки, изгубили децата си!
Разсъмнало небе тъма събира
с душа от паяжинен леден мрак.
Сърцето му в заглъхващ дъх пулсира ...

ПРЕМЪЛЧАВАНЕ НА АРИТМИЯТА
Познавам всяка тишина.
До дъно пила съм от здрача
След ноемврийската слана
утайката му най-нагарча. ...

Лъжеш мен, но дали лъжеш и себе си?
Не, не питам, защо да го правя?
Това са си твоите скелети
от гардероба ти, а там не искам да ровя!
Който гали перото ти ловко ...

Аз съм огън във вода,
аз съм мъничка вселена.
Аз съм сутрешна роса
и цветна китка подарена.
Аз съм кратка тишина ...

Мечтая от облаче пухкава нежност
при мен да се върнеш и тук да останеш.
Но всяко разплакано стръкче надежда
пониква в сълза и прераства във рана.
Къде си, кажи ми... Без теб ще угасна... ...

Изгаснат ли последните искри
олтарът ти за мен ще замълчи.
Заключен ще е храмът... Две очи
не ще се взират в мен така добри.
В най-тъжните, безслънчеви зори ...

С тихи стъпки през гората
тръгнах рано сутринта.
Тя, макар тук-там в позлата,
тъжно ронеше листа…
А ветрецът ги замита ...

Животът аз сама ще продължа!
Бих искала също да ти кажа –
не ме е страх отново тоз път да извървя,
без посока, усмихната и помъдряла.
С компромисите говорих аз на ти, ...

Една виола стърже през нощта –
Опитва се – съседът ми – да свири!
А в мен трепери толкова нега,
че искам да си правя харакири!
Звъня му на вратата – посред нощ! ...

Думите пречистват,
сгряват и сближават,
и така сърцата
по-небесни стават!

Родна свята реч,
на теб благодарим и
теб боготворим!

Тази малка, сладка мажоретка
прилича ми на епруветка.
Ще я поканя в моята лаборатория
дори със риск да съм й втория.
И ден, и нощ, и в прясна угар ...

...
Тъз ми ти прахосмукачка
тъй не се и спря,
търта-пърта,
все около мене се навърта. ...

Студените улици приканват
да ги сгрееш с мокра усмивка.
Овдовелите клони проливат сълзи,
защото вече те няма
и счупени те се врязват ...

Пясъчен часовник...
Късна вечер ли те сва́ри
във Великата пустиня –
Вечността ще се стовари
върху теб като лавина... ...

Вълшебството...
(внезапен каприиз)
на Е...
Бил съм приказен вълшебник –
казват – то си е така́: ...

Ния усещаше, че майка й съвсем се е скапала. Напоследък Елица се държеше така, все едно всичко й е безразлично. Беше разсеяна и дори понякога не вършеше както трябва майчинските си задължения. А погледът й бе отнесен като на пияница. Нещо я терзаеше, но какво точно? Не че нямаше предостатъчно основа ...

Догмата...
на Силвана
Толкова малко сме били заедно,
а пък толкова дълго разделени,
че се питам: може ли да е праведно – ...

Беше отрезвяващо преживяване да прекося десетината коловоза на областната гара, да газя през дълбоки преспи рано сутрин без да съм сигурна дали въобще има смисъл да се явявам на тъпото интервю. Но бях без работа вече повече от шест месеца и от трудовата борса най-накрая ми казаха "Чао!" Нямах много ...