Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
369 278 резултата
  954 
To write is just a joke (or so I've heard)
You scribble for nothing all day.
For whom? To this day I have learned
that readers are hard to attain.
You may have the wit, the verse ...
  685 
Вечер...4
Духал толкова отдавна –
вече Вятърът ще спре...
Огнен лъч ще мине бавно –
над смълчаното море... ...
  354 
Не пътеки – мостове градих,
от копнежи, блянове, мечти.
Почти завършени ги разруших,
из основи рухнаха почти.
Прахоляк от руините прехвръква, ...
  835 
Укротих се след чувства пенливи,
пълноводни, и буйни, и пролетни;
след измамни, за кратко щастливи,
отлетели младежки любови...
Укротих се след летни надежди, ...
  1626 
***
- Казах ти да се измитаме веднага, ала защо ли да ме слуша, Нейно Адско Подземничество! – писукаше Огънче под наметалото на Бистрас. И този път, зверчето беше право. Къде и беше ума, че не бе забелязала вещицата-шарлатанка? А и този, небесният…Под нормално присъствие на всички същества в Нефилим ...
  855  15 
Носиш изгрев със себе си,
с всичките му надежди,
както морето носи съдба
и създава чрез нея копнежи.
В светлината прелива от сол ...
  813 
от на сърцето
гледна точка — мир и обич —
без отсрочка
  202 
ГОСПОД МЕ ОБИЧА
Много ме обича този Господ. Като своя рожба ме обича!
Кръста дето вчера ми наметна, пусна гвоздеи в гърба ми жилав.
Влача го като осъден грешник, впила вярата в една обител –
близо ли е моята Голгота, Съд, все някакъв, ще ме помилва... ...
  2977  14  20 
Когато някой умре, се превръща в светлина – там, откъдето...
  2336 
на Емо
Приюти ме, Тъга, приюти!
Нека в твоите скути да седна.
Виж, сълзата ми още блести...
Ти познаваш я... не е последна. ...
  974 
Не гоня вече вятъра лудешки,
не чакам чудеса под дъжд и в сняг.
Не ме отчайват власт и чужди грешки,
не ме примамва илюзорен бряг.
Аз вярвам в теб и ти си моя знак ...
  437 
Лили с едната ръка жадно вдигна чашата с кафето, а другата протегна и остави ключа до неговата чаша с кафе.
В главата на Пиер запрепускаха като обезумели картини и мисли и един остър мирис на печен плъх,
по-силен от аромата на кафето...
Пиер взе ключа, повъртя го, потърка го с пръсти, като съсредото ...
  670  29 
Мама ухае на хляб. Боже, мама ухае на хляб!
Богородица в своята слънчева кухничка шета.
Светлината повтаря гръбнака ѝ – сгърбен и слаб
и повдига ръцете ѝ, дето замесват небето.
Аз със сянката влизам на своите днешни беди, ...
  999  10  13 
Намерих те едва, когато
съвсем не ставах за обичане.
И сбрал душата си във птиче ято,
в ръка – с перо за тъжни стихове...
Тогава исках да летя, безцелно ...
  963  10  10 
  1137 
18.08.2019
Молих се на Господа....
Молих се на Господа,преди да се родя така:
"Щом трябва да съм се от други преродила,
щом редно е и неговите качества да наследя- ...
  651  20 
Изцапани са с пръст ръцете.
Земята им със семена е пълна.
На всяко семенце в сърцето
желанието за живот покълна.
То има собствен корен, ...
  989  14 
Научих се да си подбирам битките,
с глупаци спор? Това не е за мене.
Акули гладни, знам изяждат в плиткото,
наивници - с морето до колене.
За мен не съществуват шамандурите. ...
  1937  23 
Прибирам се от работа. Както обикновено в автобуса е претъпкано, но все пак място имаше. Разполагам се на най-задната седалка, точно срещу прохода в средата на автобуса.
За да убия скуката на пътуването изваждам телефона си и се забивам в любимия си сайт. Пет минути по-късно вече съм потънал в разго ...
  1136  12 
Ще идваш
и ще си отиваш...
До кога?!!
От моят свят,
като завезда проблясваща ...
  731 
Скалите разбиват вълните,
момичета плитки плетат,
морето фучи и излива
пенливи води на брега.
Навярно си чувал щурците ...
  347 
Когато стрелят пушките и танковете,
пълзят в полето, тракат със вериги,
тогаз отлита към Небето Ангел
разплакан, тъжен, от душа обиден...
На тяло-слаб, възпитан не в казарма, ...
  665 
виждате ли инерцията колко е закръглена,
дайте път на клепачите
svetlamila (Светла)
Сляпа съм,
но зная, че това ми отива. ...
  816  14 
Еднотипен ли ми казваш, че си?
Еднотипен?
Че може ли еднотипна да е дъгата?
Аз знам, че ти си светлината,
но преминала през призма, ...
  271 
Утеха ще потърся в стих
Нощем спуснала ресници
под този лунно-звезден свод...
Трия влюбени сълзици
от нийде без да виждам брод... ...
  456  31 
нощ, кабаре
Мулен Руж или не
тежки завеси, кожен салон
пие сам, треперещ ,зад един пилон
а на сцената тя ...
  253 
... такива като нея Господ сам ги вае,
(когато е навярно в настроение)
С душа на истинска вълчица
и плът за грях. Без никакво съмнение.
Бурни дъждове по нея да се стичат. ...
  584 
С ВСИЧКИ НЕГОВИ ТАЙНИ
Търся стъпките на живота отминал,
вече скрити на забравата от прахта,
стържа ръждата, с пръсти милвам
всяка поникнала като цвете следа. ...
  109 
на монахиня Анастасия
С годините понесох много плява,
която ме приведе към земята…
Душата ми без време изтощават
горчиви думи като тежък камък… ...
  503 
ГЛАВА ВТОРА
КРАЛСКИЯТ СЪВЕТНИК Е ПРИТЕСНЕН
Пила бе град, който въпреки четирите века лишения, не бе изгубил грандиозността си. Чужденците, които го посещаваха, се връщаха по родните си земи за да разказват години наред за блясъка и чистотата, която са видели в столицата на Агория. Агория бе страна н ...
  684 
ПЕРВОРУССИЯ.
Дикое поле буйной травою заросло, много буйных голов полегло в пустоте времени. Где тот край теперь, почему он окраина. Где бесконечная ширь степи и шумные реки? Может это Днепр, Дон, Днестр, Двина или Дунай. Никто не знает где начало и где конец расцвету славянской земли. Трава пожелте ...
  1028 
От мерак
душата му подскача,
сърцето му
размахало е кърпа,
бързо ...
  519 
Запомнѝ ме такъв: еднотипен,
заядлив и двуличен дори...
Измори ли се вече от типове
след момчето на твоите дни?
Ще боли. Ще тежи. Ще забравя. ...
  372 
Поисках те
и молих се за теб.
Но вече беше късно,
много късно..
Помислих, ...
  756 
Колко време изгубих,
вместо още да пиша.
Колко чувства прокудих,
без мастило да дишам!
Колко вятър издуха, ...
  339 
И докато блуждая из този си спомен ми идва и на ум, как може би онова пухкаво четирикрако животинче от преди малко по негов си начин бе усетило все още непокварената чистота и наличието на все още невидимото за нас възрастните малко слънчево пламъче в душа на детенцето. А помисляйки си това сякаш ми ...
  745 
Събират в стъкленото си сърце
копнежите ми, светли, по земята.
Допирам, отпечатвам, своето лице
връз хладната артерия на тишината.
Пулсира тя. В безброй угаснали очи ...
  935 
Цветята красиви също плачат,
не си мислете че това е роса.
Откъснати с любов, подарени в здрача,
на любимата жена от сърце и душа!
Поставени във ваза ще увяхнат някога, ...
  617 
Някой уби детето ми !!!
Моето русо ангелче!
Някой уби детето ми!!!
Моят… херувим!
Някой уби детето ми!!! ...
  828 
Предложения
: ??:??