Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
377 063 резултата
  1167 
  1788 
  1814 
  1065 
  1480 
  1311 
  1134 
  1475 
  1013 
  994 
Свободата е гладкият път,
който често не води доникъде.
Но, когато невинните спят,
с боен вик във съня им прониква.
Тя е слънчево-скапан следобед ...
  1141  51 
Тежи над мене,
Оловно сиво-синьото небе..
И самотата,
По-самотна е от вчера..
Вали ме дъжд, ...
  823 
  1072 
Разпадам се, когато теб те няма.
Намирам се при всяка наша среща,
разбирайки, че всичко друго е измама,
а ти ме чакаш дива и гореща...
И ето ни в поредно сливане, ...
  1758 
Нищо в този свят не е дошло случайно...
Природата е изградила ред определен.
Ако всеки разгадае нейната тайна -
към хармония да бъде устремен.
С всяко ново утро да е благодарен, ...
  634 
От короната ли да се пазя,
или Мутафчийски да намразя?
Бойко ли? Отдавна е намразен!
От папи гален, но от Бог не пазен.
Всичко е комедия и драма. ...
  496 
Среща мимолетна, спретната със изгрева.
Заветна бе, но вплете се във мислите.
Съпровод на песни птичи и хладна мистика.
Жарки светлини сред локвички-избистряне.
Отнели няколко мигвания, отмина красотата. ...
  1240 
Свободата е тежък подарък. Сурова десница.
Острието на слънчеви тайни за слепи очи.
Онзи връх, който хромите смело отричат
и невидима капка в меда ни, която горчи.
Тя е златната риба, от всеки горещо желана ...
  680 
Семейство Ланс живее в голяма къща край '' Езерото на желанията ''. Името на фантастичното езеро произлиза , когато Дей (създателят на фамилия Ланс) пише писма за своята съпруга, която е в кома 2 години. Готовите писма той пуска в езерото, за да чуе Всевишния молбите му. Жената се събужда по някакво ...
  1402 
Помислих си, че този ключ е хвърлен
в най-тъмните човешки дълбини
и аз умирам в стихове прегърната
с венец в косите - хиляди вини.
Не, няма да ги върна в чекмеджето ...
  848 
Днес времето не е това
което преди месец беше...
по зли сме, дори на себе си...
сме врагове... щом Светът си,
сами унищожаваме!? ...
  555 
Това е първото стихотворение, коeто написах след 16 години мълчание, през далечната 2009 година, есента.
  3021 
Това е от една руска песен ("Мимо текла, текла, река..."), на която направих мой превод и мой текст. Нямам претенции за авторски права - просто споделям това, което мисля за ценно.
  2847  10 
Умореният ден портокал си откъсва от залеза…
Вечерта го завива с кобалтово сини коси…
Под бетона градът е с клепачи, от сън натежали…
Но сърцето е будно, защото до мене не си…
И какво да му кажа?... Че цял живот тичах към твоето?... ...
  3265  11  24 
Музика и изпълнение - Албена Димитрова
  2501  14 
Песен от самостоятелния ми проект, който започнах наскоро. Текста, музиката, всички инструменти са записани и написани от мен!
  2732 
Оминалият ден прошава леко
и сгуши се във вечерта,
а тя наметна го с елека
на свойта пъстра тишина...
  2328 
  1837  14 
Мълчанието, казват, било злато,
ала от него никога нищо не получих.
Дадох им го в шепи, разделих го
по братски с усмивка,
(понякога цяла, понякога половинчата), ...
  696 
Забравѝ за смеха на морето
и вземѝ си багажа! Алоха!
Телефонът звъни, но заето!
Аз ще пия! Нали съм пройдоха!
Ще се крия в горите зелени ...
  1722  14 
Понякога да направиш една крачка е много трудно. Дори да си се подготвял с месеци, дойде ли моментът, паниката те грабва с лепкави пръсти, стисва те за гърлото и се кикоти ехидно, докато ти се потиш и трепериш. Изглежда лесно да се откажеш и да се върнеш назад. Но къде ще отидеш? Няма как да започне ...
  1421 
С целувката си будиш пустата земя.
Докосваш с длан гальовно всяко малко цвете.
Под пръстите ти цъфват първите цветя,
събудени от сън под снеговете.
Април от цветен дъжд, ...
  681 
Как е, хора, върви ли карантината? Такъв е животът – английската корона си тръгна от Европа и освободи място за китайската – природата не търпи вакуум! Добре, че не си заровихме главата в пясъка, очаквайки, че вирусът не влиза през задника – влиза, и то дълбоко. Един италиански прéател ми го каза. М ...
  629 
Глава 1
Отново ми се случваше кошмарът. Често, когато исках да заспя, цялото ми тяло се вцепеняваше и изпадах в клопка. Чувах ужасяващи трясъци в ушите си, които се усилваха от мисълта, че трябва да помръдна, и аз се плашех до смърт от това, което ми предстоеше. Получавах такива кошмари още от малка ...
  804 
Една муха във пролетното пладне
стремително във стаята влетя.
На слънцето и тя се радва жадно,
затрепкала със звънките крилца.
Избрал е някой да е насекὸмо ...
  577 
(По книгата на Джо Витале и д-р Хю Лен „Абсолютна неограниченост“)
Обичам те и всичко ти прощавам
и моля те и ти да ми простиш! –
това е в мен звучащата октава
и моят искрен, тихо шепнат, стих. ...
  706 
Порутените колони на слепия ми замък
дишат, кървят и помнят душата ти,
обладана от архидемони, обгорени ветрове
и призрачни целувки.
От бучиниш са изтъкани косите ми ...
  724 
Ще отида за хляб,
само толкова мога.
Ще ми стигне за дълго,
гладът е насъщен.
Чувам звук на камбани ...
  619 
"Аз, хан Аспарух, обявявам тази земя
за държава на Българите и нека тези,
които идват след нас я обичат и пазят!
6 8 1 г о д и н а"
Поклон на теб, Ювиги Хане Аспарух, ...
  1488 
Под изгнилата шума на листата
извират спомни и шуртят води.
Под коравата почва на земята
събуждат се сияйни пролетни мисли.
Под непрогледния взор на мъглата ...
  1119 
Предложения
: ??:??