Любов, прибра ли се във къщи,
или се скиташ с маска на лицето,
разбъркала сърцето като пъзел -
да не личи, че много е проклето.
Любов, когато тръгна взе компаса - ...
Не знам кой е автора на музиката и превода на български.
Това е моето изпълнение на тази Коледна песен.
Весела Коледа и щастлива Нова година на всички!
Едно музикално парче по текст на ЗОРНИЦА СТАНЧЕВА! /зориту/
https://www.facebook.com/profile.php?id=100043204806084
https://www.youtube.com/channel/UCMJd5kRGExF9LW24kTPTZfA?view_as=subscriber
Видео - https://www.youtube.com/watch?v=RyAZ2C9e2G4
Наближаваше три след полунощ. Горещият телефон на РПУ-то иззвъня, готов да даде показания. Дежурният полицай - мл. сержант Михайлов, остави пасианса и вдигна с нежелание:
- Пицария „Прадо“, с какво можем да ви бъдем полезни?!
Отсреща не отговориха,чуваше се само тихо, накъсано дишане, силно тропане ...
Срути се. Избледня. Изсъхна. Колко жалко! Венчелистчетата падат заедно с моите сълзи. Едри, закипели от горест, гняв и... щастие. Може би съм луда. Но не съм. Животът ме научи да търся себе си и красотата във всичко наоколо. Защо тогава точно ти не си научи урока? Не разбра ли какво му причини? Не о ...
-Кажи ми, защо според теб империите винаги са били лошите в човешката история?
Емилия Чакърова имаше особено "приятния" навик да се промъква незабелязано зад гърба на някого, с когото ѝ предстои разговор или спор. Тази тактика обикновено ѝ даваше предимство в началото му, а ако внушеше достатъчно ре ...
В една далечна планина, в обширната котловина между двата ù най-високи върха, имало две езера. Съвсем близо били едно до друго, само каменист синор ги разделял, а водите и на двете били бистри, прохладни и чисти, затова всички диви зверове, обитаващи планината, идвали тук да утоляват жаждата си.
Вед ...
Бял лист - неизвестна с безброй варианти -
няма формула гарантираща определен резултат!
Скърца вратата с несмазани панти,
какво ли се крие зад нея отзад?
Детски кошмар, или пък просторът? ...
Ако управляваш малък, но много прост народ, действай чрез:
Прайминг – прави всичко да прилича на каквото не е;
Поредност, прекият път – почвай със и изтъквай малкото хубаво, замитай под килима многото лошо;
Позитивност – обещавай им луната в най-близко бъдеще, само да потърпят още малко;
Лъжлива алт ...
Отбивам се при младата си любовница. Топло, приятно, слага ракийка и салатка, после сервира сарми от станалото вече зеле… Вкусно, хубаво, отпускащо…
Тръгвам си доволен.
И внезапно се сепвам – абе, аз за какво ходих?
хххх
Оплакват се някои, че ни навряха като мишки по дупките. Не е така! ...
Музиката е правена с Quasimidi Raven Max - гордостта на германските синтезатори, но клипът е по-интересен ;)
Обичам поршетата. Имам няколко... на снимки....
https://www.youtube.com/watch?v=h3Jj-7MsiOg
Есента рокли шарени ми шие,
вплита пламъци от залези в косите.
В очите ми прикапва лудо биле...
красиво е... на Есента в дворците.
Зимата в кожухче нежно ме загръща, ...
Аз просто бил съм винаги човек,
човек със свойте страсти и неволи.
Понякога добър, а друг път – не,
готов и да мълчи, но и да спори.
С усмивка съм посрещал утринта, ...
Дава ни способността да разбираме,
но без възможността да го правим.
Любовта обяснява смисъла,
но разумът не е съгласен.
Остава един изход подсказан, ...
С душата си рисувам те в Безбрежност.
Лицето и снагата очертавам
с кометите на цялата си нежност...
Косите ти старателно прибавям
и галени с лъха на световете ...
Понякога търся спасение от това, което ме задушава у дома в тъмнината навън, където е хладно и просторно. Излизам на разходка или понякога да покарам новата си червена Хонда хибрид по улиците. Там намирам своето малко кътче, място за размишление. Спасение от какво? Колко е странно - самотата, чувств ...
Само в сънищата си мога да те видя сега
мой единствен свят, единствена любов.
Очите си вече не искам и не мога да отворя.
За сърцето свят без тебе не съществува.
Ще заспя дълбоко някъде под морето. ...
Отровен мрак обвил е песента ти,
очите ми кървящи, изпити от страха.
Тъмнината в мен сега и в теб ще свети,
защото зорко дебне отстрани греха.
Луната излива своята светлина на плещите ми, ...
И се редяха на дълги опашки –
сведени фигури с посърнали лица.
Жените – със забрадки на главите.
Децата – мърляви и разплакани.
Всеки чакаше своя ред да влезе. ...