Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
369 368 резултата
  2843  17  17 
  1043  10  17 
Shots of the Henny, bottles of Patron
Blunts to your face, you don't wanna sing no more
Lost your C notes
Cabbed all day, took the bus back home
Evictions on your door ...
  1392 
FINNEAS – Break My Heart Again
Hey you
I'm just now leaving
Can I come around later on this evening?
Or do you need time? ...
  2775 
Darling, please take my hand
Please get up, rise to stand
I can't be the one to sing your song
'Cause I believe it's not your fault
Don't be scared, you are my rock ...
  2071 
1.
Беше средата на юни. Инспектор Дамян Френцов седеше на пейката в градината и се любуваше на хубавото време. Розите изглеждаха вълшебно, окъпани в слънчева светлина. Чемширените храсти и цветни лехи покрай чакълените алеи го пренасяха сякаш в друг свят. Леля му Ваня обичаше своята градина и полага ...
  584 
Как си?
Добре съм.
Всеки път един и същ въпрос
И всеки път един и същ (лъжлив) отговор.
И всеки път с него се идва и буря. ...
  543 
Невежият човек е жалък, за жалост, той не заслужава съжаление... И да искам, и да мога - аз не мога да го съжаля, защото той ще ме разбере погрешно!
  542 
Разказ за вечната любов Марко да напише,
Мариана с порой от емоции лошотията да избрише,
Синчецът да грейне с многоцветната дъга,
Иржи да ни усмихне с някоя комшийска шега,
Младен да ни въздигне в космични висини, ...
  505  11  18 
Дори да падна на колене,
да шепна колко твоя съм още...
Да моля мъничко за време,
като скитница бездомна нощем...
Дори да чуеш,че те искам ...
  651 
Ще бъда кратък като живота и нетъждествен като смъртта, обещавам.
Ето какво се случи.
Ровех в мазето да търся нещо в него. Аз обичам да бъда там. Не е страшно, има лампа. Плъх. И паяжини. За причина не питайте – няма такава. Вероятно.
И ето ти – найлонова торба с прашни книги. Радост!
Повечето от тя ...
  1551  11 
  792 
Не сте забравили Нилге, нали? Спомняте си сигурно, че тя имаше две сестрички близначки, които доскоро бяха почти бебета, но вече май са достатъчно пораснали за да ходят и да се опитват да говорят. Казваха се Ейла и Дайра и много обичаха да играят с по- голямата си сестра.
Един ден трите бяха на поля ...
  1436 
Минало е толкова много време, че математиците не могат да измислят достатъчно големи числа, за да го обозначаваме. Какво значение има тогава в кой период точно ще те пратят? Важно е настроението на епохата, което ще преобладава, когато отидеш там.
Надписът светеше със ситни златисти издълбани букви ...
  1137 
София, виж романса днес,
Фалшиви думи, дори усмивки.
Лъжи, поднесени с финес,
Тънки и прозрачни обвивки.
Настана грохотна тишина. ...
  1047 
  1082 
  1622 
  1211 
  1934 
Безкрайно равновесен е денят,
изпил насила чаша целомъдрие.
Простете ми, не искам да виня
послушника ни - слънчогледче къдраво.
Прилича на юдейски херувим ...
  501  17 
И чупя метлите хармански,
в гърба на живота и пак,
и точно защото е лански,
не жаля за ланския сняг.
Издрала на тръни ръцете, ...
  555 
По наследство от дядо ми и баба ми имам част от къща в с. Жеравна. От малка през лятото прекарвах незабравими дни сред красивото планинско селце. От чардака на старата ни над 100 г. Къща се открива прекрасна гледка на юг към Стара Планина, на изток към Добромерица. Така се нарича боровата гора. Първ ...
  541 
Колко ли кармин събира залезът на лято бяло,
че от лъч един всемирен пламна чувство отболяло!?
Колко ли лазур прикрива облакът на вятър бурен,
че небето се разкрива в цвете никнало зад бурен!?...
Колко още равно злато ще посяват слънчогледи, ...
  1153  21 
Ето ме! Накрая пристигнах! Избягах от онзи ужасен, мъртъв град! Още щом прекосих градските порти на новия град, повярвах в думите изписани на прага: " Вие, които пристъпвате тоз праг, нещастието тука оставете!" Дойдох, видях и повярвах.
Още от градските порти усетих и чух празника на живота, който к ...
  396 
  706 
  745 
Шекерчо Спиртов е от наше село.
Той гордост ни е! И голям поет!...
Е, има странност, пусто-опустело,
и зиме, лете – все с един каскет!...
Морят ни жеги или урагани ...
  997  13  20 
Луната е в краката на поетите,
а също част от техните миражи.
Небето мрази силно самолетите,
че хората са в тях като в кофражи.
Блондинките се крият в стари вицове, ...
  542  24 
стихотворение —
благословено е
Богообщение
  212 
***
жена с крила а как боли от нея
сърцето плаче като слон
умът не иска да е с нея
а душата прави и поклон
правдиво ли е да я искаш ...
  318 
Понякога съм твърде пеперуден.
Понякога съм повече зъбат.
В неземна приказка! Дори прокуден,
мастилото е кръвния ми брат!
Пресичат граници и дишат рими. ...
  600  10  15 
Пътуваме за да забравим..
Разказваме лъжи,за да забравим за реалното "лошо"случващо се около нас...
Мислим за лъжите, и истините всеки ден....Накрая осъзнаваме,че сме попаднали в опасният лабиринт,но твърде късно...
  415 
Да се смеем под стон небесен,
ярко като светло утро да блестим,
да тръпнем в мрака на вечерта,
да дочакаме нашата падаща звезда.
Тъй вярно звездички да броим ...
  451 
Мълчим, когато здрачът се сгъсти
и зейне жива черната му рана.
Когато звездобройният пастир
съзвездия събира твърде рано.
Мълчим, когато хлябът ни горчи ...
  1887  20  36 
Склонността на човек да се саморазрушава най-силно го разграничава от животинския свят.
Ако маймуната някой ден се сдобие
с интелект равностоен на нашия
и обвзета от любознателност попита
“защо осъзнавате, че си вредите ...
  725 
Защото те обичах с всеки дъх,
затуй не съм ли полъх самороден?
В подножието бях, ти беше връх,
но нямам от изкачването спомен.
Обрулваха ме гневни ветрове, ...
  408 
Когато се заключи беше малък,
а пръстите му – мънички ключета
тогава още можеше да бяга
и клетки да разбива на парчета.
Тогава още можеше да вярва, ...
  446  11 
Има ли по-лошо наказание от това да помниш? Не мисля!
Най-трудното нещо, което остава от една любов, раздяла, рана.. е споменът.
Така сме наказвани ние, онези които не загърбват с лека ръка хората, които се борят до момента, в който видат че няма надежда.
И аз така се борих до край за една любов, из ...
  496 
Спомняй си ме понякога, когато от мъка си луднала,
когато в светла тъга зазвъни листопадът.
Зная, не станах твоето нечакано Чудо,
но те обичах... а ти беше Божа награда...
Колко е пусто в плен на тъгата любима... ...
  857 
Приседна август. Тихо проговори:
"Бъди до мен, неземна красота!
Очите ти. Момински, лунни двори.
Съня си дадох – с тях да полетя!
Бъди ми ден, красавице на звяра. ...
  811  16  25 
Предложения
: ??:??