Напразно ме моделирате по ваш вкус,
аз мразя да съм захаросана и гладка,
да танцувам с живота покорно фалшив блус,
и да изричам угодни хвалебствия за лъжата.
Не съм от тези дето си ближат раните, ...

Сред сиви капки и мъгла от уличен дим,
Зад фасади кратки и счупен комин,
Нещо проблесна само за кратко,
Изтървано, изгубено, златенце някакво.
Падна във локвата, развълнува небето, ...

Пусни ме в себе си без страх,
душата нежно отвори!
Ти чужда за вина и грях -
пусни ме в себе си без страх!
В очите светлина познах, ...

Законът не от вчера не работи
и първите не са на висота.
Затлаченото глухо си буботи,
завлича те подземната река.
Очакваш ли промяната отгоре ...

Не знам дали
аз закъснях да се родя
или ти подрани,
но някъде там
по пътя се разминахме.

Заведете ме право при Господ
и кажете Му:"Грешен е той!".
Изсипете върху ми помия
и кажете:"Достоен за бой!".
Разкажете му как се опивах, ...

Хормонален взрив – ти винаги мислиш вместо нас..
Уиндоус за атеисти – без иконки…
…Той е роден в бедно семейство и затова е вегетарианец…
…Семейството е било многодетно, затова баща му разрешавал да пипа контакта…
„Господин министре, дайте пари за нашата спортна федерация…“ – „Нямаме!“ – „Но сте дал ...

От дрехи ангелите нужда дали имат?
Защо са им, щом имат си крила?...
Дали за глупости от времето си губят?
Аз сигурно не бих... щом мога да летя...
Но ангел никога не съм виждал, ...

Да ви се представя
казвам се Иван О‘Харчи.
Седнал съм в луксозно барче,
пия хубаво кафе
и съм с празно портмоне. ...

Ако можех времето на зад да върна?
Щях да го направя без да мисля.
Отдавна щях да те обичам, мила,
и мъките в живота ти да съм спестил.
Ако можех времето на зад да върна, ...

Отдавна си мисля - че вирус
вселил се е някакъв в мен.
Без отдих, от време на време,
гуляе из моя корем!
Върлува директно в червата, ...

Силно жадувам за идеал,
за момиче от рая,
за ангел светъл, бял -
теб сал аз желая.
Слънце да стопли дух студен, ...

Лека нощ ти желая, любима!
Спи в самотното твое легло.
Аз макар и далече от тебе,
над съня ти ще дойда да бдя.
Спи, любима, аз вече съм тук! ...

Хора - лъжливи
с усмивки фалшиви.
Ръце - ламтящи,
А души - пустящи.
Его - много високо, ...

Стъблото ми огъвахте злорадо,
сълзеше от почуда и печал.
Пречупихте невинното и младо
цветче, всемира що ви бе послал.
Поднесе ви спонтанно изненада, ...

Вчера в тълпата те видях,
смееше се както обикновено,
но защо в сърцето си
почувствах мрак,
след като разбрах, че не си до мене? ...

Земята се посипа с кестени
и жълти есенни листа.
Слънцето наднича през оголените клони,
разсипва нежна топлина.
Октомври скоро си замина, ...

И през зимата ще те обичам, макар и летен спомен да си ти.
И през есента ще ти се вричам и грешките, по душите ще събличам и огънят по нас, хладно ще угасне, любовта да обречеш, винаги било е грях, ала щастието ни зависи само от това, любов да има и вечно да е вперен погледа ми в теб... Шума на океа ...

НАДЕЖДА
Лъчите скриха се зад мрака –
в нощта останахме сами.
А ти съдбата си изплака,
стаени чувства сподели. ...

– Братле, потегляме след като ТИР-ът отмине. Какво ти е? Не ми изглеждаш добре. О’҆кей ли си?
– Не съвсем. Напрегнат съм – въздъхна Ангел.
– По пътя ще ми разкажеш. Става ли?
Секунда по-късно гласът на Спас проехтя:
– Ангеле, тоя е луд! ТИР-ът! Лети срещу нас! – викът му се вряза в стъклата на пежото. ...

Обичам хората,
дори когато ме натъжават,
опитват се да ме използват, лъжат и крадат.
Дори когато предават.
Те са такива... ...

Съвсем скоро след това Елизабет започна да разпознава олющените къщички, покрай които минаваха. Досега не беше напълно убедена, че ги води по правилния път, но щом видя пукнатината в долния край на една врата и пердетата на цветя в друг прозорец, беше сигурна. Застанала на ъгъла, където Франк я беше ...

Есента ме покани на гости. Приюти ме в уютния си дом. Опече ми кестени и тиква за вечеря. Даде ми малко дъжд вместо вода. Приготви ми меко легло от листа. Зави ме с одеялце от мъгла. А за възглавница - едно навъсено облаче, което прегръщах през цялата нощ.
Тъжните неща се нуждаят от най-много обич.
...

Из размислите на Адулф...
Днес,тази нощ я видях. Видях я отново. Видях я за втори път. Очите ми направо сякаш светнаха,но не мисля,че бе от нощната лампа или пък от лунната светлина. Мисля,че бе от радост,но не мога да кажа дали това бе така и за нея-Айшли. Отново се срещнахме,отново съдбата ни напр ...

Правиш своята стъпка… Судено ми е, а искам да се стопля. Вали. Толкова много оставени стъпки на нечий обувки, преминаващи през всички тези локви. Погледите са надолу, а всеки мечтае уверено, успешно нагоре. Въпреки всичко това, там долу има толкова смисъл. Някои прашни, окаляни, все още има непознат ...

На Живко Лазаров
Платното „Звук“ си назовал...
Напрягам свойте сетива
и ето: случва се магия.
Дочувам стона на хартия. ...

Един прозорец на първия етаж на терасата на частна къща искреше в нощната тъма.Щурчетата се ослушваха и лениво се обаждаха.Силует на полугола жена се мяркаше за кратко.Тихо дихание покриваше света с нежни въздишки.Някакви шумни птици нарушиха покоя на отминалите илюзии и разрязаха облаците с крясък. ...

Смехът ти е саундтракът на живота ми
усмивката ти е картината, която закачих
на стената си с много любов
с още повече труд и пробиване на
най-тъмните страни на душата ми. ...

Изворни стомни в сърцето разплисках,
жаден за обич - от мене да пиеш.
Чувства по-ярки от изгрев поиска.
Днес аз съм слънце за теб. И молитва.
Хълмове стръмни душата изкачва ...

Зоран Генчев - вокал
Зоран Генчев - ударни
Иван Неделчев - бас
Детелин Йосифов - китара, бек-вокали
Явор Шарбанов - тромпет ...