Всичко вдигат - ток, вода,
сметката ни наедря.
Данъци и застраховки,
а пътя - с дупки, пръст и локви...
Сега - технически паспорт ...

Помня те.
Не се забравя...
Всяка обич има топлина,
стои в една прегръдка-
бездиханна, ...

Отбягваш ме, отбягваш ме, а аз,
наивница, си мисля, още час,
и пак при мен ще станеш окрилен
от своите мечти и своя ден.
Започва ден отново, но боли. ...

Мъжете бяха с изопнати лица.Мъката и страданието се четяха у всеки поглед.При по-младите личеше и решимост за мъст.За поправяне на това огромно зло,сторено на България.Някъде там,в сърцето на Балканите,една малка държавица за 6 години бе водила 3 войни!Птицата на българската надежда първоначално не ...

Стоях замаян, загледан в необятното синьо небе. Струваше ми се, че съм преживял най-силното чувство в моя живот. Защо хубавите мигове не се повтарят? Но дори и това, което изпитах, е достатъчно за един човешки живот.
Тя беше толкова красива – като утринна роса, като нежна песен, като ефирния слънчев ...

КЪСИ НОЩИ - ДЪЛГА ЛЮБОВ
( Есен, от книгата - "Цветни бисери" )
Автор - Богданова Величка - Литатру
Усмихна ни се вече любовта,
а нощите ни стават все по- кратки. ...

ЙЕРОГЛИФ ЗА СВЕТЛИНА
Можех ли да бъда друга –
в тълпата да се отличавам?
Мен не ме примамва луксът
и цветовете ме смущават. ...

Трепкат пръсти по тънките черни клавиши,
песента ти се рони - изплакана мъка.
В задимената кръчма неволята тихо въздиша,
всяка счупена чаша е знак - за разлъка.
Кой ли сяда от радост да пие отрано? ...

Бог раздава радушно на всеки -
светлина и нишан за любов.
Някой мисли: така е навеки,
ще си гребна, кога съм готов.
И гневи се, враждува, търгува ...

Той е вездесъщ, свръхнадарен,
с изострени до крайност сетива.
От прозрения велики озарен,
той чува на мъдростта зова.
Кой е като гения да вижда ...

(глава 12) ЖИЗНЕПРИЛОЖЕНИЯ
1. Ты знаешь, как возникла Вселенная, и как породилась Жизнь на земле. Только древняя посланная тебе религия, славит то, что не видит наука, и не знают суеверия. Ты знаешь путь жизни и величие дней. Ты знаешь: наставления, заповеди, обряды, запреты, толкования, обустройств ...

И белег да няма, усещането за болка
завинаги остава да напомня,
че някога там имало е рана.
Душата не забравя: умее да мълчи
и преживява, възкръсва след потоп, ...

Жил был художник один,
Домик имел и холсты,
Но он актрису любил,
Ту, что любила цветы.
Он тогда продал свой дом, ...

Било ли е каквото е било?
Не се замислят птици и смокини.
По-живи са от другите. Защо?
Небе и сладост - хиляди години.
В черупките на нашите души ...

Есенно вълшебство...
Години колко минаха?!...Не помня...
И завъртя се тъжната спирала
на живота. А нейде чака скромната
ми родна къща... О́ще във Началото... ...

Скарахме се с мойта "пачка".
Той заплаши ме със стачка.
Каза, че ще си отиде,
повече не ще го видя.
Влакът му не спря, отмина. ...

Отчаяна е днес борбата!
За парите на родата!
За властта и свободата!
За промяна и против!
Двестатина души със актив! ...

… Да се изгубиш…
сред пухкавите несъвършенства…
на моето тяло…
... Да се усмихваш…
по ръбчетата на характера ми… ...

Ах,това синьо необятно чудо.
Дар божий .
Водорасли навред се ширят
и разказват приказки за русалки и самодиви.
Дивото зове. ...

Но всичко е чувства, всичко е страст,
всичко любов е в магичен екстаз.
Как да те имам, как да те взема?
Над мене виси безконечна вселена!
И всичко е трепет, и всичко е звук - ...

Да знаеше, че всяка твоя дума
е нож или поема за душата.
Да знаеше, че всичко ми е нужно -
и болката, и вълненото лято.
Да можеше да видиш чудесата, ...

Знойно ли лятото с бели нозе те догони,
с пъстра ли стомна събира росата до пладне?
Знаеш ли колко звезди ти душата изрони,
млада девойко?
Що са очите ти жадни? ...

върху покривите на света
гори на слънчевата клада
ръцете му са светлина
къде ли сянката му пада?
със своята взидана сянка плати ...

В проверени грешки пак отново смело стъпвам
лекувам си душата сред наложени декори
но се движа бавно, и достойнство
и на Бога в нещата се не бъркам
улиците прашни със старите обувки търкам ...

Времето и вятърът на промените
отнемат всичко.
И само мойте, нашите
чувства и спомени,
оставят тези заветни мостове ...

Години, минават неусетно,
откакто членуваме тук!?
Къде ...ще попитат онези,
който са номер едно.
А ние ,нечетените тук в "Откровения"! ...

Ежедневни приключения 18
...
Ееее, най-накрая -
взеха ме на планина "Омая"!
Пак е жега... ...

Не ме сънувай
Не ме сънувай повече, недей,
не искам да си спомняш нищо,
не се обаждай повече, не смей,
аз знам, че всичко е излишно! ...

Чакам го, братко, да щракне капанът,
капанът за сънища, не, няма го в мен,
слушам отдавна и клетви, закани
как утре ще съмне, че утре е ден,
но съм неверник, нямам им вяра, ...

Потънали в сумрака на нощта,
бодат очите от очакване,
и всичко е тъга, а утрото е сламка
за самотника, говорещ си с луната
и търсещ сред милиони нея, ...

Не мислѝ, че не мисля за теб.
Разберѝ – тишината ме брани.
Ти не си в параграфа ми „след“,
а си ред от любовни романи.
Ти си мед за душата в съня ...

Да си губим времето…
Смени с нещо леко ризата и панталоните,
отпусни напрежението и натисни газта,
нека усилим музиката и изключим телефоните,
да затворим лаптопите и отворим нашите сърца... ...

Не се оставяй дълго да те носи течението.
Има опасност да се превърнеш в нанос.

СНЕЖИНКИ
Стъпвам върху
празния момент,
студения цимент.
Дали личеше колко е отъпкан? ...

1.
Имаше нещо зловещо в онзи прозорец.
Беше последната вила преди гората. Прозорецът гледаше към дърветата и бе единствен от тази страна. Пердетата бяха винаги спуснати, въпреки че тук не достигаше слънчева светлина. На перваза бе поставена бронзова женска глава, която бе украсена с елегантна червен ...

Няколко месеца след събитията в първия ми разказ, дядо ми носи дарове в Симеоновия стан, сиреч – носи манджа от баба ми и тръгва да ме вербува. Видите ли, трябвало било да се отиде до някаква кооперация не знам къде си, да сме вземели нещо. Аз, със самочувствето си на няколкомесечен шофьор (главно о ...

Когато се запознахме, те мислех за малко момиче,
домиля ми, но с дните ни, ти пред мене израсна
и аз постепенно стигнах до моята страшна истина,
че без теб съм живуркал, живял съм напразно ...
И се изправих пред великата жажда да си Жената, ...

Ти виждал ли си някога тъга
в очите мои есенно кафеви.
Във тях живее тихо радостта,
че от живота най-нужното сме взели.
Ти виждал ли си някога сълза... ...

Не искам нищо повече от песъчинката на плажа,
заклещена в косите ми под сламената шапка на деня.
Горещо моля костения гребен да бъде сляп, да я отмине,
да съм за още малко с нея, за тази нощ тъй кратка като миг,
през пръстите на времето пресят и отразен в моя поглед. ...