Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 644 резултата
за помощ плаче
сърцето — от нелюбов
сякаш превзето
  572 
То че чистя вкъщи, чистя,
пръскам с ароматизатор,
но сега съм първа писта,
станах на дератизатор.
Шапка ми косите крие, ...
  666 
Сънувах те! Сънувах, че си моя!
В чаршафите със черния си хлад...
Долавях на сърцето ти прибоя,
бе само по влудяващ аромат.
Умело преподаде ми урока, ...
  1429  11 
Какво мога да направя,
когато се чувствам толкова глупав с теб?
Иска ми се просто да продължа напред.
Не искам да работя повече,
защото понякога просто не мога да игнорирам ...
  582 
Каква порода! “Селски бабаит”!
Най-първият левент е на мегдана!
Едва ли ще изчезне като вид,
дори незнаен вирус да го хване.
Екскурзийка сега? Защо пък не! ...
  895 
Кога, ще дойде края
на пътя ми трънлив?
Не зная аз, не зная.
Нали сега съм жив!
Сега, ще бъда песен, ...
  526 
Пълзи финансовият крах,
а зад него маршируват черни ризи.
Зад маската на вируса крещят -
Олигарси, политици и слуги.
И нека в този стар, шаблонен „трак“, ...
  899 
Аз много, много съжалявам.
Не съм мъжът от тези стихове.
Във всички бури оцеляване,
аз най-накрая сам утихнах...
Защото любовта ме удряше. ...
  574 
Аз с Господа говоря твърде лично...
И без посредник - връзката е пряка.
Да пие попа и пари да сбира...
Но не от мен, макар че съгрешавам.
За изповед не ще да вляза в църква, ...
  742 
- Какво ще заповядате, месир? - попита Фагот маскирания. Из "Майстора и Маргарита". М. Булгаков
Дори да не може силите да удвои,
жената е способна рицаря да заблуди.
Наместо устните си да даде
и целувките да попилее, ...
  1060 
Когато нервите те хванат
и иде ти да туриш край.
не ръчкай в зейналата рана -
вземи лист и свят създай.
Създай си нещо само свое: ...
  603 
Светът се свива под невидима заплаха,
а колко много видими проспа?
Платнена маска скрива ни лицата,
над друга от двулична суета.
А помня нявга, в по - студени зими, ...
  1020 
  1120 
Днес в гората се разнесе
бързо като птича песен
черна плашеща мълва
за зараза. След това
полицейските патрули ...
  935  19 
— Кой киха в този късен час?
— Аз кихам — каза Финдли.
— Върви си! — Ковид е у нас.
— Кой Ковид? — каза Финдли.
— В гората май до днес си бил? ...
  3027  10  24 
– Ало?
– Ти ли си?
„Много съм тъпа! Че кой може да е?!“
– Аз съм.
– Какво искаш? ...
  1144 
Попитали радио Ереван, как могат да бъдат разпознати днес неверниците.
То отговорило: По това, че носят маски!
  625 
Ти, ти, ти... Една си, а си многолика,
ту тиха си, ту писък в черна буря.
Но винаги променяш мойто сиво
и цветно сетивата ми рисуваш.
Ти идваш непресторено сърдечна ...
  661 
Живееше страхливо.
Нищожна беше по душа.
Усетила и хилав порив,
за вятъра строеше си стена.
Омъжи се, роди си дъщеря. ...
  879 
  2537 
От толкова думи забравих да пиша,
надеждата храни ме – залък по залък.
Ни зима, ни пролет е. Трескаво диша
светът ни човешки. И странно е малък.
Дошло ли е време да млъкнем – за малко? ...
  1089  19 
7.
Беше голямо село, по пътя към Албена и Балчик. С редовен транспорт.
Изкарах само един срок там, но беше интересно.
Класовете – като на село. В пети клас десет ученика, в осми – седем. Не часове, а приятна беседа. Всеки си знаеше – изпитването не е веднъж или дори три пъти в месеца, а редовно. Пиш ...
  492 
Тая нощ сънят дойде във вид на говедо… Не, не някое от поляната с жълтите павета, а истинско. Такова – сиво, кротко, безрого, И ми вика /ама това на сън, бе! Алюзия, както ни учеше другарката Андреева навремето/:
- Хората? Какво сте вие, хората? Двуноги с проблеми. А ние, говедата, сме по-добре от в ...
  392 
Не мога да подредя пъзела
на миналият си живот.
Половината от него е разпилян
в нетрайни съновидения
и избледняващи спомени. ...
  521 
В сълза от споделени думи
се стапям...
Сълзата има си сърце.
Мъничко, студено,
ледено. ...
  503 
В ръцете си събрах частици дъжд,
дали не плаче Господ!? В земни грешки
светът ни бе осеян неведнъж
от грешници със имена човешки.
А Господ пак ли ще ги опрости? ...
  699 
Българската академия на науките е най-старата в света. Всъщност, тя е много по-стара от света, тъй като Земята е нейно изобретение. След като се самоучредява в първата наносекунда от вселенското време, БАН само за сто милиона години успява да еволюира до първата амеба в галактиката. В този си еволюц ...
  1302  13 
Намерих те!
Свидна
Намерих те след толкова години,
загубена във времето назад,
сред наниз от копнежи и от рани, ...
  1608 
- Кой тропа в този мрачен час?
- Аз тропам – каза Ко́вид.
- Свърши́ хартията у нас!
- Уиски? – пита Ко́вид.
- Иди при някой друг серсем! ...
  730  13 
  1293 
  1229 
  1372 
  1663 
  1474 
Нагоре, нагоре, напред и нанякъде...
Изгубва се бройката. Много етажи.
На "всяко стъпало Дяволът" мярка се
и с чувства човешки си прави колажи.
Изстиваме още преди да е мръкнало. ...
  744 
През 80-те години бях асистент по математика в един софийски ВУЗ. Завеждащ катедра беше доцент П., а жена му работеше в катедрата като главен асистент.
Веднъж на катедрен съвет завеждащият обясняваше как да се постъпва с преписвачите (да не им вземаме само пищовите, но и да съобщаваме за станалото в ...
  797 
Отражение от пречупени лъчи
по течната повърхност-
Отблясъци на лунни пръстени
от подредено разпилени нюанси
на синьо-зелени мъглявини, ...
  622 
Опряхме пак до попа за молитва
и не, защото много сме набожни,
откраднаха човешката усмивка
и взеха хляба ни и ножа.
Затвориха ни без човек да сме убили, ...
  524 
Когато слънцето залезе,
Захласва се по мрачното небе.
Където и звездичка да излезе,
Окото му ще я съзре.
И впуска се в мечти свободно, ...
  669 
Завръщаха се всеки път, когато можеха – прах при прахта, в своята точката на пресичане. Пилееха времето ѝ, обещавайки ѝ свежа кръв, но всъщност ѝ носеха само себе си. Тя ги поглъщаше, доволна от привързаността им и ги изпращаше далеч от себе си, за да се огледа в спомените си за тях. Но!
Веднъж, так ...
  798 
Предложения
: ??:??