Пътят на устните...
Нощта е тихото пристанище където
приста́ва разлюляната ми плът
и търся след Безкрая на морето
на любовта загадъчната гръд... ...

Оптимистична равносметка
„Загледан“ в Миналото вечер,
замислен в тихия прибой –
разбираш „грешни ми човече“,
че всеки избор беше твой!... ...

Здравей, приятно ми е - аз съм Никой,
да седна ли до теб така…
нормален съм, ала извикай, ако си мислиш, че си във беда.
Самотен съм и малко тъжен, в момента, не че съм така…
Искаш ли хляб, малко е ръжен, ...

Таз година се изниза
някак, без да разбереме
стегна ни финансовата криза
иска средствата ни да отнеме.
Евро, долари и стока, ...

Най-обикновен таван. Има го във всяка къща.
На поглед пръв е пълен с непотребни вещи.
А изкачиш ли стълбите към него се превръща
в история на … съдбини човешки.
Тук всичко е потънало в безвремие, ...

Глава 15. Освободительный порыв.
*- Вот такое дело значит само по себе Учитель, - Первоход говорил запыхавшись, устало, откуда-то издалека вытягивал сказ: - Пока вы смотрели что-то не то, я в Перворуссии побывал, там такое творится, события не трущобные скажу честно, сам видел, глазам не померещилос ...

Ела...
Напразно е живял човек,
ако очи за хубост като твойта няма!
Жена, прекрасна като теб
е нужно да се съзерцава. ...

Днес - както се разхождах из калта
и мислех за известни поговорки,
аз зърнах в пожълтялата трева -
огромни - десет бели мухоморки.
Подминах ги с очи и продължих ...

Когато си прав, дори и със меч
да режат от тебе меса,
напук на таз кървава, кървава сеч,
разпервай по-волни крила,
защото е истината чиста и свята, ...

Орисах аз в моите майчини нощи детето,
родено невинно да бъде в побъркал се свят,
под пластове грим да не крие лице, а в сърцето
камбанки на мигове цветни със страст да звънят.
И смях да разлиства, и обич в душите да сее, ...

И всеки ден ме стряска от екрана,
една особа с тяло на скумрия,
как трябва на фиданка за да стана,
зелени разни смутита да пия.
И меле треволяк, сибирски гъби, ...

Понякога се губим сред посоките,
които са навсякъде пред нас.
Потъваме сред бездните, дълбоките,
забравяме и правото на глас,
което дадено ни е с самото раждане - ...

Видин - Баба Вида
От векове през бури и забрава,
Баба Вида пак изправена стои,
духът й никога на колене не пада,
а вдига бойни пушки и тръби! ...

Не би могло да бъде по-красиво
щом твоят дъх е моят въздух нощем.
Небето е дантела. Ти - мастило
в ръцете ми. И пиша. Пиша още..
по кожата ти с аромат на пролет, ...

Кълбенце огнен залез снощи скрих,
та този свят измръзнал да се сгрее.
С коси - крило от вятър го завих,
реката натъжих - да му попее.
С парченце кадифено от леса, ...

СБЪРКАНО ПЕТОЛИНИЕ
Напуква се стъклото изведнъж.
На струйки – като отглас след молебен,
отнейде плисва клисавият дъжд.
И кой да подозре, че е вълшебен? ...

връхлетя през предния прозорец
внезапна, ослепителна
голяма бяла въпросителна
върху калния октомври
щъркел непоследвал ятото ...

Погледни към звездите тази нощ и ще ме видиш някъде сред тях сега.
Как блещукам ярко аз и за твоята любов сияя.
Ще усетиш, полъха на вятъра студен,през тялото ти да минава
и мисълта за мен ще те топли тя тогава.
Помни,че винаги ще съм до теб,във радост и във болка. ...

Не бързай , Ноември не бързай...
Превръща се времето в бързей.
Тъгата в листата се скрива.
Но тръгва сърдечната крива
нагоре във нощите влажни. ...

Имаше един много колоритен квартал , почти в центъра на София. Дядо ми е бил партньор в СОАТ и е бил обиколил всички грамадни строежи в страната. Когато обектът привършвал, той натоварвал цялата челяд и покъщина в камиона си и се местели на друг обект. И тъй дълго време, докато баба ми възстанала и ...

В горите стари на Атон,
в килия тъмна, влажна.
Монах раздипля том, след том
и пише книга важна.
Едва мъждука там свещица, ...

Докосвам те в писма.
Дано да го усетиш.
Край мен — лъжа, тъма
и само ти ми светиш.
Прегръщам те в писма. ...

Неволно към твоя прозорец поглеждам,
когато натам имам път
и мисли по тебе подреждам, пререждам,
възпирам, но те се множат.
Край тебе са бури и северен вятър; ...

Студено е, усеща се приближаването на зимата.
Имам тук-таме някой топъл ден, но сега е дъждовно и студено.
От малка не обичам есента и зимата, есента може би, че свършваше безгрижния живот и плажа и започваше училището, азимата, нищо че има има коледа и нова година, пак не я обичах.
Помня веднъж, ни ...

Какво?
Какво какво?
Чорапите!
Какво!
В пералнята! ...

Ако някога ми се разсърдиш,
никога не го крий от мен-кажи го.
Ако някога допусна грешката
да те нараня-моля те, прости ми.
Смирено, моля те да ми простиш. ...

В твоите очи се визирам и търся себе си в тях..
Но за жалост, нищо не намирам,
любовта ти превърнала се е в прах...
Не ме обичаш и боли...
Ти моето сърце жестоко нарани. ...

Едно цяло бяхме, едно цяло бяхме,
два пътя да имаше ставаха един,
в целувка с форма на бял пръстен живяхме,
пръстенът политаше към свода син.
Очите ни в тъй искрена целувка ...

Една от знаковите къщи в центъра на Бургас, в стил романтичен сецесион, обявена за паметник на културата, се рушеше и придобиваше все по-окаян вид. Построена бе в началото на миналия век от италиански архитект, допринесъл изключително много за модернизацията и западноевропейския вид на бързо развива ...

Ноември почука
Октомври, в красивата ми есен
остави дъх на дюли и цвят на хризантеми.
Октомври ме рисува с цвят небесен-
измил сенките от миналото в мене. ...

(на светлата памет на леля ми /Майка/,
която почина на 30.10.2020 в Париж от Ковид 19)
Отиде си. Отиде си внезапно.
Защо не ме предупреди поне,
файтонът да приготвя еднократно, ...

3.
Ивет бе наясно, че ще я потърсят от полицията. В подобни случаи съпругът бе винаги дежурният заподозрян и щяха да проверят алибито му. Когато Иван ѝ се бе обадил, съвсем машинално се бе съгласила да му помогне. Не бе очаквала никакви усложнения. Какво трябваше да направи сега? Да излъже или да из ...

Нагледах се на мрачни небеса.
Очите твои искам да погледам
и в тяхната бездънна синева
потъвайки, с любов да се опия!
Душата ми намръзна се сама, ...