Затънахме като Андрешко в блатото
а краят е подобно хоризонт далечен,
като мираж в пустинята когато
Мойсей с народа си вървял обречен...
Години в път и в търсене на истини... ...
До болка истинска съм, и затова –
наполовина, не мога да обичам.
Обичам ли, цялата горя,
и пак чиста от пошлостта излизам!
Полуусмивки и полуслова, ...
Щастие търсех във всеки нов ден,
недоволен, че от него по малко намирах.
А късметът толкова близо стоял е до мен,
но не го виждах, вървях и не спирах.
И точно, когато бях се отказал, ...
Тази нощ луната ще заплаче със червени кървави сълзи.
Но не от радост,а от мъка ще го прави,защото моето сърце рани го ти.
Рани го не със жест а с думи,думи тежко назовани от твоята уста.
Не знам защо си толкова студена,нима не чувстваш нищичко към мен?
Единственото за което аз се боря е да се влюби ...
Ще те почакам, ти не бързай, мила,
сложи́ синята рокля на цветя,
косата разпусни – искряща свила,
недей да слагаш тъмни очила.
В очите ти магичен блясък плува - ...
Спокойно! Знам, че във всяко място, където се публикува поезия, тази тема редовно се дебатира, разнищва, скандализира и прочие. Принципно най-често се обсъжда темата, какво е, и какво не е поезия, а този спор, колкото и да е комерсиален и древен дори, винаги става причина за избухването на скандали ...
Защо поезия, ако не е с душа?
Защо любов, ако не е в сълза,
истинно търкулната в небето
и замъглила лицето с тревога...
Защо красота, ако не е звезда? ...
ДЪЖДОВЕН ШАЛ ЗА СБОГОМ
Обичам те, докато август спи –
във сенките на мрачното усое.
A ти не вярваш в ангели, нали?
Поискаш ли – крилете ми са твои! ...
Дори да завържа небето на възел
ще падне на ниско Луната.
По нейната крива, в най-тъжния пъзел
ще липсва ключът за вратата ти.
Ще липсва ключът и ще липсва бравата, ...
Морето съблича рибарските мрежи
и се загръща с одеяло от вятър.
Вълните - свирепи триони, режат
от пясъка късчета лято.
Пустее брегът. Самотен е. Мъртъв е. ...
Някому ще се стори неприлично, друг запита: "Абе, баш това ли трябва да обсъждаме?", трети направо ще ме обвини в расизъм или нетолерантност...
Ама тоалетните, клозетите, кенефите ги има. И са били нужни - особено на цивилизованите хора. А виж, различията при ползването им, са показателни и интересн ...
Мракът бавно изплете тъгата на люлка
и потънах в мълчание лунно.
Тишината направи завивка от вълна.
Самотата превърна се в мълнии.
Страх ме е от небето. И от огъня също. ...
Червилото ти е оставило следи,
които водят до онази среща,
където ти, където ти, където ти,
със устните, от огън по-горещи,
разпалваше и палиш в мене страсти, ...
Ноември рисува златисти картини в очите ни.
Хвърчилото лятно отлитна по слънчеви дири.
С подбити нозе и измръзнал от дългото скитане,
в комина ни вятър шансони забравени свири.
Блести в хризантемите скреж и в косите - измамен е, ...
Моята истина е, че те обичам
и не успявам да те забравя,
колкото и усилия да полагам —
отново пред себе си те виждам.
В прегръдките ти пак потъвам, ...
Зарови ме дълбоко във пръстта,
не останах ничий спомен, незабравим.
Излекувал сърцето си в скръбта,
забрави как бе единствен, мой любим.
Останките захвърли на боклука, ...
Пред буря...4
С атавистичното усещане за буря
тревожно вятърът сгъстява тишината,
а синкав здрач към въздуха притуря:
изящната прозрачност на нещата, ...
Здравей, приятно ми е - аз съм Никой,
да седна ли до теб така…
нормален съм, ала извикай, ако си мислиш, че си във беда.
Самотен съм и малко тъжен, в момента, не че съм така…
Искаш ли хляб, малко е ръжен, ...