Устните ти са изпълнени с кръв,
а аз ужасно жадно ги целувам...
Хапя те бавно... Убий ме пръв,
с кръвта ти сладка се опивам.
Очите ти са пълни със звезди, ...

(Източни форми)
--------------------------------------------------------------------------------------------------
炎のような目
闇を素早く突き抜ける
若い夜に ...

Какво стана с' сърцето ти?
Чуждо ли беше?
Уж ме обичаше даже, когато
ми се гневеше...
Огън ме топлеше, нямаше рани. ...

Колко приказки знае реката?
И разказва ги, с глас на момиче,
всяка думичка бързеи мятат,
босо ехо зад камък наднича.
В плен на своето тясно корито – ...

туп-туп, туп-туп
да не счупиш прозорците
с тази лудо подскачаща топка
и да се нарежеш
туп-туп, туп-туп ...

-Мислех, че сме се разбрали по въпроса за срещите ни, Алексиев. Не можеш да идваш в централата когато си поискаш.
-Така е. Но имам важна информация. Възстанових част от записа от подслушвателя в стаята на майка ти. Искаш ли да го чуеш?
-Искам, но не тук. Да отидем другаде.
-Не беше ли кабинетът ти з ...

Но гледай - не изгрява слънцето
дори в разгара на следобеда.
Дървото се е обещало за прегръдка на вятъра в един речитатив.
А уморените коне, към залеза
от никого неводени, ...

Бесен тропот по пътя пред човешки хиени
и души, отеснели от жажда за кръв...
Боже, дай от съдбата минута спасение,
глътка въздух - до края на краткия път.
До арената сива, до леда на стоманата - ...

Денят като река се влива
в среднощно празното корито на града.
На пръсти мракът си отива
и самотна птица пак запява Песента.
Хората се будят, тичат по задачи, ...

Ако някой във вярност към теб се кълне,
виж слънцето дали е изгряло!
Отвръщай му тихо, с "да" или с "не",
да запазиш сърцето, любящо и цяло.
Като есенен дъжд думи се леят, ...

Няма да крещя!
Дори и няма да извикам!
Аз уморих се от крещене!
От викане,... дори и нямо...
Уморих се... ...

На нашите поетеси тук
Две тела –
една душа.
И мисълта
е с цел една. ...

Колко са горещи косите ти черни,
ех, стоплят раменете на хиляди мъже,
походката ти е самоуверена,
виждам те и мракът спретва въже.
Очите ти са много горещи и ме топлят, ...

Глава 7
МАСЛОТО
Те седяха в бунгалото на Майкъл. Мая каза, че е най-добре капсулите да се раздъвчат със зъби, тъй като чрез лигавицата ще започне усвояването на канабиса. Майкъл така и постъпи - сложи капсулите в устата и ги задъвка. По вкус маслото се оказа дори приятно, то бързо се топеше в устата ...

Текст и Изпълнение: Геновева Цандева
Музика и Аранжимент Бойко Иванов
Тази песен съм я качвам преди години , но реших , че като нямам Коледна песен тази година да преработя тази. Като човек , който си няма друга работа. А и в това време май имаме нужда от нещо по-весело.

Огньове ме обграждат с рунен знак.
Тимпани сто в нощта забиват пак
и в ужас още чувам вълчи вой...
И идва тя към мене и крещи
с неземната си ярост: " Чакай ти! ...

Събудя ли съня ти ... ще съм утро,
гальовен лъч в росата на зениците,
букетче нежност, с цвят на изгрев
и светлина, потрепваща в деня ти.
И някак неусетно, ще си спомниш ...

Веднъж Животът ме спря
и накъде потеглям ме попита;
дали съм мъдра и клета,
влюбена и невъоръжена,
плаха и криволичеща, ...

Някой те поглежда
някой те боли
със звездите нощем
не заспиваш ти.
Болката изричаш ...

Много мъка, отчаяние
виждам на хорските лица.
Има изход от туй изпитание,
просто народът да не блее като овца.
Но той още си спи, не шава, ...

Обичам, когато в скута на баба
се гушна преди да заспя.
Да гледам
светещи „зайчета“ по тавана
от старата печка на дърва. ...

Дъждът вали навън
и просто е това.
Налегнал ме е сън.
Дали да не заспя?
Жена роди дете ...

Картината висеше на стената.
Картината с полегнали треви –
полегнали от онзи силен вятър
отнесъл разпилените мечти…
Мечтите, дето капчици в росата ...

Поглеждам плахо в себе си,
посрещат ме оръфани петна.
Зарасли, незарасли белези,
издялали сираческа съдба.
Съдба във дрехи неудобни – ...

*Линия 88*
Ще се опитам да разкажа историята така, както се случи в началото на седемдесетте години на миналия век.
Във Вечния град има много автобусни линии.
Не зная защо, казват на автобусните маршрути линии.
Може би, защото на всички градски карти маршрутите им са очертани с прави червени линии. ...

Българийо, гордея се със тебе
и с името, през вековете несменено,
с войската ни, със славните победи,
със знамето ни бойно, непленено.
Гордея се и с азбуката родна, ...

Не крия страстите си, в бурните ми нощи
от себе си присъди съм отнел,
в които нямам спомен, живи мощи
е туй, което никога не съм приел,
но да не търсим миналото е измама, ...

Ще падаш, ще ставаш,
ще бъдеш отритван.
Дебело ще подчертаваш,
ще си често съсипан.
Ще се блъскаш в довари, ...

От днес ще нося кадифе!
Дори обувките ми,
ще са кадифени...тренди!
Ще нося и коприна тънка, финна!
Ще пия мляко със кафе... ...

Не те обичам.
Не обичам теб.
Обичам начина, по който ме поглеждаш.
Обичам прилива ти. Като шлеп,
как леко в дълбините ме повеждаш. ...