С гальовност
Аз слушам твоя глас и твоите думи.
Горя в ласките на нежността.
Горя от думите на твоя глас гальовен.
И вярата тъй силно завладява ...

В живота ни кантара,
люлее се немирно.
И в бруто, нето, тара
претегля ни неспирно.
И радост ни показва, ...

Когато влязох в стаята усетих как по гърба ми започнаха да лазят тръпки. Чувствах ги така, сякаш си правеха състезание. Санитарката хвана плахо дръжката на вратата, сякаш очакваше да я удари ток, а плътната бяла ръкавица опряна в метала изкрибуца.
Присвих очите си неволно при този звук и стиснах здр ...

Не може в погледа ми да се събере,
прелива през сърцето.
Такова си през лятото, море.
Когато е студено, си сребро,
което ненавиждам. ...

В теб се родих и в тебе живея,
в малки частици с огромна любов.
С теб дишам и с тебе се смея
и съм готова на всичко, щом ти си готов.
Мой си завинаги и твоя съм аз, ...

Усмихни се на новия ден,
на цветенце листенца наболо.
Не бъди на тъгата във плен
и не гледай, не гледай надолу!
Усмихни се на капчица дъжд, ...

На Иван
Какъв пламък в очите
е отразен в твоите картини!
Дори на небето лъчите
засяват жажда в мнозина. ...

Лъжата пристъпва бавно и с тежест – да замаже някоя грешка, да прикрие отсъствие, да успокои гузната ни съвест... Понякога дори е изречена с добри намерения... А Истината винаги е гола, боса, зъзнеща и натикана в някое ъгълче по различни причини... Чака своя час! Като че ли се страхува от цялата бля ...

Пред вашата врата, с така бодяща изтривалка,
душата ляга и съвсем по кучешки скимти.
Не се умилква за храна - без ласки тя е жалка
проскубаните свои болки - ще ви ги спести.
Излизате навън :Я, кученце, гадинка малка, ...

Къде са днес поетите –
държавата кипи.
Забравихме заветите
на доблестни бойци.
На нашите родители, ...

същината
на
нещата —
разпозната
в ...

Уж се раждаме с вик и с очи любопитно отворени
и това, че не виждаме, всъщност е бабешки блъф,
уж дълбоко в земята преплитат се спомени корени,
и кипи по рождение буйно ярка бунтовната кръв.
Там във родилното, всъщност и в гроба еднакво мерилото, ...

ДЪЖДОВНА ПРИКАЗКА ЗА СБОГУВАНЕ
С тънки нишки обримчила мрака,
тишината е твърде ранима.
Кос ли в тъмното плахо изплака?
Прегърни ме за сбогом, любими. ...

Дъждовни, топли локви нежно ме прегръщат и
в тях плуват пъстри минали животи.
Припомнят ми момичето, то пак е същото,
жената в мен вали, по чужди ноти.
Привличам гръмотевици и мрак - неволите, ...

Изплетете от болките си кошница, за да съберете радостите, които ви очакват!

Тук е лятото истинско,
с вик на гларус и с нощи солени.
Детсво с пясък засипано.
Стари трепети - непроменени.
И Луната е кръгла, ...

Дъждът тихо стенеше по прозореца на стаята. Самотно сърцето летеше към спомена за далечното лято, при него, обичния мъж. И глухо същото това сърце връщаше порива и копнежа за нереалното бъдеще. Седнала на коленете си, Сиси впери сините си очи към водните капки навън, а мислите и се превръщаха в сълз ...

Когато бях в десети клас
и учех шев и кройка,
другарката започна в час
легално да ме бройка.
Изкарваше ме всеки ден ...

Времето ще покаже
дали ще изхвърли зад борда
екипажа.
Някого – знам – ще накаже.
Даже и аз да ...

Джипът отби вдясно и спря до контейнера за боклук. Мъжът зад волана – добре облечен брюнет на около четирийсет години – свали стъклото, за да хвърли бутилката си от кока кола. В този момент видя, че с бърза крачка се приближава млада жена. Допреди малко тя бе стояла под един крайпътен орех.
– Ще ме ...

Бягаш припряно
от мен и от себе си,
гмурнат в матрицата биваш играч.
Пътник без път си,
забравил посоките, ...

«Ако си мислите, че образованието е скъпо, пробвайте с невежеството.»
(Дерек Бок, президент на Харвард 1971–1991)
НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА КОЯТО ВОДИ НАДОЛУ
В това да го наречем „есе” чието заглавие си откраднах от книгата на Бел Кауфман (Up the Down staircase) няма да коментирам нищо свързано с училища, ...

Когато ти е трудно -
Спри!
Огледай се, послушай, помисли.
А след това се усмихни
И продължи! ...

Две ръце протегнати
две сърца разбити
две съдби разминати
две рани непокрити.
Две звезди изгаснали ...

Сънят ми
Когато сънят ми леко спи
съблякал всяка мръсна дреха,
и легнал само сред звезди,
а съвестта ми е постеля лека. ...

Поисках майчинско сърце,
а жребий Соломонов получавах.
Сред трупове, разкъсани на две
децата си на другите раздавах.
Свят Делта, остров Кефалония, 16-ти век ...

Съдбата ни срещна, за да ни раздели.
Никога няма двама заедно да бъдем.
Писано ни е далеч един от друг
ден и нощ по другия да копнеем,
в сънищата единствено да сме двама. ...

Живея между два акорда -
паузи сърдечна тишина.
Любовта пулсира по клавишите
и звуци капят с есенна носталгия...
От всеки такт душата ми сияе. ...

1.
Петимата мъже бяха заели две съседни пейки в кварталната градинка. Беше горещо и задушно, но дърветата тук им даваха известна прохлада.
Погледите на всички бяха насочени към отсрещната сграда. Тя представляваше стара триетажна кооперация. Не беше добре поддържана, но си личеше, че някога е била а ...

Към Българския народ!...
With Love!...
Народе Български, къде си?!...
Дали́ в Историята спиш,
но със заветите на Левски – ...

Изнасилват ни с презерватив
изработен от бодлива тел.
На мъртвия завижда всеки жив
(освен ако не е крадец или предател...)
Зад нас строени чакат във редици ...

...
За "Промяната"?
За нея трябват и дела,
за едни - погрешно разбрани,
за други са само "свободни" слова, ...

-Какво предпочиташ - глупаво или зло? - попита "Разумът", т.е. Съзнанието.
- Нека зло! Нека зло! - заподскача по фройдовски "то", инвентаризирайки подсъзнанието си.
В това време Бог някъде бе заспал, и ги остави да се оправят сами - тях, същинските самодвижещи сили.
Още много години, още много войни ...

Вече беше чист следобед. Слънцето скоро щеше да залезе и да сложи край на поредния работен ден. Небето сега бе оранжево, понякога туктаме се разливаше и по някоя червена, алена боя, караща го да изглежда като кърваво. Алис,русокосата двадесет годишна, синеока девойка, стоеше пред имението и се любув ...