Пролет е, хора! Даже е лято!
Полейте градините, нека цъфтят.
Събувам се боса и по тревата,
краката не стъпват, а просто летят.
А въздухът сладък, как леко се диша ...

Ако имаш нужда от мен, ще остана...
На безвремие всеки ден мен и теб ще обричам...
Виж в очите ми, дъга от емоции пламва –
всеки път щом до мен си и шепнеш "Обичам...".
Ако ме искаш в живота си – покажи ми... ...

Беше гладен...
Толкова гладен...
че с трепереща вече ръка...
посегна към кофата...
Отвътре... спокойно, ...

Толкова много ми липсват усмивките.
а над маските гледат тревожни очи.
Не че аз съм спокоен, вдишвам жаден молитвите
и тъга в мен по погубена радост тъй скръбно звучи!
Грехове безчовечни ли с болки изплащаме, ...

Ти си на баба и дядо радост голяма,
гордост слънчева за татко и мама,
нека щедро Бог съдбата ти благослови,
със здраве, дълголетие и сбъднати мечти.
Усмихнато небе над теб ярко да грее, ...

Сгушен на залеза в шепата,
Наметнат с тъмносиньо небе,
Надничаш на света зад кьошетата,
От всяка сянка се плашиш като малко дете.
А светът е разперил примамки – ...

През прозореца гледам сега
и рисувам ръцете ти мъжки.
Вън вали, ти разхвърляш снега,
чистиш пътя към нашата къща.
После цепиш дървата на две, ...

За ноември дойде време
да си тръгне с есента.
Наметалото си взема –
наметало от мъгла.
С него той покри земята ...

И утре слънце ще изгрее,
а вечерта и рой звезди
и южен вятър ще повее
и северняка… Може би?
Листа ще падат посред есен, ...

Хвърля облак мрачен
върху мене своята сянка
и боли ме в дела ми невзрачен
като ухапване от пепелянка.
Очаквам вечен сън, ...

На миналото в дните пак се връщам,
вървя по стъпките на моите деди.
Душа́ вините. Детето в мен прегръщам.
От спомени, сърцето стяга и боли.
Времето превърнало е всичко в леден прах. ...

Да играем ли пак на шише,
както десет години по-рано?
Целуни...
Целуни ме, момче..,
както някога! Брой отначало! ...

Под дъжда не върви на кокили,
не под купола той е звезда
и с дъжда разговаряше мило,
а от него не хваща ръжда,
не, не бе от ковано желязо ...

Снежни преспи се трупат навън,
галят пейки, площадки и клони,
само живота потънал е в сън
из зорите от хлад неспокойни!
Леко дочуват се стъпки в снега .... ...

В този клип съм събрал част от танците на народите, като ...от Нашенското по-хубаво няма! :)
https://www.youtube.com/watch?v=kMc53GvPplY

В ръцете ти звездите оживяват.
В прегръдките ти рядко се страхувам.
Понякога не виждам топлината.
Сърцата ни са тънки като струни,
достъпни само тайничко в душата, ...

Бил съм беладжия. Всички тъй ми казват.
И не се досещат, че с това наказват
моята душичка - още лъчезарна.
Аз съм разтревожен зимата коварна
как ще преживее селската ми баба. ...

Композиция, аранжимент и запис - аз.
Китари - Kriss Viconte.

Погледни ме - аз съм твоето момче -
прочети ме - аз съм книгата, която обичаш -
разбери ме - аз съм само едно сърце -
преоткрий ме - в мен живееш и дишаш -
прости ми - когато съм сгрешил от глупост - ...

От самотните рафтове на магазините,
на ТЕЦ-овете, тъжно въздишат комините.
Витрини мълчаливо заснели в полет гордите птици,
рисуват замръзнали цветя, през премрежени ресници.
Мътно, мърляво слънце, напомнящо за ядрена зима, ...

Хей, чуй ме, драги! Ти – какъвто си и който си,
такива, като теб по двама - трима хрускам.
Сред зима дето обещават бели лотоси
и пикниици, на облаците – на закуска.
В душата моя, драги, седем са небетата - ...

Ще се усмихна напук!
Трудностите разбиват,
но аз още съм тук!
Пътища се намират
щом се търсят такива, ...

Едно такова ми е – двустепенно – тъгата съм облякла с усмивка...
Между страхове и дезинфекция съм разпъната.
Животът ми – с две лица – реалност и приказка. Щастие ще е, ако успея да реализирам приказката.
Липсват ми желания... Това не е ли знак за безсилие?!
Понякога плача... за да не ми се плаче то ...

Не съм мила прозорците, откакто се изнесе. Преди ги миех всяка седмица.
Пак искат да се срещам с този Дончо. Не намериха ли по-привлекателен.
То верно, че и аз не съм в позиция да избирам, ама те буквално най-закъсалия.
Той също не ме хареса, усещам, надявал се е на по-млада и слаба.
Как им хрумна д ...

Пада тишината, пада.
Небето е като в мъгла.
Снежец се сипе за награда
над заболялата земя.
Превръща чернотата в бяло ...

-Ех, Алексиев! Направо да ти завиди човек като те гледа!
Димитър Чакъров бавно седна на пейката до човека, към когото се обърна и прибра ръце в джобовете на коженото си яке. Беше хладна привечер. Началото на декември.
-Брей! Богаташкият живот трябва да е много скучен, че да завидиш на едно пенсионир ...

На примката от гарваново ехо,
люлее се обесения стих.
Изпълни се пророческия шепот…
В тъмата влезе Светлина
и мракът затвори своите очи.

догодина
пак ще долетят
и ще чуруликат
с пълна гръд
и знездото си ...

Странно нещо е любовта. Мислех си, че съм открил това, което ме прави щастлив, а се оказва, че е поредната неудачна връзка. Случи ми се да изпадна в комични ситуация – резултат от разминаването на представите ми и действителността.
Аз съм тих и затворен човек, останах неженен най-вероятно поради фак ...

Той се доближи до вратата към терасата, открехна я леко и си промуши главата през образувалата се пролука. Да, навън вече не беше вече толкова горещо. Върна се в кухнята, взе чашата си с уиски и купичката с бадеми и излезе. Внимателно затвори врата след себе си и се отправи към далечният край на тер ...

Вятърът блъска вратата
Пердето се ветрее безгрижно
Стъпка по стъпка...пристъпвам в тъмата
Тук са си всичките мебели...
Портретите ме следят от стената ...

Не ме измервай с термометър,
градусът наистина е - минус,
усмихни се и ще стане + плюс.
Не ме ограничавай с време,
денят наистина е къс, ...