Завръщаш ли се с вятъра студен?
Не беше взел ни куфар, ни водица.
Ни сладко от смокини. Нито мен.
Прескочи тишината, като птица.
Едното ти крило остана тук. ...

По стихове на Agferdousi65 ( Асенчо Грудев) и Contessa ( Светла Асенова )
ПРОЛОГ: Разстваря сцената завеса,
в спектакъл сбъдва се мечта.
Аг Фердоуси и Контеса
актьори са на любовта. ...

Мярката, отвън, дали затяга се,
или пробно ще си я олабваме,
ха, добре сте ми дошли,
през почивни дни,
баничарницата вкъщи ...

Жена.
Като скулптура от лед, която диша.
Тя не е цел, изплъзва се от тази роля
и устремът да я превземеш става киша.
По-скоро път е в плът, ...

Зима е, но топло словоделие
чака те нагънато във скрина.
Меко е на допир и е фино,
има дъх на празнично веселие.
Зима е, сезон на изобилие, ...

В завалял от любов летен ден
се разплакаха капчици нежност.
Посадил беше слънце, пленен
от пулсация в тиха безбрежност.
Но от розови свежи листа ...

Забравен сред тревите на октомври
щурецът пее августовска песен.
Изгубен във сезона, не съзира
как в него бавно песента замира.
Той дълго вика своята любима ...

Ще облечеш ли с тялото душата
или ще зъзнеш в януарска нощ?
Не я наказвай, тя сама – горката
ще бъде като истински Гаврош.
Но никога не идвай – само тяло, ...

Светли звезди сияят
в тъмното нощно небе.
В сърцето ми те остават
и аз чувствам се добре.
Душа мечтае за тях - ...

Черен флаг... Пиесата е драма.
Прологът тече, а теб те няма.
Пред театъра те чакам пак.
Ти не идваш... Ах, не виждам знак
и тъгата ми е по- голяма. ...

Разкроявам небето на мечти и тъга.
Колко много е взето!Има капка вина.
И снишавам гласа си, всяка дума е вик.
Няма как да сънувам онзи прелестен миг.
Разтопи се сърцето върху моята длан. ...

Казвам се Живко, но вече ми викат Цуни Кака. Ударението на "у". Между петдесе и шейсе години съм. Скромен човек съм, нищо ми няма. Работя, никъде не излизам, лягам си рано. Редя пасианси. Не съм конфликтна личност. Ерген съм. Тих и почтен. Учтив и възпитан. Но нещо не е наред с общуването ми. Предим ...

Някъде далеч на Юг, там където нормалната земя се засичала с Розовата пясъчна пустиня от едната страна, а от другата граничела с Кораловия океан, живеело семейство Ригадуга.
Чудна фамилия било това, тъй като се състояла от Мамаригадуга, Татиригадуга и трите им деца - малките ригадугчета, двете двуяй ...

Баба Зима пак дойде
със наметка снежно одеало.
За децата да натрупа сняг
постара се тя,
но как? ...

НАП-аст неочаквано ме нападна!
Защо съм продавал плетени маски:
вирусите или ваксините са гадни!?
Нямам за продан съмнителни ласки!

Две души самотни,
Бягат от реалния свят,
Намират се по октомврийските пътеки,
И кикотът им се ръси като сняг.
Две души бродили, ...

ДЕТЕКТИВЪТ
След като излезе от срещата си с доктора, първата работа на детектив Бос беше да набере екип за специална операция от най-висок ранг. Кредитите бяха преведени, така че той можеше да харчи на воля, но той не беше глупак. Първо трябваше да се ориентира малко в обстановката и да види кои от ...

Сърцето ми разбиваш вече, мила.
Напуква се, започва да боли.
Какво да правя с него, няма сила.
Страданието ще го повали.
Така ли го желаеш, днес да страда? ...

Не си пиян, зелената лоза
все още е потънала в ресите си,
танцува вятърът възбудено кан-кан
наместо без посоки да се скита.
Тръпчивото усещане в гръдта ...

Кафе с аромат на тъжна песен
със зимен спомен
и със много сняг..
Кафе от минало без захар
със кратка пролет ...

Спах, но сънят ми не беше спокоен.
Виждах все Ивето в образа двоен,
като от филма на ужаса слязал.
Чудех се как ли в дома ми е влязал
и се събудих с тревога голяма. ...

Боиш ли се? Недей, не ти отива.
На мене остави да съм плашливата.
Стремглаво пада шарещата крива
на връзката ни към дола с копривата.
Ще кажеш, не е болка за умиране. ...

Часът е три, а мен не ми се спи.
Ще взема да прелистя малко Гьоте.
А може кат си хапна три сърми
да драсна стих - за нови - идиоти.
Или пък ще отключа тъп канал, ...

До смърт ми е омръзнал този делник,
предъвкващ остарели новини.
Разделящ ден и нощ — неравноделно,
та лудостта ми да я подчини.
Разсъмва се. Умора те приспива, ...

Природата душа ли няма,
че черним нейната премяна,
гледаме ни'й да разрушим,
всичко до коет' се доближим.
Нищо няма да остане, ...

Реших да се калявам, в поза Буда
излязох на терасата, по бански.
Мъжът ми каза : “Мила, ти си луда!”
и псуваше наум - на италиански.
Студено беше само отначало, ...

Вече свикнах да нямам лице
и никой да не може да ме види.
Счупено е и последното крилце.
Блянът е засрамен от обида.
Вече свикнах, че съм част от нищо, ...

Ех, илюзии мои красиви,
пощурели
с последния танц
на дърветата
преди съмване! ...

- Имаш бръчки.-
огледалото крещи,
слънцето свети безмилостно
и вае тъжни уморени очи.
Сребро проблясва в косите смолисти ...

Искам да изживее всеки ден и час
истински със жест и мили думи,
в реалности и най-простото у нас
в радост на земно съществуване.
А времето, то може да е всякакво - ...

В смълчаната стая сякаш, че зима
и двамата с теб в студ е сковала.
Хлипа със глас тишината незрима,
своята скръб едва обуздала.
Усмихваш се ти, по навик невинно - ...

Подобни надписи къде ли не си чел,
нали така, приятелю безценни.
Широко срещан е баш тоз модел,
а буквите... най-често не са дребни...
А ти самият някъде дали ...