Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
369 330 резултата
Дай ми, Боже, кмет да стана
там във София голяма!
Сто ремонта, ще захвана,
ще крада, като за двама!
Дай ми, Боже, да кметувам, ...
  506 
  1601 
  1871 
  1088 
Сбогуване с Океана...
Аз утре вече трябва да замина,
но тука ще остане Океана
и вятърът над водната пустиня
самотен да тъгува ще остане... ...
  579 
Денят е мъж,
разкъсващ утрото
до кръв
със груби ласки.
И блясва светлина. ...
  321 
Тоз път мъжката ни група
Е под китайския "кахър".
Днес слабо вятъра си духа
Затуй разперихме чадър.
Мама телефона погна ...
  488 
на дървената пейка тая вечер
с рибарите на обща маса бях.
Л. Станчев
Мъжете следват вечния си юг –
смиреното весло в дома отвежда. ...
  1013 
Снежинките пеят навън.
Събуждат от зимния сън.
Подават те смело ръка,
за весела зимна игра.
Снежинки мънички и бели, ...
  2905 
На колко много хора им се иска да са като птиците… Да летят, да се издигат в небесата, да се стремят към висотите на безкрайната шир, да гледат от високо на дребната, все по-свиваща се Земя, да подминават гордо с погледа си страхливците, пълзящи в кълта…
Красота… Устрем… Безспирен полет…
Друг свят, ...
  475  16 
Няма да повярвам на това което виждам, но на моята душа.
Там е скрит покоят, там са всичките блага.
Кой даде ухо на тези думи
ще се отърве от всичките зулуми.
Кой отвърне се от тях, ...
  439 
Чакаш телефонен звън
с оправдания отвън :
,, Нещо случило се там ! "
,, Няма вече хоросан ! "
,, Дограмата се закучи ! " ...
  761 
I'm not your hero
I'm your beast.
Don't need me now .
Was peaceful rest !
I had my story ... ...
  1262 
Земята направи своята обиколка
отиде си денят ,пристигна тъмното
и появи се пак онази болка
от времето когато бях на дъното.
И сещам се сега тогава как ме беше страх, ...
  437 
Аз отново протегнах ръце.
Аз отново поисках,
но плаках.
Виждах истини много,
със мръсни ръце ...
  466 
Светът не знае как да се държи.
И сякаш му е някак неудобно.
Съдбата ни избра да го красѝм,
след толкова години на виновност.
И нищо вече няма да е същото. ...
  511 
Втурнал се е тоя народ да пише, чак страх де те хване. Още не са научили как са подредени буквите в азбуката, обаче почват стихчета да подреждат. Я, викам, да видим кое стихотворение сте научили и кой му е авторът. Абе то не било задължително да ги знаят наизуст, щото програмата била претоварена, та ...
  973 
  1026 
В един съботен ден
В един съботен ден, под мрачното утро, на пейката в паркa, стоеше той . Сърцето му бе потънало в печал, разумът му потънал в дълбокия здрач на мисли. Наоколо около него беше само сивота, както бе и в сърцето му. Потънал в далечни и великолепни спомени. За това кой беше той, как бе ...
  526 
- Остаряхме си, Гино!- казва Стайка през смях, докато сядаме на една пейка в парка и наместваме изкуствените си ченета. Смеем се дълго на времето, на децата, на луничките по ръцете, на посивелите си коси. Младите искрено ни се радват и не след дълго няколко пейки до нас също се разтрисат в смях, под ...
  1311 
Къде ли си? Поспри се за минута!
Измисляй ми най-бялата магия!
По лунните си друмища се лутам
и глутници в безсъниците вият.
Навярно се налага да почакам, ...
  1428  16 
Не събирай красивите спомени в кош -
те са вятърът който ще милва косите,
те звездите са в тъмната тягостна нощ,
те са пламъци луди горящи в очите!
Не унивай от някой, щом с теб е бил лош, ...
  697 
(или как стигнах до Русе)
by Christoph Georgiev
Нека първо да разсея съмнението, че все още има хора, които са достатъчно луди и авантюристични, за да подминат работа и да тръгнат на пътешествие. Няма! Или аз не съм ги открил още. Разбира се имаше жена. Ах, каква жена (смее се). Разбира се, не тя бе ...
  571 
Как увлече ме ти по спортния риболов
да ходим двама с теб в дъжд и в пек, и в сняг.
Рибаря, зная, винаги трябва да е готов
да лови от ранна сутрин чак до мрак.
Може би да учи любимата си годеница ...
  498 
Бавно плува луната…
С чужд мъж мачкам тревата…
Щом луната отплува,
пръв той гащи обува!
  488 
– Здравей, Любов!... Да знаеш, как ми липсваш!
– И ти на мене! Страшно много, мили!
Часовникът да превъртя, как искам...
назад – в ръцете ти да съм!
– И ти, ли? ...
  872 
  1989  11  11 
  1025 
  862 
  852 
мерзно пътят към
оповърхност`яване
направляван е
  251 
Ако нещо, нещичко, във Вселената не е съвършено балансирано, то тя неизбежно ще колапсира, защото всичко свързано/взаимносвързано...
  513 
Такава винаги ще я запомни:
отчаяна, със молещи очи -
изпълнени със мъка и огромни...
Гласът задавен в него пак звучи…
Той крачките като беглец усилва - ...
  1052  14 
от умението да се радваш
не забравяй да си даваш,
и вярвай си в тази част
щастлив в своя пръст,
посей наученото до сега ...
  369 
Съгреши Човека! Съгреши!
Ни повече, ни по-малко от другите Човеци.
Чул бе, че „Човешко е да се греши“,
че „Цар веч' няма, а Бог, ако го има, е далеко.“
Уж всички си затваряха очи, - ...
  423 
Черен облак срещнал бял,
силно викнал и му рекъл.
Где си тръгнал, де летиш?
Толкоз лек си, толкоз бял.
Аз съм мрачен, аз съм черен, ...
  514 
Животът беше четири стени и малък прозорец, притискащи го неумолимо около себе си, ала той чувстваше присъствието й в празната стая.
Усещаше я в милувката на течението ,промъкващо се през открехнатата врата. Виждаше лицето й оформено от сенките, преплитащи се в ъглите на помещението, подгонени от дн ...
  547 
Ако с моята лодка летите,
понеделникът петък не слуша...
От вълните платна си ушийте,
океанът е вашата суша!
Капитан на платна от надежда! ...
  711 
Извит като змия
пътят е пред мен,
аз пъшкам и вървя,
гоня бягащия ден.
Откакто зазори ...
  241 
3.
В шест и половина сутринта се чуха движения и тропот из коридорите на урологичното отделение:
– Ставайте! Събуждайте се!
В десета стая бяха будни.
Първо легло беше омачкано, скърцащо и мокро. ...
  532 
Предложения
: ??:??