Всичките накриво, аз – на кестeрме́!
Хайде, живо-живо, пролетта дойде!
Тичайте на двора, сняг ли пак вали?
Еее, майтап бе, хора...! Зима е, нали?!
А сега сериозно – печката бумти ...

Храбростта си изгребал до празно,
коленича под тебе, небе.
И смъртта всяка нощ ми е празник,
зазоряване сетно не бе.
Верността се дарува с брутални ...

Лъжеш ли ме, дяволе проклети?
Мамиш ли сърцето ми с кафявите очи?
Ще ме пратиш ли към пъкъла с ярост бясна
или са искрени твоите мъжки сълзи?
Между буйна страст, лудост и скандали ...

Аз исках да преплувам любовта,
но ние я превърнахме във спомен.
Душата ти е вик осиротял,
от бездната на мрачен мост отронен.
Гради го с камък. Ти не се смили. ...

Между мене и лятото има две-три пресечки.
Трябва само от слънцето да направя хвърчило.
Да побъбрим със Зимата по момичешки двечките
и да пийнем по чаша тъмно греяно вино.
После ще я изпратя. Тя живее зад ъгъла. ...

Водѝ ме, където добро е да бъдеш добър –
протягаш ръка и достигаш очите на Бога,
сълзите му рухват в порой, но не търсиш чадър.
Водѝ ме, където да бъда обичана мога.
Където морето целува с вълните брега ...

Когато тръгна си от този свят
за мен едва ли някой ще тъжи?
Дали ще бъда стар или пък млад
това Съдбата само ще реши!
За времето което изживях ...

Душите ни са голи охлюви
плъзнали във ниското,
убежище си търсят.
Утаен в недрата им
oстава блясъкът. ...

Беше ранен декемврийски следобед. Слънцето грееше и след няколкодневното застудяване, и снощният дъжд, времето можеше да се определи, като истинско циганско лято. Младши сержант Щерев седеше на скамейката зад ротата, припичаше се като дърт смок на есенното слънце, и пушеше цигара. Оставаха му точно ...

Лято. Жега. По обяд – глад. Ами сега?! Дали да не хапна на "Чифлика"?! Доводите да избера тая кръчма са: 1. Вкусна храна, 2. Бързо обслужване и не на последно място, паркинга пред кръчмата е сенчест (автомобила е черен и за половин час на слънце докато трае обяда , така ще се нагрее, че по добре да ...

Красива къдрокоска на тротоара стои,
гушнала стара цигулка с премръзнала ръка.
Голямата е,поставила я е под своята брада,
а лъка танцува върху струните с тъга!
Тихо и спокойно се спуска вечерта, ...

Покапвам морско синьо
по крехкия снежец
и малко сок от диня,
а славей – скъп певец
запява насред зима ...

Ригадугите са нещо средно между бозайник и птица. Кожата им е космата като на бобър или видра, но иначе изцяло приличат на патица. И като дивите патици са пъстри. Женските в жълтооранжеви нюанси, а мъжките в изумруденосинята гама. Изобщо са атрактивен пример за животинско присъствие. А пък малките р ...

Селото ни не беше голямо, имаше-нямаше 300 жители. Беше сгушено на върха на един хълм и приличаше на наклонен калпак. Опасваше го малка река, която като тънка змия се увиваше около него. Лятото слънчевите лъчи го напичаха безпощадно и наставаше такава горещина, че напомняше на гореща ковачница. Река ...

...
Стихът, пак подбутва ме отвътре
да го понапиша,
не че муза ме е обладала,
просто ще успокоявам мама. ...

Когато отново прогледнеш,
дали ще съм същата?
Изгубила себе си, търсейки пътя.
Когато отново ръцете ти чувстват
и ме прегръщаш, ...

Зачетох, сричайки, йероглифите,
изписани от светулката в нощта:
"Не си сам!"... бе написала тя.

Взимай яке! Да излезем!
Виж на вън какво е времето.
Слънце, сняг и малко вятър -
слагай шапка на главата.
Ръкавички, после шала, ...

Не бързай още... малко потърпи.
Ако ли не – ти влюбвай се тогава.
За минали любови не скърби.
Той, корабът, предателски отплава.
Оковите на спомена счупѝ. ...

По стихове на Agferdousi65 (Асенчо Грудев) и Contessa (Светла Асенова)
ПРОЛОГ: Спектакълът ни продължава,
любов по-силна запламтява
и в плен на ролите си те са -
Аг Фердоуси и Контеса. ...

КРЪСТОПЪТНО ЗАТИШИЕ
Дошъл си и си тръгнал, без да знам.
Дъха ти аз защо ли не усетих?
Къде потегляш – непознат и сам –
по стръмни, неизбродени пътеки? ...

Светът отдавна село – глобализъм,
но хората не се сближават, хич.
А хидра от екраните излиза
и бълва пошлост, силикон и кич.
И сиви клетки, в мозъка си траят. ...

Дванадесет години ни делят,
дванадесет минути ни събират.
По гари и в житейски кръстопът
дванадесет послания намирам.
Дванадесет обятия прескачам, ...

Ще бъда в бяло, застанала до теб
и ще те гледам с грейнали очи.
Ще се усмихвам, че ставам твоя в този час
и завинаги сливаме в едно нашите две сърца.
Бог събра две половини и ги сля в едно ...

Аз отказвам да пиша за тебе, Любов.
И хербарии с думи, да пазя в стените.
Да окачам главата ти, сякаш от лов,
се завръщам – парадна, окичена, сита.
Да ме гледаш от стаите с празни очи, ...

Направо ми закуската приседна
и в поза Брус Лий, стиснах ножа —
животни, кожи... Не така не може!
Убийци! Ще ги браня, до последно!
Маскира ми се котката — на роза, ...

Бродирам щастие във тъканта
на вакуума,
и зъби впивам във врата
на Дракула.
Членувам в клуб елитен ...

Днес, както си стоях във поза Лотос
под тентата на южния балкон,
видях в мъглата, Дени, как се носи,
наметната със тъмно-син балтон.
Приличаше на скромна ученичка, ...

Той беше красив,
млад, художник...
Ала пропи се...
Жена го остави...
И всичко във него ...

Тъмно и тихо.
Светлинки лазят отразени по тавана ми.
Все още не го проумявам - навярно даже е смешно
Странно, в каква тишина се чупят най-големите мечти.
Без тъжна музика, без плач и сополи. ...

“И няма как да знаеш умираш ли или се раждаш…
Отиваш ли си или се завръщаш”
И всъщност къде е Дома?
Там, откъдето си дошъл?
Или там, откъдето си отиваш? ...

Кучетата ми ме лаят
те нали усещат нежелани гости.
Опитвам се да ги нахраня,
но от тях останали са само кости.
От прозореца ме гледат хора ...

Помня нощта, в която съня ми
от твойта усмивка прокуден бе.
Космосът побра се в дома ми,
а покрива се превърна в небе...
Устните докосваха тъмата. ...

Въздишката изчезна мигновено.
Дойде от времето открадната любов.
Събудена от муза вдъхновено
енергията ме изгаря с пламък нов.
Със нежност те докосвам по ръката. ...

Сънувам...
Сънувам много напоследък!
За всякакви неща сънувам!
Сънувам хора и места,
цветя и птици... ...

Времето
като сирена
ни примамва към брега и
вярата, докато
не се разбием в камъните, донесени ...

Ще те чакам да ме потърсиш.
Ще те чакам да ме заобичаш.
Ще те чакам да дойдеш.
Ще те чакам да сбъднеш мечтите ми.
Ще чакам и чакам... ...