Любов на заем ти не можеш да дадеш.
Защото сърцето твое е едно и не можеш него да го продадеш.
Любовта ти твоя можеш да я подариш,но на точният човек който ти решиш.
Едно едничко ти е на света и недей ранявай го помни.
Пази го радвай му се,но внимавай,че опасност има от измама и от това се ти пази. ...

Обичам те през пролетта, когато
ухаеш сладко на дъжд и липи,
а сърцето ти на съдби богато,
пулсира шеметно и страстно кипи.
Обичам те, когато жарко лято ...

Есенно червено...
Есенен екстаз...
Слънцето – гардения,
с ароматен глас...
Чувствата са свежи, ...

светът е мъж
уверено забързан
да се срещне с времето
а то
непостоянно ...

Моят принц
Ти си принца и в лято и зима,
и стопяваш безкрайният мрак,
който внася тревоги, ранима -
се изгубвам в живота без бряг! ...

Когато доближа те,
се изтривам
и ставам бяла, никаква, прозрачна.
Но търсейки къде съм,
те намирам ...

Да си човек
Всеки, който в мрака носи
огъня свещен, и дух велик,
става за великите въпроси
посветен да бъде всеки миг. ...

В този век на маските бронирани,
технологии, компютри, вируси,
имам си три чипа имплантирани,
лудост, радост и любов, разбира се.
И макар рода на изкопаеми, ...

Ще отмине и този вихър.
С ваксина някаква.
Ще ни спасят.
Доброволно
ще поднесем ...

Господи!
Ти,
Който създаваш света
всеки ден…
И знаеш ...

Със олио намазах Юпитер,
поръсих го със звезден лют пипер,
от Млечния път чаша мляко си сипах,
на слънцето го стоплих и опитах.
Не беше сладко, сложих няколко астероида, ...

Без книга в чантата си никога не тръгвам -
настолна библия и суеверен жест.
Тъй както пътник събеседника
във влака не избира,
така посягам в купчината - ...

Дъждът пристигна, във листата
безгрижно зашумя.
Разби на капки тишина,
изпълни я с мълва.
И посребри пътеки малки, ...

Улични лампи пред прозорците светят,
зад стъклата срамежливо надничат.
И щом уют в нечий дом усетят,
разбират, че двама там се обичат.
И дори лампите навън да треперят, ...

На косъм от смъртта
в овощната градина
подскача пред цевта
маймуна лудетина
Безгрижно, ...

Да те изпратя в три през нощта
и самотно в кухнята да приседна.
Да си направя кафе след това
и към мрака вън да погледна.
Да размишлявам върху тази съдба ...

Вярвах,че съм обичана.
Докато разбрах,че любовта е
фина смазка
в редуктора на суетата.
Антична като пантеона в Рим, ...

циганско лято —
морето и слънцето
жегват сърцато

Денят, който не можеш да видиш.
Той е прекрасен.
Дарен от нежния тъжен вятър на есента.
Докосван от топлото слънце.
Обгръщан от влажна земя. ...

ШЕПОТИ НА ДЕТЕЛИНИ
Защото те обичам, ли си тръгваш?
Не е логично, нито е почтено.
По-страшно е, че вече си излъгал.
Душата си отключих – за да влезеш. ...

Къщата на чичо баба бързо спретна.
И перденца сложи да е по-кокетна.
Старите пътеки поднови със нови.
Той картина своя някаква изрови
и доволна Мери бе от резултата. ...

Да те обичам е щастие.
Да те обичам е да живея в мечтите...
Сънищата да са реалност.
По тревата боса да танцувам,
окъпана от дъжда и дъгата. ...

1. Кряка па-па-па-па-па,
плува и лети с крила.
Що е то?
2. Сянка прави, дава плодове,
и на едно место расте. ...

С усмивка даряваш ме,
а след това раняваш ме.
Пращаш ме в небесата,
после си разкъсваме сърцата.
Любов казваш това е, ...

Фаропазачката...
(моряшки легенди)
(поема)
На стръмна скала от години незнайни
моряците помнят искрящият чар, ...

Въпросният инквизитор, Валерий, се оказа дребен мъж на средна възраст. Сиво на цвят лице, сива коса, сиви очи. Човек би казал, че целият е Сив и че се е родил да бъде Инквизитор. Те, инквизиторите, винаги имат сива аура. Все едно някакъв сив чаршаф се спуска над предходната им аура – Светла или Тъмн ...

Есента живея
Есента живея! Тя ми е връстница!
Дните ми в оранжево вървят.
Към бавни залези полита птица.
Душите ни - оранжево звънят! ...

От кой момент започваш ти?
Самият ти си или само съществуване,
поредност от животи или миг,
душата ти във който се разплаква.
Посоката една е в този свят. ...

Среща, разговор, копнеж...
Страст, бленуване, кипеж.
Безсъница, нега, мечти...
Обичане, любов, звезди.
Рими, песен, серенада... ...

Ако бях художник
щях да те рисувам,
архитект да бях,
щях да те вграждам,
ако бях певец, ...

Вие бяхте личности титанични,
но днес дребните са на мода,
днес почитаме "лидери" себични,
що мислят сал за своята изгода.
Днес е кално време, ...

Когато вятърът гони мислите,
Разпилени по прашните градски улици
И когато оплита разума
В нечовешки вопли,
Дали ще усетиш любовта ми? ...

Есен е. Някъде в началото. Септември може би, а може би октомври. Вятърът понася листата в нежен танц.
Стоя на терасата с чаша горещ чай в ръка и наблюдавам залеза. И се понасям далече, далече от тук...
Прелитам над долините, над реките и над високите планини, които някога ми се струваха толкова нед ...

10.
Романът му харесваше. Френцов реши, че след като приключи с този случай, непременно ще потърси други произведения на същия автор.
Въпреки че историята беше зловеща, бе пресъздадена по начин, който не предизвикваше ужас у читателя. В описанието на сцените нямаше бруталност, а се залагаше на психо ...

Кумири нямам. Нито суеверия
и пътят ми напред не криволичи.
Високите вълни са ме намерили,
а пяната им ми е огърлица.
Сега си спомням цветните моливчета, ...

Днеска дойде спешна новина
пак е вирусът в нашата страна
и започна хората да тръшка
всеки киха,кашля, пъшка
затова забегнах в планината ...

Обкичвам се, бе(з)силно слово,
с клупа на думите ти, вечно бедни -
на тоя свят, разбрах отново,
еднакво с тебе сме му непотребни.
Намирам се, унили мисли, ...

Ето те отново тук на снимката пред мен.
За миг си близо,но всъщност толкова далеч.
Как да спра да мисля все за теб,когато моето сърце откраднала си ти?
Нима е сън случващо се за момент,или пък реално е случващото се на мен?
Открадна сънищата ми дори,дано със теб се случва същото нали? ...

любвеизява
е човек и все така
да продължава