Сънувам аз - окови счупвам
и в бездни безнадеждно рухвам.
В съня ми няма нищо - пуст е;
измъчва моята душа грамадна,мощна празнота.
Изчезва разума в далечината, ...

Под камък огромен в дупка дълбока
живеела отровна змия.
Често на него за кратка почивка
посядала вечер жена.
Умеела от сърце да се радва ...

Хората казват, че Луната е красива. Може би дори романтична. Тя вижда душите ни. Вдъхновява поетите. Утешава моряците. Оставя отпечатъците си в самотните души, които я обичат...
Но може би...
Тя е бледа. Дори мъртва. Докосванията й са ледени. Светлината й идва от Слънцето. А тя е просто... тъмнина. ...

Ах,
любов,
сън, мечта.
Слънце – лъжа…
Ден последен – край!

Една снежинка долетяла
напомня, че ще завали.
Красива, пухкава и бяла
ветрецът нежно я върти.
Внимава да не я съсипе ...

Добре, че идва зимата
и с белотата всичко тя покрива.
Природата под бялата завивка
отпуща сили и заспива.
Единствено морето, ...

Груб и жесток е света,
не една душа в него страда.
Онеправдани са от живота,
не един е приживе в ада.
Безутешно вдовица плаче, ...

На моя взор дъхът е леден -
замръзват пустите пространства
и призракът нечакан странства,
отразен в лика ми бледен.
Надеждата дори се рони, ...

Казват, че когато си тъжен или нещо те безпокои, или тревожи, е добре да вземеш една химикалка и да напишеш нещото, което занимава ума ти на един бял лист. Е,... така ще направя и аз..., но няма да го напиша на бял лист, нито пък на черен такъв. Ще го напиша тук в памет на един другар, когото никога ...

За какво ли си мислят лодките зиме,
в прегръдките златно - зелени люляни?
Делфини и чайки в съня им ли има,
брадат ли рибар – златна рибка да хване.
Потрепват в просъница – сребърна мрежа, ...

Аз не нося сияещ подарък.
Аз съм силен, сервилен и лош.
Аз съм спомен за минало – ярък,
и продавам душата за грош.
Аз внимавам, когато се храня, ...

Във вселената на необятната любов живея.
И от всички на света само за една единствена жена живея.
Ти си във вселената една, на която мога смело да и кажа,
че ще я обичам чак до края на света.
Във живота могат да се случат много хубави неща, ...

Unsolvable equation
Existing leaves red scars on my chest
Life is a pointless game that
most of us choose to play...
But I'd rather bite my tongue and bleed than beg ...

Наистина съм откачил,
но в това е моят стил -
Щом видение получа
вече химикала мъча
и изливат се във серии ...

ЗИМНА ПРИКАЗКА
Беше есен – като злато.
Нощем грееха билата.
И красиво бе, когато
с любовта ти бях богата. ...

Das Herz ist mir bedrückt
Heinrich Heine
Сърцето ми таи тъга
Хайнрих Хайне
Сърцето ми покой не знае, ...

Знам, че някой ден ще си отидеш.
И дълго след това ще бъда сам.
Знам, че някой ден не ще те имам
и ще опустее моят свят без теб.
Знам, че щом решиш и тръгнеш, ...

Толкова е глупаво да липсват
болките,
които сме отричали.
В нямата ми утринна молитва
само страхове ...

2 декември, сряда. Заглавие: „Представят национален план за готовност при пандемия“???
Ха?!
Що така бързат?
хххх
Като се сетя, че наскоро – през 2012 година, обсъждахме края на света… ...

Това е да си истински и прям.
Това е да си истински, човечен.
Макар дори напук да си живял
и пътят ти е труден и нелесен.
Бъди това, което си... Не брой ...

Чудо
Чудни са делата Господни - в България хора без заплати
живеят в палати...???
Рай
Най - доброто място на земята е България! ...

Печката запалена,
чайничето ври.
Умората парцалена
под завивки спи.
Котето протята се, ...

Ала той нямаше време да размишлява върху този интересен научен проблем, защото в следния миг пред вратата изскочи лично Александър Трети, грамаден като ягуар, черен като катран, с огнени очи…
– Александре, дай път! – предложи миролюбиво Йогата.
Котаракът заплашително изръмжа.
Хаим Оливер, „Часът на ...

Най-накрая чух думичка една,
заветното обичам те от любимата жена.
Ти направи ме щастлив, безкрайно на света.
Не мога да повярвам още, че случи се това.
Обичам те разбира се и аз ...

Висока скрита бариера,
която с мисли си градила,
не беше ли една химера,
че тя от мен те е прикрила?
Пред тебе свеждах си очите, ...

...
Много съм "С"таслив,
с новото ю"Л"ганче,
от о"Л"ех костелив
п"Л"евъ"Л"нах се в котанче. ...

Всеки човек прилича на друг. Близнаците притежават физическа прилика, но душевната им е прекалено различна, така както се различават листата на вечнозелените и широколистни растения. Подобни мисли минаваха през главата на момче, което работеше в едно атилие с майстора си. Майсторът му викаше от уваж ...

Живеем живота си в плен на любовта и тя крепи душите ни.
Това разрушава всеки страх, и всяка неувереност, духовен грях.
Побеждава всичко тя и в ума ми прави си игри.
Една обичам, не са три, и чувствата остават си завинаги.
Понякога скърбим, боли но любовта ще победи. ...

Покри черните мисли
с бели преспи
от светли мечти...
И снежен човек от спомени
пред прага - Истина ...

Пухкаво небето, пухкаво морето,
с пухкави кадели докосват моят ден.
Пухкави картини рисуват във сърцето,
пухкаво усмихват, усмихват всеки ден.
Гларусите бели в редица са строени, ...

Закърпих се от плът и стъпих здраво,
зарових пръсти в черната Земя.
Заклех се да остана тленно цяло
и всички божества да отрека.
Забравих и безкрая,и началото, ...

> Неведомите ти уловки превърнаха безжизнения камък в огън...
>
> Руми
Умът ми е пречупил Тишината
в разскърцаните панти на Всемира. ...

Аз искам облика си да покажа
тъй както е във мен
и може би с това ще те накажа
не съм отец светен.
Това съм аз недей се чуди ...

1.
Евридика, Евридика -
несравнима красота!
Весела и нежнолика,
как излъчваш доброта! ...

Пред всички обладаваш мислите ми. И аз усещам болката от липсата... Мълчанието иска да говори, а тишината ми няма нужда от това. Трудно е докато премина в смирението на тишината. Редуват се забързани каданси... Не искам да съм морска анемона, която залепва за теб и не ще да те пуска. Но няма и да ос ...

В четвъртъците е празно, с часове си гледам телефона. В кафенето от сутринта са само арабите, винаги са тук. Никаква работа ли нямат тези хора, по цял ден седят с броениците, десет мъже, седнали обсъждат и се оглеждат.
В разговорите винаги се чува името на този, когото го няма, друго не мога да разб ...

Димитър Чакъров усети как косата на тила му се изправя от неизвестна опасност. Първоначално забави ход, но постепенно спря. Заслуша се. После се огледа. Нищо. Там, където уличните лампи хвърляха оранжеви отблясъци имаше единствено студ.
Затова той се загледа в сенките, където ъглите невидимо премина ...