През живота си, ние се срещаме с много хора. Толкова много, че в един момент дори не си спомняме за тях. Влизат, оставят по нещо или си вземат, и излизат. И всички казват, че са с нас не заради външния вид, а защото харесват душата ни. Но никой не се съобразява с нея. Не спират, дори да знаят, че ще ...

Когато с Мери двамата
се вричахме във храма,
погледнах към мадамата
застанала до Мама.
Познах - една приятелка ...

Подарявам ти вързопче с незададени въпроси.
Развържеш ли го, става дух свободен –
ще те преследват мислите ми боси...
ще зъзнеш, ще се чувстваш ощетен...
ще знаеш, че мълчанието е крещяло ...

Напрегнат ден.
От токчетата слизам.
Умората захвърлям по юнашки.
Ухая на копнеж.
И пада ризата. ...

Да се заселиш отново на белия свят,
така сякаш си бил отхвърлен от него.
Неядно, да се събудиш с добро сърце,
да забравиш за всички змейови дарове
и да се събуждаш отново и отново, ...

Целуни ме ,преди да се съмне!
През деня се променя животът.
Ако Дявол на светло ни зърне
ще ни дръпне в различни посоки.
Ще се смее и ще ни разделя, ...

Проблесна малка капка летен дъжд,
подпряла се на крайчеца зелен,
на тънкото листо от стръкче ръж
в подгизналия от пороя ден.
Немирно сякаш Слънцето изгря ...

Косите са оръжието на всяка жена,
С тях тя омагьосва или слага преграда,
А ако е тъжна тогава сама –
крие се зад тях и плаче, и страда.
А когато кичур отмести ...

Оставям мислите ми да блуждаят,
да летят сами във времето назад.
Усещам чувство, някъде приспано,
долавям мирис отнякъде познат...
Как бързо времето минава! ...

Денят започна. Слънце грее,
но тъжен слязох аз на двора.
Невидим славей песен пее,
оглася с песните простора.
Земята близо до дървото, ...

Крилете ми дали ще пуснат корен
в незримото й някъде напред?
Разчоплям темата, въпросът – спорен,
добре ли бях или не съм наред?!
Нагазих бла́тото любовно, много! ...

Вехти дрипи,а в дрешника стари чудовища,
остри тръни прикрили са друмите,
по които пак фея ми носи съкровища,
заклинания - губещи думите.
Зад витрина проблясва пантофката стъклена ...

Отиваш си сега, в моят свят капна сълза,
от блясъка в твоите очи, моята вяра горчи.
Недей притваря врата, тя е светлина
от която извира, любовта.
Затваряш скъпоценни мечти, ...

Времето – лъжец. Трябваше да направи една непрекъсната подялба – за вечерта, за днес, за утре. Какво да пренесе. Какво да купи. А на него му беше все едно. То негодуваше тихомълком със своето вечно изплъзване. Тихомълком. Като мъртвец, който не могат да погребат. Изплъзва се. Него го няма...
Всичко ...

Дали
Дали ще ме огрее, като лято
от препълнен и цветен кръгозор
тая моя обич от която
светът ми пя със птичи хор. ...

На разсъмване в пазвата
три змийчета изпуснати,
люто съскайки, казваха:
най-умееш изкусно ти
да ухапеш надеждата ...

Sanremo 1990
-------------------------------------------------------------
Амедео Минги & Миета - Махай се, любов моя
Санремо 1990
---------------------------------------------------------------------- ...

Сутринта си спомних аз какво сънувах.
В лодка с чичо Ваньо във съня си плувах.
А когато днеска той дойде при баба,
някаква надежда в мен потрепна слаба.
Може би наистина той ще ме покани ...

Когато…
Се промъкваш тихо до мен…
Усещам…
Как потрепват
нежно листата ...

Когато…
Се промъкваш тихо до мен…
Усещам…
Как потрепват
нежно листата ...

Зрее грозде, дръзко лепне,
по момински устни.
Вятър сред лозите шепне:
Няма да те пусна!
Паяжинка невидима, ...

Сега е буря - дъжд и вятър,
а след това луна, звезди.
Излъже някой - бил приятел,
а после мама ме теши.
Какви пари, какви пари!? ...

Музика и изпълнение Антоан Антонов - meteor
Текст: Мария Панайотова - pastirkanaswetulki
МАСКАТА
Купих си маска от близка аптека,
дълго стоях на опашка. ...

Превърнах се в птица,
за да падам отвисоко
и пак да политам.

Днес,…а утре!?
Вече се питам…аз ли съм луд
или пък са от екрана – тия,
дето от културата направиха абсурд,
а от политиката – шизофрения. ...

И аз видях: помръкна синевата
и облаците спряха се без брод,
и времето прекъсна своя ход...
Замря земята. Стихна и реката.
И сива димка плъзна по брега. ...

Роджър бе тръгнал преди цели три часа,яхнал своя бурен, черен кон - красавец. В него преливаха всякакви чувства от бушуващи емоции - гняв, ярост, страх да не изгуби още един важен за него човек. Имаше оредена среща с Госпожа Родрекинес или по-точно,наглата му братовчедка,Амелия. Препускайки бързо и ...

А аз кога ще имам крила
и като птичка да полетя?
Колко трябва още да раста?
Отгоре да съзерцавам света?
Щом питаш, вече растеш, ...

Благодарността е думичка такава,
Която някой път остава неразбрана
От някой хора болни от забрава
Но искали са много в замяна.
Благодарността е чувство на любов ...

По между ни са само
бризове дългокоси.
Метнали слънце на рамо,
крачим щастливи и боси,
покрай пясъчни замъци, ...