Сутринта се събудих. В стаята ми беше прашно. Разваленият часовник лежеше върху малката дървена масичка. Дрехите ми бяха нахвърляни по стола. Миризмата на мухъл дебнеше от всеки ъгъл. Преди не ми правеше впечатление, но днес ми се стори някак... непоносима. Беше крайно време да проветря тази стая съ ...

ЩЪРКОВО ЛЯТО
или Историята на едно необичайно приятелство
Блесналото в зенита си слънце безмилостно изгаряше низината, засетите с пшеница полета, прашните пусти улици и дворищата в селото. Въздухът така се бе нагрял, че трептeше от нетипичната за месец май жега. Хора и животни се бяха изпокрили под ...

The time was out
and he was there -
in space of woods
and screaming trees.
His face was sad, ...

(препоръчва се да не се чете от мъже)
Една жена не би могла да обича мъж, когото може да излъже.
Не съществува абсолютна сигурност, в който и да е мъж. Обратното е вярно – винаги има абсолютна несигурност... заради природата на жената.
Всяка жена иска да бъде единствена за някого, но когато чуе това ...

За времето аз нямам време,
щом погледът ражда безкрая.
Във чаша пиянството стене,
почти пренебрегнало Рая.
А ти - твърде нежно целуваш, ...

Дядо позвъни ми, че ще се забави.
Чудел се с козата той какво да прави.
Мама пак излязла днес е много рано.
И така, самичък вкъщи аз останал,
трябва за домашно схема да чертая. ...

Пред безбрежност от тихо въздигане
духът ми ти дава стъпки звуци,
за да засвири на мелодии
от еднострофно многостишие
на твоя чуждестранен ...

Моя си - и двамата го знаем -
аз съм твой - на двамата е ясно -
да се Любим двамата мечтаем,
лудо, без табута, страстно.
И го правим - сливаме тела - ...

Наказах го - голямото очакване -
с доверие,
до вчера немислимо.
За първи път любимите ми макове
са сложени ...

СЛЕД ПОСЛЕДНИЯ СПЕКТАКЪЛ
Изплака Бог ръждясали сълзи
в шалтетата от листопадна прежда,
Над ридовете сивото пълзи
и все по-близка зимата изглежда. ...

Снощи свърши ми Пелина.
Беше девет - вечерта.
Хукнах мигом в магазина,
но неволно - за беда,
аз забравих си.... парите - ...

С изрязани от вестник страшни мисли
клошар окъсан милостиня проси.
Градът след него става все по-чист и
преструвките ни се разхождат боси.
Измръзват ходилата им до синьо, ...

Господ е Пастир мой
няма да остана в нужда.

Дали днес той ще е с децата, за всеки случай ще се гримирам. Не много – едно червило, малко парфюм, че може да се приближи – готово. Моите дали са облечени вече, туткат се с часове, малкия го оправих, но останалите двама, както винаги – до последно избират играчки за парка.
– Готови ли сте, тръгвайт ...

- Здравей, мамо!
- Добре дошла, Лиза!
Стоях на прага на къщата, в която живееше единственият ми жив роднина и като че най-сетне започвах да се успокоявам. През целия път дотук бях напрегната.
Откакто нападнаха Димитър, Вълкан Чакъров нареди всеки от семейството да бъде денонощно съпровождан от въоръ ...

Празни думи като празни съдове блещукат,
чисти като херувими, без храна.
Истината за нещата се пропуква
и разбива като глинено гърне в скала.
Сигурно съм болна от надежда ...

Животът е безкраен, животът е щастлив!
Понякога потаен, но винаги красив!
Дори и във тъгата намирай топлина,
дори и във скръбта намирай добрина.
Понякога си глупав във хорските очи, ...

Домиваше чирепора на мивчето вънка и си мислеше. Убави и беха дечурлята. Всичките, кое от кое по-убави, като писани. Момчетия, моми, пет ги беше родила година, подир година. Други ревеха за едно, тя от как в тоя дом влезна всека година ново. Убави, ама болнави. Немаше ден, едно да не е нещо как треб ...

Кафе си пиех, вестника четях,
и изведнъж... видях Рогатия...
Той спря пред мен, аз вътрешно примрях,
а в погледа му имаше симпатия.
"Здравейте, тук свободно място има, ...

Запада първият дългоочакван сняг.
И наваля върху окапалата шума.
И истерични джиесеми зазвъняха.
По женски тръгнахме да гоним скуката.
Събрахме се отракани бамбини, ...

В монитора се трупа мрак,
щом сянката ти преминава.
Изпуснаха последния си влак
обречените на забрава.
Но няма те и времето мълчи, ...

Миришеше на пръст..
Дъжда донесе тази миризма..
Градушка после заваля..
Смени и миризмата..
и замириса на трева.. ...

О, Ти си тук и всичко е различно,
нахрани гладния със хляб и топлина.
И вятърът смълча се, бурята утихна
в дома на болния донесе Светлина.
О, Ти си тук и всичко е различно ...

* * *
Ще бъде чисто и добро.
Като снежинка бяло.
Ще носи името на Бог.
Ще бъде одеяло ...

Не мога да си представя деня в който ще си тръгнеш ти от мен.
Празнината, която ще оставиш в душата ми.
Болката която ще изпита сърцето?
Сълзите които ще изпълнят очите ми.
Всички онези мечти изпълнени с надежда и любов вече няма да ги има защо ще си тръгнеш ти. ...

„На линия в момента”
Понякога това пише, точно след зелената точка в чата в месинджър. А дали? Пробвали ли сте някога дали някой наистина… ама наистина е „на линия в момента”. Аз не – признавам си. Страх ме е. Какво следва, ако се окаже, че всъщност никой не е „на линия”? А ти трябва само един. Един ...

Живей си живота сега
не чакай други времена.
Сега плануваш за години
събираш материал за много зими.
Не знаеш ти, обаче догодина ...

Зората ме посреща,
обвита в пелерина.
Пак време е за грешки –
навън е видели́на!
А толкова надежда ...

" Дали е късно вече или не? " .
В главата ми дилема се върти.
Душата и сърцето, те поне,
във унисон споделят си мечти.
" Любов ли е? ( пак пита мисълта ) ...

У дома сред непознати
Пролог
2066 г.
Берлин
“Във възмездието има живот.” Това са думи, които никога не мога да забравя. Думи, които моят баща често повтаряше. Моят баща – изтръгнат от майчината си утроба, спасен от непознати, отгледан под чужда стряха и накрая призован да възмезди своите роднини. ...

Глава 18. Личный кабинет А. Д.
*Вошли в огромный кабинет. На большом пластмассовом столпе, похожем на подтаявшую свечу, за высокой спинкой пустого кресла, вились выдавленные незначительные буквы. Недавний дым едва выветрился.
Птенец А Д. расцвёл состоянием, елозил задним суждением и сплющенными расч ...

Да не бъдем жестоки и алчни,
кой векува на тази земя?!
Само пепел от нас, ще остане,
шепа прах под зелена трева.
Да не бъдем подмолни, коварни, ...

На мама...
Мила моя майчице,
моята скъпа майка.
Ти си вечен небосвод,
жена по-добра от тебе няма, ...

Дърво можеше да падне,
съборено от бурята,
и фатално да ме удари.
Можеше там да умра.
Там, а не тук. ...

Небето е тревожно тихо,
а синьото око с надежда
гледа към всемира...
И търси помощ - планетата Земя!
Как и от къде да намери лек... ...

Принцесо малка, лъчезарна и засмяна,
ти си ни слънчице, радост голяма,
с късмет щастлив Бог нека те благослови,
в съдбата твоя бяло сбъдване да блести.
Със светли истини живота си да градиш, ...

Вчера излязох на балкона,
лъхна ме мирис познат,
мирис на сладки,играчки и смях.
Някак топло ми стана,
макар и вънка да ухаеше на сняг, ...