Зарови ме дълбоко във пръстта,
не останах ничий спомен, незабравим.
Излекувал сърцето си в скръбта,
забрави как бе единствен, мой любим.
Останките захвърли на боклука, ...

Неописани характери
пазят старите часовници
на миналото смътно
и бъдещето неопределимо.

Депресия ли - смях ти трябва,
иди в гората на разходка,
така природата те грабва
и тръгваш със наперена походка.
Послушай птиците в листата ...

Нека не се срамуваме
от нашия език и род,
нека да празнуваме -
целия български народ!
В сърцата ни пламък има - ...

Рожденик
...
Достигнах, аз, години точно 5,
върви си, все така, живота лек,
в дом - за мен са 2 тераси, ...

Който се хвали, не пали –
казва народната мъдрост.
Който е глупав, едва ли
ще поумнее със външност.
Тя, мъдростта, е народна, ...

Пред буря...4
С атавистичното усещане за буря
тревожно вятърът сгъстява тишината,
а синкав здрач към въздуха притуря:
изящната прозрачност на нещата, ...

За любов няма вече да се моля.
Ако дойде - добре дошла.
Ако ме подмине - тъжно Сбогом.
Тъй в есента тревожна
с отбрулени жарещи листа ...

Пътят на устните...
Нощта е тихото пристанище където
приста́ва разлюляната ми плът
и търся след Безкрая на морето
на любовта загадъчната гръд... ...

Оптимистична равносметка
„Загледан“ в Миналото вечер,
замислен в тихия прибой –
разбираш „грешни ми човече“,
че всеки избор беше твой!... ...

Здравей, приятно ми е - аз съм Никой,
да седна ли до теб така…
нормален съм, ала извикай, ако си мислиш, че си във беда.
Самотен съм и малко тъжен, в момента, не че съм така…
Искаш ли хляб, малко е ръжен, ...

Таз година се изниза
някак, без да разбереме
стегна ни финансовата криза
иска средствата ни да отнеме.
Евро, долари и стока, ...

Най-обикновен таван. Има го във всяка къща.
На поглед пръв е пълен с непотребни вещи.
А изкачиш ли стълбите към него се превръща
в история на … съдбини човешки.
Тук всичко е потънало в безвремие, ...

Глава 15. Освободительный порыв.
*- Вот такое дело значит само по себе Учитель, - Первоход говорил запыхавшись, устало, откуда-то издалека вытягивал сказ: - Пока вы смотрели что-то не то, я в Перворуссии побывал, там такое творится, события не трущобные скажу честно, сам видел, глазам не померещилос ...

Ела...
Напразно е живял човек,
ако очи за хубост като твойта няма!
Жена, прекрасна като теб
е нужно да се съзерцава. ...

Днес - както се разхождах из калта
и мислех за известни поговорки,
аз зърнах в пожълтялата трева -
огромни - десет бели мухоморки.
Подминах ги с очи и продължих ...

Когато си прав, дори и със меч
да режат от тебе меса,
напук на таз кървава, кървава сеч,
разпервай по-волни крила,
защото е истината чиста и свята, ...

Орисах аз в моите майчини нощи детето,
родено невинно да бъде в побъркал се свят,
под пластове грим да не крие лице, а в сърцето
камбанки на мигове цветни със страст да звънят.
И смях да разлиства, и обич в душите да сее, ...

И всеки ден ме стряска от екрана,
една особа с тяло на скумрия,
как трябва на фиданка за да стана,
зелени разни смутита да пия.
И меле треволяк, сибирски гъби, ...

Понякога се губим сред посоките,
които са навсякъде пред нас.
Потъваме сред бездните, дълбоките,
забравяме и правото на глас,
което дадено ни е с самото раждане - ...

Видин - Баба Вида
От векове през бури и забрава,
Баба Вида пак изправена стои,
духът й никога на колене не пада,
а вдига бойни пушки и тръби! ...

Не би могло да бъде по-красиво
щом твоят дъх е моят въздух нощем.
Небето е дантела. Ти - мастило
в ръцете ми. И пиша. Пиша още..
по кожата ти с аромат на пролет, ...

Кълбенце огнен залез снощи скрих,
та този свят измръзнал да се сгрее.
С коси - крило от вятър го завих,
реката натъжих - да му попее.
С парченце кадифено от леса, ...

СБЪРКАНО ПЕТОЛИНИЕ
Напуква се стъклото изведнъж.
На струйки – като отглас след молебен,
отнейде плисва клисавият дъжд.
И кой да подозре, че е вълшебен? ...

връхлетя през предния прозорец
внезапна, ослепителна
голяма бяла въпросителна
върху калния октомври
щъркел непоследвал ятото ...

Погледни към звездите тази нощ и ще ме видиш някъде сред тях сега.
Как блещукам ярко аз и за твоята любов сияя.
Ще усетиш, полъха на вятъра студен,през тялото ти да минава
и мисълта за мен ще те топли тя тогава.
Помни,че винаги ще съм до теб,във радост и във болка. ...

Не бързай , Ноември не бързай...
Превръща се времето в бързей.
Тъгата в листата се скрива.
Но тръгва сърдечната крива
нагоре във нощите влажни. ...

Имаше един много колоритен квартал , почти в центъра на София. Дядо ми е бил партньор в СОАТ и е бил обиколил всички грамадни строежи в страната. Когато обектът привършвал, той натоварвал цялата челяд и покъщина в камиона си и се местели на друг обект. И тъй дълго време, докато баба ми възстанала и ...

В горите стари на Атон,
в килия тъмна, влажна.
Монах раздипля том, след том
и пише книга важна.
Едва мъждука там свещица, ...

Докосвам те в писма.
Дано да го усетиш.
Край мен — лъжа, тъма
и само ти ми светиш.
Прегръщам те в писма. ...

Неволно към твоя прозорец поглеждам,
когато натам имам път
и мисли по тебе подреждам, пререждам,
възпирам, но те се множат.
Край тебе са бури и северен вятър; ...