Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 701 резултата
Макар така несъвършен,
светът не спира да се движи
и бели, черни, руси, рижи
мълвят въпроса съкровен.
И моят стих, с любов стъкмен, ...
  911 
Дишай, създавай, руши.
И света си украсявай
с най-различни мечти.
Ставай и падай,
бъди смел и предпазлив. ...
  763 
Дум-дум, ДУМ-ДУМ...
Ясен звук, прииждащ шум.
Пак ли не спиш, сърце?
Сянка съм без лице.
Пламък съм, но без дим. ...
  468 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
КОРИ ПОПАДА В КАПАН
Събраха ги за обед малко по-късно от предвиденото – около два часа. Всички трийсет момчета от групата на Кори се скупчиха по двама, по трима и последваха друните по пътеката, която водеше към кралския дворец. В началото, докато вървяха, дворецът не се вижда ...
  892 
Знам, без приказка не можеш
да заспиш и се тревожиш
с Меца как ще продължим.
Вярвай ми - ще я спасим!
. . . ...
  882  11  30 
Отхвърлената обич
Той никога не говори за това.
Не го и питайте по-добре.
Носи уморената си глава
сред бурно житейско море. ...
  706 
стихотворение на ужасите
Вървя в гората, в снежната магия,
под сребърната лунна светлина,
а свирещ вятър с ледена стихия,
отнася клони, бурени, листа. ...
  862 
От древни времена обречен е поетът
с перо да разравя истини сред огън.
Поривът - пламък до връх го извежда,
духът му заледен завлича го в бездна.
От дъно низко поетът изравя бисери. ...
  649 
Лятото още ми гложди,
септември е спомен за август...
И понеже
сме напълно съвместими
(с август) се пазаря за още. ...
  408 
Искам да си купя
усмивка,
от която устата да ме заболи,
туптене в гърдите
от гoненицата по плажа, ...
  765 
В светулковата ви крилата младост,
лудуват звездочелите коне,
сърцата с изранени колене,
вървят към нова обич, нова радост.
Душите ви са хвърчилата сини. ...
  1759  16  37 
  2414  15 
И след поредния скандал
ти тръгваш ядно към вратата...
Отдавна вече си разбрал,
че загрубяла е играта!...
Преди да минеш този праг, ...
  532  11 
Аз знам, че съществуваш толкоз хубава!
По-хубава си даже от илюзия.
От мисли и копнеж по тебе, влюбени.
(Сърцето ми макар че е контузено.)
И ти ще ме прегърнеш толкоз истинска, ...
  458  13 
Попиващи очи,
жадно целуват,
безжалостни
с трепет
чертите изкусни. ...
  386 
Вятърът те отнесе - лист внезапно отронен...
Нечакано беше - думи неизказани... помен...
Ужасът отровата впи - дори сънищата отрови...
Белязани са моите дни - от горящите окови...
Тишината вие - буря в гърлото затворена... ...
  256 
***
Близка съм с Емили, тя ме избра,
бъбрихме чак до зори.
Бог ни ревнува в тази игра,
стихове общи да си шептим.
Тя не се сърди, аз не споря – ...
  347 
Животът бе една игра,
един изгарящ филтър на цигара
и помня колко вярвах в чудеса,
но много дни и нощи отлетяха
и губих с всеки следващ ход ...
  695 
Към бъдещето отправям взор -
сянка бледа виждам там,
заключена в мрачен затвор
и в руини свят храм.
Всички надежди и мечти ...
  346 
В зеницата на котешко око
се крие и човешкото безумие,
а в ложата на брачното легло
играят се игри по пълнолуние.
Дарена страст за няколко монети ...
  364 
Стив се протегна на стола, мускулите му се бяха схванали от толкова седене, че мравки полазиха по кожата му. Стана и отиде до кафемашината да си пусне едно кафе. Какъв сив ден, скучен, нищо не се случва интересно. И как пълзи часовника, още е обед. До довечера има още пет часа, как ще издържа… - си ...
  896 
Искате парите ми! Добре.
Левове, валута, злато?
Вземете! Давам ги. Къде?
Слухтите, дебнете. Познато...
Питайте! Веднага, ще ви кажа. ...
  290 
Ти
Кой, ако не ти,
знае, какво е
в сърцето ми,
щом те обичам? ...
  442 
Без човешко същество,
топло и добро,
закъде сме на света?
Малък - липсва ли душата ни.
С душа - безкрайно вечен, ...
  478 
Без теб боли
Без теб боли и болката не спира!
Нощите за мене са затвор.
Денем търся, но не те намирам!
Тъжен е небесният простор. ...
  861 
Седях самотен в бара
на тоник с бучка лед,
когато сред разгара
на Моя следобéд
поисках малък бонус ...
  951  11 
На втория етаж. Стар, но стабилен. От едновремешните – железни опори, железни перила, железни гредички, залят с бетон върху дървена плоскост. Здрав. Макар ръждата да се забелязва дори от улицата.
Но пък красив. Ажурени метални шарки, хубави изрязави перила, привличащи окото леки скулптури отдолу. Уж ...
  418 
Баба на тротоара, приседнала мрачна сама,
в една ръка с копър, в другата с букетче цветя.
Цветя истински набрани от нея, от градината,
старата жена продава, за да изкара някоя пара.
В очите й се вглеждам, виждам голяма Тъга, ...
  825 
Да си човек... във време бурно!
Крадливо и лъжовно... мудно, но уви,
дори от близки да се пазиш...
пак отново ще загазиш ти.
Хармония, едва ли ще откриеш! ...
  495 
Везната, Времето като скъперник,
прецизно и пресметливо наглася...
Часовникът изглежда суеверен.
Стрелките пак за нещо си клюкарстват.
А ти се мъчиш да спечелиш нещо - ...
  953 
Без посока из живота движим се,
безпътни пак по течението
ту, бавно така носим се
или стоим на място
ту, сякаш буйна река, рушим ...
  954 
Дъджорналисти - За нея
-----------------------------------------------------
Autori: Tommaso Paradiso
-----------------------------------------------------------
Автори: Томазо Парадизо ...
  1394 
Не ми пише,
не ми звъни,
не се интересува…
Сърцето ми кърви.
Дали плача ми чува ...
  483 
НАЯВЕ СЛАБАК, НАСЪН ЮНАК: 3.ГЪЛЪБЪТ СЪС СРЕБЪРНИТЕ КРИЛЕ
Третата нощ настана и белият козел отново потропа с копито на прозореца на Милян.
- Готов ли си за ново приключение?- попита той.- Вече се прочу, само дето никой не знае името ти! А като имам предвид, че имаш и две годеници...
- Не ми напомняй ...
  630 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
БОРБАТА НА КАПИТАН МЕРЛО
Когато Андреа Мерло научи, че Фло иска книгата, която му бе подарила, бе малко изненадан, но не отдели много време да мисли върху това – щом я искаше, значи ѝ трябваше. Той прати един слуга да я донесе – Слава Богу, беше я оставил в двореца, в залата з ...
  1066 
  1049 
  807 
Ще се разтопи свещта
като зелен сън.
Ще изтече в дланите
на северното ни сияние.
Но преди това ...
  773  14 
Н Е
няма място
за лирични
отклонения
доволни сенките ...
  948 
2.
Инспектор Френцов и полицейският началник в Лилково Ванков бяха приятели от деца. Реши да се отбие до участъка и да получи някаква информация за изчезването на дядо Христо.
По пътя си мислеше за всички онези стотици изчезнали възрастни хора, които никога не биваха откривани. Какво ли беше станало ...
  807 
Предложения
: ??:??